Решение по дело №610/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 133
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200610
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Асеновград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.ова
в присъствието на прокурора В. М. С.
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно
дело № 20225310200610 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. А. Н., роден на *** българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с адрес:
*** ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: на 13.09.2021 г. ма път II-86
километър 32+700 в землището на с. Бачково, обл. Пловдив, при управление
на МПС – товарен автомобил марка „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение: чл. 5 от ЗДвП – (1) Всеки участник в
движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20 (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 21 (2)
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна
от посочената в ал.1, то се сигнализира с пътен знак. Знак В26 „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“ 60 км/ч: чл. 23 (1) Водачът
1
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко; от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил на С.Г.З. , две средни телесни повреди
изразяващи се в – многофрагментно /множествено/ счупване на тялото
/диафизата/ на дясна бедрена кост, наложило оперативно поставяне на
метална осеосинтеза, причинило трайно затрудняване на движенията на долен
десен крайник и счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка, без
разместване, наложило поставянето на гипсова имобилизация, което се
преценя като трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник на
пострадалия, което е престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл.342
ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и МУ НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, обвиняемия И. А. Н., със
снета самоличност, да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР,
бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1543,80 лева,
представляващи направени разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на веществените доказателства: 2 броя
СД, приложени към делото, да ОСТАНАТ приложени към делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към Решение по АНД № 610/2022 г. по описа на АРС, ІІ н. с.
Производството е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
С постановление от 30.11.2022 г. РП- Пловдив, ТО-Асеновград е направила
предложение на основание чл.78а от НК обвиняемият И. А. Н. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “Глоба” за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б. „б”,
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа направеното предложение, като
счита, че авторството и вината на обвиняемият в извършване на
престъплението са доказани по несъмнен начин, поради което и пледира
същият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба
ориентирано над минимума на предвидения в закона диапазон, а именно в
размер на 2000 лева.
Обвиняемият И. Н. се признава за виновен по обвинението. Изразява
съжаление за инцидента и навежда твърдения, че след деянието, е
подпомогнал с парични суми пострадалия, като е заплатил разходите за
медицинско лечение, както и му е оказал и друга материална помощ във
връзка с ремонти в дома му. Моли да не му се налага наказание лишаване от
правоуправление с оглед напредналата му възраст и влошено здравословно
състояние, налагащо често предвижване до медицински заведения.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият И. А. Н., роден на *** българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с адрес: *** ЕГН
**********.
На 13.09.2021 г. свидетелят С.Г.З. трябвало да започне нова работа. В тази
връзка същият се уговорил с бъдещия си работодател да обиколи определени
маршрути на посочената дата и му бил предоставен товарен автомобил марка
„Рено Канго“ с рег. № ***. Около 10:30 ч. свидетелят З. потеглил с този
автомобил от гр. Асеновград за с. Нареченски бани, обл. Пловдив. Малко по-
късно свидетелят З. поел по обратния път като пътувал сам в автомобила.
Управляваният от свидетеля З. автомобил се движел по път II-86, в посока гр.
Асеновград, т.е. от юг на север, и наближил зоната на км 32+700, находяща се
в землището на с. Бачково, където има тунел. Това се случило около 12:30 ч.
Пътната настилка била суха, метеорологичните условия били добри. В този
участък е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч със знак В26. По
същия път в същата посока зад този автомобил се движел товарен автомобил
марка „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, управляван от обвиняемия И. А. Н.,
който също бил сам в автомобила. По същият път, в обратна посока, т.е. от
север на юг, се движел специален автомобил марка „Скания Р 124 ЛБ“ с рег.
№ ***, с ремарке марка „Мейлър Г18 3Б 5.0“ с рег. № *** Този автомобил
бил управляван от свид. С.В.Р.. В момента на достигането на посочената зона
от пътя, управляваният от обвиняемия Н. автомобил се движел със скорост
по-висока от разрешената и от скоростта, с която се движел, управляваният от
1
свид. З. автомобил. В този момент обвиняемият Н. видял в дясно от пътя
човек, който се насочил към платното за движение, но се върнал обратно.
Обвиняемият акцентирал вниманието си върху този факт, разсеял се и не
възприел, движещия се пред него с по-ниска скорост, автомобил марка „Рено
Канго“. В следствие на това обстоятелство и на по-високата скорост, с която
се движел автомобилът на обвиняемия, той настигнал автомобила на свид. З.
и последвал удар. Ударът настъпил в предната лява част на автомобила на
обвиняемия и в задната част на автомобила на свид. З.. Преди удара
автомобилът на обвиняемия застъргал пътната мантинела, в следствие на
усилията на същия да избегне удара в последния момент. В момента на този
удар скоростта на автомобила на обвиняемия била около 65,12 км/ч, а
скоростта на автомобила на свид. З. е била около 55 км/ч. В следствие на този
удар автомобилът марка „Рено Канго“ променя направлението си на ляво,
навлиза в насрещната пътна лента /западна/, където срещу него се движи
специалният автомобил, управляван от свид. Р.. Този автомобил е с тегло 17
тона, а ремаркето тежи 6 тона. В следствие на това последвал втори удар
между автомобила на свид. З. и автомобила на свид. Р.. Ударът е челен и
настъпва в предните части на двата автомобила. В момента на удара
скоростта на специалния автомобил е била около 20,33 км/ч, а на автомобила
на свид. З. – 12 км/ч. Преди удара свид. Р. управлявал автомобила със скорост
около 40 км/ч. След този удар трите автомобила се установили в покой на
платното. Ударите били възприети от свидетелите Й.П.Д. и Г.П.Д., които
минавали наблизо. Тъй като в следствие на ударите бил пострадал свид. З.
свид. Й.Д. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. На място
пристигнал екип на спешна помощ, който откарал свид. З. в лечебно
заведение за преглед и оказване на първа помощ. Пристигнал и свид. Х.Х.К. –
мл. автоконтрольор при РУ Асеновград. Той изпробвал и тримата водачи за
наличие на алкохол с техническо средство, като пробите били отрицателни. В
МБАЛ Асеновград от обвиняемия били взети проби за химичен анализ на
наличие на наркотични вещества.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза е видно, че при възникналото ПТП на 13.09.2021 г. на С.Г.З. му е
било причинено: Многофрагментно (множествено) счупване на тялото
(диафизата) на дясна бедрена кост, закрито с разместване на фрагменти,
наложило оперативно поставяне на метална остеосинтеза (стабилизиращи
метални импланти) на тялото (диафизата) на бедрената кост; Счупване на 4-та
метакарпална кост на лявата ръка, без разместване; разкъсно-контузни рани
на горен десен крайник. Механизмът на причиняване на уврежданията е
процес на въздействие на твърд тъп предмет – удар и/или притискане, водещ
до възникване на констатираните наранявания. Начинът на причиняване на
увреждания е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за
причиняване на уврежданията, като тук се включват, както медицинските
данни така и данните получени от досъдебни и съдебни материали. Ето защо
по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са
получени така, както е отразено в представените материали по ДП, а именно –
при ПТП, като водач на лек автомобил. Многофрагментно (множествено)
счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, наложило оперативно
поставяне на метална остеосинтеза е причинило трайно затрудняване на
2
движенията на долен десен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, за
повече от 30 дни. Счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка, без
разместване наложило поставянето на гипсова имобилизация се преценя като
трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК, за повече от 30 дни. Разкъсно-контузните рани на горен
десен крайник се преценят като довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК).
Описаният лек оток на външен нос е водел до болка и страдание, без
причиняване на разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК/.
В хода на производството е изготвена допълнителна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, от заключението на която се установява, че от
представената по ДП № 585/2021 документация, извършен преглед на
пострадалия С.Г.З. и въз основа на поставените въпроси, вещите лица могат
да направят следните изводи:
За първата констатирана телесна повреда „Многофрагментното
(множественото) счупване на тялото (диафазата) на дясна бедрена кост,
наложило оперативно поставяне на метална остеосинтеза е причинило трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК, за повече от 30 дни.
От извършения клиничен преглед в СО-ЗОТ на УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД гр. Пловдив на 15.05.2022 г. и след представяне на образно изследване –
рентгенография с амб. № 10500.19.05.2022 г. извършена в ДКЦ „Пълмед“
ООД гр. Пловдив: Лицева и профилна дясна коленна става: Рентгенови данни
за метална остеосинтеза на фемура. Лицеви рентгенографии на дясно бедро и
дясна тазобедрена става: Метална остеосинтеза по повод фрактура в
проксималната диафиза на десен фемур. Към момента на прегледа
пострадалия все още не е приключил с възстановително-оздравителния
процес и се придвижва с помощта на патерици. При измерване на дължините
на двете бедра има скъсяване на дясно бедро с 10 мм. Последици в
дългосрочен план: Наличното скъсяване на дясното бедро се дължи на
получената фрактура (счупване на тялото на бедрената кост) в същата област,
което е следствие на частична загуба на костно вещество в резултат на това,
че фрактурата (счупването) е многофрагментна, т.е. установеното различие в
дължините на бедрата е в причинна връзка с травмите от процесното ПТП.
При скъсяване на до 3 см. на долен крайник, организма компенсира разлика с
накланяне на таза и липсва видимо накуцване. За втората констатирана
телесна повреда „Счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка, без
разместване наложило поставяне на гипсова имобилизация се преценя като
трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник, по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК, за повече от 30 дни.
От заключението на изготвената по делото АТЕ-за, прието по надлежния
процесуален ред в съдебно заседание, се установява, че удар 1 между лек
автомобил марка „Тойота“ с рег. № *** и лек автомобил марка „Рено“ с рег.
№ *** настъпва в предната дясна част на товарен автомобил марка и модел
„Тойота Хайлукс“ с рег. № *** и в задната част на товарен автомобил марка и
модел „Рено Канго“ с рег. № ***. Удар 2 между лек автомобил марка „Рено“ с
рег. № *** и товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** е челен и настъпва в
предната част на спец. автомобил „Скания“ и в предната част на т.а. „Рено
3
Канго“. Скоростта на движение в момента на удар 1 на т.а. „Тойота Хайлукс“
е била около 65,12 km/h, а скоростта на т.а. „Рено Канго“, в момента на удара
е била около 55 km/h. Скоростта на движение в момента на удар 2 на спец.
автомобил „Скания“ е била около 20,33 km/h, а скоростта на т.е. „Рено Канго“
в момента на удара е била 12 km/h.Скоростта на движение на спец. автомобил
„Скания“ преди настъпване на удар 2 е била около 40 km/h. Скоростта на
движение на товарен автомобил марка и модел „Тойота Хайлукс“ с рег. №
***, управляван от И. А. Н. от 65,12 км/ч преди настъпване на
произшествието е била технически съобразена с конкретната пътна
обстановка, но не е била съобразена с действащата към момента вертикална
сигнализация, тъй като е превишавала ограничението на скоростта въведено
за пътния участък въведено със знак В26 „Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“ от 60 км/ч. Скоростта на движение на товарен
автомобил марка и модел „Рено Конго“ с рег. № ***, управляван от С.Г.З., от
55 км/ч и на специален автомобил „Скания 124 ЛБ“ с рег. № *** с ремарке
„Мейлър Г 18 3Б 5.0“ с рег. № С 7995 ЕР, управляван от С.В.Р., от 40 км/ч
преди настъпване на произшествието е била технически съобразена с
конкретната пътна обстановка и с действащата към момента хоризонтална и
вертикална сигнализация.Водачът на товарен автомобил марка и модел
„Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, е управлявал автомобила със скорост по-
висока от движещия се пред него т.а. „Рено Канго“, като не е спазвал
безопасна дистанция, което е довело до настъпване на удар 1. Удар 2 е
настъпил след промяна направлението на движение на товарен автомобил
марка и модел „Рено Канго“ с рег. № ***, „на ляво“ в следствие на удар 1 и
навлизане в лентата за насрещно движение, където в момента се е движил
спец. автомобил „Скания“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
обвиняемият И. Н. с действията си на инкриминираната дата и управлявайки
горепосочения автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение и
по–конкретно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“- чл.8 ал.1 от ЗДвП: "Водачите на пътни
превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на
движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен
сигнал е указано нещо друго"; чл.15 ал.1 от ЗДвП: "На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента"; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: "На пътно платно с двупосочно
движение на водача на ППС е забранено: 1. когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне"; чл.20 ал.1 от ЗДвП: "Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват"; чл.20 ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
4
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението".
Всички горепосочени нарушения са в пряка причинна връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие и причинената телесна
повреда на свид. С. З.. Това е така, защото вследствие на проявената
непредпазливост и недооценена пътна обстановка, водачът Н. се е движил с
несъобразена скорост, а именно по-висока от тази на движещия се пред него
автомобил, като същевременно не е спазвал безопасната дистанция, с което
именно е създал опасност за движението. Именно тази негова деятелност е
поставила началото на причинно-следствения комплекс, в резултат на който
се е стигнало до произшествието. Вследствие на несъобразената скорост и
неспазването на дистанцията се е стигнало до удар в автомобила на попътно
движещия се пред Н. автомобил, управляван от свидетеля З., като в следствие
на удара е променено направлението за движение на неговия автомобил,
последвало е неконтролируемо навлизане в лентата за насрещно движение и
удар в насрещно движещия се специален автомобил „Скания“, при който З. е
получил телесните увреждания съставляващи съставомерния резултат.
Горната фактическа обстановка съдът намира, че е безспорно установена
от събраните по делото доказателства. Същата се установява отчасти от
обяснения на обвиняемия, дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от
съда част, както и в досъдебното производство, а също и от показанията на
свидетелите – С. Р., С. З., Й.Д., Г.Д. и Х.К., дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378 ал.2 от НПК,
както и от писмените доказателства по досъдебното производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, а също и от заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи и автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключенията на
експертизите като обективни, всестранни и пълни и изготвено от вещи лица -
утвърдени специалист в съответните области на специални познания.
При така установената по фактическа обстановка съдът намира, че
обвиняемият И. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343 ал.1, б. „б“, предложение 2-ро вр. чл.342 ал.1 от
НК, за това, че: На 13.09.2021 г. на път II-86 километър 32+700 в землището
на с. Бачково, обл. Пловдив, при управление на МПС – товарен автомобил
марка „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение: чл.
5 от ЗДвП – (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл. 20 (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Чл. 21 (2) когато стойността на скоростта, която не трябва да се
5
превишава е различна от посочената в ал.1, то се сигнализира с пътен знак.
Знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ 60
км/ч: чл. 23 (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко; от
ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на С.Г.З. , две средни телесни
повреди изразяващи се в – многофрагментно /множествено/ счупване на
тялото /диафизата/ на дясна бедрена кост, наложило оперативно поставяне на
метална осеосинтеза, причинило трайно затрудняване на движенията на долен
десен крайник и счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка, без
разместване, наложило поставянето на гипсова имобилизация, което се
преценя като трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник на
пострадалия
Деянието е съществено при форма на вината непредпазливост, тъй като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че законосъобразно РП-Асеновград е внесла предложение
за освобождаване на обвиняемия И. А. Н. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, тъй
като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма, а
именно - за посоченото по- горе деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган института на
чл. 78А ал.1 от НК и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът на основание чл.378, ал.4 от НПК
освободи обвиняемият Н. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК глоба в размер
малко над минималния, предвиден в закона, а именно 1200 лева.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало и
липсата на предишни нарушения по закона за движение по пътищата, за
които обвиняемият да е санкциониран по административен ред. При
оразмеряване на глобата съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Взе в предвид и възрастта, здравословното и
материалното състояние на обвиняемия. Ето защо, съдът определи размера на
глобата, клонящ към минимума на предвидения в закона диапазон, а именно
1200 лв.
Съдът възприе становище, че с оглед на горното и в предвид
спецификите на конкретния случай не следва на основание чл.78а ал.4 от НК,
на обвиняемия Н. да бъде наложено и допълнителното предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. В тази връзка съдът
прецени наличните данни за влошено здравословно състояние на обвиняемия,
обуславящо необходимостта от системни посещения на медицински
заведения, за което е необходимо обвиняемият да има право да управлява
автомобил.
6
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК
обвиняемият Н. бе осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1543.80 лв.,
представляващи направени разноски по делото.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на обвиняемия по отношение на собствените му
действия и постъпки и незачитането на установения в страната правов ред, и
по специално на нормите регулиращи извършването на транспортната
дейност.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни