Р Е Ш Е Н И Е
№184
гр. Хасково, 10.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова и прокурор Николай
Трендафилов от Окръжна прокуратура - Хасково, постави за разглеждане
докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №139/2020г. по описа на
Административен съд Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба,
депозирана от Р.А.Т., с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв. М.П.
***, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр.
Хасково, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за
причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в размер на 300 лева по АНД № 1123/2019г. по описа
на Районен съд Хасково, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №18-1253-001905 от 16.10.2018г. на Началника група в сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразният
административен акт до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – Областна
дирекция на МВР – гр. Хасково редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. По делото е представен писмен отговор на исковата молба от
процесуалния ѝ представител - гл.юрисконсулт С. С., в които се застъпва
тезата за недопустимост на исковата претенция, доколкото ЗОДОВ намира
приложение, когато закон или указ е предвидил специален ред за обезщетение, а
по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, обн. В ДВ бр. 94/2019г., в съдебните
производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Намира, че ищеца е разполагал с възможността да
претендира присъждане на адвокатски хонорар в производството пред Районен съд –
Хасково по воденото там АНД № 1123/2019г., тъй като към дата на постановяване
на съдебното решение сочената разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН е била в сила.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за основателност на исковата претенция.
Административен съд Хасково, след
като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на
страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №
18-1253-001905/16.10.2018г. на Началника група в сектор «Пътна полиция» към
ОДМВР – Хасково на Р.А.Т. на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за
движението по пътищата било наложено административно наказание «глоба» в размер
на 200 лева и «Лишаване от право да управляв МПС» за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон. Р.Т. обжалвал наказателното
постановление, като по този повод ангажирал правна помощ и упълномощил адвокат
за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд – Хасково АНД №
1123/2019г. по описа на съда. От договор за процесуално представителство, правна
защита и съдействие, приложен на л.12 от посоченото дело, се установява, че е
договорено и заплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора –
05.11.2019г. възнаграждение на адвоката в размер на 300 лева. Упълномощеният
адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция, като
е представлявал ищеца в проведените две открити съдебни заседания.
С решение № 2/02.01.2020г.,
постановено по АНД №1123/2019г., Районен съд – Хасково е отменил изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Срещу решението не е подадена
касационна жалба от ОДМВР – Хасково и същото е влязло в законна сила след
изтичане на срока за неговото обжалване, а именно – на 31.01.2020г.
В подкрепа на твърденията за
имуществени вреди, по искане на ищеца по настоящото дело е приобщено
приключилото АНД №1123/2019г. на Районен съд – Хасково. Към делото е приложен
Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 05.11.2019г.,
с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство във връзка с производство по АНД № 1123/2019г. по описа на
Районен съд-Хасково.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от
приобщените доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е с адрес в гр.Хасково, твърдяното увреждане е настъпило в гр.Хасково,
правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №
2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в
производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от
органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за
установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началник група в сектор
«Пътна полиция» към ОДМВР – Хасково на РУ при ОДМВР, отменено с влязло в сила
съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или
длъжностно лице на ответника, по следните съображения:
Дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява
форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен
ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване,
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен
по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита
при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост
и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител,
нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП.
Неразделната взаимовръзка между наказателното постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси.
След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред
против незаконосъобразното наказателно постановление. Ако не е съществувало
наказателно постановление, което той счита за незаконосъобразно, то нямаше да
съществува и съдебното му оспорване, в
което производство лицето може да упражни както намери за необходимо и
ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на когото дължи
възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен именно в
резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от него. Правото
на защита, включващо и правото на адвокатска такава, е основно конституционно
право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и поради
липсата на възможност за възстановяване на платения адвокатски хонорар. Липсата
на процесуална възможност за упражняване претенция за разноски в
административно наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия в контекста на Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС
обуславя извод, че направените от него разходи в хода на производството,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. При липсата на
друг процесуален способ за обезщетяването ѝ, общият ред по ЗОДОВ се явява
единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от
отменено като незаконосъобразно НП.
Изцяло в унисон с горните
разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. №
2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния
прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна, че ищецът е имал възможност да
претендира присъждане на направените разноски в хода на производството по АНД №
1123/2019г. по описа на Районен съд Хасково, с оглед новоприетата разпоредба на
чл.63, ал.3 от ЗАНН. Действително съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ бр.94
от 29.11. 2019г.), в съдебните производства по чл.63, ал.1 от с.з. (каквото безспорно
е и производството по АНД № 1123/2019г.) страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Цитираната разпоредба обаче е публикувана на 29.11.2019г.
и е в сила на 03.12.2019г. В същото време, последното проведено пред въззивната
инстанция открито съдебно заседание е било на дата 02.12.2019г., т.е. един ден
преди влизане в сила на приетите изменения в ЗАНН. Именно до приключване на
това заседание по делото ищецът в настоящото производство и жалбоподател в административнонаказателното
такова пред районния съд, би могъл да предяви претенция за присъждане на
сторените деловодни разноски, по аргумент от разпоредба на чл.80 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК. Към този момент обаче
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН не е била част от действащото
законодателство и жалбоподателят не е разполагал с право да претендира
присъждане на направените по делото разноски в производството по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН. В случая такава хипотеза не е налице, защото в деня на провеждане
на съдебното заседание по АНД № 1123/2019г. по описа на Районен съд - Хасково
жалбоподателят по същото не е разполагал с нормативна възможност да направи
искане за присъждане на сторените деловодни разноски чрез представяне на списък
с разноските, респективно съдът не е пропуснал да се произнесе по това искане,
тъй като не е бил сезиран с такова. Същевременно не може да се счете, че
липсата на искане за присъждане на разноски от Р.Т. се дължи на бездействие от
негова страна или от страна на процесуалния му представител, тъй като към този
момент той не е разполагал с право да претендира присъждане на разноски в
производството по чл.63, ал.1 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен
състав намира тезата на ответната страна за недопустимост на исковата
претенция, за неоснователна.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е доказан по основание.
По отношение размера на
обезщетението:
Ищецът претендира вреди в размер
на 300 лева, включващи договорено и платено от Р.А.Т. адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие по АНД № 1123/2019г. на Районен съд – Хасково в
размер на 300 лева. От приложените доказателства е видно, че Т. е заплатил по
договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по АНД
№1123/2019г. на Районен съд – Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, заплатени в брой в деня на сключване на договора - 05.11.2019г. Същевременно
съдът е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление. При
наличието на тези факти, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
обезщетение за вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатения адвокатски
хонорар за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция, е
доказан и по размер, така както е предявен.
В тази връзка за пълнота следва
да се отбележи, че не е налице и прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от с.н. върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, а по
силата на чл.2, ал.4 от наредбата, възнаграждение за процесуално
представителство се дължи поотделно за всяка инстанция. От изложеното е видно,
размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция е определен в минималния предвиден от Наредба № 1 такъв,
което изключва извода за неговата прекомерност (този извод следва и от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК,
т.3, според което съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
Наредба № 1 минимален размер).
По изложените съображения,
Административен съд – Хасково намира, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-1253-001905/16.10.2018г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково. Искът следва да се уважи като доказан и по основание и размер.
Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, която е дължима от датата на влизане в сила
на съдебното решение на районния съд – 31.01.2020г. до окончателното й
заплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата в размер на 310 лева, представляваща направените разноски в това
производството, в това число платена държавна такса в размер на 10 лева и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, с адрес гр.Х да заплати на Р.А.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляващи обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-1253-001905/16.10.2018 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково, отменено с влязло в
сила решение №2 от 02.01.2020 г. по АНД №1123/2019 г., по описа на Районен съд
- Хасково, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение на районния
съд – 31.01.2020г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково с
адрес гр. Х. да заплати на Р.А.Т., ЕГН **********,***, деловодни разноски в
размер на 310.00лв. /триста и десет лева/, от които държавна такса – 10.00лв. и
адвокатско възнаграждение – 300.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане преписи от същото.
СЪДИЯ: