М О Т И В И към Присъда № 49/22.11.2018
г., постановена по НОХД № 457/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият Т.В.В., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, б.„б”, предложение
първо във връзка с чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това,
че на 22.02.2018 г., в град Казанлък, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № ...., по бул. „Княз Александър
Батенберг“, в района на кръстовището с ул. „Славянска“, нарушил правилата за
движение - чл.21, ал.1 от ЗДП, чл.119, ал.1 от ЗДП и чл.102 от ППЗДП, в
резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.С., ЕГН **********,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Подсъдимият Т.В.В. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
П.С.С., ЕГН **********, Д.П.С., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН ********** (първият – съпруг, а
последните двама - синове на починалата,
съгласно удостоверение за наследници изх.
№ 444/12.03.2018 г., издадено от Община Казанлък – л.104 ДП) – са конституирани в производството като частни
обвинители.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.В.В. е роден на *** ***, където е завършил СПТУ по
транспорт. Подсъдимият е семеен, има
малолетен син. Работи в денонощен магазин за хранителни стоки. Не е осъждан. Няма криминалистически
регистрации.
Подсъдимият Т.В.В. е правоспособен водач от 1999 г. и притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории: С, АМ, В и
ТКТ. До деянието, предмет на
обвинението, не е санкциониран като водач за нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Горепосочените характеристични данни се установяват от обясненията на
подсъдимия Т.В.В. в съдебно заседание, съпоставени с
обстоятелствата по декларация за семейно, материално и имотно състояние (л.98
ДП), справка за съдимост рег. № 1174/31.10.2018 г. (л.74 нохд), характеристична
справка (л.97 ДП) и справка за
нарушител/водач (л.167 ДП).
На 22.02.2018 г., към 06.30 часа
сутринта, подсъдимият Т.В.В. *** собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“
с ДК № ..... Движел се по бул. “Княз Александър
Батенберг“ в посока от изток на запад със скорост от порядъка на 52 км/час, на
къси светлини, при условията на включено
улично осветление. Предстояло му да премине през кръстовището на булевард “Княз
Александър Батенберг“ с улица “Славянска“. След кръстовището подсъдимият Т.В.В.
следвало да продължи да се движи с управлявания от него лек автомобил по
булеварда. Въпреки че било дъждовно, видимостта била нормална и пред
водача Т.В.В. нямало ограничения, които да го възпрепятстват при възприемането
на пътната обстановка в района на кръстовището, през което му предстояло да
премине. От четирите страни на
кръстовището имало пешеходни пътеки, обозначени с напречна пътна маркировка -
М8, съгласно чл.64, т.3 от ППЗДП. Платното на бул.“Княз Александър Батенберг“ било покрито от гладък асфалт, без неравности,
същото било разделено с хоризонтална
маркировка на четири ленти, като северните две били предназначени за движение в посока запад,
а южните две - за движение в посока
изток. Подсъдимият Т.В.В. се движел с
управлявания от него лек автомобил по дясната северна лента с широчина 4.9
метра.
По същото време в района на кръстовището
била пострадалата М.Д.С.. Жената се движела пеш, ползвала чадър и се насочила
да пресича от север на юг бул.“ Княз Александър Батенберг“, от
северозападния край на кръстовището с ул.“Славянска“. Пострадалата М.Д.С.
започнала да пресича булеварда по очертаната
на платното пешеходна пътека - М8, имаща
широчина 3 метра, като се движела със спокоен, нормален ход. Пресичайки булеварда по пешеходната пътека,
след като била изминала 2.5 метра, пострадалата била блъсната отляво с предната част на автомобила, управляван от подсъдимия Т.В.В..
Подсъдимият Т.В.В. спрял колата на около 28 метра след мястото, където
блъснал пешеходката и слязъл от
автомобила. Бил притеснен от случилото се. Скоро на място пристигнал полицейски патрул на „ПК“ при РУ – Казанлък, в състава на който
участвал свидетелят М.М.М.. Пристигналият екип на спешна медицинска помощ
откарал пострадалата в МБАЛ -Казанлък, като
впоследствие същата била транспортирана в
УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, където на 28.02.2018 г. починала.
За възникналото произшествие бил подаден сигнал на тел.112 от подсъдимия Т.В.В. и от намиращи се в
близост до мястото на злополуката лица – свидетелите А.М.М.и …...
Подсъдимият Т.В.В. бил тестван с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с р. № ARAM-0093, като отчетената проба била отрицателна. Предприети били процесуално-следствени
действия по случая - оглед на местопроизшествие.
Горепосочените обстоятелства -
на условия, място
и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия Т.В.В., като на
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени
по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.02.2018 г. (л.11 ДП) и приложения към него фотоалбум,
както и съдържащата се в Писмо изх.№ 66-02-187/05.04.2018 г. на Община – Казанлък и приложените
към него окомерна скица и номерация на
пътните знаци – (л.99-101 ДП) информация относно организацията на движението на
кръстовището на бул. „Княз Александър Батенберг“ и ул.„Славянска“ в град
Казанлък към датата на произшествието;
-показанията на свидетелите А.М.М.(л.31 и л.32 ДП), З.М.К.(л.35 ДП) и М.С.С.(л.36
ДП) - и трите очевидци на злополуката, към
време на осъществяване на която били на спирката пред гимназия „Кирил и
Методий“ – град Казанлък, намираща се в
близост до северозападния ъгъл на кръстовището на бул. “Княз Александър Батенберг“
с ул. “Славянска“ – съдържащи информация за начина, по който се е предвижвала пострадалата
М.Д.С., за мястото на удара между пешеходката и управлявания от подсъдимия
автомобил, още и за поведението на подсъдимия, непосредствено след злополуката,
като свидетелката А.М.М.е и едно от лицата, подало сигнал на тел.112;
-показанията на свидетеля М.М.М.
(л.30 ДП)
– член от състава на полицейския патрул
на „ПК“ при РУ – Казанлък, изпратен на мястото на произшествието от
оперативната дежурна част;
-показанията на свидетеля Т.С.Й.(л.33 ДП), който слизайки от преминаващ
автобус на
спирката пред гимназия „Кирил и Методий“, се
озовал на мястото на злополуката, непосредствено след осъществяването й, като
показанията му съдържат преди всичко данни за поведението на подсъдимия след
произшествието,
а и този свидетел е другото от лицата, подало
сигнал на тел.112;
-информацията, предоставена с писмо рег. № 10584 р-682/28.03.2018 г. на
Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас (л.159 ДП) и
съдържанието на предоставените чрез компакт диск (л.158 ДП) записи на разговори;
-обективираният в техническото средство – „Drager Drug Test 5000“ с р. № ARAM-0093 – проба № 378, отрицателен резултат
от пробата на водача – подсъдимият
Мартин Петков Маджаров.
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между
пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на М.Д.С. съответства на установеното чрез заключенията
на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 59/2018
г. (л.38 ДП) се установява, че пешеходката - пострадалата М.Д.С., в резултат на
пътнотранспортното произшествие е претърпяла следните
телесни увреждания: черепномозъчна
травма - изразяваща се в
разкъсноконтузна рана в лявата челна област, масивно кръвонасядане на меките черепни покривки, масивна контузия
на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, състояние след
остеопластична краниотомия (оперативно отваряне на черепната кухина) и евакуиране на кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка; оток на мозъка и белите дробове; двустранно гнойно възпаление на белите дробове; счупване кости на лявата
подбедрица; счупване на дясната малкопищялна кост; травматични отслоявания на
кожата на двете подбедрици; кръвонасядания по кожата на двете подбедрици, дясната
гривнена става и гърба на дясното ходило; охлузване на дясната подбедрица.
В заключението е изведен извод, че установените при огледа и аутопсията
на трупа на пострадалата травматични увреждания - всички прижизнени - са
причинени от действието на твърди и тъпи предмети и че същите отговарят да са получени при пътнотранспортното
произшествие, за което е образувано досъдебното производство.
Съгласно разглежданото експертно становище, причина за смъртта на
пострадалата при пътнотранспортната злополука М.Д.С. е тежката черепномозъчна
травма, усложнена с гнойното възпаление на белите дробове.
Видно от посоченото заключение, изготвено от вещото лице д-р Т.Т.С.(специалист
съдебен лекар), в безпристрастността на
който не съществуват основания за съмнение, е, че е
налице
пряка причинно-следствена връзка между получените в резултат на осъщественото на 22.02.2018 г. пътнотранспортното
произшествие травматични увреждания и настъпилата на 28.02.2018 г. смърт на
пострадалата М.Д.С..
Изводите в горепосочената експертиза съответстват на експертните
становища, застъпени в заключенията на изготвените Автотехническа експертиза
(л.45 ДП) и Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л.69 ДП) - изпълнена от три вещи лица, които са взаимно
непротиворечиви.
От горепосочените експертни заключения се установява, че в динамика
ударът е протекъл в четири фази:
През първата фаза е настъпил първоначалният контакт между пешеходката и
лекия автомобил - в зоната на
пешеходната пътека и на около 2.5 м южно от северния край на платното за
движение, реализиран със средната част на пластичната облицовка на предната
броня на автомобила, на височина 0.40 м – 0.50 м от пътното
покритие в долния ляв крайник на пешеходката, който към момента на удара
най-вероятно е бил опорен. Този удар в
лявата подбедрица е предизвикал динамично натоварване и усукване между стъпалото и подбедрицата и е причинил счупването на костите на лявата
подбедрица и счупването на дясната малкопищялна кост. Към този момент
надлъжната ос на лекия автомобил е била
разположена успоредно на надлъжната ос
на платното за движение с предна част, сочеща посока запад, като десните
състави на автомобила са се намирали на около 1.7 м южно от северния край на
платното за движение. Пострадалата М.Д.С. е била ориентирана с лице на юг – с
лявата страна на тялото си към предната част на автомобила. Този първоначален контакт е настъпил преди ефективното спиране на
автомобила.
Във втората фаза, поради обстоятелството, че първоначалният
контакт е реализиран под масовия център на тялото на пешеходката, същото е
пропаднало върху предната част на автомобила - преден капак и средна долна част
на предното му стъкло, при което са настъпили най-тежките травматични увреждания.
Този механизъм обяснява черепномозъчната травма. В тази фаза тялото на пострадалата
е придобило скоростта на движение на автомобила, при което е последвало
„носене“ на същото, което като времетраене е продължило значително по-дълго от
времето на удара при първия контакт.
В третата фаза, вследствие на ефективното
спиране на автомобила, се е получила разлика в скоростите на движение между моторното
превозно средство и тялото на пострадалата, което под въздействието на
преносната инерционна сила е било отхвърлено от автомобила и е пропаднало през дясната му страница, в дясно от него.
В четвърта фаза пострадалата е попаднала върху терена, като се е
установила в северната част на платното за движение. Съприкосновението с
покритието на пътя е причинило по-незначителните травматични увреждания. Тялото
на пострадалата не е било прегазено от
автомобила.
След така посочения механизъм, управляваният от подсъдимия лек
автомобил е изминал около 28 м в посока запад, след което се е установил в положението, констатирано при извършения
оглед.
Комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е определила,
че скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил, непосредствено преди
настъпване на произшествието, съвпада с
тази към момента на удара с пешеходката и възлиза на 52 км/ч. При тази скорост дължината на опасната зона за спиране на
автомобила, при конкретните пътни
условия, е била 32.8 метра.
При управление на автомобила с 50 км/ч, опасната зона за спиране на
същия би била 31.1 м.
От показанията на свидетелката А.М.М.се установява, че пострадалата
пешеходка се е движела със спокоен ход по пешеходната пътека (.. „не се движеше бързо, ходеше нормално“,
л.32 ДП). Видно от експертното
заключение, при движение със спокоен ход скоростта на пешеходката, съобразена с
годините й, е била 1.05 м/сек или 3.8 км/ч. В момента, в който пострадалата е стъпила на очертаната
пешеходна пътека, автомобилът на
подсъдимия е отстоял на 37.7 м от мястото където е настъпил ударът, което е на
2.5 м от северния край на пешеходната пътека.
Подсъдимият Т.В.В. е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката от повече от 50 метра преди мястото на удара, поради отсъствието на
зрителни прегради помежду им.
Анализът на гореизложените данни
налага извод, че за подсъдимия Т.В.В., като водач, е съществувала обективна
възможност на повече от 50 м
своевременно да възприеме
стъпилата и придвижваща се по пешеходната пътека жена – пострадалата М.Д.С.,
след което да я пропусне,
като реагира с намаляване на скоростта
или спиране на управляваното от него моторно превозно средство.
От
заключението на Комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е видно и, че управляваният от подсъдимия автомобил, след блъсването
на пострадалата на пешеходната пътека, е спрял на 28 м. Спирането е било резултат
на задействане на спирачната му система от страна на водача. От техническа
гледна точка вещите лица са обосновали извод, че автомобилът (движещ се със скорост от 52 км/ч) е изминал разстояние от 33 м, считано от момента, в който водачът му е възприел/отреагирал на опасността (преминаващата по пешеходната
пътека жена) със спиране. Това означава
на практика, че водачът му – подсъдимият Т.В.
В., е реагирал със спиране, когато автомобилът му е отстоял приблизително
на 5 м спрямо мястото, където е била блъсната пострадалата, т.е. липсвала е своевременна
реакция от страна на подсъдимия, което е направило удара неизбежен. Именно, поради това, че едва 5 м преди удара,
подсъдимият е реагирал със задействане на спирачната система, скоростта на
движение на управляваното от него моторно превозно средство, непосредствено преди настъпване на
произшествието, съвпада с тази към момента на удара – 52 км/ч.
Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че събраните в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна
степен направеното от подсъдимия Т.В.В. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи
на гореприетото от фактическа страна.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прие следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка на пътнотранспортното
произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното
поведение на подсъдимия Т.В.В..
Подсъдимият, като водач на пътно превозно средство категория В,
управлявайки същото в град Казанлък със
скорост от 52 км/ч, е нарушил забраната на чл.21, ал.1 от ЗДП, да превишава
скоростта от 50 км/ч в населено място.
Нарушени са и правилата за движение, съдържащи се в разпоредбите на
чл.119, ал.1 от ЗДП и чл.102 от ППЗДП, довело като пряка и непосредствена
последица до настъпването на пътнотранспортната
злополука.
Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДП, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, подсъдимият Т.В.В. като водач на
нерелсово ППС не е намалил скоростта от 52 км/час на управлявания от него лек автомобил, нито пък е спрял, за да пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща
по нея пострадала М.Д.С..
Съгласно чл.102 от ППЗДП, при приближаване
към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване. Подсъдимият Т.В.В., управлявайки собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“
с ДК № .... по бул. “ Княз Александър Батенберг“ в посока от изток на запад, въпреки
предстоящото му преминаване през кръстовището на булевард “Княз Александър
Батенберг“ с улица “Славянска“, не проявил
необходимата предпазливост и внимание,
за да може да намали скорост или
спре, за да пропусне стъпилата и преминаваща по пешеходната пътека пешеходка –
пострадалата М.Д.С..
Появата на пострадалата М.Д.С. на пешеходната пътека не е
представлявала внезапно възникнала опасност за движението на управляваното от
подсъдимия МПС, тъй като същият е имал възможност от разстояние (повече от 50
м), надвишаващо опасната зона за спиране (32.8 м) при конкретните пътни условия
и избраната от него скорост на движение,
да възприеме пешеходката и да отреагира адекватно с намаляване на скоростта или дори със спиране, без да създава с това
опасност за останалите участници в движението.
Поведението на пострадалата пешеходка М.Д.С. е съобразено с правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДП – предприела
е със спокоен (нормален) ход
пресичане на бул.“Княз Александър
Батенберг“ в град Казанлък, по
означена пешеходна пътека в западния
край на кръстовището с ул.„Славянска“, като преди навлизане на платното се е съобразила
с приближаващия лек автомобил, управляван от подсъдимия Т.В.В., който е отстоял на повече от 37 метра от пешеходната пътека, по която предприела пресичане.
Подсъдимият Т.В.В. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, резултат от поведението му като водач при
управлението на МПС, но като
правоспособен водач, при това с достатъчно житейски опит и шофьорска практика –
повече от 18 години, е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал при
условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3
от НК.
Поради изложеното, съдът прие, че, след като на 22.02.2018 г., в град Казанлък,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с ДК № ...., по бул.„Княз Ал.Батенберг“, в района на кръстовището с ул.
„Славянска“, нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДП, чл.119, ал.1
от ЗДП и чл.102 от ППЗДП, в резултат на което, по непредпазливост, причинил
смъртта на М.Д.С., ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, подсъдимият Т.В.В. както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на чл.343, ал.3, предложение последно, б.„б”, предложение
първо във връзка с чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление го призна за виновен.
Относно наказанието:
За престъплението по на чл.343, ал.3, предложение последно, б.„б”,
предложение първо във връзка с чл.343, ал.1, б.„в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което съдът призна подсъдимия Т.В.В. за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия Т.В.В., съдът взе предвид следните обстоятелства по
чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец
предвид чистото му съдебно минало; средна степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид с оглед на факта, че от разстояние, значително
надвишаващо опасната зона за спиране,
подсъдимият не е отреагирал адекватно с намаляване на скоростта или
спиране; поведението на подсъдимия след произшествието – оказал е помощ на пострадалата, сигнализирал е
на тел.112 за осъществяване на злополуката; данните за подсъдимия като водач на МПС – до извършване на деянието, през шофьорската си практика от около
осемнадесет години не е имал допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата; положителните характеристични данни за личността на подсъдимия – със
средно образование, водещ уседнал начин на живот, семеен, баща на малолетно
дете, трудово ангажиран.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от
съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с
чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това,
проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на
чл.58а от НК. Според
чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в
случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените
обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес
на смекчаващите отговорността такива и счете, че следва да определи на
подсъдимия Т.В.В. наказание лишаване от свобода
към минималния размер на
предвиденото в закона, а именно три
години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията с една
трета на основание чл.58а, ал.1 от НК,
се равнява на две години и четири месеца,
на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК
и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на подсъдимия Т.В.В. и в навиците му няма данни,
сочещи, че за постигане на целения поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект на наказанието, се налага социално изолиране на
дееца. Поради това и съобразявайки се с позитивните
характеристични данни за личността на подсъдимия, съдът прие, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, считано от
влизането на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на осъществяване на
пътнотранспортното произшествие от една страна и от друга с положителните данните от досието на подсъдимия
като водач по горепосочената справка за нарушител/водач (л.167 ДП), съдът прие,
че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно предвиденото в чл.343г
от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок,
съответстващ на срока на наказанието лишаване от свобода. Поради това съдът
постанови лишаване на
подсъдимия Т.В.В. - на основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и четири
месеца, считано от влизане на присъдата
в сила.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Т.В.В. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално
целите на чл.36 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.В.В. да заплати:
-в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 1348.90 лв. (хиляда
триста четиридесет и осем лева и 90 ст.)
- разноски по делото, направени в досъдебното производство;
-на всеки от частните обвинители П.С.С., ЕГН **********, Д.П.С., ЕГН ********** и С.П.С., ЕГН ********** от по 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) –
разноски по делото.
Относно веществените доказателства съдът се разпореди след влизане на
присъдата в сила със същите да се постъпи, както следва:
-1 бр. CD-диск (поставен в хартиен плик, прономерован като л.158 от
ДП), тест за наркотични вещества, 1 бр. черен чадър - да се
унищожат;
-1 бр. обица – да се върне на П.С.С., ЕГН **********.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: