№ 135
гр. Бургас, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242100100812 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Р. Н., ЕГН
********** в качеството й на законен представител на Д. Х. К., ЕГН
********** срещу „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 250000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния
баща Х.М.К., починал на 23.10.2021 г. вследствие на настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 18.09.2021 г. на път II-79 между разклона
Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. №
А2745НР, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.02.2024
г. (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 18.09.2021
г. С. Д. Ц. е управлявал лек автомобил Тойота, модел Рав 4 с рег. № А2745НР,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, като
нарушил правилата за движение по пътищата – предприел неправилно
изпреварване, и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., ЕГН
**********, който е бил пътник в управлявания от него автомобил на предна
1
дясна седалка, починал на 23.10.2021 г. вследствие на тежките травми от
произшествието. В резултат на това дъщеря му, която към момента на ПТП е
била на 5 години, е претърпяла и ще продължава да търпи морални болки и
страдания поради липса на родител през целия си житейски път. Ежедневието
на детето е изпълнено с негативни преживявания, психологически
дискомфорт и скръб от липсата на баща й.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника да й заплати и
направените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило
предявения иск. Счита, че изключителна вина за леталния изход на Х.К. е
обстоятелството, че същият е бил без поставен предпазен колан по време на
ПТП.
Оспорена е причинно-следствената връзка между посочените в
исковата молба вреди и настъпилия инцидент.
Посочено е, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като същият е нарушил
предвиденото в разпоредбата на чл. 137а ЗДвП.
Поради неоснователност на главния иск счита, че искът за
заплащане на лихва също е неоснователен.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че
наследник на Х.М.К. е неговата дъщеря Д. Х. К..
Не се спори между страните, установява се и от приложената
обратна разписка от „Български пощи“, че претенцията на Д. К. за заплащане
на застрахователно обезщетение е предявена пред застрахователя на
21.02.2024 г.
2
С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на
деянието, вината и противоправността в поведението на С. Ц. съобразно
влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на лек автомобил Тойота Рав 4 с
рег. № А 2745 НР.
С влязла в сила присъда № 12/06.03.2023 г. по НОХД № 942 по
описа на БОС за 2022 г. подсъдимият С. Д. Ц. е признат за виновен за това, че
на 18.09.2021 г. около 16:40 ч. на път ІІ-79 км. 68+000 между разклона
Аврамов мост и гр. Средец при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“ с рег. № А2745НР нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., като след деянието направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. б във вр. с чл. 343, ал. 1, б. в във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
НОХД № 942/2022 г. на БОС е приложено към настоящото дело.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че Х.К. е пътувал на предна дясна седалка на автомобил Тойота,
като е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Вследствие на ПТП
тялото на К. е контактувало със странична дясна конзола, с предна конзола, с
тавана и дясна врата. Дори и с правилно поставен колан пътуващият на предна
дясна седалка Х.К. е имал възможност да контактува с изброените по-горе
твърди предмети в купето на автомобила, тъй като автомобилът е бил
преобърнат по таван, като е лежал на предната си дясна част, преди да бъде
изправен на четирите си колела. Вещото лице е посочило, че движение на
тялото нагоре не би трябвало да има при поставен колан, но има движение на
металните части към тялото. В случая понеже автомобилът се е обърнал по
таван, таванът, предното стъкло, страничната дясна врата и предната дясна
конзола са се свили и са стигнали до пасажера. Деформацията е около 20 см. и
е достатъчна, за да стигне до тялото на возещия се пътник.
Приета по делото е съдебномедицинска експертиза, вещото лице
по която е посочило, че вследствие на инцидента К. е претърпял следните
травматични увреждания: тежка шийна травма, изразяваща се с изместване/
3
приплъзване на шестия шиен прешлен спрямо съседния му седми шиен
прешлен със счупване на дъгата на седмия шиен прешлен и наличие на костен
фрагмент в гръбначномозъчният канал, довел до притискане на гръбначния
мозък на това ниво, вследствие на което притискане е настъпил
квадрипирамиден синдром, усложнени с развитие на пролежни рани, сърдечна
недостатъчност и смъртен изход на 23.10.2021 г. Тези травматични
увреждания са получени в резултат на високоенергийното ударно въздействие
с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, довели до надпределно
надлъжно натоварване в областта на гръбначният стълб. Такива твърди
тъпи/тъпоръбести предмети биха могли да бъдат и елементите в
автомобилното купе (в т.ч. и тавана). Тези травматични увреждания биха
могли са получени в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие.
В предоставената медицинска документация по делото не са описани травми,
кореспондиращи на коланни травми. Експертизата изтъква обстоятелството,
че липсата на специфични травми от предпазен колан не изключва с
категоричност възможността такъв да е бил поставен към момента на
произшествието, но да не са останали видими следи от него. Смъртта на К. е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяната шийна травма от
пътнотранспортното произшествие.
Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертизи,
доколкото са пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а констатациите
в тях се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал,
включително и този в наказателното производство.
Свидетелят Г. М. е посочил, че е вуйчо на Д. К. и знае за
случилата се катастрофа с Х.. Д. все още тъжала за баща си. Към момента на
смъртта детето живеело при майка си и при дядо си Данчо по бащина линия.
Три години преди смъртта си Х. се развел с В. и напуснал жилището, в което
живеели. Той отишъл да живее в село Орлинци, а В. и детето останали в
бащиното му село - село Везенково. Х. редовно поддържал връзка и с В., и с
детето, виждал ги и по месинджър, а по всяко време, по което искал, идвал във
Везенково и ги посещавал. Преди да отиде в Орлинци те живели заедно пет
години. Той се грижел за Д., сменял й памперсите, гледал я, хранел я,
разхождал я, бил грижовен и любящ баща. Към онзи момент Х. се грижел
финансово за семейството. Детето ходело на градина. Понякога я вземал,
когато не бил на работа. Х. не я лишавал от нищо. След смъртта на Х. Д. се
4
натъжавала, когато чуела друго дете да се обръща към баща си с „тате“,
оттегляла се. Натъжава се, когато гледала снимки на баща си, плачела за него.
Бащата на Х. гледал Д., но контактите между дядо и внучка не може да
заместят контакта между бащата и детето. Те имали много силна връзка. В.
нямала друг партньор, а Х. имал ново семейство.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото
възпроизвеждат лично възприети от него обстоятелства, като показанията са
логични и последователни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
За да бъде уважен искът за главница, е необходимо да са налице
няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето
лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика
на автомобила, управляван от причинителя на вредите. Полицата за сключена
застраховка е валидна към датата на процесното ПТП, видно от справката в
публичния сайт на Гаранционния фонд, този факт не е спорен между страните
по делото.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45
ЗЗД за носене на деликтна отговорност от застрахованото лице, което е
причинило вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК гражданският съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в
сила присъда на наказателния съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, които в случая се
установяват от присъдата по НОХД № 942/2022 г. на БОС, влязла в сила.
Водачът на автомобила, в който се е возил починалият Х.К., е нарушил
5
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 42, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен,
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което
ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво. Цолов е нарушил и правило за движение, което в това му качество му
е вменено с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е изпълнил задължението
да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, и
това е довело до отклоняването (промяна на посоката му на движение) на
автомобила към лявата половина на пътя и закъснението на водача да започне
спирането. Цолов не е огледал пространството зад и от лявата страна на
автомобила и не е забелязал лекия автомобил Мерцедес, който вече е
предприел изпреварване на лек автомобил Киа Рио. Тези обстоятелства се
установяват и от доказателствата по приобщеното към настоящото дело
НОХД № 942 по описа на БОС за 2022 г.
Не е спорно по делото, че пострадалият Х.К. е пътувал като
пътник на предна дясна седалка по време на инцидента, като непосредствено
след процесното ПТП е бил откаран по спешност в УМБАЛ - Бургас. От
заключението по приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че
вследствие на инцидента К. е претърпял следните травматични увреждания:
тежка шийна травма, изразяваща се с изместване/приплъзване на шестия шиен
прешлен спрямо съседния му седми шиен прешлен със счупване на дъгата на
седмия шиен прешлен и наличие на костен фрагмент в гръбначномозъчният
канал, довел до притискане на гръбначния мозък на това ниво, вследствие на
което притискане е настъпил квадрипирамиден синдром, усложнени с
развитие на пролежни рани, сърдечна недостатъчност и смъртен изход на
23.10.2021 г. Вещото лице е категорично, че смъртта на К. е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяната шийна травма от пътнотранспортното
произшествие. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
е направил възражение, че смъртта на К. е в резултат на лекарска грешка, но
това възражение не следва да се обсъжда, тъй като е преклудирано, доколкото
не е заявено в отговора на исковата молба. Съдът намира за безспорно
установено, че смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с травмите,
получени от процесното ПТП.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
6
увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за ищеца по делото, изразяваща се в претърпените
страдания от загубата на баща й, и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на виновния за настъпване на ПТП водач на лек
автомобил.
Причинно-следствената връзка между деликта и претърпените
вреди се установява от събраните гласни доказателства.
Свидетелят Мачков е посочил, че след инцидента и до днес Д. К.
е много тревожна и тъжи за баща си, натъжава се, когато чуе друго дете да се
обръща към някого с думата „татко“. Когато гледала снимки на баща си,
плачела за него. Съдът приема за установено от цитирания доказателствен
материал, че след пътнотранспортното произшествие и до днес детето
изживява тежко загубата на родителя си. Свидетелят е близък на ищеца, лично
е въприел състоянието й след инцидента и до днес, показанията му са
последователни, поради което следва да бъдат кредитирани.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото,
доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона и съгласно
Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на
конкретното пострадало лице, и всички неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.
45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт –
връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Следва да се отчетат обстоятелствата, че към датата на смъртта
7
на баща си Д. е била на възраст пет години, но до този момент
преимуществено майка й и дядо й по бащина линия са се грижили за нея. От
показанията на разпитания свидетел се установява, че три години преди
смъртта си Х. е напуснал семейното жилище и е отишъл да живее в друго
населено място, където е създал друго семейство. Редовно е поддържал връзка
с Д. и майка й по телефона, понякога е посещавал дома им, но не са живели в
едно домакинство. Ето защо и съдът намира, че връзката между баща и
дъщеря, макар и силна, няма пълноценното съдържание, което би могла да
има при наличие на семейство, което не е разделено. Бащата не е бил
отговорен за отглеждането, израстването и възпитанието на детето, освен от
разстояние и при осъществявани спорадични контакти. Липсата на бащата в
живота на детето от друга страна се отразява в голяма степен на
емоционалното и психическото му развитие в този важен етап от живота му, в
който се формира личността му, а и впоследствие през целия му живот,
доколкото я няма силната мъжка фигура, която би могла да защити детето при
необходимост. Следва да се отчете обстоятелството, че е безвъзвратно
осуетена възможността от много ранна възраст детето да получава и занапред
необходимите обич, грижи, разбиране и подкрепа от баща си, чиято загуба ще
го съпътства през целия му живот. Тази мъжка фигура към момента е заменена
от дядото на детето по бащина линия, в дома на когото живеят Д. и майка й.
При съобразяване на икономическите условия в страната към момента на
инцидента, любовта на бащата към детето и вниманието, което е отделял за
него, привързаността между двамата, възрастта на детето, продължителността
и интензитета на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди и
техния необратим характер, доколкото за целия си живот то ще бъде лишено
от правото и възможността да опознае баща си, закрилата, които само бащата
би могъл да му осигури, и да има двама пълноценни родители, както и
обстоятелството, че бащата е имал друго семейство и от двегодишна възраст
на детето е напуснал семейното жилище, настоящият съдебен състав счита, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на детето,
следва да е в размера от 120000 лева. Искът до пълния предявен размер от
250000 лева следва да се отхвърли, тъй като не се установи силна
емоционална връзка между баща и дъщеря, двамата са живеели в различни
населени места, като Х.К. е имал друго семейство. Не се установи Х.К. да е
вземал дъщеря си в населеното място, в което живее, да е посещавал редовно
8
бащиния си дом. Взаимоотношенията между баща и дъщеря са били
поддържани най-вече чрез телефонни контакти. Не се установява по делото
двамата да са имали чести срещи, Х.К. да е подкрепял финансово дъщеря си и
да е полагал грижи за нея, характерни за такава семейната връзка.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, тъй като е нарушил предвиденото в разпоредбата на чл.
137а ЗДвП – бил е без поставен обезопасителен колан.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
изготвените експертизи, че Х.К. е пътувал на предна дясна седалка на
автомобила. От заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза
се установява, че К. е бил с правилно поставен обезопасителен колан по време
на произшествието. Съдът кредитира заключението, тъй като същото е
логично и особновано, а изводите са формирани на база на установените,
включително в наказателното производство, обстоятелства. Вещото лице е
посочило, че въпреки поставенения колан К. е имал възможност да контактува
с твърди предмети в купето на автомобила, тъй като автомобилът е бил
преобърнат по таван вследствие на инцидента.
Съгласно трайната практика на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Дали поведението
на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП като правно
значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е
наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем
(в този смисъл е например Решение № 182 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1744/2023 г., III г. о.). Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. ма ОСТК на ВКС
9
съпричиняването на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие
на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съдът намира, че не е установено по делото да са налице
основания за намаляване на определения размер обезщетение, тъй като
останаха недоказани твърденията на ответника, че починалият Х.К. не е
използвал предпазен колан.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 120000 лева и до
този размер следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от 250000
лева следва да бъде отхвърлен.
Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва
от датата на предявяване на претенциите на увредения ищец пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на 21.02.2024 г.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ върху застрахователното обезщетение се
дължат лихви за забава, които текат от момента на по-ранната от следните
дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя от увреденото лице, т. е. в случая от 21.02.2024 г., като не се
оспорва от ответника, че именно това е датата, на която е получил
уведомление от ищеца. Ето защо и искът за заплащане на лихва за забава е
основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
10
38 ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът определя дължимото
на адвоката възнаграждение, като осъжда насрещната страна да го заплати. С
постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/2022 г. съдът е дал отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1
ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че
посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС,
но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 ДФЕС
във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС. Посочено е още, че националният съд следва
да прецени дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които
разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се
считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна
цел.
Ето защо, поради разясненията, дадени в цитираното решение,
както и предвид обстоятелството, че адвокат Р. е поел защитата на ищеца едва
преди последното съдебно заседание, като извършените от него действия по
процесуално представителство се органичават само до явяване в съдебно
заседание за изслушване и приемане на експертиза и увеличаване размера на
иска, както и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен на
400 лева, върху която сума следва да се начисли и ДДС в размер на 80 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че върху присъденото
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не следва да се начислява ДДС. Видно от
представеното от адвокат Р. писмено доказателство – удостоверение за
регистрация, същият е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно § 2а от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения „за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
11
дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС“. Поради това и определяйки
възнаграждението на адвокат, представлявал клиента си безплатно на
основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, съдът включва към
минималното възнаграждение и дължимия данък, тъй като същият се дължи
от данъчно задълженото лице – адвокат. Без значение е обстоятелството кой
заплаща възнаграждението – представляваната или насрещната страна, тъй
като адвокатската услуга попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по
чл. 2, т. 1 ЗДДС, а предоставилият услугата адвокат Р. се явява данъчно
задължено лице по ЗДДС. В този смисъл е константната практика на ВКС:
напр. Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т.
о., Определение № 50034 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 968/2022 г., III г.
о., Определение № 266 от 18.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т.
о., Определение № 98 от 08.03.2022 г. по ч. т. дело № 1544/2021 г. на II т. о. на
ВКС, Определение № 50012 от 01.03.2023 г. по ч. т. дело № 478/2022 г. на II т.
о. на ВКС, Определение № 64 от 01.02.2017 г. по ч. т. дело № 453/2016 г. на I
т. о. на ВКС и други.
Ищецът дължи разноски на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на общо 684 лева, в която сума е включено
и определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на дължимата за
производството държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати
такава по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 4800 лева върху
уважения размер на иска.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, да заплати на Д. Х. К., ЕГН
**********, представлявана от законния й представител В. Р. Н., ЕГН
**********, двете с адрес: с. Г., кв. З. № **, сумата 120000 лева (сто и
двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от смъртта на нейния баща Х.М.К., починал на 23.10.2021 г.
12
вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 18.09.2021 г. на
път II-79 между разклона Аврамов мост и гр. Средец, от водача на лек
автомобил Тойота Рав 4 с рег. № А2745НР, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 21.02.2024 г. (датата на уведомяване на ответника) до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от
120000 лева до пълния претендиран размер от 250000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, да заплати на основание чл. 38
ЗА на адвокат Г. Г. Р. от САК възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет
лева) с ДДС.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН **********, представлявана от
законния й представител В. Р. Н., ЕГН **********, двете с адрес: с. Г., кв. З.
№ ** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, съдебно-деловодни разноски в
размер на 684 лева (шестстотин осемдесет и четири лева).
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Г. М. Димитров № 1, представлявано от Бисер Г. Иванов, Росен
Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 4800
лева (четири хиляди и осемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13