Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
Гр.
Пловдив, 19.03.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
трети граждански състав в открито съдебно заседание
на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Арнаучкова
Величка Белева
с участието на
секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно
търговско дело № 32 по описа за 2019 година и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 119, постановено на 13.11.2018 г. по т.д.
130/2017 г. на Окръжен съд – Х., с което са отменени като незаконосъобразни
всички взети решения, обективирани в протокол от **********г., от провело се на
същата дата общо събрание на съдружниците в „П.р.е.“ООД-гр.С., ЕИК *********и е
осъдено „П.р.е.“ООД-гр.С. да заплати на Т.Х.Т. сумата 610 лв. разноски по
делото.
Жалбоподателят „П.р.е.“ООД-гр.С. моли решението да бъде обезсилено
като недопустимо, евентуално, да бъде отменено като неправилно, по съображения,
изложени в жалбата от 7.12.2018 г., и да бъде прекратено производството поради
недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, евентуално, да
бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред първата
инстанция оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства
във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Т.Х.Т. моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в
отговор от 18.01.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
с искова молба от 10.10.2017 г. иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за
отмяна на взетите на общо събрание на съдружниците в „П.р.е.“ООД-гр.С.,
проведено на **********г., решения. Не е заявил искане са събиране на нови доказателства
в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
П.ският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че
съдружниците в търговското дружество „П.р.е.“ООД-гр.С., ЕИК *********към **********г. са две физически лица - ищецът по делото Т.Х.Т. и
З.П.В.. Безспорно е, видно е и от регистрираните в ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства
относно дружеството, че по реда на ЗТР са били заявени на 27.09.2017 г. за
вписване и са вписани на 20.12.2017 г. обстоятелства въз основа на решение на
общо събрание на дружеството от **********г. - освобождаване на управителя
Т.Х.Т. и заличаване на начина на представляване „заедно и поотделно“.
Твърдението на ищеца Т.Т., заявено в исковата молба от 10.10.2017 г., е, че
това общо събрание е проведено в нарушение на предвидени в закона и в
дружествения договор правила за свикването и провеждането му, тъй като той като
съдружник не е уведомен за ОСС. Заявява, че съгласно чл. 25,ал.3 от
дружествения договор на ООД ОСС се свиква на заседание чрез писмено съобщение,
изпратено най-малко 30 дни предварително, а съгласно чл. 26,ал.1 от
дружествения договор заседанието на ОСС е редовно, ако всичките му членове са
редовно поканени и на него присъстват съдружниците или техните представители,
притежаващи такова дялово участие в капитала, колкото е необходимо за
образуване на мнозинство по въпросите, предвидени в дневния ред. Посочва, че от
представената нотариална покана, за която научил от документите, подадени в ТР,
се установява, че уведомлението до него за свикване на ОСС на **********г. не е
получено лично от него, като нотариус М.М. удостоверява връчването на екземпляр
от нотариалната покана на Т. с уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК. Твърди, че в
случая при връчването на поканата за свикването на ОС не могат да намерят
приложение по аналогия общите положения за връчване на книжа, уредени в ГПК,
като императивната разпоредба на чл. 139,ал.1 от ТЗ изисква поканата да е
получена от съдружника, т.е. лично връчване с оглед персоналния характер на
неговото участие в дружеството, без да е предвидено субсидиарно приложение на
разпоредбите на ГПК. Посочва, че след дадените указания заявителят е представил
документи, сред които и покана, накрая на която е написано ръкописно, че на
14.06.2017 г. Т. отказал да получи поканата, и заявява, че нито на 14.06.2017
г. е бил канен за ИОСС, нито когато и да било, и лицата, посочени като
свидетели, той не познава и никога не са го търсили. Заявява още, че по
отношение на представените разписки, в които пише, че на различни дати са го
посещавали лица от кантората на нотариус М.М.и не го намирали, после и че му
били залепили уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК, се установява липсата на
индивидуализиращи данни за свидетелите и че никой не го е посещавал, не са
лепили нищо, нито пък е ясно, ако са залепили, къде, кога и от кого е станало
това. Заявява, че лично познава нотариус М., който е негов роднина, и се
познава с описаните в разписките лица В.Ц., М.Г.и К.Х., същите знаят телефона
му, но никой от тях не го е търсил да му връчва нотариална покана. Твърди
затова, че ИОСС от **********г. не е редовно свикано, тъй като не са спазени
специалните изисквания на дружествения договор, а именно поканата за свикване
да се връчи поне 30 дни предварително, съгласно чл. 139,ал.1 от ТЗ и чл.
25,ал.3 от дружествения договор, поради което взетите на това събрание решения
са незаконосъобразни, поради което иска тяхната отмяна по реда на чл. 74,ал.1
от ТЗ. От страна на ответното дружество не е подаден отговор на исковата молба.
В съдебното заседание на окръжния съд на 15.01.2018 г. от страна на ответника
се възразява, че искът е недопустим, тъй като исковата молба е предявена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 74 от ТЗ, като с решение на АС-П. в
производство по чл. 25,ал.4 от ЗТР е прието за установено, че е налице редовно
свикано събрание и съдружникът Т. е редовно поканен, евентуално, се възразява,
че искът е неоснователен, тъй като има редовно свикано ОС и то е проведено
съобразно предписанията на устава и ТЗ. Заявеното от страна на ищеца в същото
съдебно заседание становище е, че той е узнал за ОСС на датата 27.09.2017 г.,
когато е подадено заявление в ТР, и че решението на АС-П. е постановено по
регистърното производство и представлява отмяна на отказ, поради което в
производството по чл. 74,ал.1 от ТЗ окръжният съд не е длъжен да се съобразява
с решението на АС-П., а трябва да прецени в исковото производство редовно ли е
свикано ОСС. На 30.01.2018 г. окръжният съд постановява определение № 34, с
което прекратява производството по предявения иск поради негова недопустимост
като предявен извън срока за предявяване на конститутивния иск по чл. 74,ал.1
от ТЗ. Това определение е отменено с определение № 382, постановено на
17.09.2018 г. по ч.т.д. 493/2018 г. на АС-П.. С постановеното на 13.11.2018 г.
съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът като съдружник не е участвал в
ОСС и в неговата работа по същество – взимането на атакуваните решения, поради
нередовното му известяване за същото, като изначалната нередовност на
процесното ОС предпоставя и незаконосъобразност на взетите от него решения,
поради което искът по чл. 74,ал.1 от ТЗ е основателен и те следва да бъдат
отменени. С подадената на 7.12.2018 г. въззивна жалба жалбоподателят
„П.р.е.“ООД-гр.С. твърди, на първо място, че решението е недопустимо,
евентуално, че то е неправилно. Твърди, че съдът необосновано и неправилно е
стигнал до извода, че ищецът не е бил надлежно поканен на проведеното на
**********г. ИОСС, което обуславя недопустимостта и неправилността на обжалваното
решение на окръжния съд. Твърди, че за така проведеното ИОСС съдружникът Т. е
бил надлежно поканен и то два пъти – веднъж на 14.06.2017 г., когато другият
управител и съдружник З. В. се е опитал да връчи писмената покана за ИОСС в
присъствието на двама свидетели на отказа П.В.В. и А.Й.С., но Т. е отказал да я
получи, което обстоятелство е удостоверено върху поканата с подписа на
свидетелите и поканата изцяло отговаря на изискванията на чл. 139,ал.1 от ТЗ.
Твърди, че Т. е бил поканен и чрез нотариална покана от 14.06.2017 г. на
нотариус М.М., връчена по реда на чл. 47,ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК, като
връчването по този ред е удостоверено от нотариуса с поставения щемпел върху
нотариалната покана, в която част поканата има характер на официален свидетелстващ
документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Посочва, че адресатът е бил търсен от служителите на нотариуса няколкократно на
посочения адрес в рамките на повече от един месец, а именно на датите
14.06.2017 г., 13.07.2017 г. и 17.07.2017 г., и поради ненамирането на адресата
на поканата на 17.07.2017 г. е залепено уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК, в
двуседмичен срок от залепването на уведомлението Т. не се е явил в кантората на
нотариуса за получаване на поканата, поради което на основание чл. 47,ал.1 във
вр. с ал.5 от ГПК поканата е счетена за редовно връчена на 1.08.2017 г.
Заявява, че в чл. 139,ал.1 от ГПК не се предвиждат ограничения относно начина
на връчване на поканата за свикване на ОСС, което означава, че същата може да
бъде връчена и чрез нотариус, като съгласно трайно установената практика и
препратката на чл. 50 от ЗННД връчването чрез залепване на уведомление по реда
на чл. 47,ал.5 от ГПК намира приложение и при връчването на нотариални покани.
Относно показанията на свидетеля Н.Ф.В., разпитан пред първата инстанция по
искане на ищеца, посочва, че дори да се приемат за достоверни показанията му,
че в посочения период от 10 дни (10.07.-20.07.2017.) е бил в апартамента на
ищеца, то същите не установяват с категоричност дали служителите на нотариуса
са посещавали адреса на ищеца на 14.06.2017 г., 13.07.2017 г. и 17.07.2017 г.,
защото това, че свидетелят не ги е видял, не изключва възможността служителите
на нотариуса да са посетили адреса без свидетеля да забележи, докато е работел
вътре в жилището. Заявява, че нотариалната покана съдържа отбелязване, че тя е
връчена на 1.08.2017 г. по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК, като в удостоверителната
си част за връчването тя има характер на официален свидетелстващ документ, в
тази част се ползва с материална доказателствена сила, която има обвързващо
действие за съда до оборването й, а в случая със събраните по делото гласни
доказателства не се оборва връчването й по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди, че
гласните доказателства не установяват безспорно правнорелевантни факти, а
официалният свидетелстващ документ удостоверява с категоричност, че поканата е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Заявява, че тя се подкрепя и от представените
към нея уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК от 17.07.2017 г. и от разписките с
дати 14.06.2017 г., 13.07.2017 г. и 17.07.2017 г., подписани от лицата К.Х.,
М.Г.и В.Ц., за които лица самият ищец прави признание, че те са служители на
нотариус М., в частната жалба срещу определение № 34/30.01.2018 г., с което
искът му първоначално е оставен без разглеждане като недопустим. Заявява
становище, че отбелязването на нотариуса за връчването на поканата се ползва с
по-голяма доказателствена стойност от събраните по делото гласни показания,
които не установяват с категоричност дали адресът на ищеца е посетен от
служителите на нотариус М.и изхождат от свидетел в икономическа зависимост от
ищеца. Моли да се има предвид, че Апелативен съд-П. със свое решение №
362/15.12.2017 г. по в.ч.т.д. 701/2017 г. се е произнесъл по редовността на
свикването на същото ИОСС, приемайки, че не е нарушена процедурата по
свикването му и съдружникът Т. е бил своевременно и надлежно уведомен с две
писмени покани, връчени по предвидения в закона ред, което дело е било
образувано във връзка с отказ на ДЛР към АВ-ТР за вписване заличаването на Т.
като управител. Претендира да се направи извод, че съдружникът Т. е бил
надлежно поканен да вземе участие в проведеното на **********г. ИОСС с повече
от 30 дни предварително, каквото е изискването на чл. 25,ал.3 от дружествения
договор, поради което следва да се приеме, че ищецът не е спазил срока за
предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ, защото в тази хипотеза 14-дневният срок
тече от датата на проведеното ИОСС (**********г.) и е изтекъл на 25.09.2017 г.,
поради което искът е недопустим, съответно, първоинстанционното решение също е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а щом събранието е било редовно
свикано, то и взетите на него решения с необходимото мнозинство са
законосъобразни и при допустимост на предявения иск той се явява неоснователен,
а решението на окръжния съд – неправилно. Твърди, че окръжният съд е стигнал до
неправилния и необоснован извод, че проведеното на **********г. ИОСС на
дружеството не е било редовно свикано, който извод е довел и до постановяване
на порочно решение. Заявява, че да се възприеме обратната теза относно
нередовност на свикване на ИОСС означава, че лесно би могло да се блокира
дейността на всяко търговско дружество, като в случая ищецът умишлено се
укрива, за да не му бъдат връчвани лично нотариални покани, а когато е бил
открит от другия управител, ищецът отново е отказал да получи поканата, поради
което този отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели, с което си
поведение сам се е отказал реално да получи отправената му покана и не следва
да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение, а по силата на закона
поканите се презюмират за връчени. Заявява, че след проведеното на **********г.
ИОСС са правени многократни опити отново за свикване на ОСС, но безуспешно
поради продължаващо укриване на ищеца. Посочва, че ищецът с поведението си
освен че препятства дейността на дружеството, в качеството си на негов
управител е извършвал действия, увреждащи интересите на дружеството, като е
посочено в какво се изразяват те според жалбоподателя (отказ от вещно право на
строеж и вещно право на ползване, оттегляне на въззивна жалба, оттегляне на
пълномощията от дружеството за посочени адвокати по въззивно дело). Твърди, че
именно поради тези действия ищецът е отстранен законосъобразно като управител и
следва да му се потърси отговорност за вредите, нанесени на дружеството, което
диктува нежеланието му за свикване на ОСС, още повече, че той притежава 33,33%
от капитала на дружеството и не може да окаже влияние при вземането на решения,
единственият му изход остава да препятства всячески свикването на ОСС. С
подадения на 18.01.2019 г. отговор на въззивната жалба ответникът по нея
възразява, че правилно окръжният съд достига до извода, че ищецът Т. като
съдружник не е участвал в ОС и в неговата работа за взимане на атакуваните
решения поради нередовното му известяване за същото, подробни мотиви за което
са развити в определение № 382/17.09.2018 г. по ч.т.д.493/2018 г. на ПАС.
Заявява, че решението не е недопустимо, защото е установено, че ищецът не е бил
надлежно поканен за проведеното на **********г. ИОСС, а решение №
362/15.12.2017 г. по ч.в.т.д. 701/2017 г. на ПАС относно отказ за вписване от
ДЛР към АВ-ТР не е задължително за съда по конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ, именно
който иск е начинът на защита на правата и законните интереси на съдружника в
ООД. Заявява, че са голословни и ирелевантни твърденията, че ищецът се приел и
не искал да получи поканата, а поведението на другия съдружник и управител
говори за опити за провеждане на незаконосъобразни събрания и чрез забавяне на
пускането на документите в ТР с цел пропускане срока за предявяване на иска,
като няма случаи ищецът да е отказвал получаване на документи и книжа и няма
законосъобразно връчени книжа. Заявява, че са голословни и неотносими към спора
по делото твърденията, че Т. с поведението си освен че препятствал дейността на
дружеството, в качеството си на негов управител е извършвал описани действия,
за които бил отстранен.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да
предяви срещу дружеството иск за отмяна на решението на общото събрание, когато
то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор. Предмет на този конститутивен иск е налагането на промяна на приетото
от ОС правно положение, като целената правна последица от успешното му
провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на
решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към
постигане на обща цел (ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК,
т.5). Съгласно нормата на чл. 74, ал.2 от ТЗ искът се предявява в 14-дневен
срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на ОС. Срокът е преклузивен (ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК, т.4). С конститутивния иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ се
търси от съдружника защита срещу увреждащи го решения на съдружниците. Този иск
е средството за съдебна защита на съдружника в ООД относно неговите управителни
права (правото на участие в ОС, правото на глас, правото на избор). В случая е
безспорно, видно е и от справката в ТР, че отказът на ДЛР при АВ-ТР № ************-*/.**.**** г., представен от
ищеца в копие с исковата молба, е бил отменен в производство по чл. 25,ал.4 от
ЗТР с решение № 362/15.12.2017 г. по т.д. 701/2017 г. на АС-П., като е прието,
че е надлежно установено връчване по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК във вр. с чл.
50 от ЗННД на съдружника Т. на нотариална покана за провеждане на ОСС на
**********г., като е представена и писмена покана до съдружника Т., по която
връчването от другия съдружник В. е с отказ на адресата да я получи и отказът е
оформен с имената и подписите на двама свидетели. В така проведеното
производство по реда на чл. 25,ал.4 от ЗТР (понастоящем ЗТТРЮЛНЦ) обаче ищецът
по настоящия спор Т. не е участвал, поради което приетото от съда му е
непротивопоставимо, съответно, то не е основание да се счита, че настоящото
производство се явява недопустимо. С оглед реализирането на неговото специално
право, принадлежащо на съдружника Т., в
настоящото спорно производство следва да се извърши проверката относно допустимостта
на сега предявения иск. Законодателят е предвидил изрично с разпоредбата на чл.
74, ал.2 от ТЗ преклузивният 14-дневен срок за предявяването на иска да започва
да тече от деня на събранието само когато съдружникът-ищец е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи той започва да тече от
узнаването. Упражняването на правото на съдружника на защита срещу решения на
ОС на съдружниците в ООД, които противоречат на повелителни разпоредби на
закона или на учредителния договор, законът ограничава с един много кратък срок,
но за започването му изисква наличие на категорични данни, че съдружникът знае
за провеждането на ОС и за взетите от него решения – първо, защото е
присъствал, второ, защото е бил редовно поканен и е могъл да присъства, но по
свой избор не го е направил, или трето, защото нито е присъствал, нито е бил
редовно поканен, а е узнал впоследствие за проведеното ОС и взетите решения. В
третата хипотеза е очевидно, че още при свикването и провеждането на ОС е
налице нарушение на правото на съдружника да участва в провеждането на ОС.
Затова в такава хипотеза му е предоставена възможността да установи по какъв
начин и кога е узнал за събранието и взетите решения. В случая в исковата молба
е ясно заявено твърдението на ищеца, че той е узнал от справка в ТР за подаденото
заявление на 27.09.2017 г. и за представените с него документи, сред които е
протоколът от ОСС на **********г., като ищецът представя с исковата молба в
копия документите, представени от страна на дружеството в регистърното
производство пред ТР. Исковата молба е подадена на 10.10.2017 г., в 14-дневен
срок при начало на неговото броене датата 27.09.2017 г. Безспорно е между
страните, видно е и от представения от ищеца в копие с исковата молба протокол
от ОСС на **********г., че той не е присъствал на събранието. Спори се дали
ищецът е бил поканен за това общо събрание, доказателствената тежест за
установяването на което обстоятелства е за ответника. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не е ангажирал своевременно
доказателства по спора, съответно, такива не са събирани от окръжния съд по
негово искане. Няма спор между страните, видно е и от представения от ищеца в
копие с исковата молба дружествен договор от 20.11.2007 г., че съгласно чл.
25,ал.3 от него ОСС се свиква на редовно или на извънредно заседание чрез
писмено съобщение, изпратено най-малко 30 дни предварително, като отклонение от
изискването на нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ е налице само по отношение на
срока за получаване на писмената покана. В дружествения договор няма специално
посочени изисквания за начина на връчване на писменото съобщение, нито адрес за
кореспонденция със съдружника Т.. Неправилно е разбирането на ищеца, че нормата
на чл. 139,ал.1 от ТЗ изисква императивно поканата да е получена лично от
съдружника. Уведомяването чрез нотариална покана е допустим способ за свикване
на ОСС на ООД при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД (в тази насока –
решение № 84/5.06.2014 г. на ВКС по т.д. 1220/2013 г., ТК, 2 ТО и решение №
217/12.05.2015 г. на ВКС по т.д. 62/2014 г., ТК, 1 ТО). Ищецът е представил с
исковата молба в копие документи, представени от страна на дружеството в
регистърното производство пред ТР, сред които нотариална покана за свикване на
ОСС на **********г., изпратена до него от З. В. в качеството му на управител на
ООД чрез нотариус М.М.(л.17 и 18 и л. 24 и 25 от досието на делото на ОС),
която според отбелязването от нотариус М.му е представена на 14.06.2017 г. и
той удостоверява връчването на екземпляр от нея на адресата с уведомление по
чл. 47,ал.1 от ГПК. Представени са също от ищеца три броя разписки (л.26,27 и
28 от досието на делото на ОС), които са с идентичен печатен текст, а именно,
че подписаният Т.Х.Т. удостоверява с подписа си, че е получил нотариална покана
рег. № ***,
том *, № *** от **.**.**** г., като и на трите
разписки няма подпис нито на връчител, нито на получател, на първата е написан
ръкописно текст, според който на 14.06.2017 г. лицето е посетено на посочения
адрес и не е било намерено, посочени са имена на свидетели В. П.Ц. и М. Д.Г.,
до които имена има положени подписи, на втората е написан ръкописен тест,
според който на 13.07.2017 г. лицето е посетено на посочения адрес и не е
открито, посочени са имена на свидетели М. Д.Г. и К.В.Х., до които имена има
положени подписи, и на третата е написан ръкописен текст, според който на
17.07.2017 г. лицето е посетено на посочения адрес и не е открито, посочени са
имена на свидетели К.Х. и М. Г., до които имена има положени подписи.
Представено е от ищеца с исковата молба и уведомление до него по чл. 47, ал.1
от ГПК (л.29 от досието на делото на ОС), с което нотариус М.като връчител го
уведомява, че в кантората му е получена нотариална покана от 14.06.2017 г., от
З. В. като управител на „П.р.е.“ООД до Т. и че той в двуседмичен срок от
17.07.2017 г. може да получи посочената нотариална покана в кантората на
нотариуса с посочен адрес и телефон за контакт, като с изтичането на посочения
срок същата се смята за връчена. В исковата молба изрично е заявено от ищеца,
че по отношение на представените разписки и че му било залепено уведомление по
чл. 47,ал.1 от ГПК се установява липсата на индивидуализиращи данни на
свидетелите и той твърди, че никой не го е посещавал, не са лепили нищо, нито
пък е ясно, ако са залепили, къде, кога и от кого е станало това, както и че
той познава нотариус М., В.Ц., М.Г.и К.Х., те знаят телефона му, но никой от
тях не го е търсил да му връчва нотариална покана. Видно е от текста на
разписките, че действително в тях не са посочени часове на извършени три посещения, а с уведомлението по
чл. 47,ал.1 от ГПК не е представен констативен протокол или разписка или друг
документ, няма и ангажирани от дружеството гласни доказателства, за да се
установи конкретно дали и как са изпълнени изискванията на чл. 50 от ЗННД във
вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК в редакцията на нормата към лятото на 2017 г. (преди
измененията, приети със ЗИДГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) – кога
точно е търсен адресатът на поканата и не е бил намерен (като между страните
няма спор, че посоченият в поканата адрес е този, на който ищецът живее), дали
е търсено и че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, дали
уведомление е залепено на вратата или на пощенската кутия, а ако до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, дали има или
не достъп до пощенската кутия, в първия случай дали връчителят е пуснал
уведомление и в нея. Не се установява следователно при доказателствена тежест
за ответника да е била надлежно изпълнена процедурата по чл. 50 от ЗННД във вр.
с чл. 47,ал.1 от ГПК в посочената по-горе редакция на нормата, респективно,
посоченото в нотариалната покана удостоверяване на 1.08.2017 г. на
обстоятелството връчване на поканата на адресата Т. по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК да е надлежно извършено. От показанията на свидетеля Н.Ф.В., разпитан в
съдебното заседание на 15.01.2018 г. на окръжния съд по искане на ищеца, се
установява, че свидетелят е работил в дома на ищеца от 10 юли на 2017 г., около
10 дни, отивал сутрин към 8,30-9 ч., Т. през повечето време бил при него,
свидетелят не е виждал някой да го е търсил да му връчва някакви неща от
нотариус, не е виждал звънене на вратата, не е виждал на вратата или по етажа
да има залепено писмо, входът е отключен, не знае да са идвали служители от
кантората на нотариус М., свидетелят е излизал за обяд и за кафе, познава по
физиономия служителките от кантората на нотариус М., не ги е виждал да идват да
търсят Т.. С исковата молба ищецът е представил и покана до него от З. В. за
ОСС на **********г., подписана от В., в която е посочено, че на 14.06.2017 г.
Т. отказал да получи поканата, като са посочени имена на свидетели П.В.В.и
А.Й.С. и до имената има положени подписи. Касае се за документ, който
удостоверява изявление на ответника за изгодни за ответника в настоящото
производство и молител в регистърното производство обстоятелства, които ищецът е оспорил с
исковата молба, като е заявил, че той нито на 14.06.2017 г. е бил канен за
ИОСС, нито когато и да било, а лицата, посочени като свидетели, той не познава
и никога не са го търсели, и ответникът не е ангажирал доказателства за
установяване верността на това свое твърдение при негова доказателствена
тежест. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че
ответното по спора дружество не установява спазване на изискването на чл.
139,ал.1,изр.1 от ТЗ и на чл.25,ал.3 от дружествения договор, общо събрание на
съдружниците за **********г. да е свикано с писмена покана, която да е получена
от съдружника Т. най-малко 30 дни преди датата му. При тези обстоятелства
следва да се приеме, на първо място, че искът и производството по спора,
съответно и постановеното от окръжния съд съдебно решение, не са недопустими,
тъй като срокът по чл. 74,ал.2 от ТЗ за предявяване на иска от съдружника Т. е
започнал да тече, тъй като той не е бил редовно поканен за ОСС на тази дата и
безспорно не е присъствала на събранието,
не от дата **********г., а от датата, на която е узнал за проведено ОСС
на **********г. и за взети от него решения, която дата е не по-ранна от
посочената от ищеца в исковата молба дата 27.09.2017 г., именно когато
действително е могло той да направи справка в ТР, където, видно от сайта на
АВ-ТР, на 27.09.2017 г. е подадено заявлението А4 с вх. № 20170927093202. В
тази насока е и определението на апелативния съд № 382/17.09.2018 г. по ч.т.д.
493/2018 г. на АС-П. относно преценката на правилността на постановеното по
делото от окръжния съд определение № 176/22.05.2018 г., която преценка
настоящият съдебен състав също приема по изложените по-горе съображения. Не се
нито твърди, нито установява от страна на дружеството, във времето от
**********г. до 27.09.2017 г. Т. да е бил уведомен за приетите решения. Също
така следва да се приеме, на второ място, че поради нарушението на изискването
за свикване на ОСС на **********г. с писмена покана, която да е получена от Т.
най-малко 30 дни преди датата му, а в случая не се установява той да е получил
покана за свикване на това ОСС, всички взети решения от ОСС на **********г. са
незаконосъобразни и искът по чл. 74,ал.1 от ТЗ се явява основателен, поради
което правилно окръжният съд е отменил всички решения от ОСС на **********г.
Установява се при тези обстоятелства, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение –
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ищцата по спора и ответник по жалбата
претендираните разноски за защитата във въззивното производство – 400 лв. за
платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 18.01.2019 г. (л.42 от
досието на делото на ПАС), както е посочено и в представения в съдебното
заседание на ПАС на 27.02.2019 г. списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 119, постановено на 13.11.2018 г. по т.д. 130/20017 г. на Окръжен съд-Х..
ОСЪЖДА „П.р.е.“ООД-гр.С., ***, ЕИК
*********да заплати на Т.Х.Т., ЕГН ********** *** сумата 400 лв. – разноски за въззивното
производство по спора за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)