Р Е
Ш Е Н И Е № 53
№ 53/18.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание
на тридесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. М.
При участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №144/2018г. по описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Р.И. ***, ЕИК … с пр основание чл.226 Кт
/отм/ във вр с чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, за претърпени от нея болки и страдания при настъпило
ПТП на 03.12.2013г., причинено от водача
К.Д.М..
Твърди се в исковата молба, че на 03.12.2013г. К.Д.М.
в качеството си на служител на МВР управлявал служебен патрулен автомобил „О…."
с ДКР№ …, собственост на ОД на МВР В…, с който около 17.50ч. часа движейки се в
посока от бул.„П…" към ул.„Х…", блъска ищцата пред Мебелна къща „М…"
на кръстовището на ул.„Г.М." и ул. „Д. Х." в гр. В.. Веднага
уведомява ОДЧ в ОД на МВР, че е извършил ПТП и има пострадала жена. След като
блъска пешеходката, М. включва светлинната сигнализация на патрулния автомобил.
Случайно преминаващия от там М… М….спрял и предложил на подсъдимия да закарат
пострадалата до спешния център във В… болница. След като предложил да закара
жената до болницата, двамата с М. я натоварили на задната седалка тъй като била
в безсъзнание и М. със собствения си лек автомобил лично я транспортирал до спешния
център в гр. В... Водачът М. останал на мястото на настъпилото ПТП, където
пристигнали дежурните автоконтрольори, началникът на сектор „СОД", бил
уведомен и началника на ОД на МВР-В.
С Присъда от 30.11.2016 год. постановена по НОХД №390/2015 г.по описа на PC Видин е признат подсъдимия К.Д.М. за виновен в това,
че на 03.12.2013 г. в гр. В… в 17.55 часа, на ул. „Г…", при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил
марка „О…" с номер …, собственост на ОД на МВР В…, нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. , от ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите на моторни превозни средства с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората, както и
да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците; нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на МПС при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и управлявал
автомобила с несъобразена, висока скорост предвид ниската видимост в тъмната
част на денонощието и нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „В" да не превишат 50 к/ч в населено място, като управлявал автомобила със
скорост 74 км/ч и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходеца Е.Р.И. изразяваща
се в контузия на главата с изпадане в безсъзнателно състояние и разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на лъчева кост на лявата ръка,
което трайно - за повече от
месец, затруднява движенето на ляв горен крайник; счупване на дясна срамна
кост, причинило трайно - за повече от
месец, затруднение на движението на долен десен крайник - чл. 343, ал. 1, буква „б",
пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На основание чл. 343г и във връзка
с чл. 78а, ал. 4 от НК на
подсъдимия К.Д.М. със снета по-горе самоличност е наложено и наказание лишаване
от право да управлява мпс за срок от три години.
Присъдата е обжалвана от подсъдимият, но е оставена в
сила от ОС В….
Вследствие на възникналото ПТП на ищцата са били
причинени множество телесни повреди, някои от които представлявали средни
такива по смисъла на чл.129 от НК - черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка, довела до загуба на съзнание,
счупване на лява лъчева кост на ръката, което е причинило трайно затруднение на
движението на лявата ръка; счупване на дясна срамна кост в областта на
симфизита, което е довело до трайно затрудняване движението на десен долен
крайник).
Поради тежкото си състояние е била приета в ОАИЛ на МБАЛ „С…." АД гр.
В… в състояние на травматичен шок и прекарана черепно - мозъчна травма, без спомен за случилото
се.Пострадалата е била в тежко общо сомнолентно-сопорозно състояние. Изпитвала
силни болки из цялото тяло. Не можела да мърда, да става и да се движи. Били
извършени кръвни, рентгенови и ехографски изследвания и консултации с УНГ,
ортопед и хирург. Пострадалата е била на строг постелен режим, като и е била
включена реанимационна терапия: инфузионна, антибиотична, седативна и
обезболяваща, като се е наложило да и се включи и кислородна маска. Извършено е
обездвижване на счупената лъчева кост на лявата ръка, без оперативна
интервенция и без поставяне на вътрешна фиксация. Констатирана е болка и отток
в лява глезенна става, без данни за счупване.
Твърди се, че към момента на ПТП, за служебния автомобил
О…" с номер …, собственост на ОД на МВР В…., управляван от К.Д.М. е била сключена валидна застраховка по
имуществена застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество по
полица №…., с договор № ….г.
Дружеството
застраховател не е обезщетило пострадалото лице. Същевременно се твърди, че
това лице е претърпяло тежък емоционален стрес, безпокойство, болки и
страдания, които не са отшумели и към момента на завеждане на иска.
Всичко това мотивира ищцата да предяви иск за
обезщетяване вредоносните последици от ПТП по реда на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45
от ЗЗД чрез прекия иск срещу застрахователя, като претендира обезщетение в
размер на 40 000 лв.
В срока за отговор е
постъпило писмено становище на З…. АД, с което се оспорва основателността на
иска. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
събитието, тъй като ищцата не е пресичала на пешеходна пътека и е била длъжна
да види и се съобрази с приближаващото МПС. Оспорва се иска и по размер като се
правят доводи, че претеницията надхвърля максималните стойности на обезщетенията за подобен род вреди, съобразно съдебната
практика.
Съдът, въз основа на
твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от приложеното НОХД №390/2015 г.по описа на PC В…, че К.Д.М. е
признат за виновен в това, че на 03.12.2013 г. в гр. В… в 17.55 часа, на ул. „Г…", при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил
марка „О…" с номер …, собственост на ОД на МВР В…, нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. , от ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите на моторни превозни средства с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората, както и
да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците; нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на МПС при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и управлявал
автомобила с несъобразена, висока скорост предвид ниската видимост в тъмната
част на денонощието и нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „В" да не превишат 50 к/ч в населено място, като управлявал автомобила със
скорост 74 км/ч и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходеца Е.Р.И. изразяваща
се в контузия на главата с изпадане в безсъзнателно състояние и разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на лъчева кост на лявата ръка,
което трайно - за повече от
месец, затруднява движенето на ляв горен крайник; счупване на дясна срамна кост,
причинило трайно - за повече от
месец, затруднение на движението на долен десен крайник - чл. 343, ал. 1, буква „б",
пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 21, ал. 1 от ЗДвП,
От изготвената непосредствено след инцидента Епикриза
на МБАЛ „ С… „ АД,-гр.В… се установява, че пострадалата ищца е приета на 03.12.2013г. в 19.50 часа и изписана на 07.12.2013г. с диагноза при
изписването – травматичен шок. Ищцата е
получила съчетана травма представляваща
увреждания в две или повече анатомични области на човешкото тяло. В
конкретния случай - глава, ляв горен
крайник, таз/без прекъсване на тазовия пръстен/, долни крайници.
От приложените по наказателното дело протоколи за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта,
извършени след ПТП на двамата участници, се установява, че Е.Р., както и
деликвента К.М. не са имали наличие на етилов алкохол в кръвта.
От изслушаната Съдебно медицинска Експертиза
на вл –ортопед –др И.К. се установява, че ищцата е лично прегледана от
вещото лице като са ползвани и
останалите материали по делото. От заключителната част на проведеното изследване
се установява, че при ищцата са налични симптоми на СЪЧЕТАНА ТРАВМА получена
при ПТП на 03.12.2013 год. Съчетана
травма представлява увреждания в две или повече анатомични области на човешкото
тяло. В конкретния случай - глава, ляв горен крайник, таз/без прекъсване на тазовия пръстен/, долни
крайници.
Получените травматични увреждания са получени в резултат на удар от
предната част на автомобил. Характерът на уврежданията - загуба на съзнание, повредите във лицевата част на
черепа, счупването в лявата китка, таза и левият глезен, травматичен шок
говорят за падане върху пътната настилка вследствие на удара от лекият
автомобил. Налице е причинно - следствена връзка. Поотделно разглеждани отделните травми представляват
временно разстройство на здравето за - 1.мозъчното сътресение със срок на лечение около 20 дни,2.- травмата на левия глезен и стъпало- без данни за счупване със срок на
лечение 15-20 дни . Счупването на лявата лъчева кост в долната трета
представлява трайно ограничение на движенията в левия горен крайник, поради
това, че имобилизацията трае 30 дни. В следващите 20-30 дни период на
евентуална рехабилитация и раздвижване Счупването на срамната кост е елемент от
тазовия пръстен без нарушение на целостта. Обикновено се провежда консервативно
лечение с покой и обезболяващи, режим на легло за срок от 30-45 дни. За травмите в областта на средния лицев етаж - нос и лицеви кости лечението е консервативно, в редки
случаи оперативно, срок на лечение- 30-45 дни.
По отношение интензитета на претърпените болки и
страдания , които присъстват
при всичките от изброените увреди е различен, но най -силен в първите 7-10 дни след травмата с постепенно намаляване към
20-я-30-я ден в резултат на проведено лечение включващо обезболяващи
медикаменти и факторът време. В конкретния случай може да се приеме, че
лечението е приключило към 6-я месец.
От изслушаната Съдебно-автотехническа експертиза на
в.л. Р.И., неоспорена от страните, се
установява, че ограниченията на скоростта в това Т-образно кръстовище е 50
км/ч. На мястото на ПТП няма обозначени места за преминаване на пешеходци,
пешеходни пътеки, светофарна уредба и пътни знаци. Според вещото лице, скоростта
на движение на л.а. е била около 74 км/ч. В заключението вещото лице е извършило анализ на
възможността пешеходката да забележи
приближаващото МПС като вземе мерки да избегне удара. От техническа
гледна точка за да избегне удара с лекия автомобил, пешеходката е имала три
алтернативи - или да се върне, или да спре там където е стигнала на платното за
движение, или да ускори движението си с тичане. Последните две са много опасни
при конкретната пътно-транспортна обстановка (движение на фарове, мрачно време
с намалена прозрачност на въздуха). Остава първата алтернатива - да се върне
назад.Пешеходката е имала видимост и технически е могла да забележи светнатите фарове на
автомобила . Тя е пресичала път с дължина
12,20 м. Към момента на инициалния контакт с автомобила, пешеходката и пресякла
лявата пътна лента, навлязла е в дясната, изминавайки 10,00 м., като до края на
маневрата и оставало 2,20 метра. Т.е. инициалния контакт с автомобила е бил в
лявата пътна лента на 2,20 м. в ляво от десния край на платното за движение на
ППС по ул. „Г..".Пешеходката се е движела от ляво надясно пред лекия
автомобил, като траекториите на движение на двамата участници в ПТП са били
взаимно перпендикулярни.
Според в.л.ищцата е могла обективно да проследи
движението на наближаващия автомобил от момента, в който е предприела
пресичане. Поради това се стига до заключение, че ищцата е могла да избегне
удара като възприеме и съобрази приближаващия л.а. Според вещото лице, водачът
на л.а. ако управляваше същия с разрешена за мястото скорост, би могъл да
избегне попадането си в опасната зона за спиране. При движение със
от 50 км/ч. водачът на лекия автомобил марка „О…", модел „А…" с ДК№ …
е имал техническа възможност да спре автомобила в границите на осветената зона
от късите светлини на управлявания от него автомобил преди мястото на удара,
респективно да предотврати настъпването на ПТП.
Причината
за осъществяване на транспортното произшествие е движение с превишена скорост от страна на водачът на лекия автомобил
марка „О…", модел „А…" с ДК№ ….
Гласни доказателства не са събрани пред ВОС, с оглед изявлението на
процесуалния представител на ищцата за отказ от допуснатите от съда свидетели,
поради наличието на медицинска документация за здравословното състояние.
Въз основа на събраните доказателства и след пълен
анализ на установените посредством тях факти и обстоятелства, съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на производството е предявен от пострадалата Е.Р.И. пряк иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./
вр.чл.49 ЗЗД срещу застрахователя по застраховка ГО на виновния водач К.Д.М. в качеството си на служител на МВР
управлявал служебен патрулен автомобил „О…" с ДКР№ …, собственост на ОД на
МВР В…,ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.12.2013г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
С Присъда от 30.11.2016 год. постановена по НОХД №390/2015 г.по описа на PC Видин е признат подсъдимия К.Д.М. за виновен в това,
че на 03.12.2013 г. в гр. В… в 17.55 часа, на ул. „Г…", при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил
марка „О…" с номер …, собственост на ОД на МВР В…, нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. , от ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите на моторни превозни средства с
поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората, както и
да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците; нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на МПС при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и управлявал
автомобила с несъобразена, висока скорост предвид ниската видимост в тъмната
част на денонощието и нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изискващ от водачите на МПС категория „В" да не превишат 50 к/ч в населено място, като управлявал автомобила със
скорост 74 км/ч и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на пешеходеца Е.Р.И. изразяваща
се в контузия на главата с изпадане в безсъзнателно състояние и разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на лъчева кост на лявата ръка,
което трайно - за повече от
месец, затруднява движенето на ляв горен крайник; счупване на дясна срамна
кост, причинило трайно - за повече от
месец, затруднение на движението на долен десен крайник - чл. 343, ал. 1, буква „б",
пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
По предявения пряк иск на увредения за неимуществени
вреди съдът следва да обсъди както влязлата в сила присъда и задължителните и
обективни предели, така и направените от ответника възражения и събраните
допълнително доказателства.
Съгласно
чл.300 ГПК и задължителната практика на съда, обективирана в решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК, влязлото в сила
решение по чл.78а НК е
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. От това следва, че фактите,
имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняване на
вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с
доказателствени средства в рамките на производство по разглеждане на
гражданските претенции, произтичащи от същото това деяние, с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса. Съдът не може да ползва събраните в наказателното производство доказателства, а още по-малко да се позовава на направени в решението по наказателното дело интерпретации на факти и
обстоятелства. /Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II
т. о., ТК, чл.290 ГПК/ Щом подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,
споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008г./ са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликт / спр. ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Въз основа на горното съдът намира установени
предпоставките на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД. От една страна се установяват
със задължителна за гражданския съд предпоставки на деликтната отговорност на К.М.
с оглед влязлата в сила присъда, а от
друга страна се установява и настъпилото увреждане на ищцата в резултат на ПТП.
Съдът намира, че следва да приеме, че не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния
автомобил действаща към датата на ПТП 03.12.2013
Ответникът е направил възражения както относно
характера, връзката с ПТП и интензитета на претърпените от ищеца травми и
болки, както и за съпричиняване на вредоносните последици от самата ищца, която
е предприела пресичане на необозначено място без да изпълни задължението си да
се огледа и съобрази преминаването си с приближаващите МПС. Съпричиняването на
вредоносните последици от ПТП са от значение за размера на обезщетението
съгласно чл.51, ал.2 ГПК, за което застрахователя е направил своевременно
възражение, че е прекомерно завишен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди, каквито са единствено предмет на настоящия спор, се определя от съда по
справедливост. При тази преценка, съдът след като определи размера на морална
обезвреда, следва да обсъди и направеното възражение за съричиняване като
съобразно неговата основателност, определи окончателен размер на дължимото
обезщетение.
Обезщетението за възмездяване на претърпените
от ПТП
морални вреди трябва да се съизмерва с техния действителен размер, който е обусловен
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждане и установената в
тази насока съдебна практика. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства и възприятия.
Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента
на настъпване на ПТП /на 50 години/, обстоятелствата при настъпване на ПТП,
стреса и последвалото сравнително кратко и пълно физическо възстановяване, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
сумата от 40 000 лева. За разликата до претендираните 60 000 лева,
искът е неоснователен и завишен по размер.
След преценка
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносните последици от
самата ищца, съдът намира същото за основателно. Установяват се обстоятелства,
които сочат, че ищцата сама се е поставила в риск, пресичайки на необозначено
за целта място, в тъмната част на денонощието, при липса на достатъчна
осветеност, дъжд , което допълнително намалява възможността за видимост на
водача на МПС. Съгласно задължителната
практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК/Решение №118/27.06.2014г.
по т.д.№ 3871/2013г., Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 67/15.05.2014г. по т.д. №
1873/2013г. Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. №
525/2008г., II Т.О.; Решение №206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., II Т.О. и
др./ приложението на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на
приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента
и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. В случая
ответникът е допринесъл за настъпване на ПТП поради шофиране в населено място с
превишена скорост, но от друга страна, пешеходецът като е имал възможност да
забележи приближаващото МПС, не е съобразил поведението си, а освен това е
пресичал на необозначено място за пресичане, в тъмнина и дъжд, с тъмни дрехи . С
оглед на горното, съдът намира, че от посоченото по-горе обезщетение следва да
бъдат приспаднати 1/3 съпричиняване от пострадалото лице. След извършената
редукция, съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 26 666 лева, на основание чл.226 КЗ/отм./
вр.чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. По отношение степента на съпричиняване:
Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, изискващи от пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая по делото има
данни че пострадалата не е изпълнила
задължението си да се съобрази с приближаващото се моторно превозно средство,
което й поведение очевидно е допринесло за настъпване на ПТП. Като съобрази, че
ищцата при ограничена видимост, слаб дъжд и вечер е пресичала пътното платно на
необозначено за пешеходци място, извън пешеходната пътека, без да прецени
разстоянието до приближаващия се лек автомобил и скоростта му на движение,
същата е нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и 2 ЗДвП, съгласно която, когато пресичат платното за движение,
пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват - т. 1,
и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение - т.
2. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в
причинна връзка с поведението на делинквента – водач на увреждащото МПС, ищцата
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Предвид фактическата
обстановка и поведението на пострадалата ищца и това на деликвента, настоящият
състав намира, че конкретния принос на пострадалата ищца за настъпване на
вредоносния резултат е в размер на 1/3, респ. на водача на процесния автомобил
– 2/3, като претенцията на ищцата е основателна за сумата от 40 000 лв. Според
така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и
определения общ размер от 40 000 лева на обезщетението за обезвредата й, който
настоящият съдебен състав счита за справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД,
на пострадалата е дължима сума от 26 666 лв., паричен еквивалент на
понесените от нея неимуществени вреди. Така присъденото обезщетение за
неимуществени вреди съдът намира за адекватно на обичайната практика по такива
дела /решение № 39/16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т. о., ТК;
решение № 60/28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1102/2015 г., II т. о., ТК;
решение № 198/03.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3252/2015 г., II т. о., ТК;
решение № 95/27.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 817/2016 г., II т. о., ТК и др./.
Застрахователят
следва да бъде осъден да заплати сумата
1 111 лв. разноски, съобразно уважената част от иска на Е.Р., дължимата за производството държавна такса
съобразно уважения размер на иска от 1 066.64 лева както и внесените от бюджета
на съда разноски за СМЕ в размер на 150 лева, или общо сумата от 1 216.64
лева, вносими по сметка на ВОС, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради
частичното отхвърляне на иска, на ответното дружество следва да бъде присъдено
възнаграждение за адв.защита в размер съгласно чл.78, ал.3 ГПК, или сумата
от 1 340 лева, съобразно отхвърлената
част от иска. Независимо от освобождаването от държавни такси за
производството, страната не е освободена от заплащане разноските на насрещната
страна по делото. От представения договор за правна помощ се установява заплащане в брой съответно на
сумата от 2 800 лева на пълномощника на
ответното дружество, съгласно изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът намира за неоснователно искането за начисляване на ДДС върху
платеното възнаграждение ,тъй като по делото не са представени никакви
доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС както и съответен документ
по ЗДДС. Съдът дължи присъждане единствено на реално заплатеното възнаграждение
съобр. т.1 от т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б…”АД, ЕИК …, С…, район Л…, бул.Д… №.. да
заплати на Е.Р.И. ***, сумата от
26 666 лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени
вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 03.12.2013 г. в гр. В… в
17.55 часа, на ул.
„Г…", причинени от К.Д.М., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „О…" с номер
, собственост на ОД на МВР Видин, и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди , изразяваща се в контузия на
главата с изпадане в безсъзнателно състояние и разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на лъчева кост на лявата ръка, което трайно
- за повече от
месец, затруднява движенето на ляв горен крайник; счупване на дясна срамна
кост, причинило трайно - за повече от месец, затруднение на движението на
долен десен крайник , ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на ПТП на 03.12.2013г. до
пълно изплащане на задължението, на осн.чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
размера от 26 666 лева до претендираните с исковата молба 60 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б…”АД,
ЕИК …, С…, район Л…, бул.Д…. №… да заплати на Е.Р.И. ***, сумата от 1 111 лева, представляващи разноските,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б…”АД, ЕИК …, С….да заплати по
сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса
съобразно уважения размер на иска от 1 066.64 лева както и внесените от бюджета
на съда разноски за медицинска експертиза в размер на 150 лева, или общо сумата
от 1 216.64 лева, вносими по сметка на ВОС, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Р.И. ***,
ж.к.Д… №., вх…., ап…. да заплати на ЗД „Б…”АД, ЕИК …, С… сторените от
ответника разноски за адв.възнаграждение в размер на 1 340 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Преписи от
решението да се връчат на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.