№ 434
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501495 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М.
СТ., ЕГН:********** , против решение № 260077/15.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 634/2020 г., по описа на Районен съд - Казанлък, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Център за спешна
медицинска помощ“ – Стара Загора, ЕИК /БУЛСТАТ: *********, иск с
правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД, за сумата от 5100 лв. частичен
иск от 50000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
нанесени на 04.04.2019 г., ведно със законната лихва.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за
неговата отмяна и постановяване на ново с уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
От М.М. С., ЕГН:**********, е подадена и частна жалба против
1
определение на Районен съд - Казанлък № 260182/27.01.2021 г. по същото
дело, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на наложена с
протоколно определение от 11.01.2021 г. глоба в размер на 300 лв. Искането
до въззивния съд е за отмяна на определението на районния съд като
неправилно.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД , предявен от М. М. СТ.,ЕГН-
**********, против „Център за спешна медицинска помощ“/ЦСМП/ – гр.
Стара Загора, ЕИК /БУЛСТАТ: *********.
В исковата си молба ищецът е изложил съображения, че на 03.06.2018г.
бил незаконно арестуван и задържан под стража в гр.София. На 14.03.2019г.
бил пребит от охраната на затвора, като черепът му бил счупен и започнал
да получава припадъци и халюцинации.На 04.04.2019 г., след поредния си
припадък в центъра на град Стара Загора , се обадил на тел. 112 на „Център
за спешна медицинска помощ“ – гр. Стара Загора, от където отказали да му
окажат медицинска помощ. След продължителни позвънявания, дошла кола
на спешната помощ, заедно с полицейски автомобил и по нареждане на
лекарите, полицаите насила го качили в линейката и бил откаран в „ЦПЗ“-
Стара Загора, въпреки неговият категоричен отказ и настояването , че има
тежка черепно-мозъчна травма, а не психиатричен проблем. След като бил
освободен от „ЦПЗ“-Стара Загора, ищецът на собствен ход отишъл до Център
2
за спешна медицинска помощ – гр. Стара Загора . Обадил се отново на тел.
112, като обяснил, че е пред медицинското заведение и иска да бъде
прегледан. Служителите на ЦСПМ отново извикали полиция и насилствено
бил транспортиран до „ЦПЗ“-Стара Загора.Твърди,че бил пребит от
полицаите, многократно главата му била блъскана в земята на същото място,
където черепът му бил счупен, загубил и съзнание.Впоследствие бил
арестуван от органите на реда , като му било повдигнато обвинение за
хулиганство, престоял в следствения арест и в затвора до 10.06.2019г.
Твърди, че с действията си служителите на ЦСПМ – Стара Загора му
нанесли тежки неимуществени вреди, състоящи се в насилственото му
транспортиране до „ЦПЗ“-Стара Загора, неоказването на медицинска помощ,
от която се нуждаел, нанасяне на тежък побой и блъскане на главата в
земята, както и подаване на неверни данни в прокуратурата, поради което бил
арестуван в продължение на повече от 2 месеца. Бил му причинен стрес,
страхувал се за живота и здравето си, сънувал кошмари.
Моли съда да му присъди обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на сумата от 5 100 лева, частичен иск от 50 000 лева.
Ответникът „Център за спешна медицинска помощ“– Стара Загора
оспорва исковата претенция и настоява за отхвърлянето й като
неоснователна , поради липсата на елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Изложил е съображения, че центърът , чрез
лекарите си,е изпълнило добросъвестно и в съответствие с добрите
медицински практики задължението си по оказване на спешна медицинска
помощ на ищеца.
От събраните по делото, неоспорени от страните, писмени
доказателства и от показанията на разпитаните по почин на ответника
свидетели , които съдът кредитира като последователни , непосредствени и
логични в частта им, касаеща предмета на доказване и останали
неопровергани от насрещната страна, по делото е установено, че на
посочената в исковата молба дата- 04.04.2019г. на ищеца двукратно е
оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП-Стара Загора, което е
отразено в приложените към исковата молба фишове за СМП.
3
Първата визита за оказване на СМП на ищеца е направена от лекарски
екип на ответния център пред Централна поща в гр.Стара Загора в 14,17ч.,
след повикване чрез ЕЕН 112. Ищецът е бил във видимо алкохолно
опиянение, като е държал бутилка с алкохол в ръка. Дал е обяснения на
лекарския екип, че вижда разни работи и пие, за да не ги вижда. Поведението
му към лекарския екип е било агресивно и арогантно, отправил е нецензурни
и обидни думи към лекарката от медицинския екип и е отказал да се качи в
линейката за медицински преглед.Предвид неадекватното и агресивно
поведение от страна на ищеца , е бил повикан и екип на полицията за
съдействие, спрямо когото ищецът също е проявил агресия.След това на
ищеца е бил извършен преглед в линейката от екипа на ЦСМП и поставена
диагноза „тревожно разстройство-алкохолизъм“, вписана във фиша за СМП.С
оглед състоянието на ищеца, лекарят от ЦСМП е преценил, че пациентът не
може да взема самостоятелни решения за собственото си здраве и че
случаят налага консултация с психиатър , поради което е транспортиран до
„ЦПЗ“-Стара Загора. След извършения преглед , ищецът е отказал да бъде
лекуван, напуснал е „ЦПЗ“-Стара Загора и е посетил на място ЦСМП-Стара
Загора. Ищецът отново е проявил агресия към екипа на ЦСМП,като отказал
да му бъде извършен преглед, вписан във фиша за СМП.Лекарският екип
отново е установил видимото нетрезво състояние на ищеца , вербалната му и
физическа агресия , поради което повторно е потърсено съдействие от
полицията. Лекарят е преценил , че пациентът не може да взема
самостоятелни решения за себе си и с оглед проявената физическата и
вербална агресия е заплаха за околните , поради което се нуждае от
специализирана психиатрична помощ , каквато може да му бъде оказана в
„ЦПЗ“-Стара Загора и където ищецът е транспортиран със съдействието на
полицията. Ищецът отново е отказал да се подложи на доброволно лечение и
е напуснал „ЦПЗ“-Стара Загора.
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна
следното.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението й. Отговорността на ответника при предявен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно - обезпечителна.
4
За ангажиране отговорността на възложителя в конкретния случай е
необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или
бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
определена работа е настъпило увреждане на здравето на ищеца, от което той
е претърпял неимуществени вреди. Тежестта на доказване на тези факти е у
ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на
пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на
служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е било при
спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска
практика.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
решаващият състав на съда приема, че по делото не е установено изложеното
в исковата молба твърдение за това, че лекарите от ЦСМП – Стара Загора не
са изпълнили в пълен обем своите задължения, като са допуснали
бездействие, което от своя страна е довело до неоказване на своевременна,
достъпна и качествена медицинска помощ на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за
оказване на спешна медицинска помощ обект на спешна медицинска помощ
са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо
живота им.Дейността на лекарите в Центровете за спешна медицинска помощ
е лимитативно изброена в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Наредбата.Основното предназначение на създадените в болничните заведения
отделения за спешна помощ е оказване на животоспасяваща помощ на
пациентите, установяване на състоянието им с оглед необходимостта от
провеждане на лечение, чрез извършване на преглед и назначаване на
изследвания.
По делото няма събрани доказателства, които да наведат на извод, че
поведението на лекарите от ответния ЦСМП-Стара Загора , които са
извършили прегледи на пациента, е било в противоречие с принципите за
добра медицинска практика
В тази връзка по делото е категорично установено, че на посочената в
5
исковата молба дата -04.04.2019г. на ищеца двукратно е оказана спешна
медицинска помощ от екип на ЦСМП-Стара Загора и поставена диагноза
„тревожно разстройство-алкохолизъм“. С оглед здравословното състояние на
ищеца, е преценено от спешните медици, че пациентът не може да взема
самостоятелни решения за собственото си здраве и че случаят налага
консултация с психиатър , поради което е транспортиран до „ЦПЗ“-Стара
Загора. Следователно лекарите при ответника за изпълнили задълженията си,
произтичащи от добрата медицинска практика, да снемат анамнеза на
пациента , да извършат необходимият обем диагностични изследвания
съобразно възможностите и наличната апаратура, и да насочат пациента с
оглед здравословния му статус за преглед/хоспитализация в специализирано
болнично заведение.
Изводът, че поведението на лекарите от ответния ЦСМП-Стара Загора
е в съответствие с принципите за добра медицинска практика се
потвърждава и от неоспореното от страните заключение на вещото лице д-р
Ц., по допуснатата в първоинстанционното производство СПЕ. Според
заключението на експерта оказаната на ищеца спешна медицинска помощ от
екипите на ЦСМП-Стара Загора на 04.04.2019г. е съобразена с утвърдените
медицински стандарти и отговаря на психическото състояние на ищеца. При
извършените медицински прегледи са били налице очевидни признаци за
психично разстройство, представляващо спешно състояние на ищеца по
смисъла на чл.153 от Закона за здравето, изискващо оказване на спешна
психиатрична помощ без съгласието на пациента.
Следователно с оглед здравословното състояние на ищеца и
поставената диагноза, същият правилно е бил транспортиран до „ЦПЗ“-Стара
Загора. Поставената диагноза доказва също, че оказаната спешна помощ е
предполагала ищецът да бъде настанен за лечение в психиатричния стационар
на „ЦПЗ“-Стара Загора. Съгласно чл. 154 от Закона за здравето , в срок до 24
часа е законосъобразно оказването на спешна психиатрична помощ по
преценка на медицинския персонал и след овладяване на спешното състояние,
ако лицето е спокойно, следва да бъде изписано, както е станало в конкретния
случай -ищецът след транспортирането му до „ЦПЗ“ –Стара Загора е отказал
лечение и е напуснал лечебното заведение.
6
По делото не е установено спрямо М.М. да е било оказано и
твърдяното в исковата молба физическо насилие от страна на служителите
на ЦСМП-Стара Загора или пък за подаване на неверни данни от същите в
прокуратурата.
Същевременно законността на органите на прокуратурата, а и на
действията на полицейските органи, както и на служителите на „ЦПЗ“ –Стара
Загора, не е и не може да бъде поставена в заявеното основание на иска.
„Център за спешна медицинска помощ“– Стара Загора може да отговаря на
основание чл. 49 ЗЗД за допуснатите от лекарите в неговия състав нарушения
на закона, но не и за незаконосъобразните действия на прокуратурата и/ или
на полицейските органи, респ. на „ЦПЗ“ –Стара Загора.
Така установеното от фактическа и правна страна обуславя извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД против ЦСМП –Стара Загора, поради липса на
кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на търсената
гаранционно-обезпечителна отговорност. Като е достигнал да същите правни
изводи , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Настоящият състав е сезиран и с частна жалба, подадена М.С. против
определение на Районен съд - Казанлък № 260182/27.01.2021 г. по същото
дело, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на наложена с
протоколно определение от 11.01.2021 г. глоба в размер на 300 лв.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирано
да обжалва лице, поради което се явява процесуално допусима и следва да
бъде разгледана по същество.
С протоколно определение от 11.01.2021 г. на ищеца е наложена глоба
размер на 300 лева на основание чл. 89, от ГПК, т.1 и т.2 от ГПК- за
нарушаване на реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпореждането
на съда да не напуска съдебното заседание.
7
Предвид отразеното в протокола от с.з. 11.01.2021 г., обективиращ
поведението на страните и съда – извършеното от ищеца действие- напуска
съдебното заседание , настоящият състав на съда намира, че не е налице
поведение от страна на М.М. по чл. 89, т.1 и т. 2 от ГПК, подлежащо на
санкциониране по реда на чл. 91, ал.1 от ГПК.В процесния случай
присъствието на ищеца в съдебно заседание и с оглед характера на
производството по делото не е задължително и напускане на залата преди
края на съдебното заседание по никакъв начин не препятства разглеждането
на делото.
По тези съображения частната жалба се явява основателна, а
обжалваното определение- неправилно, поради което следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което наложената глоба да бъде
отменена.
Разноски пред въззивната инстанция не са претендирани и не се дължат.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260077/15.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 634/2020 г., по описа на Районен съд – Казанлък.
ОТМЕНЯ определение № 260182/27.01.2021 г. постановено по гр.д. №
634/2020 г., по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 11.01.2021 г. по
гр.д. № 634/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък съд глоба на М. М.
СТ.,ЕГН-********** , в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9