РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Царево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря ПетрА. Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100313 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„**” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК **, представлявано
от ** чрез процесуален представител ** Д.Б. З., срещу ИЛ. Г. Й. с ЕГН
**********, постоянен адрес: **, с която се иска да се приеме за установено
между страните, че ищцовото дружество има вземане спрямо ответника за
сумата от 4 259.00 лева, представляваща главница, и сумата от 212.97 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2020г. до 18.05.2021г.,
както и законна лихва от датата на подаването на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът ИЛ. Г. Й. е клиент на „**”
ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет на установено незаконно присъединяване на ВиК услуги. Твърди се
също така, че ответникът притежава качеството „потребител” в отношенията
с експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с
административен адрес ** на основание чл. 37 и чл.35 от Наредба №
4/14.09.2004 год., за условията и реда за присъединяване на потребителите и
1
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по
настоящото производство. Сочи се, че съгласно публично известните Общи
условия на оператора, за надлежно водене и остойностяване на
потреблението на името на ответника е открита и заведена партида в базата
данни с абонатен № **. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат
от установено незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи от страна на абоната, с което са причинени
имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от
Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Излага се, че е съставен Констативен протокол №** год., с който е
било установено незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с
диаметър 3/4. За установеното нерегламентирано присъединяване към ВиК
мрежата е била изготвена облагателна сметка, с която по реда на чл. 37 от
Наредба № 4/2004 год. е бил установен периода на облагане - от 08.01.2020
год. до 08.10.2020 год. или 274 дни, и потреблението - 5,04 куб.м. вода при
четири часово изтичане за денонощие. Определена е стойността на нанесената
вреда на ВиК оператора в размер на 4259,00 лв., като е издадена фактура,
приложена към исковата молба, задълженията по която не са били заплатени
от ответника. Посочено е, че по така издадената фактура в периода на
облагане от 08.01.2020год. - 08.10.2020год., неплатените в срок задължения
възлизат на 4259,00 лв., като същите произтичат от причинени имуществени
вреди на дружеството. Сочи се, че върху тези сума ответникът дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и законна лихва от датата на
предявяването на заявлението до окончателното й изплащане, поради което
се претендира обезщетение за забавено плащане в размер на 212,97лева за
периода от 20.11.2020г. до 18.05.2021г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Сочи
се, че през процесния период в дружеството не са постъпвали молби за
открИ.е, прехвърляне или закрИ.е на партидата на водоснабдения имот. Също
така се посочва, че на ответника е била изпратена покана за доброволно
плащане, целяща доброволното уреждане на отношенията между тях, но
същият не заплатил дължимата сума. Излага, че за процесните вземания
2
срещу ответника е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ** по описа на ЦРС и е била издадена заповед за
изпълнение. Сочи, че правния интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване на съществуването на вземането му спрямо длъжника
произтича от факта, че същият е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ИЛ. Г. Й. с ЕГН ********** постоянен адрес: ** дължи на „**"
ЕАД, ЕИК: ** сумата от 4 259.00 лв., което задължение е по издадена фактура
в периода на облагане от 08.01.2020г. до 08.10.2020г., като същите произтичат
от установено незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи от страна на абоната, ведно със законната лихва от
212,97 лева, от 20.11.2020г. до 18. 05.2021 г., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИЛ. Г. Й. чрез адв.М.Т. е
депозирал писмен отговор, с който взема становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Излага, че по делото не са представени
категорични доказателства за това, че е собственик на водоснабдявания обект
с административен адрес: **, както че ползва този имот. Твърди, че
единствената връзка с процесния водоснабден обект е тази, че постоянният
му адрес е в **, като счита, че от това не може да се извода, че живее на този
адрес, нито пък автоматично го прави и негов ползвател, респ. ползвател на
предоставените от ВиК услуги. На следващо място, счита, че приложения по
делото Констативен протокол № **г. не може да служи като доказателство,
установяващо незаконно присъединяване от негова страна, тъй като
протокола е от дата 09.10.2020г., но в самия протокол е изписано ръкописно,
че проверката е извършена на 08.10.2020г. от лицето Б.Д.Д.. Твърди, че освен
това в протокола не се съдържат констатации за наличието на незаконно
присъединяване към водоснабдителната мрежа, а ако се приеме, че такива са
налице, то не са посочени конкретните данни на начина на евентуалното
присъединяване. Твърди, че за подписалия протокола свидетел С. С. К. не е
посочено в качеството си на каква това лице е свидетел — **, съсед и т.н.,
поради което се съмнява в действителното присъствие на сочения свидетел на
мястото на извършване на проверката, както и че положеният подпис е този
3
на твърдяното лице, чиито имена са изписани. Твърди, че живее в друг имот,
където ползва услугите на ВиК, а именно: **. Също така твърди, че в периода
от 24.06.2020г., на която дата е напуснал Р България през ГКПП — Видин, до
31.12.2020г., когато е влязъл в страната обратно през ГКПП — Калотина, е
отсъствал от държавата. За този период не е потребявана каквато и да е вода
на този адрес и през конкретния водомер. Поради това, че не живеел на
адреса, посочен като негов постоянен адрес, водоподаването към имота е
било преустановено. При последващо плащане на дължимото от страна на
съпругата му, й е било заявено, че водоподаването ще бъде възстановено, но е
необходимо да се постави нов водомер. Не знаел със сигурност кога се е
случило поставянето на водомер в процесния имот, защото не е бил
уведомяван, нито е присъствал. Излага, че в имота са изградени две шахти,
тъй като къщата е двуфамилна, а там живее друго семейство, респ. трябва да
има два поставени водомера, които да отчитат потреблението на вода за двете
различни фамилии. Твърди, че след като бил уведомен за начислената му
процесна сума поради нерегламентирано свързване, неговата съпруга е
попитала служителката, която твърди, че е присъствала на поставянето на
водомера, коя от двете шахти е била отворена от тях и в коя е поставен
водомера. Тя е потвърдила, че водомерът е бил поставен в „първата шахта до
входната врата“, в която шахта в действителност се намира друг водомер и
отчита потребена вода от другото семейство, което живее на този адрес.
Твърди, че в последствие от ищцовото дружество направили повторна
проверка, за която нямало съставен протокол и не е представен друг документ
от нея по делото, в следствие на която служителите на ВиК са установили
своята грешка, според която на погрешна шахта е бил поставен водомера, като
са направили пълна подмяна на документацията, в това число са заличени и
сменени всички дати и номера. Твърди, че не е налице неправомерно
свързване към водопроводната система и нерегламентирано потребление на
вода, че се отнася добросъвестно към своите задължения, заплаща
потребяваната от домакинството му вода и ел. енергия, като изложените в
исковата молба твърдения не кореспондират с обективната действителност.
Счита, че поставеният водомер, който следва да отчита потребената вода, или
е неизправен или е поставен в шахта, различна от тази, която обслужва
процесната партида, респ.начислената за заплащане вода е потребена от друг
абонат, различен от ответника. Сочи, че ищецът не представя доказателства за
4
това кога и къде е монтиран водомера, какъв е неговият сериен номер, в
изправност ли е, като няма данни и за това демонтиран ли е предходен
водомер. Така също сочи, че ищцовото дружество не представя сведения за
конкретният начин, по който ответникът самоволно се е присъединил към
водопроводната мрежа, чрез какви методи и средства, а в случай, че се
докаже налично облигационно отношение между страните, то сочи, че
ищцовото дружество е длъжно да поддържа в изправност монтирания
водомер, да следи за правилната му работа, като при необходимост да
отремонтира водомера и да го предостави за експертиза. С оглед на
изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Дружеството чрез процесуалния си представител ю.к.З. е депозирало
нарочна молба, с която заявява, че поддържа исковете и моли същите да
бъдат уважени изцяло. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът ИЛ. Г. Й., редовно призован, не се явява и не се
представлява.Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Т. е
депозирал нарочна молба, с която моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноските по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена по
реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № **
по описа за 2021г. на РС-Царево. Същата е връчена на длъжника И.Й.
(ответник по настоящото дело) на 31.05.2021г., при което в срока по чл. 414
ГПК длъжникът (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията,
депозирайки писмено възражение на 07.06.2021г. Последното, от своя страна,
е обосноваващо за допустимостта и правния интерес на предявените
понастоящем установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
5
във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По основателността:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК
услуги срещу заплащане на територията на гр. Царево.
По делото не е спорно, че къщата с административен адрес **, е
водоснабдена.
Собственици на процесната къща, находяща се в **, са родителите на
ответника, видно от приобщените като доказателство по делото показания на
ответника ИЛ. Г. Й., на съпругата му А. Й. и на дъщеря му С. Й., дадени в
качеството им на свидетели в хода на ДП № **г. по описа на РУП-Царево и
писмо с изх.№ **. на Община Царево.
От показанията на водените от защитата свидетели А. Й. и.С.И. се
установява, че родителите на ответника ИЛ. Г. Й. се преместили преди 25
години да живеят в град Созопол, като предоставили ползването на къщата на
синове си И. и И. /ответник по настоящето дело/. Първия жилищен етаж се
ползвал от семейството на И. /брат на ответника/, втория жилищен етаж се
ползвал от семейството на ответника И., а приземния етаж бил необитаем.
Преди 15 години И. /брат на ответника/ също се преместил да живее със
семейството си в гр.Созопол. Така в къщата, находяща се на адрес **, останал
да живее ИЛ. Г. Й. със семейството си, като къщата била регистриран в
ищцовото дружество като водоснабден обект с абонатен номер №** и
титуляр на партидата -ИЛ. Г. Й..
От материалите по ДП № **г. по описа на РУП-Царево и от
заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че през 2012г.
от ищцовото дружество било прекъснато подаване на питейна вода на
абоната с партида № ** и титуляр ИЛ. Г. Й. поради констатирано ползване на
питейна вода без монтиран измервателен уред и неплащане на дължимите
суми за консумираната питейна вода.
От показанията на водената от ищеца свидетелка С. Г. се установява, че
при постъпването й на работа през месец юни 2017г. и последващото
ежемесечно обхождане на подочетните й обекти до октомври 2020г., е
установила, че в процесната къща през посочения период е имало налична
6
питейна вода и същата се ползвала от ответника И. и семейството му,
въпреки че имота бил с прекъснато водоснабдяването от 2012г. и непогасено
от ответника И.Й. задължение в размер на 587.00 лева към ищцовото
дружество Св.Г. е категорична, че при първото си посещение на процесната
къща през месец юни 2017г. е заварила съпругата на ответника –св.А. Й. в
двора на къщата, която й показала шахта без водомер и затапена чешма пред
къщата и заявила, че нямат вода в имота и вземат вода от съседите. Св.Г.
продължила с отчитането и като стигнала до съседите им, ги запитала дали те
предоставят вода на ответника И., но те категорично отрекли. Св.Г. отново се
върнала в имота на ответника И. и заварила жена му св.А. Й. да мие с маркуч
двора, която като я видяла, хвърлила маркуча на земята, скрила се в къщата и
се заключила, а водата от маркуча продължила да си тече по двора. След
приключването на обхода св.Г. докладвала своевременно на преките си
началници за така констатираното ползване на вода в имота на ответника,
въпреки прекъснатото му водоснабдяване. При последващите във времето
обходи на подочетния й обект в периода от 2017г. до октомври 2020г. св.Г.
виждала, че в дворната чешма зад къщата имало вода, без да има водомер в
двора, като заварвала се 5 – 6 пъти на двора съпругата на ответника св.А. Й. и
й разяснявала, че трябва да си платят задължението към дружеството, за да
им поставят водомер и да си плащат водата, която ползват, на което св.А. Й.
отговаряла нямат пари, а на предложения й вариант за разсрочено плащане на
задължението реагирала с насмешка.
От показанията на водените от ищцовото дружество свидетели и
материалите от ДП се установява, че на 08.10.2020г. комисия в състав:
св.Б.Д.Д., ** , св.С. Ст. К.-** и св.С.Г.Д.-**, извършила планова проверка на
процесния имот с адрес ** и партида с абонатен № ** от програмата на „В и
К“ ЕАД – Бургас с титуляр ИЛ. Г. Й. /ответник по делото/, при която до
втората външна чешма, намираща се зад къщата, открили шахта, скрита в
гардероб с поставени отгоре му вехтории, а при разкрИ.ето на шахтата
установили поставен в нея черен градински маркуч с диаметъра на тръбната
връзка е 3/4 цола, чрез който абонатът самостоятелно без знанието на водния
оператор се е свързал с водопроводната мрежа на гр. Царево и е консумирал
питейна вода, при условие, че към този момент е бил с прекъснато
водоснабдяване за неплатени сметки за вода и липса на измервателен уред
(водомер). За така установеното при проверката бил съставен Констативен
7
протокол с № **., подписан от служителите, извършили проверката.
От показанията на водените от ищцовото дружество св.Б.Д.Д., св.С.
Ст. К. и св.С.Г.Д., се установява, че в двора на процесната къща имало две
шахти – едната била разположена до външната чешма, която била пред
къщата, като същата била без водомер, а водопроводното отклонение за
чешмата било затапено, а другата шахта била разположена до втората външна
чешма зад къщата, като същата била скрита в гардероб с поставени отгоре му
вехтории и нямала измервателно му средство /водомер/, като на мястото му
имало поставен черен градински маркуч с диаметъра на тръбната връзка е 3/4
цола, чрез който тази чешма била свързана с водопроводната мрежа на гр.
Царево и от нея при завъртане на кранчето течала под налягане питейна вода,
а пломбата и тапата, монтирани преди прекъсването, липсвали.При течаща
под налягане вода от тази чешма, измервателното средство на съседите на
ответника, от които последният твърдял, че взимат вода, не реагирало и не
отчитало потребление.
На 09.10.2020г. ответникът ИЛ. Г. Й. като титуляр на партидата с
абонатен № ** подал до ищцовото дружество „В и К“ ЕАД – Бургас
заявление в имота му да бъде монтирано и пломбирано измервателно
средство /водомер/, като същия ден на каса на дружеството била заплатена
сумата от 378.43 лева, представляваща последната вноска по ИД №**. на ЧСИ
Н.Г., отнасящо се до принудителното събиране на дължимата от ответника
И.Й. сума, начислена от водния оператор за констатираното през 2012г.
нерегламентирано свързване на ответника към водопроводната мрежа на гр.
Царево, видно от показанията на св.А. Й., дадени в хода на съдебното
дирене, заявление за пломбиране на водомер /л.127/ и счетоводна справка за
извършено плащане /л.128/. На 02.10.2020г. ответникът ИЛ. Г. Й. заплатил и
дължимата такса за заявената услугата, видно от извършеното отбелязване
върху самото заявление /л.127/.
На 09.10.2020г. служители на ищцовото дружество монтирали в
процесния имот в шахтата зад къщата на мястото на отстранения градински
маркуч измервателно устройство 5 кубиков водомер, дълго тяло ,марка „**",
заводски № **, а на ** пломбирали поставения водомер с пломба В и К ** и
присвоен бар код за електронно отчитане по партидата с абонатен № ** от
програмата на „В и К“ ЕАД – Бургас с титуляр ИЛ. Г. Й., като монтирането на
8
измервателния уред е било извършено в присъствието на ответника И.Й. и
удостоверено в подаденото от ответника заявление с попълването на
съответните реквизити и полагането на подпис от служителя /л.127/, а
пломбирането на водомера било удостоверено в Протокол от ** /л.178/.
Междувременно на 16.10.2020г. ищцовото дружество, на основание
чл.37 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и ползване на ВиК системи, изготвило Облагателна сметка с
изх.№ **г., с която въз основа на констатациите от извършената на
08.10.2020г. проверка, при която било констатирано неправомерно ползване
на питейна вода от водопроводно отклонение с диаметър 3/4 цола, начислило
на ответника И.Й. сумата в размер на 4259.00 лева, представляваща размера
на нанесената на дружеството щета, и поканило същия да я заплати в 30-
дневен срок от издаването на съответната фактура /л.131/
Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, същото при
извършения оглед на процесния парцел е установило, че в парцела са
изградени на 5 метра от уличната регулационна линия две жилищни сгради на
калкан, едната от които е процесната къща с административен адрес **, а
другата къща е с административен адрес **, като всяка от двете къщи е със
самостоятелен вход, самостоятелно водоснабдяването с питейна вода и
самостоятелни вътрешни водопроводни мрежи.
Къщата с адм.адрес ул. ** има монтиран 5 куб. водомер в санитарния
възел на първия етаж и е регистрирана партида с абонатен №** и титуляр
Й.Е.П. с измерена консумация 201 куб.м. питейна вода.
Що се касае до процесната къща с административен адрес **, вещото
лице посочва, че на 10-тина метра след входа на къщата има външна чешма,
до която има изградена водомерна шахта, в която няма монтирано
измервателно устройство. Шахтата е открита, няма капак. Няма признаци от
довеждащия тръбопровод е ползвана вода. В задната част на сградата има
изградена втора външна чешма, която чешма е захранена с питейна вода.
Встрани от нея има водомерна шахта с капак, в нея има монтиран 5 кубиков
водомер, дълго тяло, марка „**", заводски № **, пломба В и К **. и присвоен
бар код за електронно отчитане. 5 кубиков водомер със заводска ВиК пломби
и присвоен бар код. След сканиране с индустриалния мобилен компютър, с
който са оборудвани служителките на водния оператор, вещото лице е
9
установило, че този измервателен уред принадлежи на партида с абонатен №
**, титуляр на партидата е ИЛ. Г. Й., административния адрес е **, с
начислена консумация 1381 куб.м. питейна вода. Количествата са начислени
по Облагателна сметка към Констативен протокол № **г. за извършена на
08.10.2020г. планова проверка на адрес гр. Царево, ул. **А на ИЛ. Г. Й.-
титуляр на аб.№ **, при която е установено самоволно свързване към
водопроводната мрежа на гр. Царево, при спазване на изискванията на чл.37
от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и ползване на В и К системи, като периода на облагане е от
08.01.2020г до 08.10.2020г или 274 дни за неправомерно ползване на питейна
вода от водопроводно отклонение с диаметър 3/4 цола при четири часово
изтичане на вода в денонощие., а размера на облагателната сметка е 4 259,00
лева с ДДС.
От приобщените по делото като доказателства материали по ДП № **г.
по описа на РУП-Царево се установява, че по повод на самоволното
свързване към водопроводната мрежа на гр. Царево, установено при
извършена на 08.10.2020г. планова проверка на адрес гр. Царево, ул. **А на
ИЛ. Г. Й.- титуляр на аб.№ **, е било образувано ДП № **г. по описа на
РУП-Царево срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234в ал.1
от НК, като с Постановление от 22.12.2021г. на наблюдаващия прокурор
наказателното производство по ДП е спряно до открИ.ето на извършителя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено от правна страна следното:
При съобразяване на събраните по делото доказателства и изяснявайки
характера на правоотношенията между страните, настоящият съдебен състав
намира, че възникналите отношения между ищцовото дружество и ответника
по делото по повод на твърдяното незаконно присъединяване към ВиК
мрежата, са на плоскостта на неоснователното обогатяване и по същество
ищецът претендира установяване дължимостта на обезщетение на основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД.
Присъединяването към водоснабдителната мрежа не по нормативно
установения ред води до неправомерно ползване на вода. При установяване
на такова нарушение за потребителя възниква отговорност за консумираната
извън законоустановения за това ред вода. Относно основанието, на което се
10
носи отговорността, съществува противоречива съдебна практика, като
едното разбиране приема, че същата възниква от непозволено увреждане, а
другото - от неоснователно обогатяване. Настоящият съдебен състав намира
обаче, че вземането на водоснабдителното дружество за обезщетение за
ползвана вода без измерителен уред представлява претенция за
неоснователно обогатяване, като в този смисъл е и актуалната практика на
ВКС, постановена с решение № ***г. по гр. д. № 4703/2014 г., 4-то
гр.отделение, съдия-докладчик Б. Б..
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД включва обогатяване на едно
лице, обедняване на друго, връзка между обогатяването и обедняването и
липсата на основание за това, както и на друг иск, с който обеднелият може да
се защити, като тези елементи са налице в настоящия случай.
Съгласно чл. 3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
каквото в настоящия случай се установява да е налице за ответника – имота
му е предоставен за безвъзмездно ползване от родителите му. Ответникът, в
качеството си на ползвател на имота, е страна по договорно правоотношение
с ищеца, възникнало в качеството му на ползвател/потребител на ВиК услуги.
По делото безспорно се установи, че ответника и неговото семейство живеят
в процесния обект от повече от 15 години, като са потребявали услугите на
ищцовото дружество „В и К“ ЕАД – Бургас относно доставянето на питейна
вода във връзка с което на името на ответника в качеството му на
ползвател/потребител на ВиК услуги за процесния имот била открита
партида с абонатен номер с абонатен № ** в счетоводството на ищцовото
дружество „В и К“ ЕАД – Бургас. Твърдението на процесуалния представител
на ответника, че същият не живеел в процесната къща и че нищо не свързвало
с процесната къща освен регистрацията му по постоянен адрес не само , че не
намира опора в доказателствения материал по делото, но се опровергава и от
показанията на самия ответник И.Й., дадени в качеството му на свидетел по
образуваното ДП, в които същия заявява пред разследващите органи, че
живее със семейството си в процесната къща - „живея на посочения адрес
заедно със съпругата ми и двете ми дъщери, като ползваме третия етаж от
триетажната сграда“. Фактът, че същия работел като международен шофьор,
11
поради което през по-голямата част от годината бил извън страната, не
означава не същият не живее на посочения адрес заедно със семейството си.
Видно от показанията на съпругата му , същата заявява, че към датата на
проверката -08.10.2020г. била заедно с ответника в чужбина, а дъщерята на
ответника заявява в показанията си, че на 08.10.2020г., когато била извършена
проверката от служителите на дружеството, майка й и баща й били в
чужбина, а тя самата била на работа, поради което в къщата нямало никой, от
което следва извода, че ответникът и членовете на семейството му живеят на
посочения адрес в процесната къща.
Независимо от горното, доколкото по делото безспорно се установи, че
водоподаването към процесния имот по силата на договора е било спряно към
минал момент / през 2012г./ и с оглед дадената правна квалификация на
главния иск, отношение към преценката за наличие пасивна процесуална
легитимация за ответника следва да се извърши с оглед фактическото
потребяване на процесните количества вода. Съгласно решение № 124 от
9.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4703/2014 г., което настоящият състав изцяло
споделя, незаконното присъединяване към водопроводните и
канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е
в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от
лице, което не е обвързано от договор, като във всеки случай то дължи
обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред. В случая
безспорно се установява, че процесните количества вода са потребени в имот,
ползван от ответника, предвид което и последният се явява легитимиран да
отговаря по предявения иск на плоскостта на неоснователно обогатяване. В
този смисъл възраженията на защитата, че след като ответника не е
собственик на имота, то не следва да носи отговорност за установеното на
08.10.2020г. незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на водния
оператор, са неоснователни.
Същевременно, при осъществено присъединяване към водопроводната
мрежа, обезщетение на ВиК снабдителя се дължи на основание приложимата
разпоредба на чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът
12
е по-малък.
Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. е уреден редът за определяне на дължимото обезщетение,
когато е налице виновно и противоправно поведение на ползвател, а именно -
при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и
при извършването на незаконно присъединяване. В настоящия случай се
касае до една от регламентираните в чл. 37 от Наредбата хипотези, а именно:
незаконно присъединяване, за което е съставен протокол в съответствие с ал.
3 на цитираната разпоредба от ** в присъствието на свидетел. Съставеният
констативен протокол за извършена проверка представлява частен документ,
който обаче доколкото не беше успешно оспорен от ответника следва да бъде
ценен от съда досежно съдържащите се в него констатации, включително
относно установеното в имота нерегламентирано присъединяване към ВиК
мрежата с градински маркуч с диаметър 3/4. Отразеното в протокола се
потвърждава и от показанията на разпитаните в хода на производството
свидетели на ищцовото дружество - съставителите на констативния протокол,
в качеството на негови служители, като настоящият съдебен състав кредитира
изложеното от тях с доверие, предвид конкретиката, последователността и
логиката, с които се характеризира. Така от доказателствата по делото се
установява факта на неправомерно ползване на вода към 08.10.2020г. в
процесния обект, ползван от ответника И.Й., при условие, че от 2012г.
водоснабдяването на имота му е било прекратено от ищцовото дружество
поради установено към онзи момент неправомерно присъединяване към
водопроводната мрежа и незаплащане на потребените количества вода, а
възраженията му относно отсъствието му от страната за периода, за който е
начислено обезщетението, както и временното пребиваване на други адреси
на някои от членовете на семейството му, се явяват ирелевантни с оглед
кондикционния характер на отговорността от неоснователно обогатяване.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази регламентирания
ред за установяването му в цитираната разпоредба на чл. 37 от Наредбата.
Съгласно това правило, при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните системи изразходваните количества вода се определят
съобразно пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
13
скорост 1,0 m/s, за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е
по-малък, като нормата има санкционен характер и чрез нея се определя
максимално възможната вреда за ищцовото дружество. Предвид исковата
претенция и с оглед определяне размера на дължимите по посочения ред
суми, съдът кредитира изцяло заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза. От представеното заключение по
изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че при изготвянето
на облагателната сметка са спазени изискванията на чл.37 от Наредбата, като
периода на облагане е от 08.01.2020г до 08.10.2020г или 274 дни за
неправомерно ползване на питейна вода от водопроводно отклонение с
диаметър 3/4 цола при четири часово изтичане на вода в денонощие, а
размера на облагателната сметка е 4 259,00 лева с ДДС.
С оглед целта на закона, посредством института на неоснователното
обогатяване да се достигне до икономическо изравняване в
гражданскоправните отношения и предвид невъзможността в настоящия
случай да се определи точния размер на обедняването на ищеца, настоящият
съдебен състав намира, че размера на претенцията, установен по реда на чл.
162 от ГПК и в съответствие на подзаконовата нормативна уредба /вкл.
решение №№ Ц – 38 от 28.10.2016 г. и № БП-Ц-14 от 09.08.2017 г. на
Комисията за енергийно и водно регулиране/, се явява основателен за
посочената сума от 4 259,00 лева с ДДС.
Обстоятелството, че наказателното производство по образуваното по
случая ДП е спряно до открИ.ето на извършителя на престъплението, не влияе
върху отговорността на ответника по настоящия иск, тъй като наказателна
отговорност носи лицето, което е фактически е извършило неправомерното
присъединяване чрез поставянето на процесния маркуч на мястото на
демонтирания водомер, а ползвателя на имота носи гражданската отговорност
за обедняването на ищеца вследствие на неправомерното свързване на имота
чрез поставянето на процесния маркуч на мястото на демонтирания водомер
към водопроводната мрежа на водния оператор.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи
заплащане на сумата 4 259,00 лева с ДДС, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване вследствие незаконно присъединяване към ВиК
мрежа, изчислено по реда на чл. 37 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
14
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водопроводните и канализационните системи, начислено за периода от
08.01.2020г до 08.10.2020г или 274 дни за неправомерно ползване на питейна
вода от водопроводно отклонение с диаметър 3/4 цола при четири часово
изтичане на вода в денонощие.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в
размер на 212.97 лева за периода от 20.11.2020г. до 18.05.2021г., съдът
приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани
доказателства за плащане и начислената лихва касае главницата по фактура
№***г. с дата на падежа 20.11.2020 г. След извършени от съда
математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор
за изчисляване на законна лихва с интернет адрес ***установи дължимата
мораторна лихва в общ размер от 212.97 лева , която сума съответства на
заявеното от ищеца вземане в размер на 212.97 лева. По изложените по-горе
съображения, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на сумата от
212.97 лева, представляваща претендираното обезщетение за забава върху
главницата за периода от 20.11.2020г. до 18.05.2021г.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК право на
разноски се поражда само за ищеца. Така на ищеца в заповедното
производство следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в
размер на 89.40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева, платимо от ответника. В исковото производство ищецът е направил
разноски за доплатена държавна такса в размер на 130.92 лева и за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ в размер общо на 450.00 лева, като на
ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, чийто размер съдът определя на 150.00 лева с оглед предмета,
15
цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените заседанията, или ищецът е направил разноски в исковото
производство в размер общо на 730.92 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ищцовото дружество „**” ЕАД, с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: **, има вземане спрямо ответника ИЛ. Г. Й. с ЕГН
**********, постоянен адрес: **, за сумата от 4 259.00 лева - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на установено
незаконно присъединяване от страна на ответника към водопроводните
мрежи на ищцовото дружество, начислено по реда на чл.37 от Наредба
№4/2004г. за периода от 08.01.2020г. до 08.10.2020г.; мораторна лихва в
размер на 212.97 лева, начислена върху главницата за периода от 20.11.2020г.
до 18.05.2021г., както и законна лихва от датата на подаването на
заявлението -25.05.2021г. до окончателното плащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***г.
по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Царево.
ОСЪЖДА ИЛ. Г. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: **, ДА
ЗАПЛАТИ на **” ЕАД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **,
сумата в размер на 139.40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр. дело № 237/2021г. на РС-Царево, както и сумата в
размер на 730.92 лева, представляваща разноски по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.г.д. 237/2021г. на ЦРС да бъде
върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
16
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
17