Р Е
Ш Е Н
И Е
№382, 10.11.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело 6 по описа за 2020г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.В.В.В., че дължи на ищеца: 922,95 лв. главница по договор за заем;99,19лв.
договорна лихва по договор за заем за периода от 30.03.2018 г. до
26.10.2018г.;сумата 18лв. такса разходи за извънсъбедно събиране;
сумата 523.05лн. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 102,55 лв. лихва за забава за периода от
31.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от
подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендират и разноските в заповедното и в исковото производства.
На 1.01.2019г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3166356/1.03.2018
г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3166356 от
07.01.2019г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне
на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем.
Писмото се е върнало в цялост
като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена от
получателя. До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на
вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3166356 от 19.12.2019 г., изпратено
чрез куриер на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за
паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница № 68704928 - писмото
отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения
адрес.
Към исковата молба представят
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3166356 от 19.12.2019 г., което да връчите на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В условията на евентуалност, ако
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока цитира Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
На 1.03.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и В.В.В. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3166356, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1000лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора и ОУ към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указайи по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 1125,40 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 125,40 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.10.2018
г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 66,20 лева всяка,
като падежът на първата
погасителна вноска е 16.03.2018 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 26.10.2018 г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях,; и че желае договорът да
бъде сключен.
Ha основание чл.16 ал.2 от Договори за
паричен заем, ответникът е декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай че Заемателят забави заплащането
на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки
следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати, не може
да надхвърлят 45лв., поради което на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45лв.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия
е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 592,79лв, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 17 равни вноски, всяка в размер
на 34,87лв, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на
101,07лв.
На основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 31.03.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 102,55лв,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към ищеца. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 200лв., с която са погасени: неустойка за неизпълнение: 69,74 лв.,
такса разходи: 27,00 лв., договорна лихва: 26,21 лв., главница: 77,05 лв.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска-26.10.2018г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
С оглед на изложеното за ищеца е
възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение
по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за всички дължими суми по Договор за
паричен заем № 3166356 от 01.03.2018 г. Съдът е уважил претенцията ни и по
образуваното ч.гр.д.№ 1635/19г. по описа на РРС, е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.Представя
писмени доказателства: Договор за паричен заем № 3166356/01.03.18г.;
Предложение за сключване на договор за паричен заем.;Тарифа за таксите на „Изи
Асет Мениджмънт" АД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД;Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Извлечение от Приложение № 1 от 01.01.2019 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД;Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с
което е успълномощено „Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява
длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД;уведомително писма от „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ/3166356 от 07.01.2019 г. за извършената цесия, ведно с Известие за
доставяне и обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомителнително
писмо;уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" АД с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3166356 от 19.12.2019г., ведно
с обратна разписка и товарителница № 68704928, удостоверяваща изпращането на
уведомителнително писмо. Моли съда на приложи ч.гр.д.№1635/2019г. на РРС. В
случай че ответникът оспори обстоятелствата въз основа на които претендираме
вземането си, моли съда да назначи съдебно - счетоводна експертиза,
Ответникът В.В.В., редовно призован по месторабота, не се
явява.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №1635/2019 г. по описа
на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Ответникът
е сключил договор за паричен заем № 3166356/01.03.18г. с Изи Асет Мениджмънт АД
за сумата от 1000лв. Уговорената лихва за срока на договора е фиксирана 35%, а
ГПР-41.28%. При отказ страните са уговорили дневен лихвен процент от 0.10%.
Общата дължима сума по договора е 1125.40лв. разпределена на 17 равни двуседминчи
вноски от по 66.20лв., с конкретно посочени падежи. Първата е с падеж 16.03.18г.,
а последната е с падеж 26.10.18г. Длъжникът е бил запознат с таксите
начислявани от страна на кредитора. При
забава на длъжника в заплащането на погасителна вноска повече от 30 календарни
дни, дължи заплащането на такса за разходи в размер на 9лв. за всеки 30 дни на
просрочие, но не повече от 45лв. В договора длъжникът е поел задължение за
предоставянето на обезпечение, а именно двама поръчители, отговарящи на
определени от кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение
длъжникът дължи неустойка в размер на 592.79лв., платима на 17 равни
двуседмични вноски от по 34.87лв., платими на съответните падежи на вноските.
Така месечната погасителната вноска
възлиза на 101.07лв.
Длъжникът е заплатил 200лв., от които 69.74лв. неустойка, 27лв.
такса разходи, 26.21лв. договорна лихва
и 77.05лв главница. Срокът на договора е изтекъл на 26.10.18г. и не е бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Кредиторът
е начислил обезщетение за забава за периода от 31.03.18г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 102.55лв..
На
16.11.10г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а на 01.01.19г. е подписано Приложение №1 по силата на които
вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е
изпратено уведомление за извършената цесия, което не е получено.Същата е
получила исковата молба с приложено уведомление за извършената цесия.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна, а според чл.22, когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски
кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение на ответника.
По
делото не се спори, че процесният договор е сключен при действието на ЗПК. Не
се спори, и че договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на
формата и минималните реквизити е изискване за валидност /чл.22 ЗПК/.
Съдът
констатира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл.11 ал.1 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази разпоредба
от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от
друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация относно начина на определяне на ГПР и липсата на възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита.
Същевременно в договора са уговорени
други вноски, свързани с евентуално неизпълнение на основното договорно
задължение. Уговорена е неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение за
предоставяне на обезпечение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване. По
този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в
размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Такава клауза е
неравноправна по смисъла на ЗПК и недействителна.
Ищецът претендира направени разходи за
извънсъдебни събиране на задължението в размер на 18лв., като е събрал
останалите 27лв. с погасителните вноски. Претенцията на ищеца е и
неоснователна, и недоказана. По делото липсват каквито и да е доказателства, че
кредиторът е сторил някакви разноски. Същите подлежат на доказване, тъй като не
се следват автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. Отделно от това с уговарянето
на такава такса отново се цели заобикалянето на чл.33 ал.1 ЗПК и реалното
включване на още едно обезщетение във връзка с неизпълнението, за което
отговорност носи кредитора.
Договорената между страните по годишна
възнаградителна лихва в размер на 35% е съдът намира за определена в нарушение на
добрите нрави, тъй като надвишава над три пъти размера на законовата. Към момента
на сключване на договора на 01.03.2018г. ОЛП на БНБ е бил 0,00% и до настоящия момент
е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва
за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10%. С решение
№ 378/18.05.2006г. по гр.д.№315/2005г. ВКС, 2 г.о. е прието, че максималния размер
на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва
за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва
по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Настоящият
съдебен състав възприема трайната съдебна практика, наложила критериите за добри
нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените и необезпечените
кредити и приема, че уговарянето на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва
по просрочени задължения накърнява добрите нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната
лихва е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, съдът намира договора за кредит за недействителен, като
съгласно чл.23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихви и разходи, като при определяне на размера на дължимата главница
следва да се приспаднат направените от ответника погашения по договора в размер
на 200лв. От тях ищецът приема, че само 77.05лв. са погасили главницата, а
останалата сума е погасявала други договорни задължения, които съгласно чл.23 ЗПК в случая не се дължа
От
претендираната главница от 922.95лв. следва да се приспаднат 122.95лв., като
чиста главница се дължи сумата от 800лв.
Претендираното обезщетение за забава в
размер на мораторната лихва от 102.55лв. за периода 31.08.18г./края на
договора/ до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГП/ в съда
/30.08.19г./се дължи. Законната лихва по чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква само при поискване при при уважаването на иск за
главницата.
Съдът намира, че ответникът е надлежно
уведомен за цесията, тъй като с връчването на исковата молба, към нея е
приложен екземпляр от уведомлението до него, което също се явява надлежно
връчване на уведомление за извършената цесия от името на цедента.
Ищецът
претендира разноски по заповедното и по исковото производства. Разноските по
заповедното производство са в размер на 83.31лв. от които 50лв. е определеното
юк.възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени до размера на 45.14лв..
В исковото производство се претендират
разноски в размер на 516.69лв., от които 350лв. юк.възнаграждание, 166.69лв.
държавна такса.
Претендираното
юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност
на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът
намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв.
Следователно принципно дължими от ответника разноски
са в размер на 316.69лв., които следва
да бъдат уважени не изцяло, а пропорционално на уважените искове. Ответникът
дължи на ищеца съдебни разноски от 171.60лв.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.В. В., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 800лв. /осемстотин
лева/ дължима главница по договор за паричен заем № 3166356 с Изи Асет
Мениджмънт АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.19г.
до окончателното й изплащане и сумата от 102.55лв./сто и два лева и петдесет и пет
стотинки/ мораторна лихва за периода от 31.03.18г. до 30.08.19г., за които е издадена заповед за изпълнение №3570/03.09.19г.
по гр.д.№1635/19г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД против В.В.В. установителните искове по чл.422 ГПК за главница
над 800лв. до 922.95лв., за договорна лихва от 99.19лв., сумата от 523.05лв. неустойка
за непредоставено обезпечение и сумата от 18лв. такса разходи КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.
В.В. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД сумата от 45.14лв./четиридесет и пет лева и четиринадесет
стотинки/ разноски по гр.д.№1635/19г. на РРС и сумата от 171.60лв./сто седемдесет
и един лева и шестдесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: