РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5751 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 15.08.2014г. Ц.Д.Н. е сключил с
“Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит ”Бяла карта” №415028, по силата на който
е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 ЗПК със съдържание съгласно
Приложение №2, посочващо индивидуалните условия по кредита. Съгласно Анекс от
15.08.2015г. към договор №415028, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер 800 лв под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията на договора. При надвишаване чрез извършени транзакции
размера на разполагаемия остатък от кредита, сумите по тях увеличават
максималния размер на кредитния лимит. При подписване на договора
кредитополучателят е получил кредитна карта с №415028. Страните подписали и
Приложение №2 към договора за кредит. С Анекс от 24.08.2016г. към Договор за
кредит ”Бяла карта” страните постигнали съгласие за преиздаване на карта
№415028. Съгласно уговорените условия, срокът на договора е две години,
усвоената парична сума се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент 43.2 %,
дневният размер на който е 0.12 %, а ГПР е 45.9 %. Към 25.07.2016г. ответникът
усвоил сума в общ размер 2990.00 лв, върху която сума дължи договорна лихва,
като за периода от 27.08.2014г. до 16.10.2016г. начислената договорна лихва е в
размер на 455.03 лв. При неплащане на текущото си задължение на падежа
кредитополучателят се задължил в 3-дневен срок да предостави на кредитора обезпечение
на задължението чрез порьчителство, за което между последния и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок 30 дни и това задължение възниква
при всеки отделен случай на забава. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението. Тъй като ответникът не е предоставил на
кредитора обезпечение, му е начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 1038.34 лв за периода от 06.10.2014г. до 06.10.2016г. Ц.Н.-ответникът дължи и сумата 422.50 лв начислена такса
разходи за събиране на задължението за периода от 10.01.2015г. до 06.10.2016г.
Поради забава и неизпълнение на договорните задължения той дължи и лихва за
забава в размер на 110.14 лв от 06.12.2016г., когато вземането му автоматично е
станало предсрочно изискуемо. След настъпване на предсрочната изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв,
включваща разходите на кредитора за служител, изпълняващ дейността по
извънсъдебното събиране на задължението. На 13.07.2017г. е подписано Приложение
№1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г.,
сключен между “Аксес Файнанс” ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит ”Бяла карта”
№415028/15.08.2014г. между “Аксес Файнанс” ООД и Ц.Д.Н., е прехвърлено на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД изцяло. На същия са изпратени две уведомителни
писма за извършената цесия с известие за доставяне, върнати в цялост, тъй като
получателят не е намерен на посочения адрес. За събиране на вземането си в общ
размер 1329.01 лв подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №1337/2018г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че Ц.Д.Н. му дължи сумите 799.02 лв
главница, 70.05 лв договорна лихва за периода от 26.07.2016г. до 06.10.2016г.,
159.80 лв неустойка за периода от 09.09.2016г. до 06.10.2016г., 70.00 лв такса
разходи за събиране за периода от 09.09.2016г. до 06.10.2016г., 120 лв такса
разходи за дейност на служител и 110.14 лв лихва за забава за периода от
06.12.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира
разноските по заповедното производство, както и разноските по делото.
Ответникът Ц.Д.Н. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че
дружеството-кредитор “Аксес Файнанс” ООД няма статут на банка по см. на чл.2
ЗКИ, поради което Договорът за кредит ”Бяла карта” №415028/15.08.2014г. се
подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките -
позовава се на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Оспорва твърдението за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита предвид липсата на уведомление от
кредитора за фактите, обуславящи настъпването й. Счита уговорените в Договор за
кредит ”Бяла карта” №415028/15.08.2014г. условия за неравноправни. Оспорва
изцяло сумите по предявения иск.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №1337/2018г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №1337/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №766/02.03.2018г.
срещу Ц.Д.Н. *** да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр. София сумите 799.02 лв главница по Договор
за кредит ”Бяла карта” №415028/15.08.2014г, сключен с “Аксес Файнанс” ООД,
заедно със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното изплащане, 70.05 лв
договорна лихва за периода 26.07.2016г.- 06.10.2016г., 159.80 лв неустойка за
периода 09.09.2016г.-06.10.2016г., 70 лв такса разходи за периода 09.09.2016г.-
06.10.2016г., 120 лв такса разходи за дейност на служител, 110.14 лв
обезщетение за забава за периода 06.12.2016г.-01.03.2018г., както и за 26.58 лв
деловодни разноски и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като ответникът
не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Аксес Файнанс” ООД и Ц.Д.Н. са
сключили на 15.08.2014г. Договор за кредит ”Бяла карта” №415028, съгласно който
“Аксес Файнанс” ООД му е предоставило револвиращ кредит в максимален размер 600.00
лв под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне, съгласно условията на договора. С подписването
на Договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитна карта
№415028, издадена от “Интеркарт Файнанс” АД. С Анекс от 15.08.2014г. страните са се
съгласили да изменят чл.2, ал.1 от Договора, като увеличат кредитния лимит на
800 лв, който се усвоява чрез международната кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията на договора. При надвишаване чрез извършени транзакции
размера на разполагаемия остатък от кредита, сумите по тях увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Страните подписали и Приложение №1 към
договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa. С Анекс от 24.08.2016г. към Договор за кредит ”Бяла
карта” страните постигнали съгласие за преиздаване на карта №415028.
Предоставеният на кредитополучателя-ответника кредит е за срок от две години
при фиксиран годишен лихвен процент 43.2
% върху усвоения размер на кредита (0.12 % лихвен процент на ден), ГПР на заема
45.9 %, при което общата дължима сума от кредитополучателя се определя съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а заплащането на текущото задължение е дължимо за
предходен месец до всяко второ число.
Съгласно чл.15, ал.1 от договора, ако кредитополучателят
не заплати текущото си задължение на падежа, се е задължил в 3-дневен срок след
падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител,
като при неизпълнение на това задължение той дължи неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница, която се включва в текущото задължение за
настоящия месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението –
чл.20. Начислената на ответника неустойка е в размер на 1038.34 лв за периода
06.10.2014г.-06.10.2016г.
При забава в плащанията на текущото си задължение на
посочения в договора падеж, кредитополучателят дължи на кредитодателя сума в
размер на 15 % от максималния кредитен лимит. При забава в плащанията на сумата
15 % от максималния кредитен лимит кредитополучателят дължи на кредитодателя
още разходи по събиране на задължението в размер 2.50 лв/ден. Начислената на
ответника такса разходи е в размер на 422.50 лв за периода
10.01.2015г.-06.10.2016г.
Съгласно чл.21 от договора, при незаплащане от страна
на кредитополучателя минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, цялото му задължение по договора става автоматично
предсрочно изискуемо и кредитодателят не е длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство.
Предсрочната изискуемост на задължението на
ответника-кредитополучател е настъпила на 06.12.2016г., при което и съгласно
условията на договора, той дължи лихва за забава за периода от посочената дата
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, както и еднократна такса в размер на 120 лв разходи на
кредитодателя за дейността на служител, администриращ дейността на извънсъдебно
събиране на вземането.
Договорът е подписан от договарящите страни и не е
оспорен от ответника, който се е подписал на всяка страница от същия.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 23.04.2019г., се установява,
че общият размер на задължението на ответника, формирано съгласно условията на
договора, възлиза на 5143.11 лв, която включва: 2990 лв главница, 455.03 лв
лихва в размер 0.12 % на ден за периода от 27.08.2014г. до 06.10.2016г.,
1038.34 лв неустойка за периода от 06.10.2014г. до 06.10.2016г., 422.50 лв
разходи за събиране на задължението за периода от 10.01.2015г. до 06.10.2016г.,
117.24 лв лихва за забава за периода от 06.12.2016г. до 01.03.2018г. и 120 лв
еднократна такса.
От заключението
се установява още, че след усвояване на кредита ответникът не е погасил изцяло
задължението си по Договор за кредит ”Бяла карта” №415028 от 15.08.2014г. Размерът
на погасеното задължение възлиза на 3807.00 лв, от които главница 2190.98 лв,
384.98 лв договорна лихва, 878.54 лв, неустойка и 352.50 лв такса разходи.
Непогасеното задължение на ответника по посочения
договор е в общ размер 1336.11 лв, от която сума 799.02 лв главница, 70.05 лв
договорна лихва за периода от 26.07.2016г. до 06.10.2016г., 159.80 лв неустойка
за периода 09.09.2016г.-06.10.2016г., 70 лв такса по събиране на задължението
за периода 09.09.2016г.-06.10.2016г., 120 лв такса за служител и 117.24 лв
лихва за забава за периода от 06.12.2016г. до 01.03.2018г.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г. “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило
на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възмездно станалите ликвидни и
изискуеми вземания по договори за заем, сключени от продавача с физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях. От приложените Потвърждение за сключена
цесия (л.21) и Приложение №1/13.07.2017г. (л.23), се вижда, че по силата на договора
за цесия вземането на “Аксес Файнанс” ООД срещу ответника в общ размер 1280.69
лв, в т.ч. 61.82 лв лихви за забава към датата на засичане – 13.07.2017г., е
прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер
ищецът има всички права на кредитор.
От приложените уведомително писмо от 19.07.2017г. с
известие за доставяне (л.26-27) и уведомително писмо от 25.07.2018г. с обратна
разписка се вижда, че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, упълномощена от
“Аксес Файнанс” ООД е изпратила на ответника чрез “Български пощи“
ЕАД, респ. чрез “Лео Експрес“, на посочен от него и вписан в договора от
15.08.2014г. постоянен адрес, две уведомления за
извършената цесия
и че “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД встъпва в
правата на кредитор срещу него, първото от които преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, но той не го е потърсил. С това процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена,
тъй като предишният кредитор е съобщил на длъжника прехвърлянето и е предал на
новия кредитор намиращите се у него документи, установяващи вземането, както и
му е потвърдил писмено станалото прехвърляне, видно от посочените по-горе
доказателства.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника. Поради
това направеното в т.см. възражение на особения представител е неоснователно.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че ответникът не
е изпълнил задължението си към ищеца, произтичащо от Договор за кредит ”Бяла карта” №415028/15.08.2014г., както и че след 13.07.2017г. (датата на цесията) не са постъпили плащания
по задължението на Ц.Д.Н.. Заключението на експертизата е прието от съда без възражения
от страните. Поради това възражението за неоснователност на претенцията за
дължимост на остатъка от задължението е неоснователно.
Относно претенцията в размер на 110.14 лв лихва за
забава за периода от 06.12.2016г. до датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2018г. съдът намира същата частично основателна. Установено е, че
към 13.07.2017г. прехвърленото вземане по настоящия договор е в общ размер 1260.89
лв, в т.ч. 61.82 лв лихви за забава към датата на засичане – 13.07.2017г. Поради
това цесионният
договор има действие по отношение на ответника до размер на сумата 1260.89 лв.
Предишният кредитор не е начислявал лихва за забава върху неизплатеното
задължение по кредита за периода след 13.07.2017г., поради което ищецът има
право да начислява законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - от 01.03.2018г.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи,
като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника
за сумата 799.02 лв, представляваща дължима главница, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2018г. до окончателното изплащане, за сумата 70.05 лв договорна лихва за
периода от 26.07.2016г. до 06.10.2016г., 159.80 лв неустойка за периода
09.09.2016г.-06.10.2016г., 70 лв такса разходи за периода
09.09.2016г.-06.10.2016г., 120 лв такса разходи за служител и лихва за забава
61.82 лв или общо 1280.69 лв, като за разликата до предявения размер – 1329.01
лв следва да се отхвърли. Ответникът дължи на ищеца сумата
76.58 лв общо разноски по ч. гр. дело №1337/2018г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 1083.42 лв разноски по настоящото
дело. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение
на 300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, към Ц.Д.Н. ***, ЕГН **********, за сумите
799.02 лв, главница, заедно със законната лихва, считано от 01.03.2018г. до
окончателното изплащане, 70.05 лв договорна лихва за периода от 26.07.2016г. до
06.10.2016г., 159.80 лв неустойка за периода 09.09.2016г.-06.10.2016г., 70 лв
такса разходи за периода 09.09.2016г.-06.10.2016г., 120 лв такса разходи за
служител и лихва за забава 61.82 лв или общо сумата 1280.69 лв, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до предявения размер
1329.01 лв.
ОСЪЖДА Ц.Д.Н. да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумите 76.58 лв разноски по ч. гр. дело №1337/2018г.
на Русенски районен съд, както и 1083.42 лв разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: