Р
Е Ш Е
Н И Е № 260020
гр. София, 22.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в
публично съдебно заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова,
като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 56 по описа за 2020
година по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.239
от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „Л.С.2.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
********* е предявил против „Ф.”
ЕООД *** ЕИК, обективно съединени искове за заплащане общо на сумата в
размер на 164 489.54 лева, представляваща авансово заплатена цена на
недоставена арматурна заготовка и мораторна лихва върху невъзстановената
авансово заплатена цена по договор.
Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди в исковата си молба и уточняващите я молби от 27.04.2020г., 29.04.2020г.
и 26.05.2020г., че е сключил с
ответника устен договор за доставка на 200 това арматурна заготовка, за което
ответника му издал данъчна фактура № ********** от 08.01.2020г. на стойност 254 400
лева с ДДС – аванс за поръчаната арматура. Ищецът излага, че заплатил този
аванс за поръчаната арматурна заготовка на четири транша, като последният бил
на 05.02.2020г. Сочи още, че договореният с ответника срок за доставка на
арматурата бил до 10.03.2020г.
Ищецът твърди още в исковата си
молба, че ответникът „Ф.“ ЕООД доставил само 73.65 тона арматура на стойност
93 680.06 лева с ДДС, за което обстоятелство били издадени три данъчни
фактури с придружаващи ги товарителници, съответно то 22.02.2020г.,
28.02.2020г. и 04.03.2020г. Към момента на подаване на исковата молба останало
недоставено, но заплатено количество арматурна заготовка в размер на 126.35
тона на обща стойност 160 719.94 лева с ДДС.
Предвид на изложеното ищецът
отправил към ответника писмена покана по електронен път за изпълнение на
договореното в срок до 29.03.2020г., но това не се случило. С покана изпратена,
чрез куриерска служба ищецът поканил отново ответника да му достави поръчаната
арматурна заготовка – заплатена изцяло на 05.02.2020г. и възлизаща на 126.35
тона в срок до 12.04.2020г. В писмото било посочено, че ако след дадения срок
има неизработена или недоставена арматура, тя да не се изработва и доставя, а
остатъкът от заплатения аванс да бъде възстановен на ищеца. ищецът изрично
твърди, че указал на ответника, че от 13.04.2020г. ще счита договорът сключен
между тях за развален.
При така изложените твърдения за
факти, ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
160 719.94 лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка на
арматурна заготовка, както и сумата от 3 769.90 лева, представляваща
мораторна лихва върху заплатените суми, за които не била доставена арматурна
заготовка, за периода от датата на всяко плащане до датата на предявяване на процесните
искове.
Препис от и.м. и приложенията към
нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.
В първото по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. И. е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника „Ф.“ ЕООД на 20.07.2020год. и в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК, ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба и
не е взел становище по исковете, въпреки че е бил уведомен с разпореждането на
съда по чл.367, ал.1 от ГПК за последиците по чл.239, ал.1, т.1 във вр. с
чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът освен, че не е представил отговор на исковата
молба, не е изпратил и представител в първото заседание по делото. Ответникът
не е поискал и делото да се разгледа в негово отсъствие.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни
изводи:
На основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва
да постанови неприсъствено решение, с което да осъди на основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД ответникът – „Ф.” ЕООД *** ЕИК да заплати на ищеца исковите суми.
Изложеното следва от
обстоятелството, че в случая са налице предпоставките, както на чл.238, ал.1 от ГПК, така и на чл.239, ал.1, т.1 и т.2, предл.1 от ГПК. Предявените искове са
вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно приетите с
определението по чл.374 от ГПК писмени доказателства, поради което съдът не
следва да излага други мотиви, освен че решението се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото
съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното производство в размер
на 6 581.00 лева.
Воден
от горното и на основание чл.239, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, „Ф.”
ЕООД *** ЕИК да заплати на „Л.С.2.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК,
следните суми:
-
160 719.94 лева, представляващи авансово заплатена цена за доставка на „арматурна
заготовка“ по
устен договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 16.04.2020г. до
окончателното ѝ изплащане;
-
3 769.90 лева, представляващи мораторна лихва върху заплатените суми,
за които не била доставена „арматурна заготовка“, за периода от датата на всяко
плащане до датата на предявяване на процесните искове.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Ф.” ЕООД ***
ЕИК да заплати на „Л.С.2.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
*********, направените по делото съдебни разноски - държавна
такса за водене на съдебното производство в размер на 6 581.00 лева.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Да се
изпрати препис от съдебното решение на страните, на основание чл.240, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: