Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Русе, 13.01.2022
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 475 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 46,
ал. 5 от Закон за общинската собственост (ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.М.М. ***, против Заповед № РД-01-1860 от
02.07.2021 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение между общината и Г.М.М., Е.Ф.М. и М.Г.М., отнасящо се до жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, блок
53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АОС №487.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Счита се, че неправилно Община Русе е приела, че предоставения жилищен имот не се използва от настанените в
него лица за повече от три месеца, без уважителни причини. Жалбоподателят
твърди, че синът му М.Г.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено
му с присъда от Русенски районен съд, поради което неползването на
предоставения жилищен имот от член на домакинството е по уважителни причини.
При това положение реализираните от него и съпругата му доходи за последните 12
месеца, разпределени на тримата членове на домакинството, се равняват на 863.73
лв., който доход отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 1, т. 6 от Наредба № 6
на Община Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост/Наредба №6/.
В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че съпругата му Е.М. –
заинтересована страна в настоящото производство, страда от тежко заболяване, претърпяла
е операция и към момента е на химиотерапия, която ще продължи до края на
годината.
Иска се отмяна на заповедта.
Заинтересованите в съдебното производство страни - Е.Ф.М.
и М.Г.М., не се явяват в съдебно заседание и не заявяват становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Русе, чрез процесуалния си представител в писмена защита заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли. Претендират се и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издадената заповед и чиито права и
законни интереси са засегнати от същата. Оспорването е осъществено в
законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената
жалба е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
От писмените доказателства, съдържащи
се в административната преписка и приобщени
към делото от фактическа страна се установява следното:
С настанителна заповед №РД-01-1322 от
03.06.2020г. (л. 26 от адм. преписка), издадена от кмета на Община Русе, Г.М.М.
и членовете на семейството му - Е.Ф.М. –
съпруга и М.Г.М. - син, били настанени в жилищен имот, находящ се в гр.Русе,
ж.к.“Дружба 3“, бл. 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АЧОС № 487. Заповедта
била издадена на основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване
на нуждаещи се граждани в общински жилища и е връчена на Г.М. на 12.06.2020 г.,
видно от направено отбелязване върху нея. Срокът, за който са настанени Г.М. и
членовете на семейството му е определен на една година. Домакинството ползва
имота фактически от 2008 г.
Срокът за настаняването е изтекъл на
17.06.2021 г., като преди това, на 14.05.2021г., Г.М. подал до директора на ОП
„Управление на общински имоти“ при община Русе заявление вх. №Н-396, към което
приложил и писмени документи, доказващи изпълнение на изискванията на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни
нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост(л. 22
– 29 от адм.преписка) с искане за продължаване на срока на наемните
правоотношения. Към документите е приложено и заявление до кмета на общината с
искане за картотекиране в процесното общинско жилище и декларация за семейно и
материално положение и жилищно състояние на домакинството. В декларацията е
посочено, че месечните доходи на домакинството от трудови възнаграждения за
предходните 12 месеца възлизат на 2591.18 лв. или по 863.79 лв. на член от
домакинството. Приложени са и служебни бележки за доходите на двама от
членовете на домакинството.
На свое заседание, проведено на 31.05.2021
г., Комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС Русе, която се явява помощен орган,
имащ съответните правомощия, разписани в чл. 6 от Наредбата (разглежда подадените заявления и
декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от постъпването
им, като взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или да им бъде
отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на отделните
семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба;
прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се граждани
и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен фонд;
разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот
по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване), установила, че Г.М. и членовете на
домакинството му ползват фактически имота от 2008 г. и са плащали задълженията
си за наем и такса смет редовно, такова било положението и със заплащането на
консумативите.
Същевременно било констатирано, въз основа на
представената към заявлението декларация, че М.М. – пълнолетен син на жалбоподателя, живеещ в неговото
домакинство, бил в затвора, поради което и на основание чл. 31 ал. 1 т. 8 от Наредба
№ 6 наемното правоотношение с него можело да бъде прекратено поради неползване
на имота повече от 3 месеца. При това положение месечния доход на другите двама
члена на домакинството надвишавал средния месечен брутен доход, определен с чл.
3 ал. 1 т. 6 от Наредба № 6 в размер на 910 лв., тъй като същия ставал 1295.58
лв. При това положение домакинството не отговаряло на условието на чл. 3 ал. 1
т. 6 от Наредба 6 и Комисията е предложила да не се продължава наемното
правоотношение между Община Русе и домакинството на Г.М. за процесното общинско
жилище, а наемното правоотношение да бъде прекратено.
До Г.М. било адресирано писмо, с което е
уведомен за решението на Комисията и че започва производство по прекратяване на
наемните правоотношения между общината и Г.М. и членовете на семейството/домакинството
му. Даден му е срок до 28.06.2021 г. да предостави становище по започналата
процедура (л. 4 от адм. преписка).
На 17.06.2020г. в Община Русе е
входирано становище (адресирано
„молба“)
от Г.М., с което заявява, че по-високите им
доходи са в резултат на извънреден труд и представя копия на фишове за заплати. В подкрепа на заявеното в декларацията
относно сина му М.М. представя удостоверение от РП – Русе, от което е видно, че
към 16.06.2021 г. същият е в Затвора Белене, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“, приведено в изпълнение на 06.04.2019 г.
Независимо от даденото становище, на 02.07.2021
г. Кметът на Община Русе издал оспорената пред АС Русе Заповед № РД-01-1860.
Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и
домакинството на жалбоподателя - Г.М.М., Е.Ф.М. и М.Г.М., отнасящо се до
жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба
3“, блок 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АОС №487.
По делото са събрани писмени
доказателства – 7 бр. епикризи и решение на обща клинична онкологична
комисия/клинична комисия по хематология № 1799/10.08.2021 г., от които се
установява, че заинтересованата страна Е.М. е с диагноза „Карцином на дясна
млечна жлеза“, през месец август е претърпяла операция с радикална дясна
мастектомия по Пирогов, след което е започнало лечение с химиотерапия, което
към момента на приключване на съдебното
дирене все още не е завършило (л.л. 26 – 33, л.л. 49 – 51 от делото). От служебно изисканата справка от Затвора
Белене е видно, че заинтересованата страна М.М. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 3 години, наложено му с присъда по НОХД № 1223/2014 г.
на РРС, като началото е от 06.04.2019 г., а към 12.11.2021 г. е изтърпял общо 2
г., 11 м. и 4 дни, с остатък – 26 дни. Предстои изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години по ЧНД № 1556/2019 г. на РРС (л. 47
от делото).
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОбС, във вр. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на жилища - общинска собственост (Наредба № 6), приета от ОбС-Русе,
наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината. В случая Заповед № РД-01-1860 от 02.07.2021г. е издадена от Кмета на Община Русе, което налага
извода, че е издадена от
компетентния по материя и териториален обхват орган.
Жалбоподателят
като адресат на акта е уведомен за производството, като е осигурена
възможността да сочи и представи доказателства и да прави възражения, съгласно
чл. 26 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и
съдържанието на акта. Заповедта е мотивирана с три фактически основания – изтичане на срока на настаняването, неползването на предоставения жилищен имот от
едно от настанените в него лица повече от 3 месеца и надвишаването на месечния среден брутен доход на другите двама
членове на семейството. Посочени са и съответните правни основания - чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, ал. 2 и ал.
5 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8, във
вр. с чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6
на ОбС-Русе.
Същевременно,
при преценката за законосъобразност на оспореният акт, съдът прецени, че същият
е издаден в нарушение и на материалния закон.
Съдебната
практика е категорична, че във всички случаи при изтичане на срока на настаняване,
органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за
продължаване на наемното правоотношение (Решение № 11640 от 4.10.2017
г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г., III о., Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о.). В конкретния случай,
Комисията,
респективно органът по настаняването, макар да са изследвали в пълнота дали Г.М. и неговото
семейство отговарят на условията за настаняване в общинско жилище, неправилно са преценили
относимите към ситуацията факти. На първо място безспорно по делото се установи, че
заповед за настаняване № РД – 01 – 1322/03.06.2020 г. е връчена на Г.М. на
12.06.2020 г., като срока за обжалването й е 14-дневен. Тъй като по делото
липсват данни тази заповед да е оспорвана, тя би следвало да е влязла в сила на
27.06.2020 г., а не както е отбелязано в оспорената Заповед № РД-01-1860/02.07.2021 г. и
в протокола на комисията – на 17.06.2020г. В тази връзка срокът на наемното
правоотношение изтича на 27.06.2021 г., но доколкото жалбоподателят е подал
своевременно заявлението си за продължаване на наемното правоотношение и същото
е било разгледано от Комисията, тази неточност при изчисляването на срока не е
засегнала правата му.
На следващо
място съдът в настоящия си си състав счита, че неправилно административният
орган е интерпретирал данните за лицето М.М. и по конкретно информацията му за
престоя в Затвора Белене, като такива обуславящи извод за неползване на
предоставеното жилище за повече от три месеца без уважителни причини и
съответно като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище. Разпоредбата на чл.31 ал. 1 т. 8 от Наредба № 6
предвижда прекратяване на наемното правоотношение при неползване
на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече
от 3 месеца, без уважителни причини, т.е. за да е налице тази предпоставка следва освен имота
да не се ползва повече от три месеца, това неползване да е и без уважителни
причини. Безспорно в случая М.М. не ползва жилището от 06.04.2019 г., когато е
приведено в изпълнение наказанието му. В тази връзка следва да се отбележи, че
това обстоятелство е било налице и към момента на издаване на заповедта за
настаняване в общинското жилище от 03.06.2020 г., но очевидно тогава не е
преценено от административния орган като възпрепятстващо настаняването му.
Привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ обаче е
уважителна причина за неползването на жилището от М.М.. Действително в Наредба
№ 6 няма определение за термина „уважителни причини“, като такова не е налично
и в ЗОС. Същевременно в редица закони се използва този термин или синонимите му
– чл. 271 НПК, чл. 142 ал. 2 ГПК, чл. 139 ал. 1 АПК, чл. 20 ал. 6 Закон за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и др. Дори в § 1, т. 26 от ДР към ЗНЗ е дадено
легално определение за "Уважителни причини": задържане от органите на
властта; явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор
или преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ. Видно е както
от цитираните норми, така и от трайно наложилото се разбиране в съдебната практика,
че „уважителните причини“ са такива, които не зависят от волята на даденото
лице. В настоящия случай М.М. не ползва жилището повече от 3 месеца именно
поради задържането му от органите на властта предвид задължителния характер на
влязлата в сила присъда за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица
и граждани (чл. 413 НПК).
С оглед
изложеното изводът на административния орган за неползването на жилището от М.М.
повече от 3 месеца без уважителни причини се явява необоснован и
незаконосъобразен. Още повече, че в оспорения административен акт липсват
каквито и да било мотиви относно наличието или липсата на уважителни причини за
поведението на този член от домакинството на жалбоподателя.
При това
положение неправилен се явява и вторият извод на органа по настаняването – за
това, че доходите на другите двама членове на домакинството надвишават месечния
среден брутен доход, определен в чл. 3 ал. 1 т. 6 от Наредба № 6. Поради
изложените вече съображения М.М. не следва да бъде изключван от членовете на
домакинството на Г.М. и при това положение средния брутен месечен доход на
домакинството в размер на 2591.18 лв., разделен на тримата членове, формира
среден месечен доход в размер на 863.73 лв., т.е. – под изискуемия минимум,
съгласно чл. 3 ал. 1 т. 6 от Наредба № 6.
Дори обаче да се приемат
доводите на административния орган за изключване на М.М. от членовете на
домакинството на жалбопадателя, съдът счита, че оспорената заповед се явява
постановена и в противоречие с целта на закона, поради следните съображения:
Както приема Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), гаранциите по
Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на
жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде
пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната
легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да
бъде в съгласие с чл. 8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България,
е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното
законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен
акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до
обитателите, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени.
Така е и в случая като
административният орган не е съобразил конкретните данни за здравословното
състояние на обитаващите жилището лица и не е отчел интереса на живеещите в
същото деца.
Както съдът вече е отбелязал
в своето определение от 27.07.2021 г., с което предварителното изпълнение на
оспорения акт е спряно, при извършване на преценка за баланса между накърнените
интереси на жалбоподателката и останалите членове от нейното домакинство, от
една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от
друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия
интерес на живущите в имота. В случая в хода на съдебното дирене бяха
представени от жалбоподателя официални документи, които не са оспорени от
ответника и са приети като писмени доказателства, от които е видно, че още в
хода на процедурата по разглеждане на заявлението за продължаване на наемните
правоотношение между общината и Г.М. и членовете на неговото домакинство,
заинтересованата страна Е.М. е диагностицирана с тежко заболяване – „карцином
на ДМЖ“, последвано от операция и продължително лечение. Действително преди да
бъде издадена оспорената заповед административният орган не е разполагал с тази
информация, доколкото по преписката липсват данни такава да е била представяна
от жалбоподателя. В последствие, в хода на съдебното производство
административният орган, чрез процесуалния си представител, се запозна с
представените от жалбоподателя данни за изключително влошеното здравословно
състояние на неговата съпруга, но въпреки това не бяха предприети действия за
евентуално преразглеждане на оспорената
заповед. Тези обстоятелства обаче са нови факти от значение за делото,
установени след издаването на акта и следва да бъдат преценявани от съда към
момента на приключване на устните състезания съгласно разпоредбата на чл. 142
ал. 2 АПК. В тази връзка съдът счита, че предвид тежкото здравословно състояние
на един от членовете на домакинството на жалбоподателя, което очевидно обуславя
временна, а в последствие и трайно намалена работоспособност на Е.М. (съгласно
Наредба за медицинската експертиза и съдържащите се в нея ОТПРАВНИ ТОЧКИ ЗА
ОЦЕНКА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ И НА ВИДА И СТЕПЕНТА НА УВРЕЖДАНЕ
В ПРОЦЕНТИ - Приложение № 1, туморът на гърдата, след операция, обуславя трайно намалена работоспособност 80%
за първите две години), изводът на административният орган, че наемателите са
си „стъпили на краката“ и реализират доходи, които им дават възможност да си
осигурят жилище на свободния пазар, е необоснован. Напротив, Е.М. в периодът от
месец юли 2021 г. до приключване на съдебното дирене, а и след това, е лишена
от възможността да реализира трудови доходи предвид влошеното й здравословно
състояние, което неминуемо води и до намаляване на средния месечен доход на
цялото домакинство.
Следва да се отбележи, че по
делото не са представени доказателства за картотекираните лица, респ. лицата,
включени в Списъка на крайно нуждаещите се граждани, подлежащи на настаняване
под наем в общински жилища (л.40-43 от делото) и тяхното семейно и материално
положение, респ. здравословно състояние, доколкото те са известни на органа по
настаняването, за да може съдът да ги подложи на преценка като ги съпостави с
тези на жалбоподателя и членовете на неговото домакинство. В § 95 от своето
решение от 6 декември 2011 г. по делото Гладишева срещу Русия (посочено в
бележките под линия по-горе) ЕСПЧ придава тежест и на факта, че предполагаемите
бенефициенти в списъка на чакащите настаняване лица не са достатъчно
индивидуализирани, за да може отнасящите се лично до тях обстоятелства да бъдат
балансирани спрямо тези на жалбоподателката.
Следователно, предвид
безспорната жилищна нужда на жалбоподателя и лицата от неговото домакинство и
невъзможността тя да бъде задоволена с реализираните от тях доходи, оспореният
административен акт се явява несъответен и на целта на закона, която може да
бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат
настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с
реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на
жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. По изложените съображения
жалбата се явява безспорно основателна и като такава тя следва да бъде уважена
като оспорената заповед бъде отменена.
Предвид изхода на
спора жалбоподателят има право на разноските по делото, но предвид обстоятелството,
че не е направено такова искане, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорването на
Г.М.М. ***, Заповед № РД-01-1860 от 02.07.2021 г. на Кмета на Община Русе,
с която е прекратено наемното правоотношение между общината и Г.М.М., Е.Ф.М. и М.Г.М.,
отнасящо се до жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр.
Русе, ж.к. „Дружба 3“, блок 53, вх. 1, ет. 1, ап. 1, актуван с АОС №487.
Решението е окончателно.
Съдия: