№ 26
гр. Ямбол, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500030 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на В. Г. В. от гр.Ямбол чрез
пълномощника му адв.А., АК-Ямбол против решение № 374/25.11.2021 г., постановено по
гр.д.№ 2782/2021 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът след прекратяване на брака
между Т. К. В. и В. Г. В. като дълбоко и непоправимо разстроен е приел, че вина за това има
само В.В.; предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол, ж.к. „*"
* на ищцата Т. К. В., както и В. е осъден да заплати направените от нея разноски и
държавни такси.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което
да бъде прието, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е
настъпило по вина на двамата съпрузи и ползването на семейното жилище бъде
предоставено на В.В., който от 20 години живее и продължава да живее в същото със
съответните законни последици от това.
Счита се, че съдът е направил превратен анализ на доказателствата и е действал повече
по силата на предположения, отколкото на реални факти и обстоятелства. Кредитирал е
показанията на свид. В. - дъщеря на страните, които съдържат само и единствено факти,
предадени й от разказите на майка й. Тези свидетелски показания са подробно
интерпретирани от въззивника по начин, с който се опровергава приетото от съда въз основа
на тях. За да обоснове възлагането на ползване на семейното жилище на ищцата, за която
има данни, че вече повече от три години е устроила жилищните си нужди в същия град, с
1
добри условия за живеене, с възможност да ходи на работа и да има социалните си контакти
и да запази приятелския си кръг, съдът се е позовал на решение на ВКС, което е по различен
казус, несъответстващ на настоящия.
В законоустановения срок ищцата, сега въззиваема по делото Т. К. В. е депозирала
отговор на въззивната жалба чрез своя пълномощник адв.В. от АК Ямбол и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. За неоснователни се считат оплакванията на
въззивника В.В. за неправилност на решението в частта, в която съдът е постановил
прекратяване на брака единствено по негова вина. Неоспорим е факта, че ищцата е
проявявала безкомпромисна воля за преодоляване на разногласията със съпруга се, като по
такъв начин е целяла изграждането на здрава семейна връзка. Нейното поведение е било
такова, че по никакъв начин не е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната връзка и правилно ЯРС е приел, че вината е само и единствено на съпруга.
Правилни са изводите на съда и за това, че ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на съпругата, като е отчел вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, както и жилищната нужда на съпрузите.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, не изпраща
представител. Поддържа въззивната жалба с депозирана от пълномощника му писмена
молба.
Въззиваемата страна също редовно призована не се явява в съдебно заседание, но чрез
пълномощника си поддържа становището по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като
по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите
на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да
изложи следното:
Пред ЯРС по гр.д.№ 2782/2021 г. Т. К. В. е претендирала прекратяване на брака й с В. Г.
В. поради настъпило по негова вина дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и
2
предоставяне ползването на семейното жилище на нея. Настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака В. е обосновала с поведението на съпруга, който
многократно й изневерявал и флиртувал с други жени, но след инициирани от съпругата му
разговори не си признавал и не съжалявал. След като това продължавало от 2011 г., а В.
отказвал да уредят отношенията си като се разведат по взаимно съгласие, ищцата напуснала
семейното жилище, където той останал и заживяла на квартира. По тези съображения се
желае и предоставяне ползването на семейното жилище след развода, тъй като вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на съпруга.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства, като за твърденията на ищцата е
разпитана свидетелката К.В.В., дъщеря на страните, а за тези на ответника е разпитан
свидетеля Е.Г.Е., техен семеен приятел.
Свидетелката В. е живяла с родителите си до 2016 г., когато заминала да учи в София, в
началото се връщала по-често, а сега през месец за по 3-4 дни. През последните 3 години
майка й живеела сама на квартира, след като напуснала баща й. Конфликти винаги е имало в
семейството на свидетелката и според нея те са били провокирани от баща й, които са
предимно от личен характер, свързани с взаимоотношения между родителите й, а също и са
били намесени взаимоотношенията им с други хора. Ставали са конфликти и по време и
след употребата на алкохол от баща й. Свидетелката заявява, че майка й изживява нещата
емоционално, но баща й не е осъзнавал сериозността на проблема и мислил, че тя
преувеличава, а тя е била в правото си да бъде разстроена и притеснена. Майка й дори не
желаела да спи в едно легло с баща й. Поне 5 години преди да се изнесе свидетелката, са
продължавали така нещата.
Майка й напуснала баща й лятото на 2018 г. поради множеството конфликти, според
свидетелката го е направила, защото психически не можела да издържи да бъде в едно
жилище с баща й след един скандал, при който свидетелката и сестра й са я подкрепили да
се разделят, защото емоционално се напряга по този начин и само си създава проблеми.
Конфликтите свидетелката твърди, че са възниквали вследствие примерно на друг човек
от страна на баща й и на майка й като жена, на която мъжът й не е верен, не й е било
приятно. За отношенията между родителите си свидетелката знае от това, което е чувала
когато са се карали, а и баща й й е споделял, че е имало други жени. В. е виждала също баща
й да удря майка й, това е било много отдавна.
Последния скандал, след който майка й се изнесла, бил на Великден, и на него
присъствали свидетелката, сестра й, вуйчо й и братовчедка й. Чували се някакви неща, след
което майка й била разплакана., а скандала бил за това, че баща й е изнервил и ядосан я е
замерил с една бутилка. Тогава посъветвали майка й да не си причинява повече това
разстройване и опъване на нерви. След такива караници, майка й искала да бъде оставена на
мира. Баща й си оставал в леглото, защото той нямало да се премести, а майка й била тази,
която се мести. За какво са се карали родителите й, свидетелката лично е чувала, майка й е
споделяла, а баща й й е признавал, че има такива неща, друга жена.
3
Свидетелят Е. познава семейството от 20 години, ходили са си взаимно на гости. Когато
е бил у тях, обстановката била добра, всичко е било нормално. Не се виждал Т. да е била
притеснена, да е имало повишаване на тон, в негово присъствие не е имало конфликти или
да се е стигало до разправии. Свидетелят не знам В. да е имал извънбрачни връзки, докато е
живял с Т.. Впечатленията са му, че В. й помагал в домакинството, с приготвяне на вечерята,
обичал да готви. Т. не се е оплаквала на свидетеля, че В. не си дава заплатата вкъщи. През
последните 3 години В. живеел в семейното жилище, а къде живее Т., свидетелят не знае. В.
му казал, че Т. си е тръгнала, не казвал да я е изгонил той или да са се карали. Говорили са и
доколкото свидетеля знае, В. искал Т. да се върне.
Въз основа на тези доказателства, първоинстанционният съд е прекратил брака между
страните изцяло по вина на съпруга и е предоставил ползването на семейното жилище на
съпругата.
Въззивният съд намира за правилни изводите, до които е достигнал районния съд за
това, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът В.В.. Съгласно чл.14 от
СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи
грижи за семейството и разбирателство. От свидетелските показания на дъщерята на
страните К.В. несъмнено се установява, че с поведението си баща й е проявил неуважение
към съпругата си, вследствие на което е разрушено доверието и разбирателството в
семейната двойка. Не са налице основания да не бъдат кредитирани свидетелските
показания на свидетелката В. поради това, че същата е дъщеря на страните. Именно поради
този факт и поради обстоятелството, че е ставала многократно очевидец на скандалите у
дома, показанията на свидетелката следва да бъдат зачетени като безпристрастни. Не
отговаря на действителността оплакването във въззивната жалба, че в показанията си
свидетелката е изложила само споделеното от майка й. Напротив показанията са от първо
лице – свидетелката е присъствала и чувала фактите, за които свидетелства, а и баща й
лично й е признавал, че има друга жена. Тези данни са достатъчни да бъде прието, че В.В. е
имал поведение по отношение на съпругата си, довело до разрушаване на семейната
хармония и съдът не счита, че тези свидетелски показания не са обективно доказателство за
това. С това си поведение, а и с позицията да не признава за извънбрачни отношения съвсем
резонно са водели към наречените от В. „изблици“ на съпругата му и в крайна сметка до
нейното окончателно отчуждение и напускане на семейното жилище.
От своя страна въззивникът не е представил доказателства, оборващи твърденията на
съпругата му – свидетелят Е. няма впечатления за напрежение между съпрузите, не е
присъствал на техни конфликти и скандали, което не може да се приеме като доказателство,
отричащо твърденията по исковата молба.
Първостепенният съд е разгледал подробно поведението на въззивника, съпоставено с
поведението на съпругата му, въз основа на което е преценено оказаното върху брачната
връзка въздействие, а именно, че е довело до разстройството на същата.
При установената вина на съпруга В.В. за настъпването на разстройството на брака,
правилно е уважена претенцията на съпругата Т.В. за предоставяне ползването на семейното
4
жилище. Налице е хипотезата на чл.56 ал.1 и ал.5 от СК – за да предостави ползването на
семейното жилище, което е съсобствено за съпрузите и не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът е взел предвид установената вина за разстройството на брака, както
и жилищната нужда на съпругата. Неоснователни са възраженията на въззивника, че
съпругата му не притежава жилищна нужда, тъй като сама е напуснала семейното жилище и
се устроила под наем в друго. Както се посочи вече, фактическата раздяла и напускането на
семейното жилище от съпругата е провокирано от поведението на съпруга, а
обстоятелството, че същата е наела друго жилище под наем сочи именно на наличието на
жилищна нужда за нея.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2782/2021 г. по
описа на ЯРС в частта, с която съдът след прекратяване на брака между Т. К. В. и В. Г. В.
като дълбоко и непоправимо разстроен е приел, че вина за това има само В.В.; предоставил
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол, ж.к. „*" * на ищцата Т. К. В.,
както и В. е осъден да заплати направените от нея разноски и държавни такси.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от гр.Ямбол да заплати на Т. К. В., ЕГН
********** от гр.Ямбол направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв.
Решението в частта относно ползването на семейното жилище подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, а в останалата
част окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5