М О
Т И В И
към присъда по НОХД №59/2019г.
по описа на БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимата С.Б., родена на ***
година в Б., с постоянен и настоящ
адрес:***, с българско и белгийско гражданство, със средно образование,
неомъжена, работеща като крупие в казино *** - С., неосъждана, с ЕГН: **********, е предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, за това, че на 04.08.2018 г. в района
на 66-ти километър на автомагистрала „Хемус“ на бензиностация ОМВ в землището
на с О., общ. П., обл. Софийска причинила на И.Д.П. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на дясната подбедрица, изразяващо
се в счупване на голямо и на малкопищялните кости в областта на диафизата и на
малкопищялната кост в горния й край, причинило трайно затруднение на движението
на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.
В съдебно заседание, представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимата С.Б., така както е предявено с обвинителния
акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства,
сочещи, че същата е извършила престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност и че за същото, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да й бъде наложено наказание около минималния размер, като
се приложи чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, частният
обвинител И.П. и нейният повереник – адв.Г. Д. от САК поддържат обвинението срещу подсъдимата за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК, като считат, че са налице достатъчно доказателства, сочещи същата като
автор на престъплението, за което следва да й бъде определено наказание около
предвидения среден размер.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат Р.Ф. от САК пледира за
това, подсъдимата да бъде призната на
невиновна в извършване на инкриминираното деяние с произтичащите от това правни
последици, като сочи, че обвинението не е доказано. Защитникът твърди, че не са
налице достатъчно убедителни доказателства, че на процесната дата и място
именно подс.С.Б. е причинила на пострадалата
телесното увреждане, за което е привлечена към наказателна отговорност.
Подсъдимата поддържа казаното от
защитника й, и в последната си дума моли
да бъде оправдана.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Б. и св.И.Д.П. се познавали и
имали конфликт помежду си, като последната твърдяла, че детето има дете от
бащата на подсъдимата. На 04.08.2018г. след обяд подс.С.Б.
се намирала в района на бензиностанция „ОМВ“ на 66-ти км. на автомагистрала
„Хемус“, в посока гр.Варна, в землището на с.О., общ. П., обл.
Софийска. Тя била там заедно с нейния приятел св. Б.М.И. и с нейната майка св. Д.Г.Ц..
Около 14,30 ч. на бензиностанцията пристигнал автобус, превозващ работници. От
автобуса слязла св.И.Д.П., както и свидетелите П.Г.Ц., М.И.П., Н.Ц.В., М.Х.И., В.Г.П.
и В.Т.Н.. По същото време в района на
бензиностанцията се намирал и св. В.П.М., тъй като с него св. И.П. имала
уговорка всеки ден да я взема от бензиностанцията и да я превозва с автомобила
си до населеното място в което живее – с. Видраре. Тогава, слизайки от автобуса
св.И.П. била пресрещната от подсъдимата, която я ударила няколкократно в областта
на главата с юмрук и й показала нож за
нея и й го показала. Ножът не бил с отворено острие. Въпреки това св.И.П. се
изплашила и побягнала към автомобила, където се намирал св.В.М.. Подсъдимата С.Б. тръгнала да бяга след нея и след0 няколко
метра я настигнала я и посягайки към
косата й я ритнала с крак в на десния крак. В резултат на това св.И.П. загубила
равновесие паднала на земята, като седнала на задните си части. Така левия крак
застанал напред пред тялото, а десния на страни. При падането И.П. усетила
силна болка в подбедрицата на десния крак, от където започнало да й тече кръв.
Викала за помощ и, че кракът й е счупен. Св. В. Михов заедно със св. Б.М.И.
пренесли св.И.П. до автомобила на св.Михов, където изчакали идването на
линейка, за да бъде закарана в болница, където да й бъде оказана медицинска
помощ. След това с линейката св. И.П. била транспортирана до УМБАЛ „Света Анна“
– гр.С.. Там при преглед и след направена рентгенография било установено, че
св.И.П. има фрактура на дясната подбедрица.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза е видно, че св. И.П. е получила следните травматични увреждания:
открито счупване на костта на дясната подбедрица в областта на голямо и на малкопищялната кости в областта на диафизата
и на малкопищялната кост в горния й край, което
увреждане е причинило на пострадалата трайно -затруднение на движението на
десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.
Според вещото лице, по
механизъм установените травматични увреждания се дължат на механично
въздействие с голяма енергия, упражнено в областта на подбедрицата, при наличие
на контакт с голяма енергия, упражнено в областта подбедрицата, при наличие на
контакт на две места /което личи от локализацията на фрактурите/, което
въздействие е довело до рязко огъване на подбедрицата, при което костите са се
счупили, като костните фрагменти са прокъснали меките
тъкани и кожата. Вещото лице, сочи, че този механизъм на получаване на
фрактурите се наблюдава при натискане на крайника върху неравност на терена,
като в конкретния случай може да си получи при падане върху крака, както
съобщава и пострадалата.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства – показанията на св. И.Д.П., св. Ц.Г.А., св. В.П.М. и тези на св.В.Т.Н., дадени на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
показанията на св.М.И.П., дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.Н.Ц.В.,
св.М.Х.И., св.В.Г.П., както и частично от показанията на св.Б.М.И., дадени в съдебно заседание и
частично от тези, дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, съдебно-медицинска експертиза, както
и от приетите писмени доказателства – характеристики, медицинска документация от УМБАЛ “Света Анна“-С. АД отнасяща се до
лицето И.Д.П. от л. 42 до л. 95 от ДП; епикриза на И.Д.П.; съдебномедицинско удостоверение №
294.08/2018г. на И.Д.П.; писмо
от „ОМВ-България“ООД; резултат от УИС на Прокуратурата на РБългария; справка
за съдимост
№863/18.10.2018г. на С.Б.; декларация
от С.Б.;декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на С.Б., справка съдимост, извлечение от търговския
регистър и пълномощно – нотариално заверено.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.И.Д.П., като взе предвид, че същата е заинтересована
от изхода на делото. Съдът оценява показанията на св.И.П., като логични, последователни
и кореспондиращи, както с показанията на
свидетелите В.М., В.Н. и Ц.А., така и
със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, в която подробно вещото лице се аргументира
относно механизма на причиняването на телесната увреда,
като сочи, че това в случая е възможно
да се получи при падане върху десния крак на пострадалата, така както сочат
доказателствата. Вещото лице в допълнението си в съдебно заседание, изключва
причиняването на това увреждане на долния десен крайник на св.И.П. по друг
начин освен, чрез падането върху него.
От
показанията на св.И.П. се установява, че на 04.08.2018г. след
обяд, в района на бензиностанция „ОМВ“ на 66-ти км. на автомагистрала „Хемус“,
в посока гр.Варна, в землището на с.О., общ.П., слизайки от служебния автобус е била посрещната от подс. С.Б., която я
нападнала словесно и физически, при което тя побягнала в посока на чакащия я
там св.М.. От показанията на св.И.П., се установява и че няколко метра след
това, последната била застигната от подс.С.Б., която посягайки с ръка да я хване за косите
отзад я ритнала по десния й крак, при което тя загубила равновесия и паднала на
задните си части на асфалтовата
настилка, като в този момент десния и
крак бил сгънат странично под нея, а левия изпънат напред, вследствие на което подбедрицата на
десния й крак се счупила и от фрактурата започнало обилно кръвотечение.
Съдът кредитира показанията на св.М.,
дадени в съдебно заседание, като намира същите за логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви. Съдът кредитира изцяло показанията на св.В.Т.Н., дадени на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
като счита, че с оглед на изминалото
дълго време е възможно свидетелят да ни си спомня някои факти от възприетото
тогава и намира същите за конкретни, логични и непротиворечащи с показанията на
св.И.П. и св.В.М..
От показанията на св.М. и св.Н. е видно, че и те
са възприели описаните от св.И.П. действия на подсъдимата спрямо последната,
извършени на процесните
дата и място. Същите са очевидци на случилото се между под.С.Б. и св.И.П. и от
техните показания се установява, че след конфликтната ситуация между двете пред
автобуса, последната е побягнала в посока към св.М., след което подсъдимата я е
застигнала и след като я е ритнала по крака, св.И.П. е паднала на една страна
на асфалтовата настилка и е получила откритата фрактура на десния си крак.
Съдът кредитира изцяло и показанията,
дадени от св.Ц.Г.А., като логични, последователни, непротиворечиви и дадени от
лице, което не намира за заинтересовано от изхода на делото. Въпреки, че последният
не е очевидец на изпълнителното деяние
на подс.С.Б., с неговите показания се подкрепя соченото от св.И.П., св.М. и св.Н., с оглед на това, че
същият е възприел споделеното му от подсъдимата за действията й спрямо св.И.П..
От показанията на св.А. е видно, че подс.Самантка Б. на процесната дата му
е споделила, че тогава, след като св.И.П.
побягнала от нея, тя я е настигнала и я хванала за косата, след което я
спънала с крака си и последната
паднала на земята, като непосредствено след това й казала, че й е
счупила крака и забелязала, че от мястото на фрактурата тече кръв.
Съдът кредитира частично показанията на св.Б.М.И., дадени в съдебно
заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Съдът даде вяра
на показанията на св.Б.И., дадени в съдебното следствие в частта им в която
сочи, че св.И.П. се е затичала към
автомобила, с който е трябвало да се прибере от бензиностанцията, а подс.С. Б. е тръгнала след нея, както и че след като
пострадалата е паднала на земята той и е помогнал да се придвижи до автомобила
на св.М.. В тази си част показанията на св.Б.И. се подкрепя с показанията на
св.И.П., св.М., св.Н. и св.А., а в останалата си част думите му остават
изолирани. Съдът даде вяра на показанията на св.Б.И., дадени на досъдебното производство по отношение на
настилката, където е паднала тогава св.И.П.,
както и относно обувките, с които е тичала тогава тя, като счита, че същите са
били дадени в един по – ранен момент и пресъздаването
на възприятията му тогава са били по точни.
Съдът кредитира, показанията на св.П.Г.Ц.,
М.И.П., Н.Ц.В., М.Х.И. е В.Г.П., като отчита, че със същите не се установяват
преки факти по авторството и механизма
на престъплението, а се установяват факти относно лицата присъствали на процесното място и дата.
Съдът не даде вяра на показанията, дадени от Д.Г.Ц. относно
фактите, свързани с поведението на подс.С.Б. на процесната дата спрямо св.И.П., като намира, че същите са дадени от лице, заинтересовано от
изхода на делото /същата е майка на подсъдимата/ и не кореспондират с други доказателства, остават
изолирани и противоречат на показанията на свидетелите И.П.,
В.М., В.Н. и Ц.А., които се кредитират изцяло.
Съдът, като взе предвид представените по делото
извлечение от търговския регистър и пълномощно – нотариално заверено, констатира, че в действителност св.Д.Ц. е имала предходни търговски и
гражданско-правни отношения със св.И.П., но не счете това за определящо относно
истинността на показанията на последната,
имащи отношение към авторството на престъплението, предмет на настоящото дело.
Съдът не кредитира показанията, дадени от св.Цветан Т. Наков, като взе предвид, че със същите единствено се установява, че след процесната
дата, в заведение в с.Джурово, обл.Софийска той е чул св.И.П. да казва пред други лица, че
ще съди подс.С.Б..
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,
че подсъдимата С.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което следва да понесе
предвидената от закона наказателна отговорност.
От
обективна страна подс.С.Б. на 04.08.2018 г. в района на 66-ти километър на автомагистрала „Хемус“ на бензиностация
ОМВ в землището на с О., общ. П., обл. Софийска
причинила на И.Д.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
на костите на дясната подбедрица,
изразяващо се в счупване на голямо
и на малкопищялните кости в областта на диафизата и на малкопищялната кост в горния й край, причинило трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок
от около 7-8 месеца.
В хода на производството се установи, че 04.08.2018г. след
обяд, в района на бензиностанция „ОМВ“ на 66-ти км. на автомагистрала „Хемус“,
в посока гр.Варна, в землището на с.О., общ.П., подс.
С.Б., застигнала бягащата от нея от св.И.П., ритнала я отзад по десния й крак, при което последната загубила равновесия и паднала на задните си
части на асфалтовата настилка, като в този момент десния и крак бил сгънат
странично под нея, а левия изпънат напред, вследствие на което й причинила открито счупване на костта на
дясната подбедрица.
От
субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл като форма и вид на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици
от него и ги е искала. Същата е съзнавала, за факта, че вследствие на удара й
с крак по крака на тичащата пред нея св.И.П. тя ще загуби равновесие и ще падне
на асфалтовата настилка, с което ще й
причини и телесна повреда.
Предвид гореизложеното съдът намира за
неоснователни твърденията на защитника относно недоказаност на обвинението,
като ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед гореизложеното, съдът призна подс. С.Б. за виновна в това, че на 04.08.2018 г. в района на 66-ти километър на автомагистрала „Хемус“ на бензиностация
ОМВ в землището на с О., общ. П., обл. Софийска
причинила на И.Д.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
на костите на дясната подбедрица,
изразяващо се в счупване на голямо
и на малкопищялните кости в областта на диафизата и на малкопищялната кост в горния й край, причинило трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок
от около 7-8 месеца- престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимата С.Б.
за виновна в извършеното от нея престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, прие
при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: добрите й
характеристични данни, младата й възраст, както
и фактът, че същата е неосъждана. Съдът като оттегчаващи отговорността обстоятелства прие дързостта и
упоритостта при извършването на престъплението, респ. при постигането на вредоносния резултат. С оглед на изложеното, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът на
основание чл.54, ал. 1 от НК определи наказание - „лишаване от свобода” от 3/три/месеца,
което е минималния предвиден размер. Съдът счете, че са налице
предпоставките за приложението на
чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед постигане целите на
наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, съдът
отложи изтърпяването на
наложеното наказание за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като не констатира
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът не следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът прецени като основателна претенцията на частният обвинител за присъждане на направените от него разноски
по делото, който според доказателствата са 1000.00лева, поради което съдът
осъди подс.С.Б.
да заплати на И.П. сумата от 1000.00лева
/хиляда лева/, представляващи сторените
съдебни разноски - платения адвокатски
хонорар.
Съдът осъди подс.С.Б. да заплати
сумата в размер на 117.33лева /сто и
седемнадесет лева и 33ст./- направени
разноски в досъдебното производство, платими по сметка на ОДМВР-С..
Съдът осъди подс.С.Б. да заплати
сумата в размер на 100.00лева /сто лева/- направени разноски в съдебното производство, платими по сметка на
РС-Ботевград.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си по НОХД №95/2019г.
по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :