Решение по дело №467/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба от П. Г. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-4768#2 от 04.12.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), с който е прекратил по отношение на жалбоподателя, агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, за кампания 2022 във връзка с подаденото от П. Г. Я. заявление за подпомагане с УИН: 11/250522/63696 в размер на 3 700,39 лв. (три хиляди и седемстотин лева и 39 ст.) на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020.

По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна, като според жалбоподателя неправилно е приложен материалния закон и в частност Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Счита, че е била приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от същата наредба, както и че прилагането на поетите от оспорващия агроекологични задължения не е било преустановено. В заключение се иска присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М. Б. от ЛАК, който поддържа жалбата и излага доводи по същество. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и развива доводи по съществото на правния спор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Настоящият съдебен състав на А. съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че П. Г. Я. е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 551732 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.) и е одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, видно от уведомителното писмо на л. 36 и сл.

През кампания 2022 кандидатът е поел доброволен три годишен агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. При подаване на заявление за подпомагане кампания 2023, със заявление от 20.07.2023 г. (л. 73 и сл.) е заявил редица интервенции за подпомагане, сред които е и мярка 10 „Агроекология и климат“ (л. 74), направление ВПС-1 (л. 103).

Н. 21.07.2023 г. Я. е извършил редакция по подаденото вече заявление за подпомагане (л. 115 и сл.), като е отмаркирал направлението, за което има поет многогодишен ангажимент по процесната мярка 10 (л. 116).

Във връзка с това негово действие ДФЗ-РА е информирал с предупреждение кандидата в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ (л. 140-142), че не е заявил направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания“ за направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ – л. 142. Кандидатът е подписал и това приложение (л. 142).

Въпреки предупреждението при подаване на заявлението за плащане 2023, кандидатът не е заявил направлението за поредна година и е приключил заявлението за подпомагане с УИН 11/210723/66905, без да отстрани съответната грешка.

С писмо изх. № 02-110-6500/4768 от 16.10.2023 г. (л. 29-30) П. Я. е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ - РА открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Н. кандидата е предоставена възможност да представи възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.

П. Я. е подал писмено възражение (л. 31), като се е позовал на чл. 18, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и е приложил кореспонденция (л. 32-62).

В резултат на това, от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-4768#2 от 04.12.2023 г., с който по отношение на Я.е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, за кампания 2022 във връзка с подаденото от Я.заявление за подпомагане с УИН: 11/250522/63696 в размер на 3 700,39 лв.

Като правни основания адм. орган е посочил чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 – 2020.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок предвид материалите по делото – оспореният индивидуален административен акт е връчен на Я. на 13.12.2023 г. (видно от обратната разписка на л. 28 от делото), а жалбата е подадена на 28.12.2023 г., който е първият работен ден след последния ден от 14-дневния срок за обжалване, който е бил почивен (видно от регистрационния индекс на лист 2 от делото). Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.

Обжалваният в настоящото производство акт, материализиращ в себе си както волеизявление за прекратяване на ангажимент, така и за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Правомощието му е обвързано със предвиденото в нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се явяват публични държавни вземания. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издава АУПДВ е възложена изрично с цитираната разпоредба на специалния закон. С ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изп. директор на ДФЗ да делегира това правомощие на зам. изп. директор на ДФЗ. В случая е представена Заповед № 03-РД/3203#1/24.07.2023 г. (л. 22-25), с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощието си да издава АУПДВ на заместник-изпълнителния директор П. С.. От решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, съгласно протокол № 215 от 13.07.2023 г. (л. 17-21) се установява, че към датата на издаване на акта за зам. изпълнителен директор на фонда е била избрана П. Д. С. (л. 21). С оглед на изложеното, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът счита, че при издаване на процесния акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане е спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Допустимо е един административен акт да съдържа различни по своя характер властнически волеизявления, още повече когато са в рамките на правомощията на издателя, насочени са към един адресат и се отнасят до същия по вид административно производство. В конкретния случай следва да се отчете, че прекратяването на поет ангажимент е отделно производство, включващо в себе си както прекратяване на поет ангажимент, така и установяване на публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормативната основа за подобен подход се извлича от разпоредбите на чл. 77, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Посочените разпоредби визират както неизплащане, оттегляне изцяло или частично на помощта/неизплащане на оторизирани за подпомагане суми или прекратяване на помощта/, така и налагане на административни санкции, ако такива се предвиждат в областта на секторното законодателство на страната членка. В конкретния случай такава нормативна основа създава разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г., съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, при наличието на хипотезите, посочени в т. 1 – 4. В случая това нормативно разрешение е основанието за процедиране по посочения начин от страна на ответника, като посочения подход не е в противоречие с нормативни разпоредби от по-висш порядък. При общност на фактите, идентичност на субектите в административното правоотношение и липсата на специални нормативни изисквания за развитие на отделните производства, няма процесуална пречка в рамките на образуваното административно производство да бъде издаден един административен акт, който да обективира различни по характер волеизявления на издателя си.

Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК.

В оспорения акт са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Посочено е правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията на чл. 35 от АПК.

Съдът намира, че процесния акт е и материално законосъобразен.

Както вече се спомена, през кампания 2022 кандидатът е поел доброволен три годишен агроекологичен ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Със заявление от 20.07.2023 г. (л. 73 и сл.) е заявил редица интервенции за подпомагане за кампания 2023, сред които е и мярка 10 „Агроекология и климат“ (л. 74), направление ВПС-1 (л. 103). Липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на 21.07.2023 г. Я. е извършил редакция по подаденото вече заявление за подпомагане (л. 115 и сл.), като е отмаркирал направлението, за което има поет многогодишен ангажимент по процесната мярка 10 (л. 116), като по този начин липсва реално подадено заявление за плащане по тази мярка и направление.

С неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от наредбата да се прилагат за периода от три последователни години. Правилно административният орган е счел е, че е доказано наличието материалноправното основание по чл. 18, ал. 3, т. 1, от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотеза на нарушение на чл. 8, ал. 2 от същата наредба кореспондира с правилото на чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл. 21 от Регламента на ЕС № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят. Разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане – чл. 77, § 4, б. „в“ от този регламент. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. кореспондира изцяло с чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г.

Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и задълженията по чл. 8, ал. 2, изр. последно от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. не е поставено в зависимост от извършване на плащания от страна на ДФЗ, нито подаването на заявления следва да се предхожда от такова.

Във връзка с извършената редакция на заявлението на Я. от 21.07.2023 г. ДФЗ-РА е информирал с предупреждение кандидата в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ (л. 140-142), че не е заявил направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания“ за направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ – л. 142. Кандидатът е подписал и това приложение (л. 142). Въпреки предупреждението при така подаденото заявление за плащане 2023, кандидатът не е заявил направлението за поредна година и е приключил заявлението за подпомагане, без да отстрани съответната грешка. В тази връзка неоснователно е да се изтъква липса на допълнителни указания или разяснения от страна на административния орган.

Във връзка с възможността и комбинациите за заявяване за подпомагане на площи и животни описани в чл. 9 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, кандидатът е бил запознат за допустимите комбинации, като в подаденото заявление за подпомагане 2023, в т.7 от Декларациите кандидатът е потвърдил с подписването на заявлението, че приема правилата и е запознат с изискванията на интервенциите, за които кандидатства за подпомагане през 2023 и се задължава да спазва изискванията през кампанията на изброените наредби в т.ч. Наредба № 4 от 30.03.2023 г. Съгласно чл. 9, ал. 3, т.1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., кандидатите за подпомагане, които изпълняват поети многогодишни ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020, не могат да заявяват за подпомагане до края на периода на изпълнение на многогодишния ангажимент заявените парцели по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ по еко схемите в чл. 1, т. 25 и 30 и по интервенциите в чл. 1, т. 45 и 47. Именно в чл. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. е визирана еко схемата за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ), на която се позовава жалбоподателят в своите писмени бележки с вх. № 1570/13.05.2024 г. (л. 163-164), приемайки, че посредством заявяването на пасищата през тази еко схема на практика не е прекратил ангажимента си по ВПС.

От приложената по делото кореспонденция на л. 54 и л. 56 от делото е видно, че кандидатът изрично е бил уведомен от административния орган за недопустимите комбинации като му е било указано съблюдаването на чл. 9 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че посредством еко схемата за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ), посочена в чл. 1, т. 25 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. е изпълнил изискването за заявяване на подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.

При неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. предвижда задължение за ДФ „Земеделие“ да прекрати многогодишния ангажимент, като земеделските стопани възстановят получената финансова помощ, съгласно условията на чл. 18, ал. 4 от посочената наредба. Приетите от административния орган фактически установявания, които не се спорят, осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съгласно който земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Поради това, определената за възстановяване сума се равнява на 100% от сумата, която е платена по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност“. Поради това съдът приема, че не е налице противоречие на оспорвания административен акт с приложимия материален закон.

Необосновано оспорващият се позовава на чл. 18, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В случая, невъзможността на Якимов да се ориентира при работата с прилагания от ДФЗ софтуер не представлява форсмажорно или изключително обстоятелство. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 8 от ДР на № 7 от 24.02.2015 г., „Форсмажорни или изключителни обстоятелства“ са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съобразно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Видно от горното, в настоящия случай не е била налице нито една от цитираните в регламента хипотези, с оглед на което не може да се приеме, че по отношение на Якимов са били настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, за да се възползва от възможността да не му се изисква възстановяване на получената финансова помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК – чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, И. Ш. и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Издадената на основание специалния закон Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в чл. 18, ал. 3 предвижда изрично, че ДФЗ-РА прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. Следващата ал. 4 на чл. 18 е императивна и задължава (при прекратен агроекологичен ангажимент) земеделският стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съгласно б. „а“ 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година, какъвто е настоящия случай, при поет ангажимент през 2022 г.

Изплатената финансова помощ по мярка 10, направление ВПС-1 е правилно определена както по основание, така и по размер от административния орган.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане в размер на 3 700,39 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., направление ВПС за кампания 2022 във връзка с подадено заявление за подпомагане с УИН 11/250522/63696.

Налице е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно агроекологичният ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ да е бил прекратен.

Както вече се спомена, посредством обжалвания акт е прекратен ангажимента по мярка 10 „Агроекология и климат“ направление ВПС-1, поради неподаване на заявление за плащане съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

Според практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 24.05.2012 г. по дело С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11) неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми (изцяло или частично) не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент.

За агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат няколкогодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите-членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се регулира изплащането на помощите.

Преждевременното прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на субсидията по мярка 10, поради което задължаването на получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага и при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съгласно който подпомагането се предоставя за постигане на следните цели: запазване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полуестествените затревени площи. Целта на подпомагането е да се извършват съответните агроекологични дейности на съответните площи за целия период, т.е. цели се устойчивост на тези дейности. Това е и законодателната логика при определянето на различните процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б. „а“-„г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Размерът на сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето, през което се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от реалното осъществяване на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на средствата за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда.

В съответствие с изложеното съдът намира, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган по силата на делегирани правомощия, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК. С оглед на това, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-РА разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-4768#2 от 04.12.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА П. Г. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, адрес: [населено място], [улица], сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез А. съд - Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.