Решение по дело №3578/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20202230103578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260374

 

                               Гр.Сливен, 17.06.2021г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Каранашева

 

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№3578 по описа за 2020 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

 

В исковата молба се твърди, че та 19.07.2016 г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между „Дайнърс Клуб България" АД и Д.В.П. в размер на 5000 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС, като кредитна карта е получена на 25.07.2016 г., съгласно протокол за получаване.

Твърди се също, че непогасените суми но горецитирания договор са в размер на 5 580.07 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 5 041.63 лв. и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 538.44 лв.

Сочат, че с Договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни. през който не се начислява уговорената фиксирана промоционална за първата година от договора годишна лихва в размер на 12%, а за останалия период фиксирана годишна лихва в размер на 19%. посочена в тарифата на издателя, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение но карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си.

Сочат, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/. Прилагат като доказателство по делото Извлечения от счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за размера, датата и вида на разхода/ ПОС или АТМ/, постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж, които обхващат периода от 01.07.16 г. до 31.05.20 г. Прилагат и експресно искане за издаване на кредитна карта Diners Club от 18.07.2016 г., както и протокол за получаване на последно преиздадената, поради изтекла валидност на пластиката, кредитна карта и ПИН код от 28.06.19 г.

Твърдят, че на практика след подписване на изброените документи и Протокола, ответникът е получил и последно преиздадената си кредитна карта, заедно със запечатан плик. в който е ПИН кода за картата и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване, предаден е, а видно от приложените извлечения, кредитът е обслужван редовно до 01.07.2019 г., като след това липсват погасяванията от падежа и вноски не са постъпвали.

В приложеното Извлечение 2 от 01.08.2019 г. минималната погасителна вноска е била в размер на 159.86 лева и е била дължима до 15.08.19 г., видно от следващите извлечения повече погасителни вноски изобщо не са правени. Съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 5 580.07 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер на 5 041.63 лв. и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер па 538.44 лв., съгласно Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 19.07.16 г.

Претендират за направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно приложения списък с разноски.

Молят, ако „Дайнърс Клуб България” АД не бъде представлявано от пълномощник, делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

Молят ако ответницата представи доказателства за извършени плащания или оспорва размера на задължението по процесния договор, да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да се установи извършените погашения от Длъжника по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 19.07.2016 г., размера на дължимата главница до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, размера на претендиралите лихви, като при изчисляване на задължението, като вещото лице да се съобрази с разпоредбата на чл. 76. ал. 2 от ЗЗД.

Молят, ако ответната страна представи нови доказателства и/или оспори чрез твърдения относими по делото факти, да им бъде дадена възможност да се запознаят с тях и да вземат становище относно същите, както и да представят други доказателства и/или да направят други доказателствени искания.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен установителен иск, като такъв  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за обезщетение за забава , като такъв  с правно основание  чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявеният главен осъдителен иск при условията на евентуалност, като такъв  с правно основание чл. 10 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдителен иск за обезщетение за забава при условията на евентуалност, като такъв  с правно основание  чл. 10 от ЗПК.

В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника, който счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Твърди, че от представения договор е видно, че е сключен на 19.07.2016 г. и е със срок до 30.06.2017 г. /чл. 3 от договора/. Съгласно чл. 18.1.1. от Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти DINЕRS CLUB наричани за краткост ОУ, срокът по договора. се удължава автоматично с още една година, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най- малко 10 дни преди изтичане на текущия срок. След изтичане на удължения срок, срокът за ползване на кредитния лимит може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните, с анекс. Т.е. дори процесния договор да е бил автоматично удължен за 1 година - до 30.06.2018 г., при липсата на анекс същият е бил прекратен с изтичането па удължения срок.

Сочи, че с исковата молба са представени само две извлечения, които се отнасят за срока на действие на договора. Видно от извлечение за отчетен период 01.07.-31.07.2016 г. от отпуснатия кредитен лимит 5000 лв. кредитополучателят е извършил безналично плащане на стойност 118.00 лв., от извлечение за отчетен период 01.08.- 31.08.2016 г. се установява, че на 10.08.2016 г. по картата са внесени средства, е които задължението е погасено. Останалите 12 бр. извлечения касаят отчетни периоди през 2019 г. и 2020 г., т.е. след прекрачването на процесния договор.

Твърди, че ищецът не е представил доказателства за следите обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, а именно:

- че е налице валидно сключен действителен договор за овърдрафт при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/;

- че след 30.06.2018 г. срокът за ползване на кредитния лимит е бил продължен при условията и по реда па чл. 18.1.1. от ОУ- по взаимно съгласие на страните, с анекс, след като титуляра предостави уговорените с анекса обезпечения. Съгласно чл. 10. ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗПК всички изменения и допълнения към сключения договор следна да са в писмена форма;

- че сумата предмет на договора е била усвоена:

- че е настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит;

- че към момента на подаване на заявлението по чл.410 П1К пред Районен съд- Ямбол, ищецът е уведомил ответника по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита:

- че претендираната лихва е изчислена правилно. Видно от петитума на ИМ ищецът претендира лихва по т. 7 и т. 8 от договора. Чл. 7 от договора урежда възнаградителната лихва, а чл. 8 - лихвата за забава, която има обезщетителен характер, като не става ясно за какъв период и по какъв начин е изчислена всяка една от лихвите.

Счита, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 12, ал.1, т.8 от ЗПК, съгласно който договор за потребителски кредит, които се предоставя под формата на овърдрафт е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в чл. 7 от договора е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент към датата на подписване е 12 % за първата година, а за останалия период – 19 %, като при неизпълнение на условието по предходното се държи редовна лихва, считано от месеца на неизпълнение, като от текста не става ясно за какво точно неизпълнение става въпрос, нито какъв е размера на тази редовна лихва.

Счита, че лихвеният процент не може да се приеме за фиксиран, тъй като според чл. 8.1.1. от ОУ, годишната лихва се начислява и прилага спрямо непогасената кьм падежа сума по всяка отделна трансакция, съгласно действащата към датата на прилагане тарифа /с арг. от чл. 1.1., буква „о” от ОУ/, а в договора няма конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент по кредита кьм съответния момент на дължимостта на лихвата, като същевременно изцяло липсва разпоредба за условията за прилагането му. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, но само към определен момент - датата на подписване, а съгласно чл. 23.5. от ОУ тарифата може едностранно да се изменя и допълва от кредитора.

Счита, че не е спазено изискването на чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, не е ясно по какъв начин е определена общата дължима сума и по каква причина възлиза на този размер. Съгласно чл. 19 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление па кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране ГПР: кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин се създават предпоставки кредиторът произволно да кумулира отделни компоненти, завишавайки цената на ресурса.

Счита, че клаузата на чл. 8 от Договора е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, която заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 1 на ПМС № 426 от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент /ОЛП/ на Българската народна банка /БНБ/ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В периода 01.07.2019 г. - 31.01.2020 г. ОЛП на БНБ е 0.00%, т.е. законната лихва е 10 %. Наказателната лихва, уредена в чл. 8, изр. 2 от договора, представлява сбор на лихвата но чл. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, т.е. 18%. респ. 25 %.

Счита, че клаузата на чл. 17 от Договора е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като налага на потребителя приемането на общи условия и тарифа, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, като по делото не са представени доказателства, че на потребителя е предоставена преддоговорна информация в изпълнение на чл. 8 от ЗПК, нито че се е запознал с тарифата. Следна да се има предвид, че съгласно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП клаузата засъгласие с общите устния на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.

Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като тя представлява изменение на договора, което за разлика от обшия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на договора за кредит представлява елемент от фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.

Сочи, че според т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тьлкл.д. № 4/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитодателя до длъжника, включително в случаите, когато в договора е предвидено, че кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. в случаите, когато в договор е предвидена т. нар. "автоматична" предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно изявление до длъжника. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Няма представени доказателства предсрочна изискуемост да е обявена лично на ответника.

Възразява срещу искането извлечения, обхващащи периоди от 2019 г. и 2020 г., да бъдат приемани като доказателства по делото, тъй като същите не притежават реквизитите нито на официален, нито на частен, нито на електронен документ, а справките касаят период следващ изтичането срока на договора и в този смисъл не са относими към предмета на делото.

        Възразява срещу допускането като писмено доказателство по делото на приложената към ИМ тарифа. Сочи, че писмено доказателство може да бъде само документ, а представената разпечатка не притежава реквизитите нито на официален, нито на частен, нито на електронен документ. Разпечатката няма автор и достоверна дата Не съдържа име и подпис на служител на ищеца, както и друго писмено изявление от което да е видно, че това е тарифата приложима към процесния договор.

Възразява срещу претендираният размер на юрисконсултско възнаграждение, като счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото същия следва да бъде определен към минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вьв връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, от името на назначения му особен представител адв. Б. е поискано да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

          Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2016 г. е подадено експресно искане за издаване на кредитна карта от Д.В.П. до Дайнърс клуб България АД и съответно е попълнена декларация от Д.В.П..

На  19.07.2016 г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт между Дайнърс клуб България АД, в качеството на издател и Д.В.П., в качеството на титуляр. По силата на сключения договор издателя е предоставил на титуляра правото на ползва кредитен лимит в размер до 5 000 лв. , който може да бъде усвояван с използването на всяка от издадените по искане на титуляра карти и при условията и реда предвидени в общите условия на Дайнърс клуб България АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти Дайнърс клуб. В чл. 3 от договора е предвидено, че срока за ползване на кредитния лимит е до 30.06.2017 г. като същия може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на издателя.  В чл. 5 от договора е предвидено, че титуляра се задължава да погасява усвоената част от кредитния лимит, овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в договора и общите условия на издателя. В чл. 6 от договора е предвидено, че за всички операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен период, титуляра има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ на издателя, през който период издателя не начислява уговорената в договора лихва. Изрично е посочено, че титуляра има право на гратисен период само при условие, че до датата на падежа той погаси пълния размер на отчетените с картата плащания през съответния отчетен период. В чл. 7 от договора  е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на задълженията по картата при условията на т. 6, титуляра заплаща на издателя върху непогасените суми за първата година от издаване на картата фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 12 % при условие, че в този период титуляра не закрие вече издадената по негово искане  кредитна карта от издателя, а за останалия период фиксирана годишна редовна лихва в размер на 12 % посочена в тарифата на издателя за таксите, комисионните и лихвите за издаване  и обслужване на кредитни карти Дайнърс клуб . При неизпълнение на условията по предходното изречение, титуляра дължи на издателя редовна лихва считано от датата на неизпълнение. В чл. 8 от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титуляра заплаща на издателя върху непогасената част от минимална погасителна вноска намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на посрочие наказателна лихва в размера, съгласно действащата тарифа и по реда и  ОУ на издателя. Изрично е посочено, че към датата на подписване на договора, годишната наказателна лихва е в размер на редовната лихва по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Издателя служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва. В чл. 9 от договора е предвидено, че наличието на просрочени плащания и/или неизпълнение на други клаузи от договора и ОУ може да доведе до сериозно неблагоприятни за титуляра последици, включително предсрочна изискуемост на целия кредитен лимит, повишаване на лихвения процент по кредита. В чл. 10 от договора е предвидено, че годишния процент на разходите по кредита е в размер на 22.01%, общо дължимата сума от титуляра е в размер на 6096.96 лева.

В чл. 11.4 от ОУ , подписани от Д.В.П. е предвидено, че ако в дадения от издателя срок титуляра не погаси всички свои изискуеми задължения, издателя има право да прекрати едностранно правото на титуляра да ползва овърдрафт да деактивира всички издадени съгласно договора карти и обяви всички задължения на титуляра за изискуеми, както и да предприеме незабавни действия по принудително събиране на всички суми, включително и по съдебен ред.

С протокол от 25.07.2016 г. Д.В.П. е получила  кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 5000 лв. от Дайнърс клуб България.

От извлечение от сметка от кредитната карта, издадена на Д.В.П. се установява, че за периода 1.07.2016 г .до 31.07.2016 г  е изтеглила сума в размер на 118 лв. и е заплатена погасителна вноска в размер на 10 лв.

От извлечение от сметка от кредитната карта, издадена на Д.В.П. се установява, че за периода 1.08.2016 г .до 31.08.2016 г  няма тегления от картата и има начално задължение в размер на 122 лева. 

От извлечение от сметка от кредитната карта, издадена на Д.В.П. се установява, че за периода 1.06.2019 г .до 30.06.2019 г  е изтеглила сума в размер на 416 лв. и е заплатена погасителна вноска в размер на 21 лв., задължение в размер на 420 лв.

От извлечение от сметка от кредитната карта, издадена на Д.В.П. се установява, че за периода 1.07.2019 г .до 31.07.2019 г  е изтеглила сума в размер на 2807.12 лв. и е заплатена погасителна вноска в размер на 159.86 лв., задължение в общ размер на 3197.12 лв.

От извлечение от сметка от кредитната карта, издадена на Д.В.П. се установява, че за периода 1.08.2019 г .до 31.08.2019 г  е изтеглила сума в размер на 1951.84 лв. и е заплатена погасителна вноска в размер на 550.83 лв., задължение в общ размер на 5148.96 лв.

От извлеченията от сметка за периода от 01.09.2019 г. до 31.05.2020 г. се установява, че няма извършени плащания по издадената кредитна карта и само и единствено са извършвани олихвявания на сумите.

На 31.01.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от  Дайнърс клуб България АД срещу Д.В.П. за следните суми  главница  в размер на 5041.63  лв., представляваща просрочена главница, наказателна лихва в размер на 538.44 лв. за периода 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.  

На 3.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъдена Д.В.П. да заплати на Дайнърс клуб България АД сумата 5041.63  лв., представляваща просрочена главница, наказателна лихва в размер на 538.44 лв. за периода 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.  Заповедта е връчена  на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.

В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредита е обслужван редовно до месец юли 2019 г а за периода от м. 07.2019 г. до 31.01.2020 г. е внесена една погасителна вноска на 17.07.2019 г. В експертизата е посочено, че дължимата главница по договора за издаване на револвираща кредитна карта е в размер на 5041.63 лева а дължимата мораторна лихва е в размер на 538.44 лева.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК между страните по настоящото дело безспорно се установи, че  има  сключен договор  за издаване на кредитна карта между Дайнърс клуб България АД и Д.В.П.. В производството  се доказа, че е предоставена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 5000 лв. на ответника, както и е уговарено месечните погасителни вноски по договора за кредитна карта. От назначената съдебно счетоводна експертиза се установи, че ответника не е заплатил дължимите месечни погасителна вноска по договора за издаване на  кредитна карта в размер на  5041.63 лева .  В производството се установи, че ответницата е преустановила плащанията си по договора за издаване на кредитна карта на 21.07.2019 г.

Съдът приема, че ищцовото дружество е уведомило  ответника чрез подаването на заявлението и съответно инициирането на процедурата за  издаване на заповед за изпълнение, връчването й на длъжника. Ответницата е търсена както в заповедното производство на първоначално посочения адрес с. Л., ул. К. и М. № ., така и на в последствие променения настоящ адрес,*** С. Р. №  ., ап..

В договора за издаване на кредитна карта изрично са посочени както фиксираните лихвени проценти, така и  наказателната лихва.  В тази връзка направеното възражение в отговора е  неоснователно. Неоснователни са и възраженията за нищожност на клаузите на чл. 8 и чл. 17 от договора.

От банковите извлечения и заключението на назначената и изпълнена експертиза се установява, че ответницата е в неизпълнение на задълженията си по договора от 17.07.2019 г. до  31.01.2020 г., т.е. за период от  шест месеца.

С оглед изложеното предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По акцесорния иск за наказателна лихва в размер на 538.44 лв., за периода от 1.07.2019 г. до 31.01.2020 г. съдът приема, че така предявения иск е  основателен и доказан и следва да бъде уважен. Безспорно се доказа в производството,че между страните изрично е договорен първоначален размер на наказателната лихва в т. 8 от договора. Изрично е посочено и как се формира този размер, а именно редовната лихва плюс 6 пункта за първоначално формиране на лихвата. Редовната договорна лихва  за първата година е 12 %, а за следващите периоди е 19%. Изрично са посочени в т.7 от договора. В представената по делото тарифа са предвидени абсолютно идентичните условия а именно за лихва по редовен дълг 19%, наказателна лихва, лихвата по редовен дълг плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Реално в представената по делото тарифа няма посочени по-различни условия или увеличаване на лихвения процент спрямо посочените в самия договор.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното и в исковото производство разноски в размер на 1201.66 лв.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,вр. чл. 10 от ЗПК, че Д.В.П., ЕГН ********** *** С. Р. № ., ап. . дължи на Дайнърс клуб България АД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 81 Г, сумата 5041.63 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 19.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  31.01.2020 г. до окончателното й плащане

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,вр. чл. 10 от ЗПК, Д.В.П., ЕГН ********** *** С. Р. № ., ап. . дължи на Дайнърс клуб България АД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 81 Г сумата 538.44 лв., представляваща обезщетение за забава по   договор за издаване на кредитна карта от 19.07.2016 г., за периода 1.07.2019 г. до 31.01.2020 г.

ОСЪЖДА  Д.В.П., ЕГН ********** *** С. Р. № ., ап. . да заплати на Дайнърс клуб България АД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 81 Г сумата от 1201.66 лв.,представляваща направени в заповедното и в исковото производство разноски

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: