РЕШЕНИЕ
№ 3588
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №
20243110102854 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, с която срещу***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
са предявени обективно кумулативно съединени искове за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на
ответника със Заповед № 23/22.01.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на предишната работа на длъжност „техник горско
стопанство“ в ***– ТП*** на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
3/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения в размер на 1 870 лв. или общо сумата от 11 220 лв. /единадесет хиляди
двеста двадесет и два лева/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
В исковата молба ищецът Т. Б. Б. твърди, че е работил при ответника на длъжност
„техник горско стопанство“ по силата на сключен между страните трудов договор № 5 от
02.01.2008 г. Служителят излага, че със Заповед № 23/22.01.2024 г. на Директора на
предприятието му било наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка с извършени нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1,
т. 3 и 10 вр. чл. 188, т. 3 КТ. Посочено е, че до прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответника се стигнало след извършена проверка на 15.11.2023 г. от *** –
Шумен, в рамките на която били констатирани извършени от служителя съществени
нарушения. Страната обръща внимание на това, че преди това била извършена друга
проверка със същите зададени параметри и за същите участъци, съобразно която не са били
установени съществени нарушения.
В резултат на отразеното от комисията, извършила надзора над работата, със Заповед
№ 424 от 22.11.2023 г. от ищеца били поискани писмени обяснения от Директора на
ответното предприятие, досежно констатираните нарушения по подотдели 13 „Г“, 25 „Г“ и
35 „В“, а с Заповед № 13 от 15.01.2024 г. – и по подотдел 13 „Г-1“. Съобразно
1
предоставената на ищеца възможност, в писмените си обяснения страната твърди, че е
изтъкнала невъзможността да разбере какви нарушения е извършила по подотдели 13 „Г“,
25 „Г“ и 35 „В“, предвид това, че същите не касаят извършваната от него дейност в
качеството му на техническо лице, а е свързана с работата на ръководните органи на
предприятието. Не успял и да установи извършени от него нарушения и преглеждайки
изложеното в съставения за проверката от 15.11.2023 г. протокол.
Ищецът разяснява, че нарушението по подотдел 13 „Г-1“, което се твърди от
работодателя, че е извършено от служителя, се изразява в издаването на 17 бр. превозни
билети от временен склад, извън границите на насаждението, което било в противовес с
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Страната не оспорва, че е издала посочените превозни билети
извън обсега на мястото, където се извършвала сечта, но причината за това било, че в обекта
нямало определен временен склад и липсвала връзка с интернет, за да може да регистрира
билетите в системата на Изпълнителна дирекция по горите. Сочи, че в Наредбата от
30.01.2012 г. не е предвиден начинът, по който следва да бъдат издавани превозните билети
при невъзможност за интернет връзка, поради което и честа била практиката това да не се
прави на мястото на сечта. Отделно от това, във връзка с нарушението по подотдел 13 „Г-1“
работодателят посочил, че издадените от служителя превозни билети не били придружени
от контролен талон в нарушение на Заповед № ЗАП-1010/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ, за
обстоятелствата по което обаче на ищеца не било поискано даването на писмени обяснения.
Изложено е, че служителят не е запознат с посочената за нарушена заповед, доколкото нито
не е налична на интернет страницата на Дирекцията, нито е сведена до знанието му.
Във връзка с позоваването на работодателя на извършено от ищеца нарушение по
подотдел 25 „Г“, а именно бездействието на последния, посредством неупражняването на
контрол за сечта, довело до отсичането на 580 бр. дървета над маркираните за това 815 бр.,
страната сочи, че съобразно констатираното от комисията, извършила процесната проверка,
всички 1 395 бр. отсечени дървета са били маркирани и не са били отсечени немаркирани
растения. Ищецът подчертава, че от комисията е посочено, че сечта е извършена съобразно
предвидения план и насаждението не е разстроено. Предвид това служителят намира, че не е
нарушил вменените трудовата дисциплина, доколкото не е допуснал отсичането на
немаркирани дървета.
Ищецът излага, че не е нарушил и посоченото по подотдел 25 „Г“ за неспазване на
технологични правила, касаещи маркирацията на дърветата, доколкото същата е извършена
от трима технически горски служители по съответния ред с редовна горска марка, поради
което и не следва да носи отговорност за техните действия. Страната моли съда да признае
за незаконно и да отмени уволнението, като го възстанови на работа и да осъди ответника да
му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Ответникът ***подава отговор на исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на така предявените искови претенции. Не се оспорва, че ищецът е бил
назначен на работа с трудов договор № 5 от 02.01.2008 г., като първоначално заемал
длъжността „маркировач“, а впоследствие с Допълнително споразумение от 28.06.2011 г. бил
назначен на длъжността „техник горско стопанство“. Длъжността упражнявал на пълен
работен ден при основно месечно трудово възнаграждение от 1 870 лв., считано от
09.09.2022 г. до прекратяването на правоотношението със Заповед № 23/22.01.2024 г. на
Директора на ответното предприятие. Потвърждава се, че предвид констатациите от
проверката, от служителя са изискани писмени обяснения със заповеди от 22.11.2023 г. и
15.01.2024 г., дадени от последния на 27.11.2023 г. и 18.01.2024 г. Ответникът намира за
несъстоятелни доводите на ищеца за наличието на неяснота по отношение на първата
заповед 22.11.2023 г., доколкото сочи, че точно, ясно и пълно е посочено от работодателя, че
ищецът е нарушил Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, предвид установеното от проверката в подотдел 13 „Г-1“, с което е извършено
дисциплинарно нарушение от служителя по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ. Заедно с това
работодателят, счита, че освен констатираното неизпълнение на трудовите задължения от
страна служителя, предвид констатациите по подотдел 25 „Г“, е налице и неспазване на
2
техническите и технологичните правила по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Сочи се в
отговора, че при съпоставка на географските координати при издаването на процесните 17
бр. позволителни билети и границите на горското насаждение, в което е била дървесината, е
установено значително несъответствие, което навеждало на извода за допуснати сериозни
нарушения във връзка с транспортирането. Отделно от това се излага, че ищецът не е издал
и нужния контролен талон, съпровождащ превозните билети, с оглед на което е нарушена т.
4 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ. От ответника е уточнено, че кочаните с
контролните талони се предоставят на служителите, отговарящи за товаренето, експедицията
и превоза на дървесина, в който кръг попада и ищецът, но последният не е записвал
контролни талони от получаването на кочана си през 2021 г. до връщането му на 10.01.2024
г. Съобразно изложеното ответникът счита, че служителят освен нарушението на Заповед №
1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ, е нарушил и чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г., в резултат на което на практика транспортирането на дървесината било осъществявано
незаконно. Ответникът излага, че доколкото на ищеца е издадено позволително за сеч, то
именно той се явява отговорен за констатираното на проверката в подотдел 25 „Г“, предвид
вмененото с чл. 108, ал. 3 вр. чл. 2 от Закона за горите задължение на лицата, на които
позволителното е издадено, за контрол и предприемане на съответните мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина.
Страната излага, че съобразно длъжностната характеристика на служителя,
последният е длъжен да познава нормите, регламентиращи дейността за опазване на горите и
земите, поради което намира твърденията му в частта за незнанието му за Заповед №
1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ /погрешно посочена в исковата молба Заповед № ЗАП-
1010/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ според ответника/ за несъстоятелни. В заключение счита
предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като се присъдят и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представени са трудов договор от 15.12.2007 г. и Допълнителни споразумения към
него от 28.06.2021 г. и 09.09.2022 г., сключени между страните /л. 51-53/. Представена е и
длъжностна характеристика на длъжността „техник горско стопанство“ /л. 54 -55/.
Представена е декларация от служителя от 26.09.2022 г., че се е запознал със съдържанието
на Етичния кодекс за поведението на ръководителите и служителите в*** /л. 56/
Представена е част от Правилник за организацията и дейността на „***, утвърден със
заповед от 2018 г. /л. 9 -10/. Представена е и Заповед от 17.11.2021 г. на изп.директор на
Изпълнителна агенция по горите /л. 82-86/ за утвърждаване образци на превозни билети и
приложение към нея.
Представен е Протокол за извършена проверка от 11.10.2023 г. от назначена комисия
от работодателя /л. 131-133/. Със Заповед № 654 от 25.10.2023 г. на Директора на СДП-ДП-
гр. Шумен /л. 57-58/ е наредено извършването на допълнителна проверка във връзка с
констатиран случай на транспортиране на дървесина без превозен билет. Представени са
данни за издадени превозни билети /л. 87-103/. Представен е Протокол от извършена
проверка от 15.11.2023 г. от назначената комисия /л. 59-72/, за което е уведомени директорите
на *** /л. 73-74/ Образувано е дисциплинарно производство срещу ищеца, във връзка с което
са поискани /л. 24-26, л. 75-77/ и са дадени обяснения от ищеца /л. 20-23, л. 78-79/.
С процесната Заповед № 23 от 22.01.2024 г. на Директора на ТП ДГС Варна /л. 11-19,
л. 104-112/ е прекратено трудовото правоотношение на Т. Б. Б., считано от датата на
връчване /22.01.2024 г./, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарното му
3
уволнение. Определено е изплащането на обезщетение по чл. 224 КТ на служители, но е
прието и че служителят дължи на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Представена е Справка от 23.04.2024 г. за отсъствия поради временна
неработоспособност на лицето Т. Б. Б. за периода 15.11.2023 г. – 22.01.2024 г. /л. 80/.
Представено е удостоверение от 24.04.2024 г. от Директора на ДГС – Варна /л. 81/, с
което удостоверява, че нито един контролен талон не е използван от предоставения през
2021 г. на Т. Б. контролен кочан, който е бил върнат на 10.01.2024 г.
От писмо от НАП за предоставяне на информация /л. 143-145/ се установява, че в
периода 23.01.2024 г. – 17.05.2024 г. няма данни за регистрирани трудови договори с Т. Б. Б..
Представен е заверен препис от трудовата книжка на ищеца /л. 161-162/, от който се
констатира липса на вписване на трудови договори след уволнение. Същевременно от
служебна справка в НАП съдът установява, че на 29.08.2024 г. ищецът е сключил трудов
договор с друг работодател. Доколкото датата на сключването на договора е след като са
изминали повече от шест месеца от процесното уволнение /21.01.2024 г./, поради което този
факт е без значение за настоящото производство. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца признава сключването на новото трудово правоотношение,
започващо от началото на септември 2024 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. ***Ж. се установява, че работи
като техник в*** и ищецът е бил негов колега. Спомня си, че преди 2-3 години е участвал
заедно с него в маркирането на подотдел 25 Г, но не по отношение на цялата гора, като няма
спомен колко време е била маркирана. Обяснява подробно как се маркират дърветата и
какво се отразява документално, като в момента на маркирането констатациите не се
записват на конкретна бланка, а допълнително се оформят. В случая на обекта е пишел Д.
П.. След това следва да има идентичност между броя на маркираните дървета и този на
отсечените, като ако последните са в повече, има нарушение. След като дърветата се отсекат
минава проверяващ, който освидетелства сечището. Броят на дърветата, които следва да се
отсекат се изчислява на куб. метър и съобразно компютърна програма.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. ***П. се установява, че работи
като лесничей в ***и е участвал в маркирането на подотдел 25 Г, на което присъствали И.
Ж. и ***, като Т. Б. дошъл само единия ден за малко, но след това заминал. Споделя
подробно как протича маркирането на дърветата в насаждението, като той е ръководил
маркирането в процесното насаждение. Всеки от служителите си има различна горска марка,
като може да се ползва и чужда под определен надзор. Самите записи се правили по бланки
от компютъра, който съдържат информация за дървесния вид. Споделя, че няма как
постоянно да се стои на всички сечища, по които се работи, защото се касае за огромен
район. Не винаги има интернет покритие на местата, където се товари дървесината, поради
което се издава и превозен билет. Споделя, че товарачът вкарва в таблет информацията на
място и тя влиза в системата на ИАГ, когато има покритие. Допълнително изяснява, че не е
позволено да има разминаване между броя на маркираните и отсечени дървета, защото
тогава се касае за кражба или нарушение. Свидетелят е установил, че в случая бройката на
дърветата е много и това, което е било изрязано е било допълнително маркирано, защото
боята е специална. Това се виждало ясно при проверката. Свидетелят не знае кой е маркирал
незаконно дърветата. Знае, че Т. Б. е контролирал процеса по рязането. Правилно е било да се
издават контролни талони, ако няма интернет обхват.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. В. Д. се установява, че работи
като заместник-директор в *** и е участвал в проверката от 15.11.2023 г., като разказва, че в
подотдел 13 Г е имало позволително за остатъчна дървесина, като се установило, че при
издаване на превозните билети те не са пускани в границите на подотдела, а от другаде. При
липса на временен склад за такъв се считат границите на насаждението. Обяснява, че при
липса на интернет покритие МПС-то, което извозва дървесината, следва да бъде придружено
с контролен талон, който има определени реквизити, а в подотдел 13-Г1 не е имало такива.
На Б. му е бил предоставен кочан с такива контролни талони, но той не го е ползвал, като е
4
имало осъществен транспорт без превозен билет и без контролен талон. Установило се е че в
подотдел 25 Г е имало сеч на дървесни видове, които са извън позволителното за сеч и
карнет-описа. Имало е съмнения за домаркирани дървета, като Б. е осъществявал контрол
над това какво подлежи на отсичане. Свидетелят не е участвал в първата проверка по
случая, но по преценка на директора е участвал във втората. Установили са, че в отдел 25 не
били маркирани всички отсечени дървета, като за останалите е имало маркиране в два
нюанса с неясни марки. Проверяващите са направили преценка, че се касае за маркиране в
различни периоди от време и с различна боя. Не си спомня, но мисли, че в този участък
сечта е извършена от собствени на предприятието работници. Обяснява, че продажбата на
дървесината се извършва още в гората, преди да бъде издаден превозен билет. Констатирано
е, че билетите са издадени за дървесина в подотдел 13Г-1, но тя не е от там, като ако е
липсвало интернет покритие е следвало да бъдат издадени контролни талони.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Й. Т. се установява, че работи
като началник на отдел в Горско стопанство и е участвал в втората проверка през 2023 г. на
подотдели 13Г-1 и 25Г. Причината за тази проверка е било спирането на камион от Дирекция
на горите в гр. Русе, при което се установява, че част от дървесината не се придружава с
необходимите документи. При проверката, в която е участвал свидетеля, са се установили
несъответствия и нарушения във връзка с количествата дървесина и процедурите при
маркирането и отсичането й. Обяснява как се определя количеството дървесина, което
следва да се отсече, както и кога се издава превозен билет. Посочва, че при липса на
интернет обхват се издава контролен талон, който замества билета и после се въвеждат
данните в ИАГ. В системата няма коефициент, който да позволява грешка в количеството и
кубатурата на маркираната и изсечена дървесина. Отговорен за процесните участъци и
складовете в 13Г-1 и 25Г е бил Т. Б..
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на работа, както и заплащане
на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест ищецът е
следвало да докаже размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период,
респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е бил служител на ответника на длъжност
„техник горско стопанство“, както и че трудовото му правоотношение е било прекратено със
Заповед № 23/22.01.2024 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание –
„уволнение“. Безспорно е, че последното получавано от ищеца трудово възнаграждение
преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1 870 лв. Установява се от
събраните по делото писмени доказателства и че ищецът е останал без работа след
уволнението за периода от 22.01.2024 г. – 29.08.2024 г. и не е получавал възнаграждение в
този период. В този смисъл и фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест, са
доказани.
Спорният въпрос в производството е дали работодателят при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на
посоченото в заповедта основание.
С процесната Заповед № 23 от 22.01.2024 г. на Директора на ТП ДГС Варна е
прекратено трудовото правоотношение на Т. Б. Б., считано от датата на връчване /22.01.2024
г./, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарното му уволнение. В заповедта
са изложени мотиви, че на 15.11.2023 г. е извършена проверка в предприятието, която е
констатирала редица нарушения, касаещи извършената трудова дейност в под отдели 13 Г-1,
5
25 Г и 35 В. Относно подотдел 13 „Г1“ е констатирано, че нито един превозен билет не е
издаден от временен склад. След справка в базата данни от сайта на ИАГ е констатирано, че
са издадени 17 бр. превозни билета за периода 24.07.2023 г. – 13.09.2023 г. Посочва се, че
съгласно т. 2 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ издаденият оригинален
превозен билет от мобилно устройство следва да придружава транспортираната дървесина
от мястото на нейното натоварване до мястото на доставка, а при издаден превозен билет
при липса на интернет покритие – същият следва да бъде придружен от контролен талон. Не
са възприети обясненията на работника относно липсата на интернет покритие и липсата на
временен склад, доколкото в такива ситуации превозният билет следва да е издаден в
границите на съответното насаждение, което не се е случило, видно от GPS координатите. В
заповедта е констатирано, че доколкото цитираната заповед на ИД на ИАГ е общ
административен акт, то следва да се изпълнява от служителите. Установява се, че работника
изобщо не е издавал контролни талони, с което е нарушил Наредбата за контрола и
опазването на горски територии. Работникът е издал превозни билети, но не от временен
склад, а извън границите на насаждението, с което е нарушил правилата на Наредбата.
Допълнително не са издадени контролни талони, което също е нарушение. От проверката се
установява още, че на терен са били маркирани 815 бр. дървета, а на място са налице пънове
на 1 395 бр. отсечени дървета, които са с 580 бр. повече спрямо данните от първичните
документи. От проверката е установена сеч на немаркирани дървета и съмнения за
допълнително поставена боя. Работодателят е преценил, че работника не е осъществил
контрол по повод изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, касаещи
маркирането на дърветата и извършването на селекционна сеч. Доколкото позволителното за
сеч за това насаждение е на името на работника, то и той носи персонална отговорност за
сечта, включително да предотврати и спре незаконни действия по извършване на добив на
дървесина, с което е нарушил чл. 108, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за горите. От заповедта е
видно още, че от постъпването на работа на ищеца през 2007 г. до момента на прекратяване
на трудовото правоотношение на същия са му наложени три дисциплинарни наказания –
„забележка“, съответно през 2012 г., 2013 г. и 2016 г. В заключение служителят е уволнен
дисциплинарно за посочените в заповедта 4 нарушения – издаване на превозни билети не от
временен склад, липса на издадени контролни талони, липса на осъществен контрол при
отсичането на дърветата, неспазване на техническите правила касаещи маркирането на
дърветата.
Основните възражения на ищеца срещу заповедта за уволнение са, че не е уведомен
и не е присъствал на проверката, с която са констатирани нарушенията, като твърди и че
издадената заповед от 22.11.2023 г. е била непълна и неясна, поради което не е разбрал за
кои нарушения е следвало да дава обяснения. По отношение на превозните билети счита, че
доколкото няма временен склад и интернет връзка, се е наложило да издаде превозните
билети извън насаждението. По отношение на липсата на издадени контролни талони
твърди, че има издадени превозни билети, които са регистрирани и дървесината е
експедирана законно, поради което и за предприятието няма настъпила вреда. Твърди, че
заповедта на ИД на ИАГ не е била сведена до знанието му и същата не е публикувана на
интернет страницата на ИАГ. Посочва и че доколкото на много места в района няма
интернет покритие ежедневно се издават превозни билети по този начин, което е известно
на работодателя му. По отношение на отсечените в повече дървета излага, че негово
задължение е да следи да бъдат отсечени само маркирани дървета, като е упражнил този
контрол. По отношение на маркирането на дърветата счита, че не носи отговорност и не
може да разбере в какво се състои извършеното от него нарушение.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение
на трудовата дисциплина. В разпоредбата на чл. 187 КТ са изброени неизчерпателно
възможни нарушения на трудовата дисциплина, като в настоящия случай /видно от
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/ ответникът счита, че ищецът е нарушил
т. 3 /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила/ и т. 10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
6
или определени при възникването на трудовото правоотношение/, поради което е наложил и
най-тежкото наказание по чл. 188, т. 3 КТ – уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя, като съобразно чл. 190, ал. 1
КТ най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“ се налага ако са налице някой от
посочените неизчерпателно критерии, като в случая работодателят е посочил, че са налице
нарушения по т. 7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 КТ съдът следва да извърши
преценка дали работодателят правилно е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при
налагане на това наказание.
На първо място от формална страна настоящият състав намира, че дисциплинарното
производство е законосъобразно проведено. От събраните по делото доказателства се
установява, че след констатирани нарушения на трудовата дейност работодателят е започнал
дисциплинарно производство, като е извършил проверка по случая, събрал е съответните
доказателства и на два пъти е поискал обяснения от служителя, поради което е спазил
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Заповедите за изискване на обяснения са достатъчно ясни,
за да може служителя да разбере за какво са му искани обяснения, като това е видно и от
самите дадени такива. Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е издадена в
рамките на двумесечния срок от открИ.е на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 КТ (съобразявайки времето, през което служителят е бил в платен годишен отпуск).
Същата съдържа всички необходими реквизити по чл. 195 КТ, издадена е от оправомощено
лице – директора на предприятието и е връчена лично на ищеца.
Настоящият състав не споделя оплакванията на ищеца, че заповедта за уволнение не
е мотивирана. Видно от самата заповед работодателят подробно и мотивирано в осем
страници е описал всички действия/бездействия на служителя в няколко точки, защо това
поведение нарушава трудовата дисциплина и защо се налага определяне на най-тежкото
наказание.
По отношение на верността на изложените в заповедта факти в настоящото
производство бяха събрани множество писмени и гласни доказателства, които подкрепят
същите. По същество ищецът не оспорва верността на констатираните от работодателя
факти, а само че носи отговорност за осъществяването им. Не оспорва, че е издал 17 бр.
превозни билети извън насаждението, от което е експедирана дървесината. Не оспорва, че не
е издавал контролни талони, въпреки липсата на интернет покритие. Не оспорва броя на
реално отсечените дървета в насаждението. Не оспорва, че на него му е било възложено да
отговаря за процесния участък. Оспорва, че тези факти сочат за извършени от него
нарушения, за които да носи отговорност, съответно да подлежи на дисциплинарно
наказание. Излагат се твърдения защо е извършил или не съответните действия, които
твърдения съвпадат и с дадените обяснения до работодателя. Поради тази причина
настоящият състав намира, че ищецът е извършил описаните в заповедта
действия/бездействия.
Работодателят всякога може да изиска изпълнението на това, което е уговорено с
индивидуалното трудово правоотношение и длъжностната характеристика за длъжността, а
неизпълнението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина. /Решение № 246 от
18.01.2021 г. по гр.д. № 1156/2020 г., IV г.о. на ВКС/ Неизпълнението на възложената работа,
като една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ,
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на
трудовото правоотношение, а именно - престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение. /Определение № 490 от 30.05.2016 г. по гр.д. №
1521/2016 г., IV г.о. на ВКС/ Фактическият състав на неизпълнението на възложената работа
може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не
изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие – когато
7
същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на определената
работа. /Определение № 490 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 1521/2016 г., IV г.о на ВКС/
Налице са извършени нарушения на трудовата дисциплина, които се изразяват в
неизпълнение на възложената работа съобразно сключения трудов договор, вътрешните
правила на предприятието и конкретно дадените от работодателя нареждания /критерия по
чл. 187, т. 3 КТ/. От представената по делото длъжностна характеристика /л. 54-55/ на
длъжността „техник горско стопанство“, която е изпълнявал ищецът, могат да се изведат
конкретните му задължения, като видно от събраните доказателства същият не е изпълнил
посочените от работодателя в заповедта такива, свързани с контрола над поверената му
територия, включително във връзка с добива на дървесината, издаването на съответните
документи и познаването на законодателството. Предвид събраните доказателства като
неизпълнени задължения от длъжностната характеристика могат да се приемат: да приема и
маркира добитата дървесина и съставя транспортно позволително; да осъществява контрол
при преработката и движението на дървен материал; да отговаря за достоверността на
информацията в документите, които изготвя; да познава закони, правилници, инструкции,
указания и др. нормативни документи, регламентиращи дейността за опазване на горите и
земите от ГФ; да знае правилата и реда за съставяне на актове и предвижването им.
Допълнително следва да се посочат предвидените изисквания в Заповед № ЗАП-
1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, които касаят издаването на позволителни талони и контролни билети,
които изисквания ищецът не оспорва, че не е спазил, излагайки твърдения, че не знаел за
тези разпоредби, нямало как да ги спази и практиката в предприятието била такава. На
първо място тези твърдения са взаимоизключващи се и на следващо място тези основания
не го освобождават от задължението му да спазва нормативните актове, доколкото има
задължение за това съобразно длъжността, която изпълнява и длъжностната му
характеристика. Не се оспорва, че не е имало интернет покритие, но въпреки това не са
издадени контролни билети за дървесината, като са издадени позволителни талони от друга
територия, като по този начин при транспортирането на дървесината пряко е нарушена
разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Дали това е допринесло фактически за
експедиране на повече дървесина, или не, е без значение, доколкото технологичните правила
в предприятието са били нарушени и разпоредбите умишлено и съзнателно не са били
спазени. Тези разпоредби не са пожелателни, а са строго формални, с цел осъществяването
на засилен контрол над съответните горски територии, които са държавна собственост.
Следва да се посочи и че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 3, вр. ал. 2 от
Закона за горите, доколкото ищецът е бил длъжен да упражнява контрол и да взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконните действия по извършване на добива на дървесина.
Няма спор, че ищецът е осъществявал контрол над територията, където са отсечени с 580 бр.
повече дървета от първоначално маркираните. Ищецът е участвал в това маркиране, макар и
за кратко време, като е следвало да има знание за това за колко дървета е разрешена сечта.
При самото отсичане същият е следвало да съблюдава фактически колко дървета се секат,
независимо дали са били маркирани или не, и от кого. В случая не се касае за няколко
случайно изсечени дървета, а за огромно количество надвишаващо позволителното за сеч в
района. Не се установи защо и кога тези дървета са били „домаркирани“ и кой е извършил
това маркиране, но ищецът е бил длъжен да проследи това несъответствие и да предотврати
сечта. Той не е сторил това, като не се установи по делото дали това е било проява на
небрежност от негова страна или е било умишлено, предвид наличието на поставени марки.
Всички тези факти са установени и се доказаха от доказателствата по делото, като
извършената проверка на 15.11.2023 г. е обстойно документирана от назначената от
работодателя комисия.
Разпитаните свидетели на ищеца не разколебават извода на съда. Същите дават
показания общо за трудовата дейност в предприятието. Разпитаните свидетели на ответника
потвърждават констатираните факти от извършената проверка, за които има вече събрани
писмени доказателства.
8
Съдът намира, че се доказаха по делото посочените в заповедта нарушения от т. 1 до
т. 3. Ищецът не оспорва собствените си действия/бездействия, а само изводите от тях. По
отношение на нарушението по т. 4 съдът намира, че не се събраха доказателства, че по
някакъв начин ищецът е допуснал нарушения при маркирането. Не се доказа, че същият е
„домаркирал“ дърветата или е допуснал това да бъде сторени от други лица, защото не е
ясно кога точно същото е осъществено.
Посочените по-горе нарушения могат да се характеризират и като неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение по чл. 187, т. 10 КТ.
Издаването на превозни билети извън границите на насаждението и без контролни
талони, както и допускането да бъдат отсечени повече дървета от първичните документи за
извършено маркиране, съставляват нарушения обосноваващи налагане на дисциплинарно
наказание.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
/Определение № 482 от 19.05.2016 г. по гр.д. № 1489/2016 г., IV г.о. на ВКС/
В случая работодателят не се позовава на системност на нарушенията, а по-скоро на
тяхната самостоятелна тежест, която обосновава налагането на най-тежкото наказание –
дисциплинарно уволнение. Доколкото се касае за няколко нарушения в едно дисциплинарно
производство, то съдът следва да ги цени в тяхната съвкупност, като вземе предвид и
индивидуалната им тежест. Следва да се съобрази и дали е настъпила вреда за
предприятието.
Съдът намира, че нарушенията във връзка с издаване на превозните билети от друго
място и липсата на издадени контролни талони, са съществени, но сами по себе си не могат
да бъдат основание за дисциплинарно уволнение. Това е така, защото превозни билети за
дървесината все пак са били издадени. Не се доказа да е била експедирана дървесина, която
да не е била отчетена. Неиздаването на контролни талони, макар и да съставлява нарушение,
в случая не е довело до други неблагоприятни последици. В съвкупност, обаче, с
нарушението на задължението на работника да осъществява контрол над отсечената
дървесина в поверената му територия, което бездействие е довело до отсичането на огромен
брой дървета над първоначално предвидените, всички нарушения могат да обосноват
законна причина за налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Съдът
намира, че тежестта на това нарушение е съществена, защото по този начин безвъзвратно е
била нарушена целостта на горската територия, чрез нерегламентирането отсичане на
дървета, които не са били предвидени за тази цел в общия план. В случая се касае за
държавно предприятие, което има делегирани му от държавата задължения стриктно да
опазва околната среда и горските територии, и да се грижи за тяхното поддържане и
правилно експлоатиране. Допускането да бъдат отсечени толкова много дървета в повече от
предвиденото, въпреки множеството императивни правила и строгият контрол, сериозно
компрометира доверието в предприятието и ръководните му органи, дори и без като
основание за уволнение в заповедта да е посочено – уронване на доброто име. Без значение
е дали за предприятието е настъпила материална вреда и дали същото е продало
допълнително отсечената дървесина. Установява се от материалите по делото, че на
предприятието е съставен АУАН от РДГ-Русе във връзка с транспортиране на дървесина без
превозен билет, което е наложило допълнителната проверка и което е довело до още по-
голямо компрометиране законността на извършваната в него дейност.
Следва да се посочи, че тежките нарушения на трудовата дисциплина, логично могат
9
да бъдат изведени и от това, че ищецът е техник горско стопанство, който осъществява
контролни функции относно специфична държавна дейност, като всяко нарушение е в тази
връзка може да се приеме за тежко, предвид спецификата на работата му, която налага
полагане на завишена грижа при изпълнение на служебните задължения.
В заключение настоящият състав намира, че е налице описаното в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно –
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради налагането на
наказание дисциплинарно уволнение на служителя. Съединените искове по чл. 344 КТ, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съобразно изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Държавната такса остава за
сметка на съда, доколкото ищецът е освободен от заплащането и, на основание чл. 83, ал. 3,
́
вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът е претендирал заплащането сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 933 лв. и сумата от 5 лв. за издадено съдебно
удостоверение, за които суми са представени съответните доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: с. *** срещу
**, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кумулативно обективно съединени искове
за:
1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на
ответника със Заповед № 23/22.01.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на предишната работа на длъжност „техник горско
стопанство“ в ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
3/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови
възнаграждения в размер на 1 870 лв. или общо сумата от 11 220 лв. /единадесет хиляди
двеста двадесет и два лева/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 938 лв. /деветстотин тридесет и осем
лева/, представляваща сторените в настоящото производство от ответника съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, предвид липсата на уведомяването им за
точната дата на постановяване на решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10