РЕШЕНИЕ
Номер 3992 22.11.2018г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
петнадесети граждански състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание на двадесет и пети октомври 2018 г. в следния състав:
Председател: Десислава Кацарова
Секретар:
Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6533
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 Кодекса на труда и чл. 86, ал.1 Закона за задълженията и договорите.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Б.Т., ЕГН: ********** и Б.Б.Т.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на **** В.Б.Т., против „АИТ
Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането /25.02.2015 г./ до окончателното
й изплащане, претърпени поради ***** на Б.Б.Т. – *** на първата *** и *** на
втората, вследствие на трудова злополука, настъпила на **** г. в ***, *****.
С
определение от 12.06.2017 г. по производството е конституиран ЗАД „Алианц
България” АД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ответника
„АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД.
Ищците
твърдят, че са *** на *** лице Б.Б.Т., който работил при ответника на длъжност
„********,********” въз основа на трудов договор от ***** г. С *** от **** г. Б.Т.
бил *** с **** /****/ марка: ****, с рег. № **** и полуремарке с рег. № **** до
страни от *** със задача „****“.
На
*** г. Б.Б.Т. натоварил ***************. От **** ч. на ***** г. до *** ч. на ****
г. товарният автомобил е престоял на паркинг на автомагистрала ****** до ***************.
Към *** ч. на **** г. управляваният от Т. автомобил преминавал през ****, *****.
Непосредствено преди десен завой ***** загубил управлението на автомобила,
пресякъл насрещната лента и се врязал в крайпътна къща, при което водачът *****.
Описаната злополука е приета за трудова с разпореждане № ***** г. Двете ***
понесли тежко **** на Б.Б.Т., който *****, в отлично здравословно състояние. В.Б.Т.
*******, с който живеели в любов и разбирателство и имали планове за бъдещето. Б.Б.Т. останала *** и била лишена от
******. Моралните страдания на ищците били огромни и щели да ги съпътстват през
целия им живот.
Ето защо молят съда да осъди ответника
да им заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер
на по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането /25.02.2015 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират и разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на ответника „АИТ Интернешънъл
Транспорт” ЕООД, който намира предявените искове за допустими, но
неоснователни.
Не
се оспорва от ответника наличието на трудово правоотношение с Б.Б.Т., *****************
г., настъпването на злополуката, призната за трудова с разпореждане № ***** г.
на НОИ, ТП-П.
Твърди,
че е налице евентуален умисъл, тъй като въпреки че е допускал, че е възможно
настъпването на вредоносния резултат, пострадалият бил безразличен към
възможните неблагоприятни последици и в нарушение на действащия закон,
длъжностната характеристика и инструкциите за безопасност, е управлявал МПС с
превишена скорост. Твърди, че ППС се е движело със скорост 85 км./ч/ при
разрешена 50 км./ч. Липсата на спирачен път, ведно със скоростта и тежестта на
композицията /общо около *****/, представлявала индиция за самонадеяност.
Посочва, че ***** нарушил т. *** и т. *** от длъжностната му характеристика –***********.
В
условията на евентуалност твърди наличието на груба небрежност. За обем на
съпричиняването и допринасянето за настъпването на вредите посочва *** %.
Намира, че ***** е пренебрегнал елементарни правила за движение по пътищата и
безопасност за себе си и околните. Намира, че нарушаването на тези правила при
налична необходима квалификация и надлежно инструктиране, обуславя хипотеза на
груба небрежност.
Излага,
че в качеството си на работодател е сключило застраховка „Отговорност на
работодателя“ със ЗАД „Алианц България“ със срок на валидност от 13.12.2014 г.
до 12.12.2015 г. Не сочи застрахователят да е изплащал суми на ищците. Моли
съдът да вземе предвид изплатени от работодателя разходи в размер на
10 570.80 лева, платени за репатриране на **** и 1500 лв. платени за адв.
услуги.
Моли
за отхвърляне на исковете изцяло, евентуално за частичното им отхвърляне, като
същите да бъдат намалени, както поради съпричиняване на злополуката от
пострадалия, така и във връзка с изплатените от работодателя суми. Претендира
разноски.
Третото-лице
помагач ЗАД „Алианц България” АД взема становище, че предявените искове са
неоснователни, като ги оспорва изцяло. Не оспорва сключения между него и
ответника застрахователен договор за застраховка „Отговорност на работодателя”,
обективиран в полица № ********, с
период на действие от 13.12.2014 г. до 12.12.2015 г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, при което е ****** Б.Б.Т., при застрахователя била
образувана щета с № ********. Не твърди изплащането на застрахователно
обезщетение. Прави възражение за съпричиняване, както и твърди, че предявените
искове са завишени по размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
Не се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор № ***
от **** г., сключен между ответника и Б.Т., се установява, че последният е
работил при ответното дружество по трудово правоотношение от **** г. на
длъжност „****** ****, ********”. Със Заповед № ***** г. Т. бил командирован
безксрочно, считано от същата дата, за извършване на ******************. С
известие за ******** № ****** г. на ****************** било установено, че на ****
г. в **** ч. на ****, при движение на **** с ******, с рег. № **** и **** с рег. № ****, управлявани от Б.Т.,
при ул.“*******“ № ***, на територията на *******, при десен завой автомобилът
*************. Кабината на ********* в къщата, като ***** е *****. Съставен е акт ***** № ****** г.
Със Заповед № ********** г. на ******** на ответното дружество, считано от
26.02.2015 г., било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал.1, т.11 от КТ – поради смърт на работника.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че *** В.Т. е
преживяла **** на ******, а Б.Т. – негова ***.
От протокол № *********
г. на ТП на НОИ – гр.П. се установява, че на ********* г.
Б.Б.Т. е натоварил стока от фирма **************, населено място ***************.
От ******* ч.
на ******* г.
до ******** ч.
на ********
г., или в продължение на ********* ***** е престоял на
паркинг на ********** /*****/. След направената пауза, на ****** г. Б.Т. е потеглил по маршрута, ****** е три часа и
четиринадесет минути / от 04,20 ч. до 07,34
ч./, след което е спрял в района на *******, до с********** за законоустановена почивка от 45 минути / от 07,34 ч.
до 08,22 ч./. От 08,22 ч. до 10,22 ч.
********* общо един час и петдесет и осем минути, след което е преустановил ***
за 24 - минутна почивка / от 10,20 ч.
до 10,44 ч./ в района на ********, близо до *************. В 10,44 ч. Б.Т. подновява управлението на превозното
средство, като шофира до 11,55 ч. От 11,55 ч. до 12,41 ч.
същият е направил 46 -минутна почивка в
района на *********, в близост до
населеното място **********, след което отново е потеглил на път. Към 14,23 ч. *********, управляван от Б.Б.Т., се е движил по пътя, преминаващ през населеното място ***********. Около 30 минути след ПТП, служител на дружеството е получил обаждане от
полицейските органи във *****, които са го уведомили, че в 14,23 ч. в населено място **** е настьпил инцидент с ППС /**** реп № ****
и **** per. № ****/ и че ***** на **********.
Специфично физическо действие, извършвано от
пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален
фактор (предмет, вещество и др.).
В момента на злополуката Б.Б.Т. е управлявал **** с
*** марка "***" per. № ****, собственост на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ" ЕООД - гр. П. и е преминавал през населено място **** /*****/.
Отклонение от нормалните действия и условия и
материалният фактор, свързан с тези отклонения.
По информация от осигурителя и от направени снимки
на мястото на ПТП е видно, че пътното платно, по което се е движил
управляваният от Б.Т. **** е двупосочно, с по една лента за движение в двете
противоположни посоки. От снимките е видно, че до мястото на злополуката пътят
прави завой надясно и непосредствено до завоя от дясната страна спрямо посоката
на движение на пострадалия е разположена сграда, която закрива видимостта към
пътния участьк след завоя. Непосредствено преди инцидента Б.Т. не е взел завоя,
като автомобилът е продължил да се движи направо, пресякъл е лентата за
насрещно движение и се врязъл в крайпътна къща. При последвалия удар са
възникнали значителни деформации по кабината на влекача и разрушения по
крайпътната къща.
Начин на увреждане и материалният фактор, причинил
увреждането.
Силният сблъсък на товарния автомобил с крайпътната
къща и възникналите сериозни деформации по кабината на транспортното средство
са довели до **** на пострадалия Б.Б.Т..
При проведеното разследване на злополуката са представени медицински
документа, касаещи констатирането и удостоверяването **** на пострадалия Б.Б.Т.
и транспортирането на **** до ****. В преведено от заклет преводач /Агенция за
преводи *************/ от ****** на **** език Удостоверение за *****, издадено
от ********* е отразено, че **** от Медицински център **** констатира и
удостоверява **** на посоченото по-горе лице, настьпила на ***** г.
Представен е и преведен на български език документ / Разследване на тежко престьпление, Протокол за *******/, съставен от **** ***
****, в който е отразено, че долуподписаните **** ******, ****** в **** ****, в присъствието на **** от Спешна помощ ********** от болничен център **** ****, са констатирали **** на Б.Б.Т.. В документа е отразено, че от доклада на ****
следва заключението, че **** на пострадалия трябва да бъде отнесена към пътна
злополука с *********.
След отпадане на съдебно-медицинските пречки и
получаване на разрешение от Прокуратурата при Окръжен съд на ************, са изготвени съответните документа за репатриране **** на Б.Б.Т. на *******.
Анализ на причините за възникване на злополуката.
Тежката злополука с *** изход е станала в резултат
от загуба на контрол върху управлението на ППС от водача Б.Б.Т.. За причините
за възникване на ПТП се води разследване от компетентните органи във *****.
Наследниците на Б.Т. и осигурителят „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ" ЕООД не
разполагат с констативен протокол на ****** разследващи органи и протокол от ****
или респективно съдебномедицинска експертиза, поради което такива не са
предоставени на комисията при разследването на злополуката. Предвид
горепосоченото, комисията не може да се произнесе относно конкретните причини,
довели до загубата на контрол върху управлението на ************ от Б.Б.Т..
Описаната злополука е приета за
трудова с разпореждане № ***** г. на НОИ – “РУСО” – гр.П.
От разпита на свидетеля А.Я.Р. - **** на В.Т., се
устонови, че Б.Т. и В. имали сключен брак от около ***
години. В. и Б. били семейство от около *** години, а се познавали от около ***
години. Като семейство те много се обичали. Б. бил много грижовен баща. Били
весело и сплотено семейство. След това нещата се променили на 180 градуса. Б.
се радвал на Б., наричал я „******“ и правел всичко възможно тя да е щастлива.
Заедно живеели в ***, в ***“. Никога нямали скандали в семейството. Те били
весело, сплотено семейство, обгрижвали се. След като се родила Б., се радвали. Б.
гледал Б., даже й сменял пеленките и казвал, че докато навърши пълнолетие, ще я
подсигури. Основно Б. се грижел финансово за семейството. В. работи в ***************,
но доходите, които получава, са минималната работна заплата. От самото раждане
на Б. Б. бил щастлив и много се радвал, че първата му рожба била *****. Казвал:
„*******“, с*****“. Това били приказките на Б., много я обичал. Връзката между
двамата била много истинска, много я обгрижвал. Правели планове за бъдещето.
Всяка събота и неделя, когато били свободни, ходели някъде на почивка заедно.
Били сплотено семейство. За злополуката
с Б. научили по телефона, че е станала ситуацията между ***** и ********. После
минал един период след като разбрали, около 15 дена, в който не знаели кога и
как ще пристигне и какво е станало. След 15 дена пристигнал. Б. и В. също
разбрали по телефона за злополуката. До момента на обаждането Б. ********* и се
радвала на живота. След позвъняването на телефона и получаването на тази
информация, тя се затворила в себе си и усмивката й изчезнала. Даже към момента
започнала да споделя, но много се затворила, изживявала нещата вътрешно много
сериозно. Тя е едно скромно дете, което в момента не мечтае и не поставя задачи
на майка си да й подсигури последен модел телефон. Правели всичко възможно да
оцеляват със заплатата на майка й. Много тежко го преживявала. В рамките на
тези 15 дена, докато пристигне Б. в ***, В. имала няколко посещения на ****. Тя
също много тежко го преживявала това нещо. До въпросното позвъняване на
телефона имало цветя и рози в това семейство. Усмивката греела и в лицето на Б.,
и в лицето на В.. След въпросното позвъняване по телефона В. получила стрес. В
момента една шепа хапчета сигурно използвала, вследствие на посещенията при **********
и си разсипала здравословното състояние, разсипана била. Те продължавали да скърбят и винаги ще
скърбят. В момента, в който разбрали тази новина, усмивката им изчезнала и
надали ще се върне в това семейство. Много тежко го преживявали. Б. бил
отговорен баща, грижовен съпруг. Много уважавал *******. Той бил много радостен
човек, много щастлив. Били сплотено семейство, нямали неприятности, нямали
кавги в семейството.
От разпита на св. Р.Б. Т. – **** на Б.Т., се установи,
че В. познавал от **** години, а Б. - от момента на
раждането. Просто били рядко срещано семейство. В това семейство каквото и да
се правило, винаги се споделяло и се е взимало решение. Никога нямало скандали,
защото те живеели в една къща и ако е имало, те нямало как да не ги чуят. Той
живеел над тях. Винаги се грижили за детенцето, полагали грижи да не го
лишават, затова работили и двамата и с много труд, и с честен труд, от каквото
са имали нужда, са си вземали. Когато узнали за ПТП, след 15-20 минути му се
обадили и отишъл там. Били много стресирани, плачели. Детенцето го изживяло
много тежко. Тя е много скромна, била привързана към своя баща. В момента също
им било много трудно. Съпругата на брат му била сериозна и с много труд по
някакъв начин се опитвали да живеят нормално. Брат му работил, откакто създал това семейство. Той бил много работлив
и работещ с честност, и никога не оставал без работа. След майчинството и В. започнала
да работи. От узнаването за инцидента до погребението на Б. чакали 15-16 дни,
както В. и Б., така и те, и майка му също. Постоянно били заедно. Много трудно
се изживявало от всички в чакане, в голямо напрежение. На самото ***** също
били в такова състояние. Към настоящия момент не били преодолели загубата и
надали ще го преодолеят, тъй като това е ******** и ще остане за цял живот.
Доста тежко било, но полагали страхотни усилия и двете самички да се справят с
живота. Животът им се променил след **** на Б. в недобра насока, но все пак се
борели по най-икономичния начин, но оцелявали. Виждал ги да плачат. Първите
няколко месеца било нормално да го понесе човек тежко, човешко било. На
празници, на почивки се събирали. Имало смях, приказки, разговори, като всяко
семейство. До ден-днешен двете никога не били присъствали, независимо В.,
където работи в тази фирма, да правят събирания, или други семейни тържества,
след случая. Нормално било загубата да се отрази на здравословното й състояние.
Б. бил *****, голям работар, честен човек, не дължал пари на никого и от никого
не взимал пари. Каквото и да правил, било само за семейството. Тази загуба се
отразила много на Б.. Тя учила много, полагала много усилия, пълна отличничка
била. Оправяло се детето, нямало друг избор. Нормално било да говорят за *****у,
но им било много тежко. *** не страдал от никакво заболяване и не взимал ****.
Той бил здрав като куче.
От разпита на св. К.О.В. - „*****“ в „АИТ
Интернешънъл Транспорт“, се установи, че същия ден,
малко преди да стане инцидентът, той говорил с Б.. След това бил излязъл от
офиса и като се върнал, му съобщили, че е станал инцидент. В началото не могъл
да повярва. След това започнал да търси по новините и видял на снимката ************************.
След това съобщил на съпругата му, а след това контактувал с брат му, тъй като
общо взето той организирал кореспонденцията по прибирането на ****************.
Било доста след ****. Чакали разни
доклади, документи и т.н., които страшно много се забавили. Те ходили на
****. След това видели, че поради ремонт
на пътя отбивали камионите от обичайния маршрут на пътя. Той влязъл, според GPS-а, с несъобразена скорост в населеното място. Пътят му бил десен завой, а
той изобщо не правил маневра, не намалявал скоростта. Тогава гледали на Google Maps мястото и сигурно имало 10 знака за намаляване на скоростта. По данните от
GPS-а и спирачния път било установено, че
изобщо не е спрял. Б. бил дългогодишен техен работник, много съвестен като
човек. С него се работело на мъжка дума, като каже нещо, че ще направи, го
прави. Бил се доказал във времето. Били **** години. За тях било морално
задължение да организират прибирането на *****. Спомнял си, че всичко било
заплатено от тях. Била платена една сума – обезщетение на ищците, а тя не била
спомената никъде. *** получила сума на ръка пред 5 човека. Те били в непрекъсната
връзка с тамошната **** явно във *****, която обаче им отказвала каквото и да е
съдействие, тъй като те изначално не искали това нещо да бъде трудова
злополука, то и не било. Те искали да обжалват, че е трудова злополука, при
положение, че един човек шофира и се блъсне и то в населено място.
Св. бил ****** на Б., били близки приятели
и се чували редовно. Той не се оплаквал, не бил от хората, които да се
оплакват. Бил си *** човек. Имал проблем години преди да дойде да работи при
тях. Той бил направил голямо ПТП. След онова ПТП били забранили преминаването
на камионите по пътя **** – ***. Б. имал голям белег на главата. При разговора
им той не му споменавал за технически проблем. Говорили си за прибирането, кога
ще го прибира от път. Той си карал само един камион. Когато му се обадил, това
коментирали, бил си весел. Неговият тертип на работа бил да става сутрин рано,
докато няма още движение, да кара до преди обяд, на обяд сяда, обядва и тръгва.
Същия ден, то и от дигитала се виждало, че по същия начин било карането. В тази почивка той му се обадил и се чули.
Спомнял си, че говорил с него, защото след като се върнал в офиса и му казали:
„***** ******“, викал: „Не може да бъде, аз преди малко говорих с него“.
Камионът бил чисто нов и ремаркето, общо взето 90 % от *** бил доста нов, а
неговият камион тогава бил на една година. Общо взето пробегът на гумите бил на
около 2 години. Неговият камион и ремаркето му били чисто нова композиция.
Когато идвало време той да почива, му организирал човек, който да иде на
камиона, но общо взето само той си го карал. Техническото състояние при него
винаги било изрядно.
От разпита на св.Д.Б.Л.- работеща в „АИТ
Интернешънъл Транспорт“ ЕООД от ******* г. като *******,
се констатира, че в деня, в който разбрала за инцидента – ***** г., ******ла
към събиране на допълнителна информация, която била необходима за приготвяне на
документите за подаване на трудова злополука към съответните органи.
Документите били подадени в **** в НОИ,
където трябвало да се декларира. След това имало нова информация,
допълнителни документи приготвяли. Вече м. април ******ли към приключване на
разследването органите от НОИ. Те чакали основно резултати от *****, но такава
не била извършена и съответно нямали как да посочат допълнителни причини за
инцидента. Съответно били издадени окончателните документи за приключване на
разследването на трудовата злополука, която те не обжалвали, защото нямали все още
излезли документи от полицейските органи във ***** за приключване на събитието.
Това станало няколко месеца след това. Във ***** не била правена *****. За
длъжността, на която Б. бил назначен, се изисквала ********. Той притежавал
необходимата категория. Бил назначен на длъжност „******-****, ********“. При
назначаването на работа се изисквало медицинско свидетелство, че е годен за
работа. Той имал такова налично медицинско свидетелство, че е клинично здрав и
никакви заболявания не били посочени в него. В периода на работа във фирмата не
били правили периодични прегледи на ******ите. Не й било известно Б. да е имал
някакво заболяване. По принцип за всички медицински свидетелства се правило
становище от Трудова медицина, където има ****, който ще се произнесе дали е
годен за съответната длъжност. По принцип Трудова медицина издавали становище,
но те нямали данни. Те не били дали медицинското, което представил Б., на
Трудова медицина. Имало медицинско свидетелство, че е клинично здрав и те не го
дали на Трудова медицина за становище.
От заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, изготвено от в. л. *****, се установи, че причината за настьпилото произшествие от техническа
гледна точка е ********************** - Б.Б.Т. се е движел съе скорост около 85 km/h, която е била неразрешена и технически несъобразеиа с
радиуса на десния завой на пътя в конкретната пътно-климатична обстановка.
Товарът няма отношение към настьпилото ПТП, тъй като наличието му увеличава дължината на
пълния спирачен път (опасна зона), но при наличие на прав участък от пътя с
дължина около 6 km преди произшествието, водачът е имал техническа
възможност да намали скоростта си преди завоя. Скоростта на движение 85 km/h е била неразрешена и технически несъобразена с радиуса
на десния завой на пътя в конкретната пътно-климатична обстановка. С тази
скорост е невъзможно да се премине през този завой. Максималната скорост
в конкретната пътно-климатична обстановка, с която е възможно да бъде преодолян
завоя при запазване на траекторията на масовия център т.н. критична скорост на
странично плъзгане в завоя, е била 56 km/h. На 25.02.2015 г. около 1324 часа, *** Б.Б.Т. е
управлявал ********** по платното за движение на ул. ********* в гр. **** ***, *****. При
преминаване през десен завой на пътя, поради движение със скорост над
критичната за радиуса на завоя, ***** под действие на центробежните сили е
продължил направо, като така е напуснал платното за движение отляво, след което
се е *** в къща.
От разясненията на експерта в съдебно заседание се
установи, че по делото има разпечатка от дигитален ****, от която се вижда, че
последната записана скорост преди да стане 0 е 85 км/ч. Тъй като автомобилът се
е спрял в къща, т.е. доста внезапно, може да се приеме, че това е скоростта в
момента на ***. Ако имало спиране, щяла да е записана скоростта преди това.
Разпечатката, която приложил към експертизата, била от 13,19 ч. до 13,24 ч.,
т.е. обхваща 5 минути. Не знаел дали има разпечатка на по-голям период от
време. Тези 5 минути скоростта е варирала доста. В началото на интервала е
около 40 км/ч, след това за около минута нараства до около 60 км/ч, после
намаля, колебае се, пак намаля, пак нараства. Променяла се е през цялото време.
Последните 3 минути скоростта е постоянна, което означава, че най-вероятно
автомобилът се е движил с „круиз контрол“, т.е. автоматично поддържане на
дадената скорост. Много трудно скоростта може да остане абсолютно равна и
непроменена 3 минути без да има такова нещо. Периодът, за който се съхранява ****,
е доста голям - от порядъка на 30 дни минимум, в зависимост от ****. Не гледал
точно този модел какъв е, но е дигитален *****. Специално тези ***** записват
скоростта всяка секунда и могат да бъдат изведени като цифрови данни или на
графика, както е в случая. Данните се свалят накуп. ****** власти са свалили
данните 6 дни назад. Свалили са ги, но не са ги разпечатали, защото за едно ПТП
са от значение последните 5 секунди, а не последните 5 часа. От самата
разпечатка, която те са дали и която обхваща последните 5 минути преди да настъпи
произшествието, се вижда, че 3 минути преди това скоростта е постоянна, а 1
минута преди тези 3 минути тя нараства с доста плавно ускорение, много плавно.
Правата отсечка е 6 км. От предното *** до това *** е абсолютно права отсечка.
Тези 6 км с 85 км/ч средна скорост се изминават за 4 минути и половина. Това
означава, че след като *** е излязъл от предното ****, където се е движил с
доста ниска скорост от порядъка на 40 км/ч, той е започнал много плавно да
ускорява в рамките на около 1 минута и се е движил със скорост 75 км/ч в
продължение на близо 3 минути, което е около 4 километра, т.е. след като е
влязъл на правата отсечка, е започнал да се движи с постоянна скорост и тъй
като не е максималната от 89 км/ч, е твърде вероятно да е бил със задействан
„круиз контрол“ или каквото и да е там устройство за поддържане на постоянна
скорост при „************“. Ако имало някаква друга причина да се движи с
постоянна скорост, от рода на припадане и т.н., т.е. с натиснат максимален
педал на газта, скоростта щеше да бъде 89 км/ч или 90 км/ч, а не 85 км/ч, т.е.
тази скорост от 85 км/ч си е зададена, не е случайна и е в продължение на 4 км
или 3 минути.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установи, че се касае за *************** при пътнотранспортно
произшествие като ****** на тежко ****. В наличните по делото съдебни
медицински документи се установява, че
през **** г. освидетелстваният е
претърпял тежка ч**************. ****
години по-късно при него се диагностицират късни последствия от ******** с *****************
неопределен характер. ************* са преустановени в кратък период-от проведеното му болнично лечение, след
което останал в продължителна ************ до *** години след това -***** г., когато е
последният му регистриран диспансерен преглед, а **** му терапия е
преустановена след ***** г. от *** Т. М. - ***, (т. 3.14Амб.
лист № ******).
Експертната оценка на в. л. по отношение на проведеното ***** лечение при
освидетелствания Б.Т. е, че с приложените два медикамента ******, големите **************
са преустановени почти още в началото на лечението през м. май 2007 г., след което постепенно са подтиснати и т.н. ****,
състоящи се от промяна в ******************************* и т.н. Приложените **** **** средства представляват
следното - ***** е ***** химическо съединение, което потиска патологичната въ*******************************
от друга химическа група - **************.
В обобщение: ****** въздейства на *****************. По време на *******
на заболяването си, освидетелстваният Б.Т. е встъпил в трудови договорни
отношения на ******* г. с работодателя си АИТ
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ"
ЕООД. През по-голямата
част от работата си освидетелстваният се е явявал на
редовни диспансерни прегледи от невролог и му е изписвана терапия от личния ****
до **** г. Функционалното *********** състояние на
освидетелствания при процесното ПТП на ****** г. - дали е бил повлиян от външни
химически /медикаментозни/ агенти или изпаднал в нов *******. В тази насока
може да се ползва информация от неустановяването на ***************** на Б.Т..
Следователно, няма употреба на ********* средства, чието наличие би щяло да се
установи в кръвните изследавния. За версията, наличие на нов ********** е
трудно допустимо след продължителната *** годишна ***********
години без терапия(общо ***години без ******) да се възстанови пристьп на
травмена епилепсия. Експертното мнение е отрицателно. Неизвършента аутопсия е
причина в голяма степен да установи причината за **** на освидетелствания Б.Т..
Б.Т. е постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Г. - гр. П. в Клиника по ********** г. поради
новопоявили се през м. март **** г. ************с характеристика на прости и
комплексни *******************************************. ****** му се изразяват
в ************************. Продължителността на ***** му е до 30 сек. с
честота 5-6 пъти дневно. Проведеното лечение на Т. в УМБАЛ „Св. Г." включва антиконк****************с
проследяване през 6 месеци. с диспансерно
наблюдение от ***** с *** контрол през 6 мес. до ***** г. и ежемесечен контрол от *** **** (******). Здравословното
състояние на осв. Б.Т. във времето след ***** г. се подобрявало по
отношение на фиксирания ******** при болничното му лечение в *********, както
следва: ***********. През **** г. ********
установява : **********. Има ***********
заболяване. Емоционално е **** /***/. **** (****).
От досието по електронната архива от НЗОК и
наличните **** приеми на освидетелствания по приложените амбулаторни листове на
специалистите, се установява, че освидетелстваният е преглеждан ежемесечно от ************
от **** г. до **** г. ****** (*****) са
регистрирани само през първите 3 месеци от ** *** г. Последните **** са регистрирани при прегледа на ****** г. При следващите приеми на
освидетелствания, *** **** е отчитал състоянието и издавал рецепти за **** по
предписаните протоколи от специалистите **** без регистриране на анамнезни
данни за *****. Диспансерното му наблюдение е осъществявано от**** Т. М. и ****
Р. М., конто са ръководели лечението чрез регулярни прегледи през 6 месеца, регистрирали са състоянието
на пациента, предписвали са изследване на **********, съгласно изискванията,
заложени в Наредба 39 на МЗ от 2004 г. Прегледът им завършва с
определяне на лечението за следващите 6 мес. и издаване на Протокол на предписване на ****,
който се насочва към РЗОК - *** за заверка и
провеждане на лечението от *** през следващите 6 месеци с **********.
Заболяването на освидетелствания е едно ************************. Страдащият обикновено няма ************.
Заболяването ***** е лечимо при всеки вид произход: *********************,
независимо от вида на клиничните форми и степен на тежест на същите, с
изискване за спазване на **** режим, указан от **** и спазване на правилата за
здравословен начин, нямат право да носят *** и да изпълняват професии, свързани
с това, не трябва да работят ********. Всички ******** поотделно или в съчетание повлияват върху висшата нервна
дейност на човека, което се изисква от *********. На тях не им се позволява да **************, отнасящи
се до процесния случай. (Наредба №
3/ 11 май
2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачи на МПС).
Предписваните **** на освидетелствания от РЗОК *** са две: ************и се
предписват изключително при болни с *************
във всички форми и степени на прояви: *************** и др. Действието им върху
човека е описано в изложението на Експертизата. ********** потиска ****************,
което предизвиква намаляване честотата на ************. ************* е ***********
заболяване , но започва ****.
Лекува се продължително време с години след преустановяване на ******** прояви
до 2 години след
последния *****.
Странични ефекти ********************************************.
В процеса на лекарствено лечение на ****** не се
предприема преустановяване или смяна на дадено лекарство с друго без
аргументирано решение на **** - ***,
основаващо са на клинично наблюдение, общото и ***** състояние на пациента и
показанията на специфичните показатели от изследванията за същото заболяване.
За ****** ориентир за функционалното състояние на *************** изследване.
В процесния случай с осв. Б.Т., лечението му с *******
е прекратено на ******** г. след отчетена липса на *********
след **** г. и нормален запис от ********* г.
Клиничната картина на диагнозата „********************"
е нормална между ****. Същата се изявява
само по време на ****, т.н. епи-****,
каквито са описани в Епикризата от *************: „... ****************************************************************".
Основното заболяване на осв. Б.Т. е ПОСЛЕДИЦА ОТ ***********************.
Придружаващо заболяване- **************
Клиничната картина се представя с различии по вид ************* и т.н.
Изминалият ***** годишен период от ******* г. до ******** г. показа, че са **** - няма регистрирани от
наблюдаващите го ****и подобии **** при диспансерното му наблюдение (при
условие, че няма ***** от страна на болния и съгласие от близките).
На въпроса влияят ли симптомите на всяко от
заболяванията на способността на човек да управлява безопасно МПС и ако да - по какъв начин, експертът е
посочил, че влияят, защото всички прояви на ****** се съпътстват с промяна или
загуба на съзнанието, което възпрепятства безопасността при управление на МПС. Прилаганите лекарствени
препарати при болните от ******** имат двойно въздействие: Първото е
въздействие върху болестните процеси в организма, в случая на мозъчните
структури и второто на поддържаща терапия. Прилаганите лекарствени
препарати въздействат на метаболитните процеси в главния мозък и на
неврофункционалните реакции на индивида в насока потискане. Забраната за
шофиране произтича на първо място от опасността за водача да получи *********,
а не от това, че употребява невротропни вещества. Не трябва да се допуска
страничните ефекти на предписаните лекарства да влияят негативно при шофиране.
Получилият ги, трябва да преустанови употребата на лекарството и да потърси *****
помощ. Основно правило при подбора на предписваните лекарства от **** е да се
предпочита прякото им действие върху пациента, а не страничният ефект.
Недопустимо е да се преустановява приемът на лекарствените
средства при лечение с ******** препарати на болни от всякакви форми на ******,
поради опасност от възстановяване на *********** в кратък срок след това.
На въпроса възможно ли е към момента на издаване на
картата за предварителен медицински преглед от ******** г. (въз основа на която работникът е назначен на
работа) лицето да е било клинично здраво, така, както това е отразено в
документа, имайки предвид , че съгласно
справката на РЗОК -*** на сыцата дата ( ****** г.) Б.Т. е диагностициран с диагноза „************************", за което му е проведено
лечение с лекарствен продукт ******************, експертът е посочил, че
освидетелстваният е останал в продължителна ***********, в добро общо и
неврологично състояние, което е целта на лечението. Обаче, в анамнезната част
на Картата за предварителен медицински преглед не са вписани миналите му
заболявания: ******************************************. Фактически,
Освидетелстваният Б.Т. е бил през този период в ***** на заболяването си ***** - в добро общо състояние и без *****,
което му е позволило да дисимулира като скрие заболяването си.
От
разясненията на експерта в съдебно заседание се установи, че няма
нелечимо заболяване. Всяко заболяване е лечимо. Има неизлечими заболявания. ****
също е лечимо заболяване, обаче не е излечимо. ****** е хронично рецидивиращо
заболяване и се лекува през цялото време на проявления. Единственото условие е
две години без ****, да не са регистрирани ****, нормални изследвания. В случая
се касае за **** години от **** г. до **** г. без ****. Тогава му прекратяват
диспансерното наблюдение и **** г. му спират терапията. Април се спира
лечението и **** г. се прекратява диспансерното му наблюдение. Той е бил в
продължителна медикаментозна ремисия. Това не означава, че заболяването не може
да рецидивира. Ако спре лекарствата преждевременно, в кратък срок може да се
изяви повторно. ****** е на ******. Тя не е постоянно да има някакви
оплаквания, днес има ****, утре няма, утре е здрав. В този смисъл е лечимо това
заболяване, но остава в **********. В понятието „лечимо” се влага, че се
преустановяват проявите на заболяването, спират. Потискане значи да се намали
интензитетът, а преустановяване – спиране. ****** е хронично заболяване, което
протича на ****, но при **** е друго. Ако не се е случил този *****, може би е
щяло отново да се прояви, но никой не може да предвиди. Този изпитателен срок,
който е определен в практиката от редица наблюдения и научни проучвания е, че
след две години без пристъп, може да се преустанови медикаментозното лечение,
но това не значи, че е излекуван. Той няма ******, както те са го наблюдавали
една година. Без медикаментозно лечение той е бил в добро състояние. Той се е
чувствал здрав, затова дисимулира. Ако беше ****, щеше да знае заболяването, но
той е нямал усещането, че е болен. Получил е няколко ****** и после **** години
е здрав. Дали е възможно това произшествие да е настъпило поради това, че е
получил **** Б.Т., е евентуален въпрос. Всичко е възможно, но не е допустимо,
защото много дълъг е периодът на ******** протичане. Той е работил, той е
спирал за почивки и е спазвал тези пътните контроли. Недостатък е, че **** нито
***** са правили, нито у нас е поискана, но кръвните изследвания, които са
направени за ******** и други средства са отрицателни.
Преустановено
е изписването на лекарствата на Б.Т. на ***** г., а **** г. го снемат от
диспансерно наблюдение. Много системно са му извършени диспансерните прегледи
от *****, които са *** Т. М. и *** Р. М.. Редовни прегледи, отбелязване на
клиничните състояния, ******* консултация има ***** г., която дава представа за
неговото **** състояние. По - нататък няма ***** консултации, няма данни, явно
не е имало нужда от тях. Макар, че по диспансерно изискване е трябвало да има
през година или две години регулярни консултации, но е решено така. Изходът е
успешен по отношение на лечението. То е преустановено на **** г. и **** г. го
снемат от ***. Бил е системно наблюдаван и то изключително системно, всеки
месец. **** е предписвал лекарствата, протоколите са издадени от специалистите,
двата вида лекарства *********, три пъти по две таблетки. Дозата е взимана през
цялото време на диспансерното му наблюдение. През този период той не е
имал *** ******. На *** при **** преглед
е писано, че няма *****. Приемаме, че от ******, тогава е писано, че е имал
един ***** и няма вече *******. На следващия преглед през м.юни няма описани *******.
Ако се допусне, че може да получи ******, няма да преустановят лечението и да
спрат употребата на лекарства. **** М. пише на 22.04. да се спре употребата на лекарствата.
След **** г., някъде м.декември всички **** при него са били нормални и въпреки
това той се е преглеждал. ****** е клинична диагноза, тя не е само *********. **********
диагноза е за функционалната дейност на мозъка по отношение на електрическите
потенциали. Когато има ***** ******, има възбуда в целия мозък. Освен, че има
химическа регулация, има и електрическа регулация, за това човек отделя 50
херца електрически ток, отделя и магнитно поле, създава биомагнитно поле около
себе си. Това се използва и за други изследвания, но ******** е приета като
специфично изследване за изследване при функционални прояви на ****. Не
заболяване, а функционални прояви. При всички *******, които са направени на Б.Т.,
не са налице такива функционални изменения. Има промени в ****, но това не е от
****. ************ и дава образна картина на структурата на **** доколкото
може, от макро до микро ниво, някъде 1 до 3 мм е диаметърът.
******** е
най-финото визуално изследване на структурните промени, а функцията е проява на
структурата и ****** установява промените. От структурните промени произтичат
функционалните, обаче не винаги. Структурните промени не могат ли да се
излекуват с лекарствата. Структурните промени са крайни. Не е задължително,
когато има структурни промени, да има функционални, защото структура и функция
при увреждането на *** няма. Например в **** при всички **** болни рядко има
болен със структурни изменения в ****, няма и функционални, **** е нормално на *****,
които стигат до такива тежки **** нарушения.
Между структура и функция на ***** може да има много увредена структура,
а функционално останалите части на **** да са здрави.
******* означава следното : ***************
започва движението. Това е ****, това е ****. *********** са, когато застане и
няма никакъв *****************. ****** е, когато ****, а **** е, когато ****,
няма собствена ****************. Те са разнообразни, за това има големи **************
и други. В епикризата на общата **** клиника ****, много добре е описано какви *****
е имал. Той е имал *************** след това. *********** започват с тон***************,
защото *********** и дихателната ************ и когато вече мине *******, след
няколко секунди, той **********************. Например, ****************. Дори и
да го викат, той не отговаря. Това са *****. Синоним е с *******, защото има *******.
Има и ***********. Има ******, има и **************. ********** са като
променлив ток – веднъж нагоре отива параболата, после надолу. Едно от лекарствата
представлява ******* химично съединение. Групата на ****** е такава. Има *********
и се използват в практиката в лечението на ******. ************ това е ******,
от този вид. Другото е ******. Както казах, едното действа на клетъчно ниво на *******,
успокоява *******, а другото – общо на *******. ***** действа общо на *****, а ******* действа на клетките и се съчетават.
Съдът възприема заключенията на
експертизите като обективни, изготвени с необходимите знания и опит, както и
съответни на събраните по делото писмени доказателства, както и обосновани.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките
за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от Кодекса на труда са
налице.
Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на *****
г. наследодателят на ищците е претърпял трудова злополука, довела до **** на
същия. Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между
увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се
потвърждава от разпореждане № №
***** г. на
длъжностно лице при Националния осигурителен институт. В резултат
на увредата наследниците на пострадалия - ищци в настоящото производство, са
претърпели болки и страдания, изразили се в ****** близък човек, към когото
били привързани, който се явявал опора в живота им, а на **** си той осигурявал
морална подкрепа, които по правилата на гражданското и трудовото право следва
да бъдат репарирани.Неимуществената отговорност на работодателя се определя от
съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания, както и
продължителността и интензитета им. Предвид гореизложеното и с оглед степента
на търпените болки и страдания, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че предявеният иск за търпени от *** В.Т. неимуществени вреди следва да
бъде уважен в пълния му претендиран размер от 150 000лв., тъй като тя е ******
си, с когото живели заедно от дълги години и който бил работоспособен, макар да
било налице ******** заболяване. От показанията на св.Р. и св.Т. се установи,
че същата рязко е влошила здравословното си състояние след инцидента, което и
понастоящем не било нормализирано. Тя загубила опората в живота си. По
отношение на другата *** – *** на ******, се установи, че същата е понесла
тежко ******** си. Предвид факта, че тя е ****, живеела заедно с **** си,
поради което и между нея и ****** е съществувала много близка емоционална и
житейска привързаност, както със ******, поради което следва да се присъди
обезщетение в същия размер, а именно в размер на 150 000лв. Този размер би
репарирал претърпените болки и страдания.И тъй като се касае до задължения от
непозволено увреждане, то съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
ответникът се смята в забава и без покана, като считано от датата на
непозволеното увреждане дължи обезщетение в размер на законната лихва /чл. 86,
ал. 1 ЗЗД/. Ответникът е направил възражение в насока, че е изплатил сума на
ищцата В.Т.. За сочения факт липсват представени доказателства, поради което и
съдът не възприема така наведеното от ответника възражение. Относно наведеното
от ответника възражение за приспадане на сумата от 10570,80лв. – изплатена сума
за репатриране на **** на ****** и сумата
от 1500лв. – заплатени адв. услуги, съдът намира, че същите репарират
имуществени вреди. С оглед изложеното, съдът намира, че сочената сума не следва
да бъде приспадната от присъденото обезщетение, тъй като със същото се
обезщетяват неимуществени такива.
Ответникът е
навел възражение за умишлено причиняване на увреждането от пострадалия, а
именно при форма на вина евентуален умисъл или самонадеяност, предвид
превишаване на скоростта на движение в населеното място. Макар в гражданското
право да не намират приложение правилата за определяне на отделните форми на
умисъла / пряк и евентуален умисъл/ и непредпазливостта / съзнавана и
несъзнавана непредпазливост/, то законодателят е изключил отговорността на
работодателя при умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия.
При лежаща върху работодателя доказателствена тежест да установи такова
умишлено причиняване на вредата от страна на ****** пострадал, той не ангажира
доказателства в тази насока.
Във връзка с възражението на ответника за наличие на
умисъл у служителя предвид наличие на **** заболяване – ****, съдът намира
следното:
От представената медицинска документация, както и от
заключеинето на съдебно- медицинската експертиза се установи, че пострадалият е
диагностициран с посоченото ******* заболяване **** години след претърпяна *********
травма. След проведеното лечение, същият е преустановил по **** препоръка
медикаментозното лечение и е снет от ***** през **** г. До датата на
злополуката Т. бил в ********* на заболяването, като липсват данни за **** на ******.
Експертът заяви, че пострадалият дисимулирал, т.е. бил със съзнание, че е
здрав. Следователно, не са налице доказателства служителят да е причинил
умишлено увреждането си. Следва да се подчертае и факта, че наличието на
соченото заболяване не е абсолютна пречка за правоспособност на водачите
на МПС. Съгласно т.2.2 от Приложение № 2
от НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от
различните категории, издадена от *** на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 39 от
20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 2.02.2018 г., в
сила от 2.02.2018 г., за водачите и кандидатите за водачи от група 2:
-
Кандидатът трябва да не е приемал **** медикаменти по време на изисквания при ****
период без ****. Следва да се осъществи медицинско проследяване и след подробни
**** изследвания да не е установена никаква значима ******** не се открива ******.
- При първи
и единствен непровокиран ****: кандидат може да бъде обявен за годен да
управлява МПС след изтичане на период от пет години, в който не е имал ****** и
не е употребявал **********, при условие че е извършена подходяща ***** оценка.
- При
провокиран ******: случаят се преценява индивидуално, като е необходимо
провеждане на подходяща *** оценка и *****.
- При лица
с установени ***** поражения и повишен риск от **** не следва да се разрешава
да управляват МПС от група 2, докато рискът от **** не бъде до 2 % на година.
- При *****:
следва да измине период от десет години, през които лицето няма ***** и не
употребява ********.
При водачи
с добри прогностични показатели ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК могат да позволят управление
на МПС преди изтичане на посочените срокове.
|
|
Видно от представеното удостоверение от сектор „****“
при ОД на МВР – *** Т. е придобил право да упражнява професията „***** ******“,
****** с протокол № ******* г./л.235 от делото/, т.е. в периода след проявление
на симптомите на ***** заболяване. С оглед изложеното, съдът намира, че не се
установи умишлено причиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Соченото възражение за самонадеяност на дееца /
съзнавана непредпазливост в наказателното право/ всъщност представлява груба
небрежност по смисъла на гражданското право.
Съдът
споделя наведеното от ответника възражение, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, а именно нарушение от негова страна на
задълженията, вменени съгласно длъжностната му характеристика и правилата за
движение по пътищата. Нарушена е разпоредбата на длъжностната характеристика за
длъжността „****** ****, ********“, съгласно която служителят управлява внимателно и предпазливо ППС, като спазва
правилата на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му,
Наредбата за организация на работното време на лицата, конто извършват
транспортна дейност в автомобилния транспорт, Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г., Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. и подзаконовите
актове по неговото прилагане, като се съобразява с атмосферните условия,
релефа, състоянието на пътя и на превозното средство, с особеностите на
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, конто имат значение за безопасността на движението и за опазване на поверения му товар.
Наличието на съпричиняване е констатирано от НОИ в
Протокола за разследване на трудовата злополука.
За да е налице соченото основание за намаляване на
отговорността на работодателя, е необходимо пострадалият да е проявил груба
небрежност. Същата, съгласно трайната съдебна практика, е налице, когато
пострадалият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил.
От друга страна, за да е налице сочената хипотеза, то следва да се установи, че
грубата небрежност е пряка последица от неизпълнение на вменени на работника
трудови задължения. На следващо място, следва да се установи субективното
отношение на пострадалия към настъпилия резултат, а именно, че същият е
предвиждал настъпването на вредоносните последици – увреждане на здравето, но е
мислил да ги предотврати. В случая доказателства за това субективно отношение
бяха събрани чрез протокола за резултатите от разследването на злополуката,
както и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, от които се
установява, че макар да е шофирал в населено място при ограничение на скоростта
от 50 км/ч, водачът е превишил скоростта и е шофирал с 85км/ч. Следователно,
налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Следователно,
процентът на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, е в размер на
80%. Ето защо на всеки от ищците следва да се присъди сумата от по 30 000лв. /
след редукцията/, която в пълен обем би репарирала претърпените от тях болки и
страдания. Обезщетението за забавено плащане ще се присъди от датата на
настъпване на злополуката до окончателното изплащане на сумите.
Ищците
претендират разноски на основание чл.38 от ЗА, като предвид уважения размер на
претенциите на адв.М. следва да се присъди сумата от 3000лв. за *** ищци.
Ответникът претендира разноски за заплатен адв. хонорар в размер на 9036 лв. с ДДС. Ищците са направили възражение за прекомерност на разноските в тази част. Съдът не споделя това възражение, тъй като възнаграждението е в минимален размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, с ДДС. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника ще се присъди сумата от 8059,84лв., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, включваща съответна
част от всички разноски, направени в производството.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 2400лв. –
държавна такса за уважените размери на предявените искове и 5лв.- държавна
такса за издадено съдебно удостоверение по искане на ищците.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да
заплати на В.Б.Т., ЕГН: **********,***, сумата
от 30 000лв./тридесет хиляди
лева/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради **** при трудова злополука, настъпила на ***** г. в *****, *****, на **** Б.Б.Т., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от **** г. до окончателното й изплащане, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 150 000лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да
заплати на Б.Б.Т., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на законния си представител В.Б.Т.,***, сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/ - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради **** при
трудова злополука, настъпила на ***** г.
в *****, *****, на **** Б.Б.Т.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **** г. до окончателното
й изплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
150 000лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да заплати на адв.Р.М., с личен № *******, с адрес ******************,
сумата от 3000лв./три хиляди лева/ -
адв. възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН: ********** и Б.Б.Т.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на *** В.Б.Т.,***, да заплатят на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, сумата от 8059,84лв./осем хиляди
петдесет и девет лева и 84ст./ - разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, с
ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Нестор Абаджиев” № 28а, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 2405лв./две хиляди
четиристотин и пет лева/ – държавна такса.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ответника – ЗАД «Алианц
България», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
«Княз Дондуков» № 59.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ