РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110114370 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от С. Р. З., в качеството си на майка на М. А. З., ЕГН:
**********, с която търси защита от домашно насилие за дъщеря си срещу А. Д. З., ЕГН:
********** и Г. А. Т., ЕГН: **********.
В молбата и уточнителната молба от 15.03.2024 г. са изложени твърдения, че М. З. е
диагностицирана с основно заболяване по рождение детска церебрална парализа с решение
на ТЕЛК, което установява 95% трайна неработоспособност, с нужда от чужда помощ и
съпътстващи заболявания като хипотиреоидизъм, метаболитен синдром, инсулинова
резистентност и пред-диабет. Когато детето навършило 17 години, молителката и дъщеря й
решили тя да се премести да живее в дома на чичо си /брат на ответника/ и съпругата му.
Основната причина за това решение била ежедневното грубо и агресивно поведение на баща
й - ответника А. З.. В молбата се поддържа, че М. не може да се обслужва сама и има нужда
от подкрепа, не може да приема сама лекарства, не осъзнава тяхната опасност, поради което
се нуждае от ежедневни и непосредствени грижи, които майка й осигурява. Излага
твърдения, че на 12.12.2023 г. по настояване на ответниците А. З. и Г. Т., М. З. е посетила
психиатър, който без да я прегледа й предписал медикамента „Ламиктал“, който според
майката С. З. сериозно застрашавал живота и здравето на детето й. В тази връзка майката
излага твърдения, че спрямо дъщеря й е осъществен акт на домашно насилие от страна на
баба й Г. Т., която на 23.12.2023 г., 16:00 ч., е започнала да й дава „Ламиктал“ в неустановени
дози. На 02.01.2024 г. към 13:00 ч. С. З. посетила жилището на ответницата Г. А., което се
намира на адрес: в гр. Дългопол, ул.Н.В, забелязала странното поведение от страна на М. З.
и попитала баба й дали й е давала някакви лекарства. В началото ответницата Г. Т. отричала,
1
по впоследствие признала, че е давала това лекарство на внучка си. Молителката излага
твърдения, че на 30.01.2024 г., около 16:00ч. ответникът А. З. отишъл да вземе дъщеря им от
жилището, находящо се на адрес: гр. София, жк. „Модерно предградие“, ул. „В.М., за да я
изведе да се поразходят и после не я е върнал обратно вкъщи. Твърди, че до момента на
подаване на молбата за защита М. е заключена в апартамент, находящ се на адрес: гр. София,
ул. „Б.“ № 8, като никой не се допуска до нея, включително назначената й асистентка по
програма към Столична община. Въпреки молбите на майката, същата не била допусната до
жилището, което е и нейна собственост и не можела да видя М.. В молбата се поддържа, че
двамата ответници извършват постоянно актове на домашно насилие спрямо М., чрез
принудителното ограничаване на личния й живот, изразяващи се в забрана за срещи с майка
й, забрана на достъп на външни хора, отнемане на мобилното й устройство, принуда да пие
несъобразени със здравословното й състояние лекарства. Предвид изложеното, моли съда да
издаде заповед за защита от домашно насилие на М. З. срещу всеки от ответниците.
В депозираното становище по делото ответниците оспорват твърденията за упражнено
спрямо М. З. домашно насилие и молят съда да отхвърли исканията за издаване на заповеди
за защита от домашно насилие.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се
установява, че М. А. З. е дъщеря на С. Р. З. и А. Д. З..
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са, или са били в семейна връзка,
или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка.
По отношение на здравословното състояние на молителката съдът намира, че от
събраните по делото писмени доказателства и заключението на комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза безспорно се установи, че същата страда от
заболяването спастична церебрална парализа, в резултат на което с Експертно решение на
ТЕЛК пожизнено й е определена 95 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане с чужда помощ. От заключението на експертизата, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, се установява, че молителката М. З. не може да
задоволява самостоятелно основните си жизнени потребности, уменията й за комуникация
са нарушени, непълноценни, а нивото й на интелект спрямо възраст, образование и бит е на
ниво умерена умствена изостаналост. Съдът намира, включително предвид личните си
впечатления от молителката, придобити в откритите съдебни заседания по делото, че
същата изпитва затруднения при участие в съдебното производство.
В настоящия случай, първият акт, чрез който се твърди да е осъществено домашно
насилие спрямо молителката М. З. е даването й, от страна на ответницата Г. Т., да приема
медикамента „Ламиктил“ от 23.12.2023 г. до 02.01.2024 г. Между страните не се спори, че в
резултат на посещение при психиатър на 12.12.2023 г. същият й е назначил за прием този
медикамент. При разпита си в откритото съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г.
вещото лице д-р Р. К. заявява, че влиянието на лекарството „Ламиктил“ върху молителката е
положително и то не вреди на същата, и при нейното състояние само по себе си приемането
на този медикамент не може да доведе до бързо повишаване на телесното тегло. При така
установеното от фактическа страна относно психичното състояние на молителката в смисъл,
2
че сама не може да се грижи за своите работи, включително да приема лекарства, и
положителното влияние на медикамента върху нейната психика, съдът намира, че
предоставянето от страна на ответницата Г. Т. на молителката М. З. на този медикамент за
прием не съставлява акт на домашно насилие.
Вторият акт на домашно насилие, който се твърди да е осъществен спрямо молителката
е завеждането й на 30.01.2024 г. в дома на баща й, и недопускането на майката на
молителката да осъществява контакт с нея. От показанията на свидетелите С. П. и П. Т. – П.
съдът приема за безспорно установено, че
до 30.01.2024 г. С. З. е осъществявала ежедневен контакт с дъщеря си и се е грижела за нея, а
след 30.01.2024 г. ответникът А. З. не я е допускал да осъществява контакт с дъщеря си М. З..
От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза се
установява, че емоционалната връзка между С. З. и М. З. е била много силна до момента на
преместването на последната да живее при бащата, а към момента на изследването в
поведението на изследваната има негативизъм към майката и нежелание да се вижда с нея,
но според вещите лица молителката е крайно недооценъчна, с липсващ самоконтрол, и тези
нейни желания не бива да се кредитират поради манипулируемост и внушаемост на лицето.
При разпита си в съдебното заседание, проведено на 10.09.2024 г. вещите лица посочват, че
предвид състоянието си, молителката се привързва към всеки, който се грижи за нея.
Предвид така установената от фактическа страна силна емоционална връзка между
молителката и майка й преди бащата да я задържи при себе си, и обстоятелството, че след
30.01.2024 г. същият рязко е прекъснал всяка възможност за контакт между двете, съдът
намира, че спрямо молителката действително е осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника А. З., нейн баща, изразяващ се в отнемане на възможността да
контактува с майка си, която до този момент за нея е била близък човек.
В принципен план, съдът намира за необходимо да посочи, както е видно и от
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, че
въпреки установената умерена умствена изостаналост молителката е в състояние да
формира емоционални връзки с хората от обкръжаващата я среда, от което следва, че спрямо
нея може да бъде извършен акт на домашно насилие посредством принудително
ограничаване на личния й живот чрез отнемане на възможността й да общува с човек, който
до този момент й е бил много близък, а именно нейната майка.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал.
1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна,
адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Предвид изложеното, особеностите на конкретния случай и обстоятелството, че е
налице спор относно поставянето на молителката под запрещение, и принципната
възможност ответникът да бъде назначен за нейн настойник/попечител, съдът намира, че не
е уместно да налага мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, както и мярката се
съобразява с тежестта на извършения акт на домашно насилие и следва да наложи
единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗНД, а именно – задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката като занапред
преустанови действията по препятстване на срещите на М. с майка й.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса и разноските по делото в
общ размер от 1310 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева, 585 лева
3
възнаграждение на ВЛ за изготвяне на комплексна съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, платени от бюджета на съда и 700 лева възнаграждение за процесуален
представител на молителката, платени от бюджета на съда. Ищцата не е поискала
присъждане на разноски в своя полза, поради което такива не й се дължат.
По искането на ответницата за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН такива не следва да бъдат присъждани, тъй като подадената молба е за
защита на лице, което, както беше установено, е в безпомощно състояние вследствие на
заболяване.
Особеният представител на молителката е направил искане за увеличаване на
определеното възнаграждение, предвид минимално определения размер на адвокатското
възнаграждение с Наредба № 1/2004 и обстоятелството, че по делото са проведени повече от
две съдебни заседания. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, като на
особеният представител да бъдат изплатени от бюджета на съда още 300 лева, предвид
обстоятелствата, че вече са му изплатени 400 лева, действително минималният размер на
възнаграждение по Наредба № 1/2004 за дела за защита от домашно насилие възлиза на 600
лева и по 250 лева за всяко съдебно заседание след второто, но така определените размери
не обвързват съда, и по съществото на делото са проведени общо три открити съдебни
заседания.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу А. Д. З., ЕГН:
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. Д. З., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. А. З., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН А. Д. З., ЕГН: **********, да плати
по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25.00/двадесет и
пет/ лева държавна такса и 1285.00/хиляда двеста осемдесет и пет/ лева разноски или общо
1310.00(хиляда триста и десет) лева.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 09-то РУ на СДВР, което да се връчи от 09-то
РУ на ответника.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на А. Д. З., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от С. Р. З. за защита от домашно насилие на М. А. З.,
ЕГН: **********, извършено от Г. А. Т., ЕГН: ********** и отказва да издаде заповед за
незабавна защита.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3
ЗЗДН, независимо от обжалването .
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда на адвокат С. Г. Е., с личен номер на адвоката
№ **********, със служебен адрес: гр. Пирдоп, ул. „А. Г.“ № 1, ет. 2, сумата от 700.00 лева
(седемстотин лева), за което да се издаде 1 бр. РКО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд
4
в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5