О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260063
гр. Хасково, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски Окръжен съд,
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Капка Вражилова ВЧНД № 670 от 2020 год., по
описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл., вр. чл. 250, ал. 4 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител М.З.М. ***, чрез повереника му адв.Д.А.-***, против Определение № 260078 от 16.10.2020г. на Районен съд– Хасково, постановено по НЧХД№ 685/2020г. по описа на съда, в частта с която наказателното производство за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК /за подадените от подс.П.И.К. сигнали срещу частния тъжител на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет/ е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК.
В жалбата се излагат твърдения, че частният тъжител е узнал съдържанието на депозираните срещу него сигнали от подс.К. *** и Министерски съвет едва на 28.08.2019г. и на 03.09.2019г./годината е била уточнена в съдебното заседание пред въззивната инстанция/, когато същите са му били предоставени от съответните институции във връзка със съдебно удостоверение, издадено му от РС-Хасково. По този начин се аргументира първоначалната невъзможност в съдържанието на частната тъжба да бъдат конкретно изложени обстоятелствата на престъплението, а именно време, място и начин на извършването му. Подчертава се, че поради тази причина, едва след издаване на съдебно удостоверение от РС-Хасково, последвано от предоставяне от страна на Община Хасково и Министерски съвет на необходимата документация, даваща му информация във връзка с горните обстоятелства, частният тъжител е извършил необходимите допълнения и уточнения в тъжбата. На база на тези доводи счита последната за отговаряща на условията на чл.81 НПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, след което да върне делото на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият повереник поддържат частната жалба с аргументите, изложени в същата. Правят уточнение, че в нея е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината в конкретните дати на узнаване съдържанието на сигналите, депозирани от подсъдимата, като сочат, че това е станало на 28.08.2019г. и 03.09.2019г.. Тъжителят изрично заявява, че преди това не е бил запознат със съдържанието на сигналите, по повод на които са му били извършени проверки от страна на Община Хасково.
Подсъдимата намира за правилно определението на първоинстанционния съд, в частта с която е постановено прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК във връзка със сигналите й срещу частния тъжител, подадени на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет.
Хасковският Окръжен съд, като провери
изцяло правилността на обжалвания акт, по посочените в частната жалба
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 250, ал. 4, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК.
НЧХД № 685/2020 г., по описа на Районен съд – Хасково е образувано по тъжба, подадена от М.З.М. на 12.06.2019г. против П.И.К., с искане същата да бъде предадена на съд за извършени клевети и обиди чрез депозирани от нея на 13.12.2018г., 02.04.2019г. и 12.04.2019г. сигнали до Община Хасково. Отделно от това в тъжбата се споменава за наличието и на други сигнали от подсъдимата до Община Хасково, съдържащи подобни клеветнически и обидни твърдения, подадени през 2018г. и 2019г.. В тази връзка и с оглед уточняване на обстоятелствата на извършените престъпления с тъжбата е направено доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение от РС-Хасково, по силата на което на частния тъжител да бъдат предоставени заверени преписи от въпросните сигнали.
С разпореждане на съдията-докладчик от 18.06.2019г. тъжбата е била оставена без движение за конкретизиране на датата, мястото и начина на извършване на твърдените клеветнически и обидни действия. В определения седемдневен срок и с оглед изпълнение на указаното тъжителят депозирал молба, с която се „опитал“ да изясни горните обстоятелства по отношение визираните в тъжбата деяния от 13.12.2018г., 02.04.2019г. и 12.04.2019г./обозначени в молбата като т.1, т.2 и т.3/, като изрично посочил, че поради липсата на издадено от съда съдебно удостоверение, не е могъл да се запознае със съдържанието подадените през 2018г. и 2019г. от подсъдимата сигнали до Община Хасково. Отделно от това, със същата молба, тъжителят посочил допълнително и данни, касаещи други случаи, извън първоначалните, визирани в тъжбата, за извършени клеветнически и обидни действия от страна на подсъдимата в подадени до Министър-председателя на РБългария писмени изложения.
На 30.07.2019г. на частния тъжител било издадено съдебно удостоверение от РС-Хасково, по силата на което на М. *** с писмо от 29.08.2019г., а от администрацията на Министерски съвет- с писмо от 02.09.2019г. заверени преписи от постъпили жалби и сигнали от подс. П.К.. След запознаването със съдържанието на същите на 16.09.2019г. тъжителят депозирал нова молба до РС-Хасково, в която като допълнение на тъжбата изложил конкретните обстоятелства във връзка с твърденията му за извършени от подс.К. клеветнически и обидни действия. Този път първоначално посочените в тъжбата деяния от 13.12.2018г., 02.04.2019г. и 12.04.2019г. били изложени съответно в т.1, т.4 и т.5 от молбата, а в останалата част били описани други случаи на подадени от страна на подсъдимата сигнали до министър-председателя на РБългария от други дати.
С оглед изрично разпореждане на съдията-докладчик, последно на 06.11.2019г. била депозирана трета по ред уточнителна молба от страна на тъжителя, с която била направена конкретизация относно допълнително посочените в предходните молби деяния, касаещи сигнали, подадени до Министър-председателя.
В определението, предмет на настоящия въззивен контрол, съдията-докладчик при РС-Хасково приел, че П.И.К. следва да бъде предадена на съд за твърдените в тъжбата престъпления клевета и обида, а именно: по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.1 НК, във връзка с подадени до община Хасково и Министър-председателя на РБългария сигнали в периода 02.04.2019г.- 20.05.2019г. и по чл. 148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК, във връзка с подадени до община Хасково и Министър-председателя на РБългария сигнали в периода 19.04.2019г.-14.08.2019г.. Отделно от това, със същото определение наказателното производство по делото било прекратено за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК в частта за подадените от П.И.К. сигнали срещу частния тъжител на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет. Последното било аргументирано от съдията-докладчик с обстоятелството, че по отношение деянията, визирани в т.1, т.2 и т.3 от уточняващата молба от 16.09.2019г. не били изпълнени изискванията на чл.81 ал.3 от НПК, а именно тъжбата била подадена след изтичането на 6-месечния срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението. В подкрепа на изводите на съда били цитирани решения на ВКС, касаещи ограничената с шестмесечния преклузивен срок възможност на частния тъжител да отстрани непълноти в съдържанието на частната тъжба, очертаваща рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Настоящият състав на Окръжен съд –
Хасково не споделя изложените в мотивите на обжалваната прекратителна част от
определението изводи, поради което намира същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Тъжбата, съобразно императивните изисквания на чл. 81, ал. 3 от НПК, се подава в шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или считано от деня на получаване от пострадалия на съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, когато на досъдебното производство е установено, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия. Безспорно в настоящия случай неприложима е втората алтернативно предвидена от законодателя хипотеза, тъй като не се сочи от тъжителя, а и няма данни по делото, да е образувано досъдебно производство за визираното в тъжбата деяние, съответно същото да се спряно от разследващите органи на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
Приложима към настоящия казус е първата хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК и тъжителят е следвало да подаде тъжбата си в шестмесечния срок, считано от деня на узнаване за извършването на деянието. Без да обсъди това обстоятелство, първоинстанционният съд е приел, че по отношение деянията, визирани в т.1, т.2 и т.3 от уточняващата молба от 16.09.2019г., не били изпълнени изискванията на чл.81 ал.3 от НПК, а именно- тъжбата била подадена след изтичането на 6-месечния срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършването на престъплението. Правейки този извод съдията- докладчик постановил диспозитива на определението си, с който прекратил наказателното производство по делото за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК в частта за подадените от П.И.К. сигнали срещу частния тъжител на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет.
Внимателният прочит на тъжбата и уточняващите молби към нея показва, че т.1, т.2 и т.3 от молба от 16.09.2019г., касаят деяния, свързани чрез подадени от подсъдимата сигнали, както следва: по т.1- изготвен ръкописно документ от 13.12.2018г., по т.2- саморъчна жалба от 16.01.2019г., а по т.3- саморъчна жалба от 31.01.2019г., всичките депозирани в Община Хасково. Посочена поредност на фактологията и хронологията на подаване на сигналите, описани с уточняващата молба и съответно в обстоятелствената част на определението на РС-Хасково, не съответства изцяло на отразеното в диспозитивната част на последното, касаещо подадените от подсъдимата сигнали на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет. Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира обжалваното определение в прекратителна му част за неясно и противоречиво, поради което и неправилно.
Отделно от горното, буди недоумение обстоятелството, че К. е била предадена на съд за квалифицирани като клевета и обида деяния, извършени съответно в периодите от 02.04.2019г. до 20.05.2019г. и от 19.04.2019г. до 14.08.2019г., а едновременно с това наказателното производство е било прекратено поради изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.81 ал.3 НПК за тези, касаещи престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК във връзка с подадените от подсъдимата сигнали срещу частния тъжител на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет. Прецизната съпоставка на датите, за които на подсъдимата са повдигнати обвинения и тези, за които наказателното производство е прекратено, показва, че част от тях съвпадат или се обхващат от визираните периоди. В този смисъл неясни за въззивния съд остават мотивите на първата инстанция да заключи, че по отношение на част от деянията от частен характер преклузивният срок е изтекъл, а за други- не. Още по-голямо затруднение в тази насока създава и липсата на произнасяне на съда относно това, кога точно е узнал пострадалия за престъпленията, за да може да бъде изчислено коректно течението на 6-месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.81 ал. 3 НПК. С оглед обстоятелството, че сезиращата съда тъжба е била подадена на 12.06.2019г., т.е. ден преди изтичането на този срок, считано от първото по хронология посочено в нея деяние, а именно това от 13.12.2018г., то същата не се явява просрочена. Извършените с последващите тъжби уточнения, касаещи въпросната дата, противно на неправилното тълкуване на практиката на ВКС, направено от съдията- докладчик, касаят възможността за отстраняването на нередовностите в тъжбата, но не й сезиращата й функция. Най-накрая пъвоинстанционният съд не е отчел и обстоятелството, че тъжителят се е запознал с конкретното съдържание на сигналите на подсъдимата, депозирани в Община Хасково и Министерски съвет, едва след официалното получаване на същите съответно на 29.08.2019г. и 02.09.2019г. Последните на практика са единствените конкретни дати по делото, от които може да бъде направен извод за узнаване от страна на пострадалия за извършването на престъпленията, от които именно би следвало да бъде изчислявано течението на 6-месечния срок. Необходимо е да се отбележи, че забавянето на тъжителя при изготвянето на уточняващите молби в голяма степен се дължи и на бездействието на съдията- докладчик, които е издал поисканото още с тъжбата от 12.06.2019г. съдебно удостоверение едва на 30.07.2019г.. Чак след това тъжителят е получил възможност да се снабди със заверени преписи от сигналите на подсъдимата, от които да узнае тяхното конкретно съдържание и съответно да формулира обстоятелствата на престъпленията. В този смисъл неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд за това, че тъжбата е подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.
Не на последно място следва да бъде обърнато внимание на първоинстанционния съд относно констатираната непълнота в контролираното определение, дотолкова, доколкото в същото липсва произнасяне по описаните в уточняващата молба от 16.09.2019г. деяния, касаещи подадени от подсъдимата сигнали в община Хасково на 16.01.2019г. и 31.01.2019г.. За последните същата не е била нито предадена на съд, нито пък е бил постановен прекратителен диспозитив по отношение наказателното производство за тях. За сметка на това съдията- докладчик е предал на съд К. за деяния, които са били въведени за първи път с допълнителните молби към тъжбата и които по същността си представляват нови тъжби, за които видно от материалите по делото, не е събрана държавна такса.
Отделно от това настоящият въззивен състав намира за необходимо да подчертае, че трите имена на подсъдимата са П.И.К., което следва да бъде съобразено от първоинстанционния съд, доколкото в обжалваното определение от 16.10.2020г. на съд е била предадена П.И. К.
Така констатираните неясноти и противоречия в контролираното определение в неговата прекратителна част води до нарушаване правото на адекватна защита на обвиненото лице, тъй като го лишава от възможността да разбере за кои деяния от тъжбата и нейните уточняващи молби е предадено на съд и за кои- наказателното производство е било прекратено.
Гореизложеното обуславя извода на съда за основателност на постъпилата жалба, респ. за неправилност и незаконосъобразност на прекратителната част от обжалваното определение и води до необходимост първоинстанционният съд да преосмисли съдържанието на тази част от акта си, с която предава подсъдимата на съд.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 вр. чл.250 ал.4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260078 от 16.10.2020г. на Районен съд– Хасково, постановено по НЧХД№ 685/2020г. по описа на съда, в частта с която наказателното производство за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 НК /за подадените от подс.П.И.К. сигнали срещу частния тъжител на 13.12.2018г. до Община Хасково, на 02.04.2019г. до Община Хасково и на 12.04.2019г. до Министерски съвет/ е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК .
ВРЪЩА делото на РС-Хасково на фазата на извършване на подготвителните действия от съдията-докладчик по чл.247а НПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.