Решение по дело №425/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 214
Дата: 27 юли 2021 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20214400500425
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Плевен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска

Красимир Ив. Петракиев
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от Красимир Ив. Петракиев Въззивно
гражданско дело № 20214400500425 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 191/25.03.2021 г., Плевенски районен съд по гр. дело №
4456/2020г. по описа на същия съд е осъдил „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя Б.
Г. да заплати на ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П. сума
в размер на 5000 лв., дадени при отпаднало основание, въз основа на развален
Договор за възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020 г., на основание
чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД.
Осъдил „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П., представлявано от управителя Б. Г. да заплати на Р. ИВ.
Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П. сума в размер на 6000 лв.,
дадени при отпаднало основание, въз основа на развален Договор за
възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020 г., на основание чл.55, ал.1,
пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД.
1
Отхвърлил предявения от „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище
и адрес на управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г.
срещу ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П. и Р. ИВ. Ш.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П. насрещен иск с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците
да му заплатят сумата от 6612 лв., представляваща дължимият остатък от
договорената сума по договор за извършени СРР-та от 01.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата по иска от завеждането на исковата молба
до окончателното издължаване на сумата, като неоснователен и недоказан.
Осъдил „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П., представлявано от управителя Б. Г. да заплати на ЕМ. Л..
ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. П. и на Р. ИВ. Ш. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. П. сумата от 1690.00 лв, представляваща
сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Хидромат“ ЕООД. В нея се правят оплаквания, че същото е порочно –
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Развива
доводи, че изводът на съда, че недостатъците са толкова съществени, че не
позволяват вещта да се ползва за обичайна употреба се основава само на
заключението на вещото лице и е неправилен. Твърди, че вещото лице не е
направило такова твърдение. Твърди също и че покривната конструкция е
изградена по искане на въззиваемите, без проектна документация и копира
съществуващия до този момент покрив, поради което може да изпълнява
предназначението си. Счита, че въззиваемите също носят отговорност за
своето противоправно поведение, защото не са си изработили строителна
документация и неправилно съдът санкционира изпълнителя, тъй като не
съответства конструкцията на нормите за проектиране. Счита, че това не е
негово задължение. Навежда редица оспорвания в изводите на вещото лице,
които не се основават на конкритни документи и са противоречиви, тъй като
недостатъците хем са съществени, но могат да бъдат отстранени. Счита, че в
случая възложителят има право да иска една от опциите по чл.265 ал.1 от
ЗЗД, но не и да се приеме пълно неизпълнение на договора от негова страна.
Моли да се отмени атакуваното решение, като се постанови ново по същество
на спора, с което да се отхвърли изцяло главния иск да се уважи предявения
2
от него насрещен иск, алтернативно да се намали дължимото по договора
възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от ЕМ. Л.. ИВ. и Р. ИВ. Ш., чрез
проц. представител адв.ИВ. Н.. В него се излагат доводи за неоснователност
на жалбата. Твърди се, че фактическата обстановка е изяснена и правилно
съдът е възприел, че недостатъците при изграждане на покрива са толкова
съществени, че при евентуално отстраняване следва да се изгради нов покрив.
Счита, че рискът от липса на строителни книжа следва да се понесе от
изпълнителя. Поради това и счита, че правилно договорът е развален и се
дължи връщане на даденото на отпаднало основание. Приема главния иск за
доказан по основание и размер, а насрещния за неоснователен. Моли
решението да бъде потвърдено, като претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
3
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства съдът е
приел за установена фактическата обстановка по делото, която накратко е
следната:
Безспорно между страните е, че са сключили договор за възлагане и
извършване на СМР от 01.06.2020 г., по силата, на който въззиваемите са
възложили на въззивното дружество да извърши „ремонт на покривна
конструкция“ с гаранционен срок от 60 месеца, по представена и приета
оферта, неразделна част от договора за изпълнение със срок за изпълнение на
СРР 20 дни и заплащане на цена в размер на 40%, 30% и 30%.
В договора подробно са описани правата и задълженията на двете
страни: 1.правата и задълженията на възложителя са: да осигури
необходимите средства за обекта; да осигури периодичен инвеститорски
контрол при извършването на СРР и въвеждането на обекта в експлоатация;
да предаде на изпълнителя строителната площадка в пет дневен срок от
влизането в сила на настоящия договор; да участва със свои 4 представители
при приемане и въвеждане на обекта в действие; да покани изпълнителя за
отстраняване за негова сметка на появилите се в срока на гаранционния срок
дефекти писмено в пет дневен срок от установяването им; че възложителят
има право да проверява изпълнението на договора по всяко време и по начин,
незатрудняващ работата на изпълнителя, свързани с изпълнението на
договора, в резултат на които възникнат: смърт или злополука, на което и да
ФЛ, загуба или нанесена вреда на каквото и да е било имущество, вследствие
изпълнение предмета на договора по времетраене на строителството 2.
правата и задълженията на изпълнителя са: да извърши договорените СРР в
договорения срок, като организира, координира цялостния процес на
строителството, съгласно одобрения проект по офертата; да влага в
строителството качествени материали, конструкции и изделия, отговарящи на
изискванията по БДС; да обезпечи необходимите му за работа машини,
съоръжения и работна ръка при подбора, на която приоритетно да се подбира
подходяща такава от местното население с цел увеличаване на трудовата
заетост в района; да предостави на инвеститорския контрол възможност за
извършване на контрол по изпълнението на работите по обекта; да извърши за
своя сметка всички работи по отстраняването на виновно допуснатите
грешки, недостатъци и др., констатирани от инвеститорския контрол на
4
обекта; да уведоми писмено възложителя за готовността за окончателното
приемане на обекта; да предаде на възложителя пълен комплект документи за
обекта с оглед приемането му и въвеждането му в експлоатация; да охранява
обекта за своя сметка до предаването му на възложителя; 3. че договорът
може да бъде прекратен: по взаимно съгласие и при виновното неизпълнение
на задължението на една от страните по договора с петдневно писмено
предизвестие от изправната към неизправната страна.
Не се спори и, че приложената като доказателство по делото оферта е
неразделна част от сключения договор, изготвена от въззивника, съгласно
която СРР възлизат на обща стойност от 17 000 лева., като са посочени по
отделни пунктове количества, единична цена и обща цена.
Също не се спори, и е видно от приложените фактури, че на 01.06.2020
г. ищецът Е. Л. И. е заплатил на ответника сумата от 5000 лева, а на
10.06.2020 г. ищецът Р. ИВ. Ш. е заплатил отново на ответника сумата от
6000 с посочено основание и в двете фактури "аванс за ремонт на покрив".
Спорни са въпросите изпълнени ли са задълженията по договора от
всяка от страните, извършени ли са описаните в него СМР в срок и качество,
следва ли да се приеме разваляне на договора поради пълно неизпълнение,
следва ли да се върнат дадените по него суми на въззиваемите и дължат ли
възложителите заплащането на пълната цена?
Основния спорен по делото въпрос касае извършването на СМР,
тяхното качество и дали изпълненото притежава толкова съществени
недостатъци, че да прави вещта /покривна конструкция/ негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Т.е. налице са предпоставките по
чл.265 ал.2 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в исковата си молба въззиваемите твърдят, че
имали уговорка след ремонта на покрива в подпокривното пространство да се
обособят тавански помещения. В договора и в приложенията към него яма
записана изработка на такива помещения, поради което и съдът не може да
приеме, че този въпрос попада в предмета на доказване по делото.
Премета на договора за изработка е само „ремонт на покривна
конструкция“, като това включва всички описани в офертата в 15 пункта
5
дейности по количества и цени.
За да приеме, че договорът е развален при условията на чл.265 ал.2 от
ЗЗД РС-Плевен се е позовал на заключението на вещото лице С., че
изпълнените СМР са със съществени недостатъци – конструктивни и
технологични, и следователно покривът не може да изпълнява своето
предназначение.
Тези изводи на първата инстанция не ес споделят от настоящия състав.
Изводите на съда са изградени върху фрагменти от заключението на вещото
лице, а и без да отчитат отговорността на всяка от страните за точното
изпълнение на договорните задължения. Има задължения, които произтичат
от самия договор, но при договора за строителство, който е по-специфичен от
останалите договори за изработка са налице и излични законови регламенти в
други актове. Основният в тази област е ЗУТ.
Когато става въпрос за строителни дейности независимо от свободата
на договаряне между гражданско правните субекти са въведени и правила
общоважащи за всички. Тези правила са законови и тяхното неизпълнение
прави поведението на съответното лице противоправно. Основният принцип в
правото е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. В конкретния случай е установено неизпълнение на задълженията
по договора от двете страни. Въззиваемите не са заплатили дължимата по
него сума в пълен размер, позовавайки се на недостатъци в изпълнената
работа. Наличието на недостатъци е безспорно установено от заключението
на вещото лице. Същите са подробно описани в т.2 - покривната конструкция
не е изчислена за товарите, които трябва да носи и столиците, както и
обшивката от OSB са провиснали; в двете помещения са поставени общо 9
броя попове, върху който стъпват три броя столици със сечение 12/12, което
затруднява експлоатацията на помещенията като стаи; дървената покривна
конструкция не е изпълнена със сух материал; покривната конструкция не е
осигурена във вертикално и хоризонтално направление за предаване на
основните товари - не са изпълнени попове с необходимото сечение, подкоси
и клещи; връзката между хоризонталните и вертикалните елементи не е
надежна - липсват скоби и метални планки; дървените попове, поддържащи
покрива са закотвени към плочата с ъглови планки и анкерни болтове, в
6
резултат на което са се появили пукнатини по мазилката на тавана в
помещенията отдолу; не е осигурено минимално разстояние от 10 см. между
комина и дървената конструкция на покрива, което го прави пожароопасен;
бетона, използван за направата на стоманенобетонов пояс не е уплътнен,
връзката между отделните елементи не е добра и липсва минимално бетоново
покритие на армировката от 45 мм; армировката е смачкана и срязана на
места, като по този начин се губи каквато и да е носеща способност. Същото е
описано и по видове работи, цени и количества в таблицата в констативната
част, като е отбелязан и процента на неизпълнение. Действително вещото
лице е посочило, че не може по категоричен начин да каже дали този покрив
ще изпълнява предназначението си, но това е предвид както вложените
материали, така и липсата на изчисления за вложените в конструкцията
дървени материали, който не е сух. По идентичен начин вещото лице казва, че
изпълнените СРР по договора са с редица конструктивни и технологични
недостатъци, които са съществени, тъй като липсват изчисления за
елементите на покрива, от които да е видно, че имат необходимата носеща
способност. В същото време в т.3 вещото лице е посочило, че недостатъците
могат да бъдат отстранени.
При така изложените от техническа страна изводи на експерта следва да
се разграничат два основни факта – първия - израдена с нови материали
покривната конструкция в цялост. Вещото лице не е констатирало липса на
някаква част от нея или недоизграен участък. Т.е. установено е извършването
на ремонт /подмяна на стари с нови елементи/. Вторият е, че са налице
недостатъци по отношение на вложения бетон за пояс, неговата армировка и
направата на самата покривна конструкция като скеле от дърво, съответно
вложения дървен материал. Вещото лице е посочило в таблицата, че на 100%
са изпълнени демонтаж на стара покривна конструкция, тухлена зидария за
надзид, тухлена зидария за стена, монтаж на челни дъски, монтаж на сачак,
монтаж на улуци, казанчета, монтаж на покривно фолио, направа на
контралетва, направа на хоризонтална летвена скара и доставка и монтаж на
нови керемиди. За кофраж на бетонов пояс, армировка на бетонов пояс и
бетон на пояс е прието изпълнение от 10%, направа покривна конструкция –
50%, монтаж улами 90% и монтаж та ОСБ 20%. Съобразно тези констатации
пълно изпълнение има в 10 пункта по договора, а непълно или неточно,
7
некачествено в 6 пункта.
Съществеността на тези недостатъци, за да не може да се ползва
покрива за обичайното си /в случая съвпада с договорното/ предназначение
не е установена според настоящия състав. Отделно от това вещото лице
приема, че тези недостатъци са отстраними, но основният й аргумент да
приеме тяхната същественост е липсата на изчисления на елементите на
покрива.
Липсата на изчисления на елементите на покрива според съда,
съобразно действащия специален закон ЗУТ е отговорност на възложителите.
Съгласно чл. 148 ал.1 „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон.“ Тъй като конкретният строеж попада в хипотезата на
чл.147 ал.1 т.3 от ЗУТ не е необходимо изготвяне и одобряване на
инвестиционен проект. За издаване на разрешението е необходимо да се
представи становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им
чл.147 ал.2 ЗУТ. Но заявлението за издаване се подава от възложителя с арг.
от чл.148 ал.4 от ЗУТ, на когото се издава и самото разрешение за строеж,
което е за целия строеж съгл. чл.152 ал.1 от ЗУТ. Възложител съгласно чл.161
ал.1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон в конкретния случай двамата въззиваеми Е.И. и Р.Ш., както
са посочени и в договора за изработка между страните. Възложителят
осигурява всичко необходимо за започване на строителството, т.е. и самото
разрешение за строеж и конструкторско становище. Въззивникът се явява
строител по смисъла на чл.163 от ЗУТ. Неговите отговорности са описани в
чл.163 ал.2 от ЗУТ. Те включватизпълнението на строежа в съответствие с
издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3
изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия,
продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите,
както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им.
При тази нормативна уредба на задълженията но страните по договор за
строителство, защото несъмнено ремонт на покривна конструкция
представлява СМР и попада в обхвата на ЗУТ, са налице неизпълнения на
законовите задължения и на двете страни. Първо възложителят без каквато и
8
да е одобрена строителна документация и без издадено разрешение за строеж
е предприел, сключването на договор за изпълнението на СМР. От друга
страна изпълнителят не е изискал такава документация и е изпълнявал
дейностите без да вложи качествен материал и в пълно технологично
изискване за влагането му.
Възложителят, след като не е осигурил проект, не може да претендира,
че изпълненото не отговаря на него. Изпълнителят не може да носи
отговорност за това, че липсват конструктивни изчисления, защото не е
негово задължение да ги осигури. От друга страна, дори и без проект е
длъжен да изпълни ремонта в съответствие с основните изисквания към
строежите и спазване на технологията за влагане на качествени материали. От
заключението на вещото лице се установява, че това не е направено.
Материалите не са качествени и изпълнението не е точно с основни
технологични изисквания.
При така сложените за страните задължения по изпълнението на
сключения помежду им договор, съдът счита, че и двете страни са
неизправни. Също така съдът приема, че установените недостатъци на
извършената работа не са съществени до степен да не позволяват вещта –
покрива да изпълнява обичайното си предназначение. Поради това и поради
факта, че двамата възложители също не са изпълнили законови задължения,
съдът счита, че няма основание да се приеме разваляне на договора между
страните при условията на чл.265 ал.2 от ЗЗД. При това положение за
страните остава обвързващата сила на договора и те имат правата съответно
по чл.265 ал.1 от ЗЗД за възложителите и чл.266 от ЗЗД за изпълнителя. С
исковата си молба въззиваемите са поискали в алтернатива на разваляне на
договора и връщане на даденото на осн. чл.55 ал.1 да се направи отбив от
цената на осн. чл.265 ал.1 т.3 от ЗЗД от по 3000лв. От своя страна ответникът
– въззивник е предявил насрещен иск за сумата от 6612лв., представляваща
стойност на извършени и незаплатени СМР.
Предвид заключението на вещото лице по делото, съдът счита, че от
договорените ремонтни дейности в общ размер на 17000лв. некачествено
изпълнени са СРР за 5404.75лв. или реално изпълнени са ремонтни работи за
11595.25лв. Съдът счита, че база за изчисляване е посочената в договора сума
9
от 17000лв., а не изчислената от вещото лице 17612.06лв., тъй като
последната не е приета от възложителя и не може да го ангажира по
представения договор.
Ето защо сумата от 5404.75лв. следва да бъде приета, като отбив от
цената поради некачествено изпълнение на извършената работа или на всеки
един от ищците по 2702.13лв. Тъй като същата не е заплатена, то няма и какво
да се присъжда в полза на ищците Е.И. и Р.Ш. по главния иск.
По насрещния иск следва да се присъди сумата от 595.25лв., която се
явява разлика между извършените СРР, след приспадане на отбивката за
некачестнено изпълнение и заплатените 11000лв. Върху тази сума се дължи
законна лихва, считано от 15.10.2020г. – датата на подаване на насрещната
искова молба до окончателното й изплащане.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд счита, че решението на
Плевенски районен съд следва а бъде отменено и вместо него да се постанови
друго по същество на спора, съобразно изложеното по-горе.
Предвид изхода на процеса Е.И. и Р.Ш. следва да бъдат осъдени на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** сумата
от 222.36лв. разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената и уважена
част от исковете и по представените списъци по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 191/25.03.2021 г., постановено от Плевенски
районен съд по гр. дело № 4456/2020г. по описа на същия съд изцяло, като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. П. против „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г. иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за сума в размер на 5000 лв.,
дадени при отпаднало основание, въз основа на развален Договор за
възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020г.
10
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. П. против „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г. иск с правно
основание чл.265, ал.1 т.3 ЗЗД за сума в размер на 3000 лв., представляваща
отбив от цената по Договор за възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. ИВ. Ш. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. П. против „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г. иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД за сума в размер на 5000 лв.,
дадени при отпаднало основание, въз основа на развален Договор за
възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. ИВ. Ш. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. П. против „ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г. иск с правно
основание чл.265, ал.1 т.3 ЗЗД за сума в размер на 3000лв., представляваща
отбив от цената по Договор за възлагане и извършване на СРР от 01.06.2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.266 вр.с чл.264 ал.1 от ЗЗД ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. П. и Р. ИВ. Ш. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от
управителя Б. Г. сумата от 595.25лв., която се явява разлика между
извършените СРР, след приспадане на отбивката за некачестнено изпълнение
и заплатените 11000лв. по Договор за възлагане и извършване на СРР от
01.06.2020г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2020г. –
датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ЕМ. Л.. ИВ. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. П. и Р. ИВ. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П.
ДА ЗАПЛАТЯТ на ХИДРОМАТ“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. П. ЕГН ***, представлявано от управителя Б. Г. сумата от
222.36лв. – разноски по делото за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
11
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12