Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, X-ти въззивен
състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 4 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 24.04.2019 г. по НОХД № 11462/2016
г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 97-ми състав, е
признал подс. М.А. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 281, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимият, който, в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба, чрез своя упълномощен
защитник – адв. Д.Р.,***, впоследствие допълнена,
след изготвяне на мотивите към присъдата. В нея се твърди, че постановената
присъда е незаконосъобразна и неправилна, наложеното наказание е явно
несправедливо, като размер, както и се прави възражение за изтекла абсолютна
давност, на което правно основание защитата се позовава, с оглед прекратяване
на наказателното производство. Обобщено, навеждат се доводи за липса на
субективна страна на твърдяното, инкриминирано деяние, изводима от отсъствието
на подсъдимия от страната през по-голяма част от времето. Явната
несправедливост на наказанието се аргументира освен с приетите от първия съд
смекчаващи вината обстоятелства, а още и с изминалия продължителен период от
време от извършване на деянието до постановяване на първоинстанционната
присъда, което не е било отчетено от районния съд. Прави се позоваване на
изтекла на 27.03.2019 г. абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване. Желае се отмяна на присъдата на СРС и постановяване на нова
такава, с която подсъдимият да бъде оправдан, поради липса на престъпление,
алтернативно отмяна на присъдата на първия съд и прекратяване на наказателното
производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
С
подадената въззивна жалба с допълнение не се правят
искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от 12.03.2020 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се
запозна с жалбата и допълнението ѝ, както и с
приложените материали към делото прецени, че
за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери,
също така, че не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в
съдебното заседание не е задължително. Въззивният съд
прецени, обаче, че същото е необходимо, поради нуждата от изразяване на личното
му становище, във връзка с продължаване на производството, предвид извършеното
изрично позоваване от защитата на обстоятелството за възможно изтекла абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване на престъплението, за което
подсъдимото лице е било предадено на съд.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция
защитата на подс. М.А. – адв.
Р., поддържа депозираната
въззивна жалба, по съображенията, изложени в нея.
Навежда доводи, че деянието, осъществено от подсъдимия, не е съставомерно от обективна и субективна страна по възведения
му престъпен състав, по съображения, че през по-голямата част от времето,
докато са приемани бежанците, подс. А. е бил в
чужбина, и макар да е получавал някакви средства, други са организирали
дейността. Позовава се на показанията на св. Р.Ц., която е признала, че е
осъдена като организатор на престъпна мрежа за придвижване и настаняване на
бежанци. Последната сочи, че подсъдимият не е имал знание нито за приеманите лица,
нито за придвижването им, респективно той не е бил съпричастен към ставащото в
апартаментите. На това основание пледира оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, алтернативно – намаляване на размера на определеното
му административно наказание „глоба“ до минималния, предвиден в закона, предвид
наличието на изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, а именно
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до реализация
на наказателната му отговорност. Също алтернативно, желае наказателното
производство срещу подзащитния му да бъде прекратено,
поради изтекла на 27.03.2019 г. абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване.
Подс. М.А.,
редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.
Представителят на СГП намира, че са
налице предпоставките за отмяна на присъдата на СРС и прекратяване на
наказателното производство, поради изтекла на 27.03.2019 г. абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение,
както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, по отношение
на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
По същество, налице са основания за отмяна на първоинстанционния
акт и прекратяване на наказателното производство по отношение на подс. М.А., поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
За да постанови присъдата си, СРС е
провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а
именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Съобразил
е събраните пред него и на досъдебното производство относими
гласни и писмени доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно : гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите И.К.П.(л. 194/гръб – л. 196 от
съдебното производство пред СРС), включително и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, дадени в хода на
досъдебното производство (т. 1, л. 56 – 57), М.Р.Г.(л. 196 – л. 196/гръб от
съдебното производство пред СРС), С.Т.П.(л. 230/гръб – л. 231 от съдебното
производство пред СРС), В.М.В.(л. 231 – л. 231/гръб от съдебното производство
пред СРС), Н.Н.(л. 247/ гръб – л. 248/гръб от
съдебното производство пред СРС), включително и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, дадени в хода на
досъдебното производство (т. 1, л. 61 – 62), С.К.Т.(л. 248/гръб от съдебното
производство пред СРС), Р.И.С.(л. 258/гръб – л. 259 от съдебното производство
пред СРС), включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, дадени в хода на досъдебното
производство (т. 1, л. 63), Г.Х.Х.(л. 259 – л. 260 от
съдебното производство пред СРС), включително и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени в хода
на досъдебното производство (т. 1, л. 159 – л. 161) ; писмените
доказателствени средства и писмени
доказателства – писма от Държавна агенция за бежанците (ДАБ), изх. № 68/04.03.2015 г. (т. 1, л. 106 от
досъдебното производство), изх. № 02 –
969/10.03.2015 г. (т. 1, л. 107 – л. 112 от досъдебното производство) и изх. № 02 – 1470/09.04.2015 г. (л. 125 – л. 126 от
досъдебното производство), писмо от Столична община, изх. № СО15 – 6700 – 585/11.06.2015 г. (т. 2, л. 1
от досъдебното производство), справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията по партидата на подс. М.А., ведно със
заверени електрофотографски (ксерографски)
копия от документите, подлежащи на вписване в Агенцията (т. 2, л. 3 – л. 61 от
досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 15 от
съдебното производство пред СРС), които е кредитирал изцяло.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени
и събрани нови доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въз основа на така събраната доказателствена
съвкупност, районният съд е приел, от фактическа страна, че подс.
М.А. е собственик на апартаменти с № №
2, 6, 12 и 14, находящи се в жилищна сграда в кв. „******.
Приел е, че от неустановена дата до
26.09.2014 г., чуждите граждани от сирийски и иракски произход, а именно А.С.Х.,
роден на *** г. в Сирия ; Б.Х.А., роден на *** г. в Сирия ; К.Д., роден на ***
г. в Сирия ; Д.Р.Д., роден на *** г. в Сирия ; А.И.О., роден на *** г. в Сирия
; А.М.А.Х., роден на *** г. ; М.Н., роден на *** г. в Сирия ; М.А.Н., роден на ***
г. в Сирия ; А.А.С.Х.И., роден на *** г. в Сирия ; А.А.И., роден на *** г. в Сирия ; К.А.М., роден на *** г. в
Сирия ; Н.А.Р.А., роден на *** г. в Сирия ; Ш.Я.А., роден на *** г. в Сирия ; И.И.М., роден на *** г. в Сирия ; И.А.С., роден на *** г. в
Сирия ; И.М.А., роден на *** г. в Сирия ; М.Д.Н.К., роден през 1959 г. в Сирия
; Е.А.М.Ш., роден на *** г. в Сирия ; К.Ш.М., роден на *** г. в Сирия ; А.М.И.,
роден на *** г. в Сирия ; М.З.Х.А.,
роден на *** г. в Сирия ; С.А.Р., роден на *** г. в Сирия ; С.И.И., роден на *** г. в Ирак ; Д.И.И.,
роден на *** г. в Ирак ; К.А.Б., роден на *** г. в Ирак ; С.И., роден на *** г.
в Ирак ; Р.Х.М., роден на *** г. в Сирия ; С.О.М., роден на *** г. в Сирия ; Й.Т.К.,
роден на *** г. в Сирия ; И.М.М., роден на *** г. в
Сирия ; А.С.Ш., роден през 1962 г. в Сирия ; С.Ш.М., роден на *** г. в Сирия ; Р.М.О.,
родена през 1954 г. в Сирия ; А.М.М., роден на *** г.
в Сирия ; М.М.А., роден на *** г. в Сирия ; Х.Х.Ш., родена на *** г. в Сирия ; А.М.К., роден на *** г. в
Сирия, влезли нелегално през „зелената граница“ на Република България, от
Република Турция. Те не носели никакви документи за самоличност. Били
посрещнати на наша територия от неустановено по делото лице и превозени до гр.
София, кв. „******. Всички те били настанени срещу заплащане на наем на подс. А., в апартаменти с № № 2, 6, 12 и 14 – негова собственост,
намиращи се на посочения адрес.
На 27.09.2014 г. била извършена
проверка от полицейски служители при 05 РУ – СДВР на адреса, където се намирали
жилищата на подсъдимия. Органите на МВР констатирали, че всички сирийски и
иракски граждани, които нелегално били преминали границата на страната, са без
документи за самоличност. Те не притежавали редовни документи за задгранично
пътуване или други заместващи документи, визи, български или чужди разрешения
за пребиваване на територията на Република България.
Подсъдимият М.А. е роден на *** г.,
в Република Северна Македония, македонец, български гражданин, със средно
образование, работи, ЕГН **********.
Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил извод,
от правна страна, че с деянието си подс. А. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 281, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като на 27.09.2014 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, противозаконно подпомагал чужденци да пребивават в страната в нарушение
на закона - § 1, т. 3, т. 3б от Допълнителните разпоредби на Закона за
чужденците в Република България, поради което го е признал за виновен по така
повдигнатото обвинение и на основание чл. 281, ал. 1, вр.
чл. 2, ал. 2, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“, в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева.
След самостоятелен анализ на обстоятелствата и след
изричното изявление от страна на защитата на подсъдимия, настоящото
производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност, СГС
намира, че действително са налице предпоставките за отмяна на атакуваната
присъда, както и за прекратяване на наказателното производство, водено по
отношение на подс. М.А., по повдигнатото му обвинение
в извършване на престъпление по чл. 281, ал. 1, вр. чл.
2, ал. 2 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно
преследване на това престъпление.
В разпоредбата на чл. 281 от НК, в
редакцията ѝ, действаща към датата на извършване на инкриминираното
деяние – ДВ, бр. 27 от 2009 г., законодателят е предвидил наказание „глоба“ от
хиляда до осем хиляди лева. В този случай, съгласно нормата на чл. 80, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 от НК, възможността за наказателно
преследване се изключва, ако са изминали три години от извършване (довършване)
на престъплението. Този тригодишен срок в случая се явява т. нар. „относителна“
давност, след изтичането на който държавата губи правото си да инициира или да
продължи да осъществява, както е в настоящия случай, реализирането на
наказателна репресия. Също така, в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК е
закрепен института на т. нар. „абсолютна“ давност. При него, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
чл. 80 от НК.
В конкретния случай по настоящото
наказателно производство, доколкото обикновената давност за наказателно
преследване е прекъсвана многократно – с предявяване на обвинение срещу
подсъдимото лице, с повдигане на обвинение чрез внасяне на обвинителен акт
срещу него в съда и с извършване на съдебно – следствените действия, за да се
ползва подсъдимото лице от погасяващото наказателното преследване право, при
условията на чл. 81, ал. 3 от НК, следва от твърдяната дата на извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение – 27.09.2014 г., да е
изминал срок, равен на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години,
увеличен с ½ от него, а именно с една година и шест месеца, т. е. да са
изминали четири години и шест месеца. Това се е случило на 27.03.2019 г. След
тази дата, считано от 28.03.2019 г., наказателното преследване се изключва, поради
изтичането на т. нар. „абсолютна“ давност.
Изложеното сочи, че преди произнасяне
на присъдата на районния съд е изтекла абсолютната давност за осъществяване на
наказателна репресия срещу подс. М.А. по повдигнатото
му обвинение. Това обстоятелство, за което съдът следи служебно, е съобразено и
от защитника на подс. А., който във въззивната жалба и в съдебно заседание пред въззивния съд е направил изрично изявление, че желае
наказателното производство спрямо подзащитния му да
се прекрати.
С оглед обвързаността на съда от
изтеклата абсолютна погасителна давност и изрично направеното волеизявление на защитата
на подсъдимото лице, както и най-вече с оглед липсата на изрично волеизявление
от страна на подсъдимото лице в смисъла по чл. 24, ал. 2, изр. 1 от НПК, въпросите
по същество на делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК не следва да
бъдат обсъждани. В този смисъл и съдът намира, че не може да ангажира
съображения по наведените в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на
постановения от първата инстанция съдебен акт и явната несправедливост на
наложеното наказание.
Проверяваният първоинстанционен
съдебен акт следва да бъде отменен, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 3, пр. 1, вр. ал.
1, т. 5 от НК, а наказателното производство спрямо този подсъдим – прекратено.
Актът, с който настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе в горния
смисъл е решение, тъй като се налага единствено отмяна на присъдата, поради
изтекла давност, а не произнасяне на нова такава, с обратен на произнесения от
първата инстанция диспозитив.
Само за пълнота, настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи, че неправилно и прокурорът при СРП,
упражнил правомощията си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 246, ал. 1 от НПК, и внесъл обвинителен акт срещу подс.
А. в СРС – НО, и решаващият първоинстанционен съд са
квалифицирали деянието, осъществено от подсъдимия, по чл. 281, ал. 1 от НК, тъй
като към датата на извършване на инкриминираното деяние – 27.09.2014 г.,
разпоредбите на чл. 281, ал. 2 и 3 от НК не са били действащ наказателен закон.
Едва със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 74 от 2015 г., са
създадени три самостоятелни алинеи в разпоредбата на чл. 281 от НК,
инкриминиращи съответно основен и квалифициран състави на престъпления и
допълнителна разпоредба, съдържаща правила относно отнемане в полза на
държавата на превозното средство, послужило за извършване на престъплението.
Неправилно първият съд се е позовал
в присъдата си и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, като е преценил, че в
конкретния случай приложение ще намери принципа за действие на по-благоприятния
наказателен закон. Видно от санкционната част на разпоредбата на чл. 281 от НК
в редакцията ѝ към датата на извършване на деянието – 27.09.2014 г. – ДВ,
бр. 27 от 2009 г., предвиденото наказание за престъплението е било „глоба“ от
хиляда до осем хиляди лева. Със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 74
от 2015 г., за престъплението, по основния му състав, вече се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до пет години, както и глоба от три хиляди до
десет хиляди лева. При това, както правилно е преценил и районният съд,
санкционните последици за дееца ще се уредят съгласно закона, който е бил в
сила към момента на извършване на деянието, тъй като последвалият наказателен
закон е по-неблагоприятен за същия. В случая приложение ще намери правилото по
чл. 2, ал. 1 от НК, а не изключението за приложение на последващия
наказателен закон, ако е по-благоприятен за дееца, визирано в чл. 2, ал. 2 от НК. Предвид наличието на абсолютно нереабилитиращо основание – изтичането на
предвидената в закона абсолютна погасителна давност, обуславящо отмяна на
присъдата и прекратяване на наказателното производство срещу подс. А., допуснатото неправилно приложение на материалния
закон не се явява основание за ревизия на съдебния акт по същество.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от 24.04.2019 г. по
НОХД № 11462/2016 г. на СРС - НО, 97-ми
състав.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по ВНОХД №
4/2020 г. по описа на СГС – НО, 10-ти въззивен състав
и по НОХД № 11462/2016 г. по описа на
СРС – НО, 97-ми състав, поради
изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване срещу подс.
М.А., за престъпление по чл. 281, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК.
Решението, на основание чл. 346, т. 4 от НПК, подлежи на и/или протест в
15-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния касационен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.