Решение по дело №578/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 467

 

град Горна Оряховица, 02.01.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …..............................…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 578 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Й.И.М. е останала недоволна и обжалва наказателно постановление № 19-0268-000967/19.07.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.21 ал.1 от същия закон. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган извършил погрешна преценка на фактическите обстоятелства и не обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, което ако бе направил, би достигнал до други правни изводи. Посочва, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.Т. от САК поддържа жалбата. Посочва, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Актосъставителят съставил акт преди жалбоподателката да е подала декларацията, че тя е управлявала автомобила. Поддържа, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателката и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2019 г. в 9:39 часа на улица „Оборище” в град Лясковец с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M бил заснет лек автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се в момента на заснемането със скорост 114 км/ч, измерена и фиксирана с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М с фабр. № ***.

След преглед на записите от техническото средство и въз основа на заснетата табела с регистрационния номер било установено, че собственик на автомобила е „С И Д“ АД, ЕИК *********, представлявано от Г.В.Д.. На 04.06.2019 г. посоченият законен представител на дружеството собственик подал писмена декларация, в която посочил, че към 9:39 часа на 16.05.2019 г. лекият автомобил „М.” с рег. № *** е бил управляван от жалбоподателката Й.И.М..

На 04.06.2019 г. свидетелят Г.Г.Г. съставил против жалбоподателката в нейно отсъствие акт за установяване на административно нарушение бл. № 178402/04.06.2019 г. за това, че на 16.05.2019 г. в 9:39 часа по улица „Оборище” в град Лясковец управлявала посочения по-горе лек автомобил със скорост 114 км/ч при ограничение от 50 км/ч, или с превишение на скоростта от 61 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), с което нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Призована от полицейските органи, жалбоподателката се явила в РУ-Горна Оряховица на 12.06.2019 г. В писмена декларация от същата дата жалбоподателката посочила, че е управлявала процесния автомобил на посочените по-горе място и време. На същата дата, 12.06.2019 г., на жалбоподателката бил предявен съставения против нея акт за установяване на административно нарушение; тя го подписала и получила срещу разписка препис от акта.

На 19.07.2019 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Г. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.21 ал.1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на М. на 05.08.2019 г. На 08.08.2019 г. жалбата на М. против постановлението била заведена в РУ-Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г.Г.Г., В.Н.В. и И.Р.М. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т.1.3 от заповедта на л.13 – 14) преди изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2.12 на цитираната заповед и удостоверението на л.17) преди изтичането на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.5 от НК преследвателна давност от три години, както и абсолютната преследвателна давност от четири години и половина, регламентирана в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, които по силата на чл.11 от ЗАНН намират приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.).

Соченото от защитника нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателката, без да са налице условията по ал.2 на чл.40 от ЗАНН, не е съществено и не е основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така, защото съставеният на 04.06.2019 г. в нейно отсъствие акт за установяване на административно нарушение е бил предявен на жалбоподателката на 12.06.2019 г., когато тя го е подписала и е получила срещу разписка препис от акта. По този начин на жалбоподателката е била осигурена възможността да упражни в пълен обем правото си на защита, като се запознае със съдържането на акта, като впише възраженията си против констатациите на актосъставителя и като подаде допълнителни възражения против тези констатации в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, броен от подписване на акта.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология (л.38), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 1-7-19/29.03.2019 г. (л.12) е видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с фабр. № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

От протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на л.37 от делото се установява, че използването на мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № *** на посочените във фиша време и място на процесното нарушение е удостоверено съобразно изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че няма основание обжалваното наказателно постановление да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Обжалваното постановление е законосъобразно и по същество. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 16.05.2019 г. в 9:39 часа по улица „Оборище” в град Лясковец жалбоподателката е управлявала лек автомобил „М.” с регистрационен номер *** със скорост 111 км/ч при въведено общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. По този начин жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществила състава на административното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Фактът на извършване на нарушението се установява от данните в разпечатката от видеозаписа, направен с мобилната система за видеоконтрол (л.15 от делото), а авторството на деянието и вината на нарушителката се установяват от данните в писмената декларация от законния представител на дружеството собственик на автомобила (л.10) и в писмената декларация от самата жалбоподателка (л.9), в които е посочено, че в 9:39 часа на 16.05.2019 г. лекият автомобил „М.” с регистрационен номер *** е управляван от жалбоподателката М..

Извършеното от наказващия орган редуциране на фактически измерената скорост от 114 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 111 км/ч е в интерес на жалбоподателката, тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея последици от допустимата грешка на измерване с техническото средство. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Въз основа на приетото за установено превишение на скоростта от 61 км/ч наказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е наложил на жалбоподателката абсолютно определеното по вид и размер в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

По горните съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-000967/19.07.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което на Й.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. (осемстотин лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….