Normal;Iiaiene;Body Text Indent;и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ-ро от ЗАНН, във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС и е образувано по жалба на „Хидрострой Арда” ЕООД гр. Кърджали против решение № 107/29.12.2006 година, постановено по НАХД № 682/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че представителят на дружеството не осигурил внасянето на декларирания ДДС по справка-декларация за посочен период, е неправилен, тъй като, за да се ангажира административнонаказателна отговорност и за да се наложи имуществена санкция, било необходимо да се установи виновно поведение на управителя на дружеството. Такива доказателства от страна на наказващия орган не били събрани и представени. Наред с това, в действащия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 година, извършеното от дружеството не представлявало нарушение и не се санкционирало, поради което на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради последвал по-благоприятен закон, наказателното постановление следвало да бъде отменено. Поради изложеното, касаторът моли Окръжния съд да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решението като правилно. Окръжният съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 58/13.03.2006 година на териториалния директор на НАП -гр.Кърджали, с което за извършено административно нарушение на чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./, на „Хидрострой Арда” ЕООД гр. Кърджали, на основание чл. 146, ал.2, във вр. с чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./, е наложена имуществена санкция в размер на 1 174.00 лева. Съдът е приел от фактическа страна, че декларираният по справка-декларация ДДС в размер на 2 3482.14 лева в справка-декларация за данъчния период 01.12.-31.12.2005 година, не е внесен в 14-дневния срок по ЗДДС- до 16.01.2006 година. Обсъдил е, че правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./, и същото е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 20, т.7 от ЗДДС /отм./, като размерът на имуществената санкция е определен съобразно разпоредба на чл. 146, ал.2 от ЗДС /отм./. Приел е, че извършването му е доказано по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, и го е потвърдил като законосъобразно. Решението на районния съд е правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Районният съд е изяснил делото от фактическа страна, като приетото за установено съответства на събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства, а направените правни изводи във връзка с извършеното административно нарушение и наложена имуществена санкция са законосъобразни и обосновани. Така, безспорно се установяват следните факти по делото: на 17.01.2005 година, при проверка по данъчната сметка на „Хидрострой Арда” ЕООД гр. Кърджали, към този момент представлявано от Мариана Василева Василева, с ЕГН **********, било констатирано, че декларираният по справка-декларация за отчетния период 01.12.2005 година- 31.12.2005 година ДДС в размер на 23 482.14 лева не е внесен в 14-дневен срок- до 16.01.2006 година. За констатацията при проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0936006/13.02.2006 година, съставен от Димитрина Иванова- инспектор при ТДД Кърджали. За допуснатото нарушение било съставено наказателно постановление № 58/13.03.2006 година от териториалния директор на НАП Кърджали против „Хидрострой Арда” гр. Кърджали, с което за допуснато от управителя на дружеството към този момент административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, на основание чл. 146, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 174.00 лева. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и обсъдени от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства: от показанията на разпитаните по делото свидетели Наскова и Банкова; от писмената кореспонденция, с която управителят на дружеството е уведомило ТДД Кърджали, че няма да бъде в състояние да преведе в срок дължимия ДДС за м.декември 2005 година, поради запориране на сметките на дружеството от съдия- изпълнител, от АУАН № 0605777/17.01.2005 година и влязло в сила наказателно постановление № 053А/18.02.2005 година, с което за нарушение на чл. 74, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /отм./- за данъчния период 01.12.2004 година- 31.12.2004 година, на основание чл. 146, ал.2 от ЗДДС /отм./ е наложена имуществена санкция в размер на 1 569.00 лева. Установените факти, както и невнасянето на декларирания ДДС за посочения данъчен период, не се оспорват от касатора. Така, съобразно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗДДС /отм./, регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в републиканския бюджет по сметка на съответната ТД на НАП в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъкът. Т.е., в справката- декларация за данъчния период 01.12.-31.12.2005 година е деклариран ДДС в размер на 23 482.14 лева, който съобразно посочената разпоредба, е следвало да бъде внесен в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, т.е. до 16.01.2006 година, което не е било сторено. Противното представлява административно нарушение по чл. 74, ал.1 от ЗДС /отм./ , като на юридическото лице, се налага имуществена санкция, при повторно извършване на нарушението, в размер на 5 на сто от сумата на невнесения в срок данък, но не по-малко от 400 лева- чл. 146, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС /отм./. В тази връзка, твърди се в касационната жалба, че от наказващия орган не били събрани доказателства за виновно поведение на управителя на дружеството, което само по себе си представлявало основание за отмяна на наказателното постановление. Доводът е неоснователен. Административното нарушение може да бъде извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи- чл. 7 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е събрал доказателства, че административното нарушение е извършено. Ако, субектът на административна отговорност е твърдял, че нарушението не е виновно, то в негова тежест е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват вината. Такива твърдения не са били направени. В случая обаче, е ангажирана безвиновната, обективна отговорност на юридическото лице- дружеството, на което е наложена имуществена санкция, създадена и съществуваща по силата на закона- чл. 83 от ЗАНН, за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността му, каквото по съществото си представлява невнасяне на деклариран ДДС. Ето защо, не се и налагало събиране на доказателства за наличието или отсъствието на вина при извършване на административното нарушение. Вторият довод- за последвал по-благоприятен закон- нов ЗДДС, който не предвиждал наказуемост за невнасяне на ДДС и поради тази причина следвало да бъде приложен от касационната инстанция като отмени наказателното постановление, е също неоснователен. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН се отнася до случаите на последващи различни нормативни разпоредби от един нормативен акт, в който случай се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай не е налице изменение на санкционната норма на чл. 146 от ЗДДС /отм./, по силата на която е санкционирано дружеството, предвиждащо по-благоприятна санкция. Приет е нов закон, нов нормативен акт- ЗДДС, в сила от 01.01.2007 година, който отменя ЗДДС, действал към момента на издаване на наказателното постановление и провеждане на първоинстанционното съдебно производство, но който нов ЗДДС има действие занапред, от момента на влизането му в сила, поради което, дори и да съдържа по-благоприятни разпоредби, е неприложим. Ето защо и с оглед на изложеното следва да бъде прието, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно – при обжалването му не е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/29.12.2006 година, постановено по НАХД № 682/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|