Р
Е Ш Е
Н И Е №
1208
12.10.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 2254/ 2018г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и чл.438 ГПК.
Делото
е образувано по постъпила жалба вх.№ 29366/ 08.10.2018г. по описа на ОС-Пловдив
от В.Д.Н. лично за себе си и като законен представител на Р.Д.Н. и двете с
посочен адрес: *** против действия на съдебен изпълнител за насочване
принудителното изпълнение върху несеквестеруемо имущество на жалбоподателките
по изп.дело № 20188210400788 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ,
район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи и оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ се иска тяхната отмяна.
Формулирано е искане за спиране на насрочен опис на 20.09.2018г. на
несеквестеруемо жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, ет.**.
Постъпило
е възражение – становище от Ц.С.Ш. ***, в качеството на взискател по изп.дело,
с което жалбата се намира за допустима, но се оспорва нейната основателност
с подробно формулирани възражения
относно липсата на предпоставките по чл.444, т.7 ГПК поради притежаван от длъжниците и друг
жилищен недвижим имот в с.Б., Община Панагюрище, област Пазарджик.
Постъпили
са мотиви от ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които се изразява подробно
мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирани страни в качеството им на длъжници в
изпълнителното производство относно обжалване действията на съдебния изпълнител
за насочване изпълнението върху
имущество, което се смята за несеквестеруемо в хипотезата на чл.435,
ал.2, т.2 ГПК, същите са упражнили правото си на жалба в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което жалбата като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Изпълнителното
производство е образувано от взискателя Ц.С.Ш. *** против В.Д.Н. и Р.Д.Н. чрез
законния й представител – В.Д.Н., и двете от гр.П., заместили своя праводател Д.
Р. Н., починал в хода исковия процес, за събиране на вземания по изпълнителен
лист от 15.12.2017г., издаден по гр.д.№ 3417/ 2017г. по описа на РС-Пловдив.
На
основание чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното производство на
съдебния изпълнител е възложено пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника/длъжниците, както и налагане на обезпечителните мерки - възбрана
върху недвижими имоти и запор върху вземания
и движими вещи. При условията на чл.449, ал.2 ГПК наложени са обезпечителните
мерки възбрани върху недвижимите имоти, съответно находящи в гр. П., ул.“Б.“, №**,
представляващ апартамент и в с.Б., Община Панагюрище, област Пазарджик,
представляващ ПИ с площ 1028 кв м, ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда, ведно с едноетажните масивни сгради- лятна кухня и навес; запори на
вземания на длъжницата В.Н. в банки, запор на притежавани МПС – 6 броя.
След конституиране на настоящите
жалбоподателки като длъжници в
изпълнителното производство същите са получили Покани за доброволно изпълнение
от 11.07.2018г., в които същите са уведомени за провежданото изпълнително
производство и наложените обезпечителни мерки - възбрани върху посочените недвижими
имоти, за наложените запори върху
вземания в банки и 6 броя МПС-та , както
и за насрочен опис на движими вещи, находящи се в
гр.П., ул.“***. Във връзка с изпълнението длъжниците са депозирали пред
ЧСИ уведомително писмо с вх.№ 37870/27.07.2018г. с приложение на Договор за
наем от 01.10.2017г. относно предоставяне на трето лице наемател за ползване на имот с адрес: гр.П., ул.“***, ап.**, както и Договор за
покупко-продажба от същата дата 01.10.2017г. на движимите вещи в този имот.
С протокол за опис на МПС от
10.08.2018г. е удостоверено ненамирането на запорираните МПС-та на адреса на
изпълнение, поради което насрочен нов опис.
Последвало
е изпращане на Призовки за принудително изпълнение от 21.08.2018г, получени от
жалбоподателките, в които същите уведомени за пристъпването към принудително
изпълнение чрез насрочения на 20.09.2018г. опис на недвижимия имот с административен
адрес: гр.П., ул.“**, бл.* ет.* ап.*.
С
Искане с вх.№ 48239/ 30.08.2018г. жалбоподателките са депозирали уведомление до
съдебния изпълнител за това, че възбраненият
имот – апартамент №32, на етаж 6-ти, в бл.**, вх.*, на ул.“** „ в гр.П** е
тяхно собствено несеквестеруемо жилище,
в което живее жалбоподателката В.Д.Н. с малолетната й дъщеря Р.Д.Н., поради
което се явяват нарушени гарантираните им по чл.444 т.7 ГПК права. На основание
чл.443 ГПК е поискано от длъжниците насочване на изпълнението върху другия
възбранен имот по делото, тяхна собственост, находящ се в с.Б*, община
Панагюрище, обл.Пловдивска. Посоченото
искане на жалбоподателките е администрирано от съдебния изпълнител за становище
от взискателя.
С
Протокол за опис от 20.09.2018г. е извършен опис на възбранения недвижим имот
на адреса: гр.П*, ул.“Б**“, №**, в който длъжницата В.Н. е открита, в
присъствието на вещо лице възложено
изготвяне на заключение за стойността на имота, както и отразено
изявлението на длъжницата за това, че този апартамент е с номер 17.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК
„Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на
длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект . Налагането на
запор или възбрана върху несеквестеруема непотребима вещ, както и описът на
такава вещ са допустими.“
В
случая недвижимият имот на описания административен адрес : гр.П., ул.“Б**“, №** се явява непотребима вещ,
върху която налагането на възбраната и извършването на опис се явяват
допустими, независимо от твърдението на жалбоподателките за несеквестеруемост на този имот като единствено
тяхно жилище.
Критериите
относно несеквестеруемостта на вещите са уредени в разпоредбата на чл. 444 ГПК,
като с в т.7, която определя като
несеквестеруема вещ : „ жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерски съвет,
надвишаваща част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2
Закона за собствеността;“
С жалбата
са наведени доводи, че възбраненият на посочения адм.адрес
гр.П**, ул.“Б**“, №** имот се
явява несеквестеруем с оплаквания за това, че съдебният изпълнител не се е
съобразил с направения от жалбоподателките избор по искането с вх.№ 48239/
30.08.2018г. , като процесният имот съставлява обитаемо жилище с площ от 57,13 кв м. , поради което не
надхвърля жилищните нужди на жалбоподателките; не се явява съобразена от
съдебния изпълнител разпоредбата на чл.130, ал.3 СК относно наличието на
изискване за изрично разрешение от Районния съд при продажба, поради което този
имот не може да бъде обект на принудително изпълнение, в случая чрез
насрочването на опис с цел изнасянето му на публична продан; по отношение на
другия възбранен имот , находящ се в с.Б** , община Панагюрище, обл.Пазарджик
се сочи, че същият съставлявал необитаем имот, полуразрушен, като полумасивната
двуетажна жилищна сграда практически не
се ползвала за задоволяване на жилищни нужди; от същата жилищна сграда
жалбоподателките притежават 1/3 ид.част предвид това, че действително
разпределение / общ баня и тоалетна/ не може да се извърши с оглед разпоредбата
на чл.39, ал.2 СК и Наредбата за жилищни нужди на длъжника и неговото семейство
/ чл.2, ал.1, т.2 във вр. с пар.1, т.2;
върху този имот също е насочено принудително изпълнение с налагането на
възбрана; длъжникът може да се позовава на несеквестеруемост само по отношение
на едно жилище и в случая
жалбоподателката е избрала кое от жилищата, върху които жалбоподателките
притежават права, счита за единствено, съответно несеквестеруемо, в случая това
е процесният имот на описания адм.адрес в гр.П**, ул.“Б**“, №***.
От преписката по комплектованото изпълнително дело се
установява, че принудителното изпълнение е насочено спрямо два недвижими имота
в патримониума на длъжниците, чиято
описателна индивидуализация в представените актове за собственост и справки от
Службите вписвания в гр.Пловдив и гр.Панагюрище сочат да съставляващ жилища –
съответно процесният имот като апартамент в жилищен блок, а имотът в с.Б. –
двуетажна полумасивна жилищна сграда. В
този смисъл изложените в жалбата съображения от страна на жалбоподателките относно
състоянието на имота и площта, с доводи за липса на условия за разпределение
съобразно чл.39, ал.2 ЗС, въз основа на които се обосновава упражненото право на
жалбоподателките по чл.443, пр.1 ГПК , остават недоказани, доколкото към настоящия момент върху този имот е
наложена единствено възбрана, като не са налице други извършени процесуални
действия по изпълнителното дело, въз основа на които да се направи извод в
наведената от жалбоподателите насока. Местонахождението
на недвижимия имот е в съдебен район, различен от района на действие на
съдебния изпълнител, сезиран с молбата за образуване на изпълнителното
производство. Следва да се отбележи, че към продължаване на процесуални
действия за осребряване на имуществото на длъжниците чрез продължаване на
принудителното изпълнение спрямо процесния недвижим имот – жилището в гр.П. на ул.“Б**“,
№1, бл**, ет.** по инициатива на взискателя е пристъпено след неуспешно
проведено изпълнение по другите изпълнителни способи върху запорираното движимо
имущество, вкл. МПС-та, собственост на длъжниците. Независимо от горното
действително на основание чл.443, пр.1 длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено
върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите
от взискателя начини на изпълнение. Така визираната възможност за длъжника
обаче законът не въвежда като безусловно право, което обвързва съдебния изпълнител,
доколкото със същата разпоредба на чл.443, пр.2 ГПК се предвижда по преценка на
съдебния изпълнител, а именно преценката,
че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да
удовлетвори взискателя, то тогава насочва изпълнението върху посочената от
длъжника вещ или вземане. С оглед на
това при наличие на доказателства за
наличие на два жилищни имота в патримониума на длъжниците следователно не може
да се приеме за основателно възражението за несеквестеруемост на процесния,
предмет на извършения опис, недвижим имот при условията на разпоредбата на чл.444,
т.7 ГПК. Изискването на цитираната разпоредба за несеквестеруемост се
разпростира само върху единствено притежавано от длъжника/ците жилище, какъвто
не се явява настоящия случай.
На следващо място позоваването от
страна на жалбоподателките на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК е неоснователно. В действителност не е налице позитивна правна
уредба , вкл. с препращащи норми, които да
въвеждат изискване, съответно задължение в тежест на частния съдебен
изпълнител, изпълняващ възложената му от държавата дейност за провеждане на
принудително изпълнение на частни притезания / чл.2 ЗЧСИ/, свързано с охранява
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, характерно за кръга от лица,
визирани в уредбата на Семейния кодекс, сред които основно законните им
представители. В този смисъл в действителност не се касае за частно правна
разпоредителна сделка, при която с оглед
евентуално участие на ненавършило пълнолетие дете, да се изисква изпълнение на
условието по чл.130, ал.3 СК , вменено в задължение на родителите за управление имуществото на детето в негов
интерес и с грижата на добър стопанин.
По
така изложените съображение доводите за незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител се намират за неоснователни, поради което както жалбата,
така и искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, се явяват
неоснователни.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 29366/ 08.10.2018г.
по описа на ОС-Пловдив от В.Д.Н., ЕГН: **********, лично за себе си и като
законен представител на Р.Д.Н., ЕГН: **********, и двете с посочен адрес: ***
против действията на съдебен изпълнител за насочване принудителното изпълнение
по изп.дело № 20188210400788 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ,
район на действие Окръжен съд – Пловдив върху имущество, което жалбоподателките
смятат за несеквестеруемо относно недвижим имо, находящ се в гр.П**, ул.“Б**№**,
като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането В.Д.Н., ЕГН: **********, лично за себе си и
като законен представител на Р.Д.Н., ЕГН: **********, и двете с посочен адрес: ***
за спиране на насрочения за дата
20.09.2018г. опис на недвижим имот, находящ се в гр.П**, ул.“Б**№**, като
неоснователно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: