РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Карлово, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200349 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № K-0051243 от 02.06.2021г.
издадено от Т.Д.Д. - на длъжност Директор на Регионална дирекция за
областите П., С., П., Х., К. и Ст.З. със седалище Пловдив на Комисия за
защита на потребителите, упълномощена съгласно заповед №676/21.08.2019 г.
на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „К.12“
ЕООД с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление на дружеството в
гр.Б., общ. К., ул. „Вр.Б.“ № **, обл.П., представлявано от В. Й. ПР. с ЕГН
********** е наложена имуществена санкция на основание чл.222 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ в размер на 500 лева за нарушение по чл.127,
ал.2 от ЗЗП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно, недоказано и необосновано. Излагат се съображения по
същество на искането.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява адв.Р., който
поддържа жалбата и излага доводи по същество на спора. Претендира
разноски по делото.
За Административно-наказващия орган в съдебно заседание на
17.11.2021г. не се явява представител - макар и уведомени. В с.з. на
1
13.08.2021г. процесуалният представител на административно-наказващия
орган – юрк.Б. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 20.04.2021 г. за времето от 14.25ч. до 15.30ч. по повод писмо на
ОД на МВР Пловдив е извършена проверка в търговски обект - офис на
денонощна траурна агенция „К.12“ ЕООД в гр. К., ул. „В.Л.“ № **, със
седалище и адрес на управление на дружеството в гр.Б., общ. К., ул. „Вр.Б.“
№ **, обл.Пловдив. По време на проверката в обекта в гр. К., ул. „В.Л.“ № **
е присъствал и управителя В.П.. От последната е поискан регистър за
предявяване на рекламации от потребителите. Същата не представила такъв,
като заявила, че не го поддържа, понеже не е била запозната с изискването да
има такъв. Същият ден бил закупен регистър за предявяване на рекламации
от потребителите, като в него е отразено, че е започнат на 20.04.2021г., но
печат на дружеството не е поставен, поради което напълно резонно служителя
на КЗП извършващ проверката – св.Г. приела, че не е наличен такъв регистър.
На място бил съставен констативен протокол /КП/ № 2690028 от
извършената на 20.04.2021 г. проверка, в който са отразени констатациите от
проверката, включително и констатацията, че е изискан регистър на
предявените рекламации, но такъв не е представен. П. била поканена да се яви
в КЗП Пловдив за съставяне на АУАН, но не е било указано да се представи
на проверяващите впоследствие при документалната проверка, предхождаща
съставянето на АУАН регистър на предявените рекламации.
На 26.04.2021г. П. се явила в КЗП Пловдив, където бил съставен КП
№0133904, към КП № 2690028 от 20.04.2021 г. и АУАН №К-0051243 против
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, който бил
връчен на представляващия дружеството В.П.. Актът е подписан от
посочените в него лица, като П. саморъчно е вписала, че е запознат със
съдържанието му и с правото да подаде писмени възражения в 3 дневен срок.
В последствие постъпило писмено възражение, което било преценено като
неоснователно.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на
„К.12“ ЕООД на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства -
свидетелските показания на актосъставителя С.Г. и свидетелите В.Г., Д.М. и
Х.Б., чиито показания съдът кредитира като обективни, последователни и
логични, подкрепени от приетите и приложените по делото писмени
доказателства - КП №0133904 от 26.04.2021г., КП № 2690028 от 20.04.2021 г.,
АУАН №К-0051243 от 26.04.2021г., наказателно постановление № K-0051243
от 02.06.2021г., копия от първа и последна страница от регистър на
предявените рекламации от 27.03.2019г., копие от първа страница от регистър
2
на предявените рекламации от 20.04.2021г., известия за доставяне, заповеди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По съществото на спора:
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно-наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно-наказателното обвинение е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно"
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
3
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Карловският районен съд, достигна до следните правни
изводи:
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че не е допуснат
съществен порок на административно наказателния процес, обосноваващ
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В
издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН осъщественото
административно нарушение е описано пълно, точно и ясно, в съответствие с
установения ред и без да са допуснати процесуални нарушения. Същите
актове са съставени от оправомощени да издават такива длъжностни лица.
Относно посоченото в жалбата нарушение, допуснато в АУАН, където е
отразено, че „…търговецът „Н.12“ ЕООД не поддържа регистър на
предявените рекламации…“ е необходимо да се посочи следното: една от
функциите на АУАН е да установи точното лице като извършител на
административно нарушение и към момента на съставянето му самоличността
на виновното лице трябва да е установена и то да бъде индивидуализирано с
трите имена и ЕГН за ФЛ и име и ЕИК за ЮЛ. По аргумент от чл.53, ал.2 от
ЗАНН, към момента на съставянето на АУАН самоличността на нарушителя
трябва да е безспорно установена в противен случай наказателно
постановление не следва да се издава. В процесния АУАН правилно е
отразено, че обект на проверка е било дружеството „К.12“ ЕООД с ЕИК *****
и със седалище и адрес на управление в гр.Б., общ. К., ул. „Вр.Б.“ № **,
обл.П.. Обстоятелството, че за дружество - нарушител на едно място в АУАН
е записано друго такова – „Н.12“ ЕООД съдът не приема за съществен порок,
тъй като към момента на съставянето на АУАН самоличността на нарушителя
е била напълно и правилно установена - „К.12“ ЕООД с ЕИК *****. Съдът
счита, че това неправилно отразяване в АУАН не води до цялостно
опорочаване на административно-наказателното производство, още повече,
че при издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и в него правилно е изписано името на
4
нарушителя, т.е. липсва погрешно изписване на данните на наказаното лице,
което да е довело до липса на индивидуализация на това лице.
Съдът счита, че по делото категорично е доказано, че регистър за
предявяване на рекламации от потребителите се поддържа от дружеството,
като в подкрепа на този факт са както гласните доказателства съдържащи се в
разпита на Х.Б. така и приобщените към делото заверени копия от първа и
последна страница от регистър на предявените рекламации започнат на
27.03.2019г.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Х.Б. и
С.Г., тъй като всеки от тях е възприел факти и обстоятелства от обективната
действителност, но по различно време, поради което по същество показанията
им не са противоречиви относно обстоятелството, че на 20.04.2021г. –
момента на проверката в офиса на денонощна траурна агенция „К.12“ ЕООД
в гр. К., ул. „В.Л.“ № ** не е бил представен регистър на рекламациите.
Самия жалбоподател в жалбата си обяснява, че към момента на проверката е
бил с убеждението, че няма регистър на рекламациите, като едва в
последствие, след издаването на НП, като споделил на счетоводителя си –
свидетеля Беров за наложената санкция, той му казал, че има такъв регистър
още от 2019г. и вероятно същият се намира на адреса на дружеството в гр.Б. и
П. го намерила там. Последната обяснява, че тъй като не е намерила такъв
регистър на 20.04.2021г., закупил нов от книжарница, който започнал на
20.04.2021г.
Разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП въвежда задължение за
търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации. Безспорно в настоящия случай
санкционираното дружество е търговец по смисъла на §13, т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП не
предвижда конкретно местонахождение за съхраняване на регистъра за
рекламации. Отговор на този въпрос дава последващата разпоредба на чл.127,
ал.4 от ЗЗП, според която приемането на рекламации се извършва през цялото
работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана
услугата или на адреса на управление на търговеца, освен ако в договора или
в документа за гаранция е определено друго. Т.е. безусловно е задължението
на търговеца не само да създаде такъв регистър, но и да държи последния в
търговския обект, за който е създаден, по всяко време от извършване на
търговската дейност на обекта. Другата възможност е регистърът да се държи
по адреса на управление на дружеството,
От доказателствата по делото може да се приеме за доказано, че
санкционираното дружество е поддържало изискуемия от закона регистър за
рекламации, като на самата проверка обаче не го е съхранявало в офиса на
обекта в гр.К., а в седалище и адрес на управление на дружеството в гр.Б..
Представеният в оригинал за сверка и заверени копия от първа и
последна страница от регистър на предявените рекламации започнат на
5
27.03.2019г. не е оспорен като доказателство по делото. Не се изисква и
нарочна удостоверителна регистрация на поддържаните регистри за
рекламации от търговците. Видно е, че адреса на управление на търговеца и
адреса на обекта /офиса/ са различни и е допустимо на всеки от тях да се
съхранява регистъра за рекламации. За това съдът счита, че при наличието на
алтернативно задължение такъв регистър да се съхранява в обекта, по адреса
на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца,
където ще се приемат рекламации, след като към момента на проверката е
разполагал с регистър за рекламациите, започнат 2019г., дори и да не го е
съхранявал в проверявания обект, търговецът не е извършил соченото
нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП. Такъв регистър е съществувал и
следователно потребителите не са били лишени от гарантираната им по закон
възможност да предявят рекламациите си.
От всичко изложено дотук съдът счита, че не може да се направи
категоричен извод за допуснато нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП. Това е
така, тъй като законодателят изисква търговеца да поддържа регистър за
предявяване на рекламациите от търговците, което е установено по делото, че
е направено. Самото съхранение на този регистър обаче, както вече беше
посочено не задължително да е в обекта на проверката, поради което и
изписаното изпълнително деяние според АУАН и НП - не е установено
наличие на регистър за предявяване на рекламациите от търговците не се
явява съставомерно поведение по закон. И това е така към датата на самото
нарушение - 20.04.2021г. и действащата към този момент законова уредба в
Закона за защита на потребителите. Тъй като в последваща уредба в сила от
01.01.2022г. ал.2 препраща към ал.4 от чл.127 от ЗЗП и там вече ясно се
посочва, че „Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред
него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от
местата, посочени в ал. 4“.
Ето защо настоящия съд възприема като основателни доводите на
пълномощника адв.Р., както в жалбата, така и в съдебно заседание за отмяна
на наказателното постановление.
Поради изложените подробно по-горе мотиви съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно, което налага отмяната
му.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс /АПК/. От своя страна чл. 143, ал. 1 от АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
6
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е Комисия за
защита на потребителите.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 380 лева, като са на лице доказателства, че действително е
платена сумата. Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; изм., бр. 68 от 2020г./ при интерес до 1000 лв. - 300 лв.; с оглед сложността
и продължителността на делото /3 с.з./ на адв
Ето защо и с оглед сложността и продължителността на делото /3 с.з./ и
липсата на възражение срещу тази сума искането следва да бъде уважено в
пълния претендиран размер.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № K-0051243 от 02.06.2021г.
издадено от Т.Д.Д. - на длъжност Директор на Регионална дирекция за
областите П., С., П., Х., К. и Ст.З. със седалище П. на Комисия за защита на
потребителите, упълномощена съгласно заповед № 676/21.08.2019 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „К.12“
ЕООД с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление на дружеството в
гр.Б., общ. К., ул. „Вр.Б.“ № **, обл.П., представлявано от В. Й. ПР. с ЕГН
********** е наложена имуществена санкция на основание чл.222 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ в размер на 500 лева за нарушение по чл.127,
ал.2 от ЗЗП.
2.ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „К.12“
ЕООД със седалище на дружеството в гр.Б., общ. К., ул. „Вр.Б.“ № **, обл.П.,
представлявано от В. Й. ПР. с ЕГН ********** сумата от 380 /триста и
осемдесет/ лева, представляващи разноски за процесуално представителство.
3.Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
7
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8