Решение по дело №825/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. К. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. “Люлебургаз“ № 4, ет.4, ап.6, действащ в лично качество и в качеството си на управител на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ № 137, чрез адв.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1253-000154 от 03.04.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ прекратяване на регистрацията на ППС, представляващо лек автомобил “Опел Астра Ночбак”, с Рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Според жалбоподателя, заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са съображения, че в оспорения административен акт липсва информация относно собствеността на лекия автомобил, както и че лицето на което е наложена ПАМ не е негов собственик. Твърди се, че автомобилът е собственост на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД и Д. В. не може да бъде адресат на заповедта. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – В. С. К. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, не изразява становище по жалбата. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково с писмо от 09.05.2024г.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на Д. К. В. на 04.04.2024 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в Административен съд – Хасково на 16.04.2024 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок. В случая жалбата е подадена от Д. К. В. и в лично качество и в качеството му на управител на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД. Доколкото принудителната административна мярка е наложена по отношение на физическото лице Д. К. В. (така както е посочено в нея) то същия като адресат на акта има правен интерес да го оспори. Видно от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация на МПС част I, лек автомобил О. А. Н. с рег. № [рег. номер] е собственост на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, както е посочено и в АУАН серия GA № 1223987 от 03.04.2024 г., следователно е налице правен интерес от обжалване на заповедта и за „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, представлявано от управителя Д. К. В.. От изложеното следва, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1223987 от 03.04.2024 г.

Констатациите изложени в акта се свеждат до следното: На 03.04.2024 г. в 10:55 часа, в гр. Хасково, бул. „Освобождение“ срещу магазин „РЕНО“ в посока към бул. „Илинден“, М. В. Н., [ЕГН], управлява лек автомобил марка ОПЕЛ, модел А. Н. с рег. № [рег. номер], собственост на „ТАБАКО ТРЕД“ ООД, БУЛСТАТ *********, като водачът предприема маневра завой на ляво за да влезне в паркинга на магазин „Рено“ и застъпва пътна маркировка М2 – двойна непрекъсната линия. В АУАН е изложено, че след извършена проверка е установено, че водача Н. е неправоспособен водач и никога не му е било издавано СУМПС на територията на Република България, както и че не представя СР на МПС част II. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1, чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети 2 броя рег. табели с № [рег. номер]. Актът е подписан от нарушителя без възражение.

Последвало е издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на Д. К. В., с която на основание чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Като част от административната преписка са представени: Докладна записка рег. № 1253р, екз.4861 от 03.04.2024г., Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на директора на ОД на МВР – Хасково, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т.7 и т.8 от ЗДвП и Справка за нарушител/водач.

От страна на жалбоподателя е представено заверено копие на СРМПС, част I.

С Определение от 19.04.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и съобразно Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на директора на ОД на МВР – Хасково, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т.7 и т.8 от ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая е налице хипотезата за налагане на принудителна административна мярка на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Мярката следва да бъде приложена на собственика на МПС.

В заповедта не е посочено, чия собственост е лек автомобил ОПЕЛ, модел А. Н. с рег. № [рег. номер], но видно от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация на МПС част I, лек автомобил О. А. Н. с рег. № [рег. номер] е собственост на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, като това е изрично отразено и в съставения в АУАН серия GA № 1223987 от 03.04.2024 г. Не е спорно, че на 03.04.2024 г. собственият на дружеството автомобил е управляван от М. В. Н., който е бил неправоспособен водач и никога не му е било издавано СУМПС на територията на Република България.

С оспорената заповед мярката е наложена на Д. К. В., който е управител на дружеството, собственик на МПС. Мярката не е приложена спрямо собственика на автомобила - „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД.

Жалбоподателят не е собственик на автомобила и не може да бъде адресат на издадения акт, с оглед императивната разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД е самостоятелно юридическо лице и неговото имущество е различно от това на физическите лица – негови учредители и съдружници. Принудителната административна мярка е следвало да бъде наложена на дружеството, а не на физическото лице – управител на това дружество.

Като приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, различен от изрично посочения в закона, административният орган допуснал нарушение на материалния закон, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен /в този смисъл Решение № 2810 от 06.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 832/2018 г., VII о./.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. За Д. К. В., разноските се констатираха в размер на 10 лева - държавна такса, а за „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, общо в размер на 550 лева, от които 50 лева - държавна такса и 500 лева - изплатено адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1253-000154 от 03.04.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати в полза на Д. К. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. “Люлебургаз“ № 4, ет.4, ап.6, сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати в полза на „ТАБАКО ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ № 137, сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет /лева, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.