Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. Пазарджик, 14.08.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 28.07.2020г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

 При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора Петрова, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№3243/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от Конституцията на Република България и чл.86 от ЗЗД.

         В исковата си молба против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор ищецът Д.Г.Д., ЕГН********** ***, чрез адв.Г. твръди, че на 12.11.2013г. срещу него било образувано ДП №57/13г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр №3833/12г. по описа на ОП-Пазарджик за това, че в гр.Б. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т.1 , б. „а” от НК, заемащо отговорно служебно положение - Главен архитект на Община Б., не бил изпълнил служебните си задължения по чл. 148 и чл. 149 от ЗУТ, тъй като не бил издал разрешение за строеж с цел да причиня другиму - на „Р. ГГ” ЕООД, гр. Б. - вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - престъпление по чл. 282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за това, че през 2013г. в гр.Б. попречил или осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение №246/22.02013г. по АХД № 886/2013г. по описа на Административен съд - Пазарджик, влязло в сила на 22.04.2013г. - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.

         За образуване на ДП № 57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. № 3833/2012г. на ОП Пазарджик разбрал от получено от него решение с peг. № ЯЗ/01-527 от 17.12.2013г. на МВР Пловдив, по силата на което му били отнети на основание чл. 58, ал.1, т.2, пр. 2-ро от ЗОБВВПИ разрешение за съхранение № 22/2011г. на огнестрелно оръжие, разрешение за носене на ловно оръжие АЛ 166302/2012г. издадени от 01 РУП Пловдив, като му беше иззето и самото огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № *********, ведно с боеприпасите към нея.

         След образуване на ДП № 57/2013г. сектор „ПИП” при ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. № 3833/2012г. на ОП Пазарджик получавал призовки,  бил разпитван във връзка с посочените по-горе престъпления, вменени му от компетентните органи.

         През пролетта на 2018г. - тъй като не бил получавал постановление или друг акт от ОП - Пазарджик относно процесуалното развитие на досъдебното производство, посетил 01 РУП Пловдив, за да поиска да му бъдат върнати отнетите разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, както и самото оръжие. Било му обяснено, че на основание чл. 213, ал.З и ал.5 от ЗОБВВПИ оръжието му било отнето в полза на Държавата, като едва след това по негово изрично искане до ОП - Пазарджик се снабдил с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.07.2014г. по преписка №3833/2012г. по описа на ОП Пазарджик, ДП № 57/2013г. по описа на на ОД на МВР Пазарджик.

         Твърди, че в развилото се срещу него наказателното производство от страна на Окръжна прокуратура - Пазарджик претърпял вреда - имуществена и неимуществена, която вреда следвало да бъде овезмездена от ответника, тъй като срещу ищеца било образувано наказателно производство, претърпял вреди от проведеното срещу него наказателно преследване, като впоследствие производството било прекратено без да му бъде повдигнато обвинение.

         Имуществената вреда се изразявала в стойността на отнетото му имущество - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № *********, ведно с боеприпасите към нея в размер на 800 /осемстотин/ лева; заплатен членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” и Сдружение „Сокол” ЛД, за периода 2013 - 2018г. в размер на 300 лева / 60 лева на година/, които заплащал, но бил лишен от ползването им.

         Наказателното производство, проведено в рамките на около 2 години от Окръжна прокуратура - Пазарджик, било за две престъпления, едното от които тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК - по чл. 282, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК - като това се отразило негативно върху ищеца както в служебен, така и в личностен и здравословен план - от една страна се уронил служебния му авторитет, доброто му име и уважението, с което се ползвал сред колегите - както в община Б., така и сред други негови  близки, приятели и колеги архитекти в гр.Пловдив.

         Дълги години - от 2008г. - ищецът бил член на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” и на сдружение „Сокол” ЛД,. Като ловец поддържал добри приятелства с други членове на ловната дружина, но след отнемане на разрешителното за съхранение и носене на оръжия спрях да контактува с другите членове на ловната дружина, съзнателно избягвал всякакви срещи и контакти с тях, като го било срам и се чувствал унизен да обяснява, че му е отнето разрешителното и ловното му оръжие и срещу него се води наказателно производство за извършени две престъпления, тъй като сред членовете на ловната дружина се ползвал с авторитет, а след образуване на наказателното производство пред него стояла опасността да бъде осъден.

         В резултат на наказателното преследване бил силно притеснен, загубил съня си, будел се нощем изпотен, наложило се да пие антидепресанти. Разболял се от различни болести, които и до днес не можел да излекува: стрес, високо кръвно налягане, повишен холестерол, нарушена имунна система, та дори и алергии. След образуване на наказателното производство срещу ищеца и влошаване на здравословното му състояние в резултат на преживения стрес дълго време той бил в отпуск порази временна нетрудоспособност , което рефлектирало и на семейството му. Бил принуден да сподели със семейството си за започналото наказателно производство, отнемане на оръжието и за реалната възможност да остане без работа, което от своя страна довело до обтягане на отношенията със съпругата му.

         Поради това моли съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 10000/десет хиляди/лв, ведно със законната лихва от 08.08.2014г„ дата на прекратяване на наказателното производство, до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди  резултат на незаконосъобразни действия на Прокуратурата, изразяващи се в образуване на наказателно производство и извършване на процесуални действия по отношение на ищеца за извършени престъпления по чл. 282, ал. 2 предл. второ във връзка с ал.1 от НК и по чл. по чл. 296, ал. 1 от НК, както и да му заплати сумата от 1100 /хиляда и сто / лв, ведно със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № ********* и боеприпаси - на стойност общо 800лв, както и 300лв заплатен размер на членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013 - 2018г. Претендира разноските по делото.

         С определение от 09.06.2020г. съдът е допуснал изменение на претенцията за имуществени вреди, а именно 698,40лв, представляващи стойността на отнетото ловно оръжие - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № ********* и боеприпаси и 360лв заплатен размер на членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013 - 2018г.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор в РП-Пазарджик представя писмен отговор, като оспорва иска по основание и размер.

         Твърди, че искът е погасен по давност, тъй като е предявен на 08.08.2019г., а постановлението на ОП-Пазарджик било влязло в сила на 08.08.2014г.

Твърди също, че Прокуратурата на Р България не отнемала оръжия и боеприпаси, освен когато прави предложение пред съда по реда на чл.53 от НК, поради което не била легитимирана да отговаря за имуществени вреди, които били евентуално причинени от МВР.

Ищецът не бил привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не била налагана мярка за процесуална принуда. ЗОДОВ определял специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следвало да се тълкува разширително, а за неуредените в закона случаи следвало да се прилага ЗЗД.

Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следвало да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не широко за нуждите на специалния деликт.

Отнемането на разрешението за съхранение и носене на огнестрелно оръжие с решение от 17.12.2013г. на началника на 01 РУП -гр.Пловдив било извършено от трето лице, което действало при условията на оперативна самостоятелност.

Ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици - засегнати чест и достойнство, уронен служебен авторитет, влошено здравословно състояние и др., които да са пряк резултат от действия на Прокуратурата на Р България. Съответно претендираните имуществени вреди като членски внос били недопустими и отправени срещу Прокуратурата на Р България били неоснователни.

Извън горното поддържа, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 10000лв. бил завишен и не съответствал както на принципа на чл.52 от ЗЗД, така и на установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека. Не били доказани претърпени неимуществени вреди. Отделно от това ищецът не бил понесъл никакви ограничения било в правото му на свободно придвижване, на личен живот и изобщо в правата му, тъй като спрямо него не била налагана мярка за неотклонение.

В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ от значение било как обвинението за извършено престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата и достойнството на увредения. В конкретния случай ищецът не бил привличан в качеството на обвиняем, поради което от Прокуратурата на Р България не са му били причинени никакви вреди. Не се сочели и необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, кат в случая следвало да се има предвид, че липсвало каквато и да била принуда от страна на прокурорските органи по отношение на ищеца.

         Поради всичко това моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до окончателното изплащане на задължението. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № ********* и боеприпаси, както и заплатен членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013 - 2018г., ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до окончателното изплащане на задължението.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право, а в случая това са: обвинение в извършване на престъпление, прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето; настъпване на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение.

В практиката си ВКС приема, че използваният в чл. 2, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в прекия му наказателно-процесуален смисъл. Фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем, ако досъдебното производство е било образувано срещу конкретно лице – решение №187 от 13.06.2012г. по гр.д. №1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.

         Безспорно е по делото, че с постановление от 12.11.2013г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик е образувано ДП срещу ищеца за това, че през 2013г. в гр.Б. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т.1 , б. „а” от НК, заемащо отговорно служебно положение - Главен архитект на Община Б., не бил изпълнил служебните си задължения по чл.148 и чл.149 от ЗУТ, тъй като не бил издал разрешение за строеж с цел да причиня другиму - на „Р. ГГ” ЕООД, гр. Б. - вреда и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за това, че през 2013г. в гр.Б. попречил или осуетил по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение №246/22.02013г. по АХД № 886/2013г. по описа на Административен съд - Пазарджик, влязло в сила на 22.04.2013г. - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.

 

 

С постановление от 25.07.2014г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик наказателното производство против ищеца е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление на основание чл.199 във вр. с чл.243, ал.1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си е достатъчен да ангажира отговорността на държавата за обезщетение  на претърпените от ищеца вреди в резултат от незаконното обвинение. Както е посочено по-горе, когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. И в този смисъл е трайно установената практика на ВКС /решение №341/05.10.2012г. по гр.д. №1310/2011г. на IV г.о. на ВКС; решение №425 от 01.12.2015г. на ВКС по гр.д. №3143/2015 г., IV г.о. и др./.

Неоснователно е и възражението, че искът е предявен след изтичане на давностния срок. Безспорно е, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е съобщавано на ищеца, тъй като същият не е от кръга на лицата, попадащи в обсега на разпоредбата на чл.243 от НПК и няма как да се приеме, че за него тече давност от момент, в който прокурорският акт е влязъл в сила по отношение на лицата, на които задължително се съобщава. Независимо от това постановлението е съобщено на жалбоподателя "Р. - ГГ"ЕООД, гр.Б. на 01.08.2014., на 08.08.2014г. е влязло в сила, като настоящата претенция е предявена на 08.98.2019г., видно от печата на служба "Регистратура" на РС-Пазарджик, т.е. в последния ден на 5-годишния давностен срок.

В практиката си ВКС приема, че фактът на незаконното обвинение сам по себе си е достатъчен да причини на ищеца неимуществени вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, тъй като безспорно за периода на наказателното преследване той е има отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Наличието им се презумира от повдигане на незаконното обвинение и трае през целия период на висящност на наказателното производство. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето основание и съдът следва да определи неговия размер. Необходимо е да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като се отчете, че на обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, критерий за преценка е също периодът, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен обезщетяване на моралните вреди на увреденото лице от вредоносното действие.

Неоснователно е в тази връзка възражението на процесуалния представител на ответника, че след като не е внесен обвинителен акт срещу ищеца, то не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Липсата на конкретно извършвани процесуални действия в рамките на висящото наказателно производство, тъй като фактът, който е достатъчен да наложи извод, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, е незаконното обвинение, а не конкретно предприетите в хода му процесуално-следствени действия (в този см. решение №427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. №273/2009 г., III г.о.; решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. №2721/2013 г. на IV г.о; решение №150 от 21.06.2016г. на ВКС по гр.д. №1177/2016 г., III г.о. и др.).

В конкретния случай по делото е установено, че наказателното преследване срещу ищеца е образувано за две престъпления от общ характер и е продължило 8 месеца и половина. Тъй като делото не е продължило в съдебна фаза, то безспорно единственият държавен орган, допринесъл за негативните преживявания на ищеца, е Прокуратурата на РБ и в този смисъл е легитимирана да отговаря за претенцията за неимуществени вреди.

Както е посочено по-горе не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания, но в настоящия случай те са и безспорно установени от показанията на разпитаните по делото свидетели Гьопсов, Р. и Гъров. Установяват, че след образуване на наказателното производство ищецът бил отпаднал и притеснен, започнал да пие успокоителни, защото си загубил съня. След като му отнели оръжието - той е ловец - се чувствал като престъпник пред останалите ловци. Поне около половин година бил "извън релси", не знаел къде се намира, притеснявал се, че го гледат със съмнение, а той бил държавен служител - гл. архитект на Община Б.. Ищецът бил дружелюбен човек, сигурен като поведение, но станал плах и нерешителен, започнал да изпитва физически болки по тялото си, получил подагра, променило се отношението му към живота. Изобщо настъпила промяна в характера му. Бил запален ловец и имал много приятели в ловната дружинка, но изпитвал голямо неудобство да обяснява защо е без пушка и това го принудило да не ходи активно на лов.

         Както е посочено по-горе ищецът е бил обвинен за тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, за които съответно се предвиждат наказания лишаване от свобода от 1 до 8  години и до три години. Вярно е, че наказателното преследване е продължило сравнително кратък период - около осем месеца и половина, като спрямо ищеца не са извършвани процесуални и следствени действия, не са взети спрямо него мерки и за процесуална принуда, съответно искът е предявен пет години след приключване на наказателното производство. От друга страна следва да се вземе предвид и фактът, че към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил главен архитект на Община Б. - публична фигура, известна на населението в цялата община, по отношение на която е налице презумпцията, че действията й по служба са законосъобразни. Едно такова обвинение със сигурност уронва безвъзвратно доброто име и авторитета, с които ищецът безспорно се е ползвал, причинява чувство за страх от неизвестността дали няма да бъде уволнен, съответно дали ще успее да си намери работа при тези обстоятелства.

         Всичко това, ведно с установените от свидетелите чувство за неудобство и срам сред близките и приятелите, мотивират съда да приеме, че обезщетението следва да се присъди в размер на 5000лв. За разликата до претендираните 10000лв искът следва да се отхвърли. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 08.08.2014г. - до окончателното му изплащане.

         По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът счита, че Прокуратурата на РБ не е легитимирана да отговаря, тъй като разрешението на ищеца за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпасите са отнети с решение на Началника на1-во РУ"Полиция", гр.Пловдив, т.е. друг държавен орган. Затова искът за претендираните имуществени вреди от Прокуратурата на РБ следва да се отхвърли.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски съразмерно уважената част от иска - в случая в размер на 402,38лв - в т.ч. ДТ и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

 

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Д.Г.Д., ЕГН********** *** сумата от 5000 /пет хиляди/лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, пр. второ, във връзка с ал.1 от НК и за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК по ДП №57/2013г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, пр.пр. № 3833/2012г. на ОП Пазарджик, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.07.2014г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик 08.06.2017г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от 08.08.2014г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 10000 /десет хиляди/лв ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Д., ЕГН********** *** против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетото ловно оръжие - гладкоцевна ловна пушка „ИЖ 27ЕМ” кал. 12, № ********* и боеприпаси - на стойност общо 698,40лв, както и 360лв заплатен размер на членския внос към Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” за периода 2013 - 2018г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Д.Г.Д., ЕГН********** *** сторените разноски съразмерно уважената част от иска - в случая в размер на 402,38лв - в т.ч. ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                   

                                                                

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: