М О Т И В И към Присъда № 63/18.06.2020 г. по НОХД № 1693/2019
г. на СлРС, изготвени на 07.08.20г.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия П.И.М. за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира за налагане на наказание
„Лишаване от свобода” в размер на една година лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В с.з.подсъдимият,
редовно призован се явява и се представлява от адв. Г.М.. Дава обяснения и не
се признава за виновен.Моли да бъде оправдан.
В с.з.пострадалото
лице С.Т., конституиран в качеството му на частен обвинител се явява лично и с
процесуален представител.Моли за осъждане на подсъдимото лице и налагане на
справедливо наказание.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Към 24.04.2018г.,свидетелят С.П.Т. живущ ***
Баня, бил назначен по трудов договор №25/04.03.2013г. и допълнително
споразумение към него № 85/07.07.2014г. на длъжността главен специалист
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
-Бургас. Същият изпълнявал задълженията си на територията на Отдел „Рибарство и
контрол-Южна България“-Пловдив в област Сливен и област Стара Загора. В това си
качество св. Т. осъществявал контролни функции върху риболовните уреди, оборудването,
спомагателните материали и другите технически средства за извършване на
стопански и любителски риболов, по отношение на установените правила, норми и
режим за тяхното използване в съответните рибностопански води и водни обекти,
съответно съставял актове при констатиране на извършени административни
нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите. В изпълнение на горните си
задължения св. С.Т. осъществявал планирани проверки съобразно месечен график и
непланирани такива при инцидентни случаи на сигнали за извършени нарушения.
На
24.04.2018г. св. С.Т., св. Н.Н.Г., който към
същата дата е заемал длъжността риболовен
надзорник към ИАРА и К.К.Ж.-
член на Централната рибно-опазваща организация извършили проверка на яз.
„Жребчево“ за незаконен бракониерски улов на риба. За извършването на
проверката бил уведомен ст. инспектор „РК“ М.Ч..
До язовира отишли с личния автомобил марка
„Хюндай“, собственост на св.К.Ж.. Около 23.00 часа тримата свидетели
наблюдавали местността „Запалня“ с термокамера, когато забелязали, че
неизвестно лице отива до водите на
язовира, качва се в лодка и разполага мрежа в язовира. Св.Т., Г. и Ж. се
насочили към мястото и след около 20 минути
, влезли във водата и извадили намиращата се там мрежа. Сложили я в чувал, който оставили в
автомобила на св.К.Ж., а св Т. съставил констативен протокол №
СТ 033/24.04.2018г. за извършена проверка и
направените констатации.
Междувременно светлините от фаровете на автомобила
на св. Ж. били забелязани от св. П. П., които имал постройки наоколо и той се
обадил на подсъдимия М. за да отидат и да проверят , кои са хората с автомобила
и какво правят там през нощта . Повод за бдителността им били честите кражби на
животни в района като подс. М. бил пострадал от скорошна кражба на част от
животните , които отглежда .
На мястото
където били свидетелите Ж., Г. и
частния обвинител Т. ,двамата пристигнали
поотделно,всеки с лекия си автомобил ,като подсъдимият
управлявал автомобил –джип марка „Сузуки Витара“, а св. П. лек автомобил марка „Волво“. Двамата паркирали в
близост до МПС на св. Ж. като подсъдимия слязъл от колата , а св. П. останал в
купето на своята. От мястото където били двамата видели ,че в багажника на
автомобила има мрежа. Св. Т. отишъл до автомобила на св. П. и се представил,
което било чуто и от подсъдимия.Т. заявил,че заедно с другите лица извършва
проверка за незаконен риболов .От своя страна подсъдимия видял мрежата в багажника и я извадил навън.
Съборил я на земята, което предизвикало раздразнение у св. Т. и останалите две лица.Подсъдимия започнал да
ги пита защо са на язовира по това време като разговарял предимно със св. Н.Н.,
който познавал лично.Обяснил му,че преди известно време са откраднати част от животните , които отглежда в същата
местност затова проверява всички съмнителни според него автомобили
.Междувременно св. П. решил и се обадил на св. Т. ,от който разбрал,че той не
знае за извършвана проверка от страна на св. Т., а последния се обадил на тел.
112 и подал сигнал за съдействие като заявил ,че има опасност от саморазправа
между тях и установени на мястото
бракониери.
След като чул този разговор подс. М. се качил на автомобила си и
напуснал м.“3апалня“.
След неговото заминаване св. Т. се обадил
по мобилния си телефон и на св. М.Ч.,
който отговарял за териториално звено Стара Загора и предоставил телефона си на
св.П. за да разговаря с него и да се убеди дали Ч. бил уведомен за проверката в
м.“3апалня“. След този разговор св.П.
също си тръгнал, а след него св. Т., св. Ж. и св. Г.
се отправили към РУ на МВР-Твърдица, тъй като на място не пристигнали
полицейски служители.
По делото била изготвена комплексна психолого-
психиатрична експертиза, от заключението на
която е видно ,че постр. С.Т. е с нормално нервно-психично развитие, не
страдал от психично заболяване, описаният в материалите по досъдебното
производство инцидент предизвикал при св.Т. поява на повишена тревожност,
свързана със страх за живота, която е нормална и психологично разбираема,
предвид отправената му закана за убийство, която е предизвикала у последния
основателен страх за нейното осъществяване. Св.Т. бил в състояние правилно да
възприема и интерпретира факти от действителността, свързани с инцидента и
можел да участва в наказателното производство, не е установена склонност на
същия към преувеличаване.
По делото е изготвена фоноскопна експертиза, при която от
предоставения за изследване диск СД-R 700МВ, м. „Кодак“ бил снет и
представен в писмен вид текст на звукозаписа от обаждането на телефон 112 на
24.04.2018г.
По делото е проведен следствен експеримент, който да
установи точното разположение на свидетелите, по конкретно на св. К.Ж.,
автомобилите и обвиняемия по време на извършване на деянието.
По делото е налице справка
с per.
№ 455р-5685/27.06.2018г., от която се установява, че подс.П.М. притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие № 20160206943/ 16.06.2016., издадено от РУ-Твърдица,
валидно до 15.06.2021 г. и притежавал дългоцевно огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев - цвуцевка „ИЖ“, кал. 12, № 0777.
По делото е налице справка, издадена от РУ-Сливен ,от която е видно, че в ЕАР-КОС при РУ на МВР - Казанлък лицето С.П.Т. не
се води на отчет, няма издавани
разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност .
В конкретния случай свидетелските
показания са толкова противоречиви
помежду си ,че за съдът е невъзможно да приеме,че има достатъчно
достоверни и взаимно допълващи се показания в подкрепа или опровергаване на
повдигнатото обвинение.
По
делото не се събраха безспорни доказателства, въз основа на които да се приема
за установено,че на подсъдимото лице е отправило посочените от обвинението
реплики . Не се събраха безспорни доказателства същият да е заявил пред частния
обвинител думите „Ще те убия , няма да стъпиш повече на язовира „
По делото са разпитани всички присъствували на инцидента лица , които
обаче се намират или в служебна или в личностна зависимост помежду си,доколкото
частния обвинител и св.Г. и св. Ж. ,освен,че са приятели членуват или работят в
една и съща организация, съответно учреждение, а подсъдимото лице и св. П. се
намират в приятелски отношения помежду си.
Всеки един от тези свидетели
съобщава за различна фактическа обстановка и поведение както от страна на
подсъдимия , така и от страна на частния обвинител. Св. П. е категоричен,че
подсъдимото лице не е влизало в словесен или физически контакт със св. Т. , при
който да е отправил инкриминирания израз, като твърди ,че почти не е разговарял
с Т. , а през 90 % от времето е говорил със св. Н.. Същото е и твърдението на
самия подсъдим , който пресъздава случилото се почти идентично с твърденията на
св. П. и категорично отрича да е отправял каквато и да е закана към св. Т.,още
повече ,да се е заканвал ,че ще го убие с думите „Ще те убия , няма да стъпиш
повече на язовира „
Напълно противоположни са показанията на
частния обвинител и присъствалите с него лица. Последните са категорични ,че са
чули думите,както и ,че поведението на подсъдимия е било агресивно.Всеки един
от тримата пресъздава случилото се ,въз основа на своето възприятие за
инцидента ,но видно от показанията им те също не могат със категоричност да
пресъздадат хронологията на събитията идентично помежду си.Не са категорични дали заканата /доколкото твърдят ,че е имало
такава/е била отправена преди или след като св. Т. се е легитимирал,дали
подсъдимия е чул каква длъжност заема той
и тогава е отправил заканата или преди това , като въпреки ,че и тримата
заявяват ,че са чули закана не могат да посочат
идентично помежду си нейното съдържание.
Предвид горепосоченото,съдът изключи от
доказателствения материал показанията на
св. Т. ,Ж.,Н. и П. като прие,че са дадени от заинтересувани от извода на делото
лица .
Не
дава вяра и на обясненията на подсъдимия, доколкото макар съответни на тия на
св. П.,поради липса на други доказателства в тяхна подкрепа не може да приеме
,че са достатъчно достоверни .
Съдът
кредитира напълно показанията на св.Т. и на св.Ч., като безпристрастни и
взаимно допълващи се като отчете,че в същите не се съдържат достатъчно данни
относно авторството и механизма на деянието за което е повдигнато обвинението
предмет на настоящото производство, но са относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на заключението на ВЛ по назначената комплексна съдебно – психиатрична експертиза, тъй като
то не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
безпристрастността и професионалната компетентност на вещите лица . Въз основа на него обаче, съдът
не може да приеме ,че състоянието в което се е намирал частния обвинител е
предизвикано от отправена му от страна на подсъдимия закана, тъй като същото
може да е предизвикано от цялостния инцидент, който и без твърдяното престъпно
деяние от страна на подсъдимия се отличава с висока степен на негативност,още
повече ,че за св. Т. той е бил свързан с допълнителни притеснения във връзка
със служебното му положение .
Дава вяра и изцяло кредитира
писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на
НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
По делото не се събраха достатъчно
безпротиворечиви доказателства,че подсъдимото
лице е
осъществило деянието, за което му е повдигнато обвинение , поради което, съдът
го призна за невиновен и го оправда за извършено престъпление по чл. 144 ал.3
вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като не се установи категорично и по несъмнен начин ,че на 24.04.2018г., в местност „Запалня”, находяща се в землището
на Община Твърдица, се е заканил с
убийство на длъжностно лице С.П.Т. ***,на длъжност главен специалист „ Рибарство и контрол” при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури –
Бургас, при изпълнение на службата му с думите: „ Ще те убия, няма да стъпиш
повече на язовира”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му.
По делото се
установи безспорно ,че частният обвинител има качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 от НК,доколкото към
24.04.18г. е заемал длъжността главен специалист „ Рибарство и контрол” при
Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас.Установи се ,че на посочената дата същият и подсъдимото лице са се
срещнали в местността „Запалня”в района на язовир Жребчево ,където последният
заедно със св. Ж. и Н. са осъществявали контролна дейност върху законността на
извършвания в язовира риболов.
По делото,обаче
остана недоказан главния факт, а именно отправена ли е от страна на подсъдимото
лице закана с убийство изразяваща се в думите „Ще те убия , няма да стъпиш повече на
язовира”. Дори да се приема,че такава закана е отправена,за което няма
достатъчно доказателства, по делото остана недоказан и точния момент, в който
същата е била отправена. В процесния случай това обстоятелство
е от съществено значение,доколкото качеството на частния обвинител и
дали към момента на отправяне на заканата той е бил възприет от подсъдимия М. като служител на ИАРА или не обуславя
характера на престъплението като такова от общ или от частен характер.
Воден от горното ,съдът призна подсъдимия М. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал.3 вр.ал 2 в вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 190 от НПК
,съдът постанови разноските по делото да останат за сметка на Държавата.
Съдът постанови,вещественото доказателство а
именно СД-R 700МВ да остане на съхранение по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Ръководен от
гореизложеното съдът, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: