Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Русе, 11.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Русе, VІ ти състав, в
публичното заседание на единадесети октомври , през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря Дияна Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията Димитрова адм.дело № 161 на Административен съд -
Русе по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ НВГ- Стефка Венкова“ ООД срещу Ревизионен акт /РА/№P-0300**********-091-001/21.12.2021 г..
издаден на основание чл. 119. ал. 2 от ДОПК от Н.И. Б., на длъжност началник
сектор „Ревизии", в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил
ревизията и П. Р. И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата
дирекция, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 20/25.03.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна, с който са
установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. 01.06.2017 г. до
30.06.2018 г. в общ размер на 27 067.44 лв. главница и 10 546.55 лв. лихви и за
корпоративен данък по ЗКПО за финансовите 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 18
701.68 лв. главници и 6 139.30 лв. лихви
Жалбоподателят твърди, че РА е издаден в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, като оспорва изводите, че извършените услуги от „ Вики стайл“ ЕООД и
подизпълнителите не са реално изпълнени
и съответно не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ЗКПО, в резултат
на което на основание чл.26 т.2 вр.чл.16 ЗКПО неправилно е преобразуван
декларирания финансовия резултат за 2017г. и 2018г., т.е оспорва се извършеното увеличение на
финансовия резултат за процесните ревизирани години със сумата на отчетените
разходи за външни услуги.
Твърди, че е налице неправилно приложение на чл.68,
ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр.с чл.70, ал.5 от ЗДДС, тъй като
доставките са реални и са изпълнени от „Вики Стайл” ЕООД и подизпълнители,
поради което за дружеството е било налице право на приспадане на данъчен
кредит. Твърди се, че са изследвани
неотносими факти, без да се съобрази ,че част от приложените като документи РА
са отменени, като цитираните факти имат за цел да създадат мотиви за извода за
„нереална доставка” и да обосноват задължения за корпоративен данък по ЗКПО и
задължения за ДДС по ЗДДС, макар че жалбоподателят не е страна в други
проведени ревизионни и контролни производства.
Твърди се,
че констатациите в РА не са съобразени с действителното фактическо положение и
с доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Сочи се, че
мотивите и изводите в него противоречат на материалноправни норми и не са
съобразени със съдебната практика на ВАС и на Съда на ЕС. Относно мотивната
част на РА оспорва направените от ревизиращия орган твърдения за наличие на
привидни сделки с „Вики стайл“ ЕООД и с „Десгал“ ЕООД,респ. участие в данъчна
измама, като излага съображения, че същите противоречат на материалното право и
на формалната логика. Посочва, че по отношение на доставката на стоките, в хода
на ревизионното производство, от РЛ са
предоставени множество безспорни писмени документи, които доказват реалността
на доставките. Счита, че реалното изпълнение на доставките се доказва не само
от фактурите, а и от представените приемо-предавателни протоколи, от
представените стокови разписки и пътни листи и договорите за изработка на
ишлеме, като всяка фактура е заплатена оспорващото дружество и надлежно
осчетоводена. Налице е доказана последваща реализация на стоката, която е
продадена на поръчалите изработката контрагенти.
Сочи
неправилност на констатациите в РД/ РА по отношение на липсата на пътни листи
при някои от поръчките, като излага подробни доводи в тази насока, като се
позовава и на заключението на ССчЕ. Твърди, че ревизиращия орган не е положил
достатъчно усилия да установи на място кадровата и материална обезпеченост на
„Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ЕООД, позовавайки се само на предходна
по друг повод извършена насрещна проверка. Намира, че е недопустимо
мотивирането на потвърждаващото Решение на Директора на Д„ ОДОП“ да става на база спорни факти и обстоятелства,
установени в други ревизионни производства, по ревизии на други юридически
лица. Оспорва констатациите в частта „По ЗКПО" по отношение на
редовността на водене на счетоводството
като прави изявление, че счетоводството на дружеството е водено
добросъвестно, правилно и в съответствие с изискванията на закона, счетоводните
стандарти и добрите счетоводни практики.
Конкретно сочи, че „Вики Стайл” ЕООД, доставчик на
услугите, е ползвало услугите на подизпълнители, които са кадрово обезпечени за
изпълнение на услуги „ишлеме” на облекла, налице са доказателства за реалност и
обоснованост на разходите .Позовава се изцяло на назначената ССчЕ и нейните
доводи за реалност и обоснованост на разходите.
По изложените в жалбата и устните състезания съображения
жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски.
Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна,
чрез юрк.З.Е., оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства не
оборват констатациите на органите по приходите. Правилни и законосъобразни са
техните изводи за липса на доставка на услуги по спорните фактури, оттам за
липса на документална обоснованост на разходите по тях. Моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Ревизията на „НВГ-СТЕФКА
ВЕНКОВА" ООД е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03001821002838-020- 001/17.05.2021 г. и последващите я
заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, издадени от
надлежно оправомощен орган по приходите и връчени редовно(л. 1-17),при
направената служебна проверка в с.з. от съда.
На дружеството жалбоподател е
извършена ревизия по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за
периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2018 г., и по Закона за корпоративното
подоходно облагане за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Фактическите и
правни изводи са обективирани в Ревизионен доклад (РД)
№Р-03001821002838-092-001/28.10.2021 г.. издаден по реда на чл. 117 от ДОПК и съобщен
на 02.11.2021 г. (л. 2018-2052).
В срок е подадено възражение срещу РД с вх. №P-03001821002838-B3P- 001/16.12.2021 г., към което
са представени доказателства, издадените от жатбоподателя фактури за продажби,
получените такива за транспорт, ведно с CMR, издадените от „ВИКИ
СТАЙЛ" ЕООД и „ДЕСГАЛ" ООД фактури, съставени поръчки-договори, приемо-предавателни протоколи, (л. 2059 - 2203).
След преценка на извършените при ревизията действия и
обсъждане на представените възражения, органът, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията са постановили РА № Р 03001821002838-091-001/21.12.2021 г. (л. 2215 - 2235). С този РА е установено задължение на „НВГ-СТЕФКА ВЕНКОВА" ООД за ДДС за процесните периоди, поради непризнато
право на данъчен кредит в общ размер на на 27 067,44 лв. и е начислена лихва
за просрочие в размер на 10546.55
лв. С РА е направено преобразуване на
финансовия резултат по смисъла на ЗКПО за 2017 г. и за 2018 г., като е
определен корпоративен данък съответно : по ЗКПО за финансовата 2017 г. главница в размер на 9514,70лв и лихва в
размер на 3597,37 лв., а за финансовата 2018г. –главница в размер на 9186,98лв
и лихва в размер на 2541,93 лв. Лихвите са
изчислени към 21.12.2021 г.
С жалба вх.
№ 426/18.01.2022 г. по
описа на ТД на НАП - Варна,
ревизираното лице е оспорило РА № Р 03001821002838-091-001/21.12.2021 г.пред
директора на Д“ОДОП“ Варна като са изложени възражения във връзка със
събирането и оценката на доказателствата; надлежната проверка на представените
счетоводни документи;включително и тези представени с възражението срещу РД,
правилното прилагане на нормите на ЗКПО и ЗДДС и др. С жалбата срещу РА се сочи, че
транспортът е извършен и с МПС с per. № Р***АН, при нилачни пътни листи. Формулирано е искане за отмяна на оспорения
ревизионен акт изцяло като незаконосъобразен.
По повод
така подадената жалба, с Решение № №
20/25.03.2022г.,
директорът на ДОДОП Варна е потвърдил РА № Р 03001821002838-091-001/21.12.2021г.
В решението са изложени мотиви относно събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, както и начина по който ревизиращият орган цени
същите за крайния изход на производството, като се приема, че аргументите на жалбоподателя по отношение на наличието
на съществени нарушения на административно производствените правила са
неоснователни. Изложени са подробни мотиви във връзка със събиране на
доказателства от контрагентите на жалбоподателя „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“
ООД, като са разгледани търговските взаимоотношения между дружествата. Направен
е извод, че представените по ревизионното производство доказателства, такива
приобщени от ревизионни производства на контрагентите / подизпълнители/, както
и липсата на отговор по изискани от същите обяснения и писмени доказателства,
независимо от наличните приемо-предавателни протоколи,стокови разписки към
съответните договори за изработка на ишлеме, както и пътни листи, анализ на
движението на МПС, по
фактурите/ 18 бр. общо/, по които дружеството е упражнило право на приспадане
на данъчен кредит, не
се обективират реални доставки по см. на чл. 9 от ЗДДС, които да са облагаеми
по чл. 12
от ЗДДС, и за които да е налице изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 6 oт с.з. ,поради което след направен анализ за разминаването между някои от
фактурите и датите на приемо-предавателните протоколи от подизпълнителите, при
други липсата на съпътстващи документи, или липса на подпис на някои от тях, че
е недоказано е извършването на услугите и на основание чл. 68. ал. 1, т. , вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с РА е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит общ размер
на 27 067,44 лв. Подробни
съображения са изложени във връзка с приложението на нормите на ЗКПО относно
непризнати разходи по фактури, издадени
от „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД.
Липсва спор от фактическа страна,че в хода на ревизионното производство е
установено, че oт „НВГ-СГЕФКА ВЕНКОВА"" ООД е упражнено право на припадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните контрагенти:1. от „ВИКИ СТАЙЛ" ЕООД, ЕИК ********* no 16 броя фактури с предмет на доставка „ушиване/изработка на иииеме на...", подробно описани в табличен вид на cтp. 19-20 РД. с общ размер на
данъчния кредит 24 393.48 лв., 2. от „ДЕСГАЛ“ ООД, EИК ********* по 2 броя фактури, с предмед на доставка „ушиванс/изработка на ишлеме... ". Подробно описани в табличен вид на cтp. 20 от РД, с общ размер на данъчния кредит 2 673.96 лв.
Липсва спор каква е била
декларираната печалба за ревизираните години по реда на ЗКПО, както и как са
отчитани/ осчетоводявани/ процесните фактури издадени от „ВИКИ СТАИЛ"'
ЕООД и „ДЕСГАЛ" ООД с предмет услуги по изработка на различни облекла на
ишлеме чрез дебитиране на сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги".
Липсва спор , че през ревизирания период
извършваната независима икономическа дейност от „НВГ-СТЕФКА ВЕНКОВА" ООД е изработка на
облекла на ишлеме по сключени договори с възложители от ЕС, като част от
поръчките са възлагани на подизпълнители.Липсва спор, че всички фактури, издадени от подизпълнителите на „НВГ -
Стефка Венкова"ООД - „Десгал"ООД и „Вики стайл"ЕООД са платени на същите, както и че процесиите Фактури са намерили отражение в Справка -
декларация за ДДС и дневниците за покупки на „НВГ - Стефка Венкова"ООД за
съответния данъчен период. Липсва и спор, че по всички договори е налице
изпълнение и поръчката е доставена на поръчващите дружества от ЕС и платена.
В хода на съдебното
производство е назначена ССчЕ, която при анализа на всички представени по ревизионното
производство документи, вкл. и тези по възражението и представените на експерта
в син том по делото отново фактури, договори, ППП, пътни листи, установява, че
:
Основната
икономическа дейност на дружеството е услуги по изработка на шивашки изделия /
детски облекла / с материали на клиентите / ишлеме /, регистрирани по ДДС в
Испания, Италия и Великобритания - държави членки, което не се спори от
страните. Жалбоподателят сключва Договори с клиентите / контрагенти / си
относно възложена работа по поръчките за изработка / ушиване / на ишлеме. С
тези клиенти дружеството сключва договори за всеки един сезон на съответния
отчетен период /пролет - лято / колекция / и есен зима / колекция /. Съгласно
Договорите се поръчват изработка на цели колекции, с точно определени модели и
бройки за тези модели, като „НВГ- Стефка Венкова"ООД приема да изработи
тези колекции с модели и бройки. За възложената работа по приетите Поръчки дружество сключва Поръчка
- договор с подизпълнители, които приемат от своя страна да извършат
производството на готовата продукция по модели и бройки от основния договор
сключен от „НВГ- Стефка Венкова"ООД с чуждестранните клиенти. За
изпълнената работа / ушиване на ишлеме / подизпълнителите издават Фактури на
„НВГ- Стефка Венкова"ООД, в които подробно са описани моделите, бройките и
цената / на единица изделие / без ДДС на произведените готови продукти. От своя
страна „НВГ- Стефка Венкова"ООД след като изпълни поръчката - да се ушият
/ произведат / на ишлеме всички бройки от определен модел, същите се фактурират
на Клиента / възложител / и се подготвят за износ.
През отчетни
периоди 2017 год. и 2018 год. Клиенти - възложители
по Договори за производство / ушиване на ишлеме / са:
ARTSANA SPA - VAT № - IT00227010139.
По предварително
договаряне между „НВГ - Стефка Венкова"ООД и ARTSANA SPA за всяка поръчка
тук основния плат е по поръчка на ARTSANA SPA, съответно той е
собственост на фирмата клиент и се заплащат от нея.
След договаряне и
одобрение от ARTSANA SPA окомплектовка / копчета, конци
и други аксесоари / се поръчва и доставя от „НВГ - Стефка Венкова"ООД.
INDITEX MECO S.A. – VAT№ - ESA15355290.
По предварително
договаряне между „НВГ- Стефка Венкова"ООД и INDITEX S.A. за всяка поръчка
основния плат е по поръчка на INDITEX S.A., съответно той е
тяхна собственост и за тяхна сметка е транспорта по доставянето му.
Всички останали
аксесоари / хастар, копчета, ципове, подлепващо, етикети, маркиращи етикети,
конци, подплънки, закачалки и пликове / се поръчват и заплащат от „НВГ- Стефка
Венкова" ООД. По препоръка на INDITEX S.A. и тяхно одобрение
дружеството използва външни и вътрешни доставчици на материали за
окомплектовката.
Договорените вече
поръчки се изпълняват от подизпълнители на ишлеме с възложител „НВГ - Стефка
Венкова"ООД и се заплащат от същото.
Доставеният плат
се използва 100 % за изработката на договорените изделия.
RUCO SAS – Базе,
Франция - FR00339867723.
„НВГ - Стефка
Венкова"ООД работи с RUCO SAS - Базе, Франция на основата на т.нар. - „Пълно
ишлеме" / всичко е за сметка на френската фирма - плат, окомплектовка
на изделието, дори и транспорта /.
От дружеството се
работи по „Техническо задание" за, което се сключва Поръчка - договор,
материалите се предават със специална Стокова разписка, а след производството и
приемането на готовите изделия от фирмата - подизпълнител, му се заплаща труда.
Договорите, които
„НВГ - Стефка Венкова"ООД сключва с ARTSANA SPA, с INDITEX МЕСО S.A. и с RUCO SAS за изработка / ушиване на ишлеме / на готово изделие
през отчетни периоди 2017 год. и 2018 год., включват голям брой модели и бройки
на изделия.
Тези големи бройки
изделия не могат да бъдат изработени само от един изпълнител - „НВГ - Стефка
Венкова"ООД, и затова дружеството сключва Поръчка - договори с
подизпълнители, които са „Вики Стайл"ЕООД и „Десгал"ООД за
„Ушиване на ишлеме" на модели от Основния договор с възложителите, при
определени точни бройки и единични цени без ДДС.
На фирмите -
подизпълнители „НВГ - Стефка Венкова"ООД заплаща труда за ушиването на
поръчаните изделия по модели, бройки и единични цени - например рокля,
гащеризон, боди, сако.
Материалите необходими
за изработване на поръчките се доставят в складово помещение на „НВГ - Стефка
Венкова"ООД - намиращо се на адрес - гр.Русе, ул.Братислава № 12.
След това,
материалите се разпределят по подизпълнители за работа /ушиване/ на ишлеме.
За изработката на поръчаните
изделия, материалите се разпределят по среден разход, по Поръчки - договори
между дружеството и фирмите подизпълнители. Тук се издават Стокови -
разписки за предадените материали, за изготвяне на изделията по
договорираните поръчки.
Готовите изделия
след окачествяване се приемат от „НВГ - Стефка Венкова"ООД с Приемо -
Предавателен Протокол / ППП / от фирмите подизпълнители.
Готовите изделия
се съхраняват в склада на „НВГ - Стефка Венкова"ООД до момента на техния
износ.
Фирмите -
подизпълнители сключват Поръчка - Договор за изработка на заявен брой
изделия за модели по номера / различни размерни групи /. В поръчката — договор
се посочват - всичко бройки за модел и единична цена за един брой в лв. без
ДДС.
Фирмите -
подизпълнители издават - фактура на „НВГ - Стефка Венкова"ООД, с основание
„Ушиване на ишлеме" на договорените модели с бройки и единична цена за
едно изделие. Фактурите са със стойност и включен ДДС в лева. Фактурите се
заплащат от „НВГ - Стефка Венкова"ООД по банков път.
След като са приети
готовите изделия от „НВГ - Стефка Венкова"ООД те се подготвят за износ към
фирмата - възложител по основния договор, договорирала тяхното ушиване. Тук се
изготвя ЧМР - международна товарителница за автомобилен транспорт. Тази
товарителница е доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния
пункт за разтоварване. В ЧМР - то се посочва номера и датата на фактурата,
която е издадена от „НВГ - Стефка Венкова"ООД за извършената работа -
„Доставка на облекла - модели и бройки".
Екземпляр от
изготвеното ЧМР се връща на „НВГ - Стефка Венкова"ООД с посочена дата и
печат, на която стоката е получена от крайния получател, посочен в
товарителницата. По така установеното от експертизата и на база подробния
писмен доказателствен материал не е налице спор, тъй като всички готови изделия
на база договореността за ВОД са изпълнени, налице е и удостовероно по банков
път плащане и към изпълнителите, така и от основните възложители.
Експертът в основното си заключение и
в табличен вариант е съпоставил всички налични документи по всяка поръчка,
документирана с договор, отчел е къде е налична стокова разписка, ППП , пътни
листи, банково заплащане, като е установил експедиция към евпропейските
възложители и приемането от тях на поръчаното. Всички фактури, издадени от
подизпълнителите на „НВГ - Стефка Венкова"ООД - „Десгал"ООД и „Вики
стайл"ЕООД са платени
на същите. Процесиите Фактури
са намерили отражение в Справка - декларация за ДДС и дневниците за
покупки на „НВГ - Стефка Венкова"ООД за съответния данъчен период
Експертът е
анализирал и приложеното към настоящата Ревизионната преписка на НАП с
изпратено до ГДБОП - МВР искане
от НАП, за извършване на действия от други контролни органи №
Р03001821002838-032-001/20.08.2021 год., за предоставяне на всички записи от регистър „Събиране на данни
за автомобилния трафик в Република България" получени от Автоматични
устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове
и стационарните и мобилни контролни точки на Националното TOЛ управление,
стопанисвани от АПИ.Изисканата информация от НАП е за автомобил Ивеко с рег.№ Р *** АК. Направената съпоставка от експерта между данните
в стоковите разписки, Приемо - Предавателните Протоколи, пътните листи и
справката от ГДБОП на МВР, е довело до извода за липса на съответствие. Този извод не е различен по
отношение на това МПС от извода направен от ревизиращия екип.
На датите, на
които дружеството твърди с представените пътни листи, че е предавало материали
или е приемало готовите изделия, като ги е транспортирало до и от Две могили,
за автомобил Ивеко с рег.№ Р **** АК или няма данни да се е движило или е извършвало
транспорт в посока, противоположна на тази, за която се твърди, както и твърди
ответната страна. Анализирани са пътни листи за друг л.а рег № Р **** РН по представени пътни листи , за което движение е отчетено такова по
направление къ В.Търново. Тук следва обаче да се има предвид и наличието на
друг маршрут за движение, където не са поставени точки от ТОЛ системата на АПИ/
справка google maps/ и както възразява жалбоподателя.
Екпрертът дава
становище за документалната обоснованост на отчетените разходи и че платеният
ДДС съответства на заявеният за възстановяване. Независимо ,че тези негови
констатации касаят правни изводи, съдът цени заключението в частта му на
извършеното проучване и съпоставяне на документи, като самият дължи произнасяне
за наличието на законовите предпоставки за установяване на реалността на
сделките/ услугите/ и съответно тяхната документална обоснованост, в чиято
същност е и предмета на спора.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно
обжалване на ревизионния акт, потвърден с Решение № 20/25.03.2022г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е допустима .
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и
ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и
длъжностите на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното
лице; обхвата на ревизията; извършените действия в ревизионното производство;
мотиви за издаването му; разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва; подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния
акт е приложен и ревизионен доклад като
неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на ревизионния акт,
органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и
ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС
„Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, заповедите за спиране и
възобновяване, ревизионния доклад, ревизионния акт са издадени като електронни
документи, подписани с електронен подпис.
В с.з. от 13.06.2022г. електронните документи,
представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по
делото.
В изпълнение на задължението на съда да извърши
проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, при извършената проверка на електронните
документи, съдът констатира, че
ЗВР, РД, РА са подписани от посочените като техни издатели органи по
приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен
на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, като
документите са подписани в срока на действие на удостоверението, т.е. ревизията
е редовно възложена, а РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
В жалбата се въвеждат твърдения, че са налице
нарушения на административно производствените правила изразяващи се във факта,
че ревизиращият орган не е положил усилия да изясни напълно фактическата
обстановка, не е съобразил събраните доказателства в хода на ревизията и
незаконосъобразно се позовава на актове, съставени в хода на ревизионни
производства не само на неговите преки доставчици„Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“
ЕООД, но и на доставчици на услуги на тези посочени дружества- Пеликан БГ ЕООД
и Десгал ДМ . Счита, че доказателствата, на които ревизиращият орган се
позовава, не са събрани по надлежния ред. Сочи, че неустановяването на място на
представители на двете дружества и връчването им на съобщения по реда на чл. 32
от ДОПК не е достатъчно за да се установи правилно фактическата обстановка, тъй
като на практика исканията за представяне на документи въобще не са достигнали до
адресатите си.
Действително
органите по приходите се позовават на искания за насрещни проверки към Вики
Стайл ЕООД и Десгал ЕООД ,описани на стр 3 от РД След двукратно посещение на
декларирания от дружеството адрес за кореспонденция не е осъществен контакт с
управителя и/или упълномощено от него лице за получаване на искания.
Изготвеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК чрез прилагане към данъчното досие. Документи не са
представени в определения от органа по приходи срок. Служебно установено е, че „ДЕСГАЛ" ООД е дерегистрирано за целите на ЗДДС, считано от 17.07.2018 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Ревизиращият
екип се позовава на извършена ревизия на Десгал ООД, приключила с РА №Р-03000318001268-091- 001/05.11.2018
г., необжалван, при която са установени
задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. и за данък върху
добавената стойност за периода 01.07.2015 г. - 31.12.2017 г. Позовавайки се на
представени в тази ревизия / далеч преди настоящата/ писмени обяснения е
посочено, че „ДЕСГАЛ" ООД и „ВИКИ СТАИЛ'" ЕООД са извършвали дейност в едно и
също помещение, находящо се в гр. Две Могили, ул. „Шипка" №1, поради което не е извършван
транспорт на готова продукция.Органите по приходите
са се позовали ,за да обосноват своите изводи за нереалност на доставките и
респ.липса на документална обоснованост и на други приключили по отношение на Вики Стайл
ЕООД и Десгал ЕООД, и Десгал ДМ производства, както и на такова по отношение на
„ Пеликан БГ“ ООД . С ППНП №П-03001821096305-141-001/14.07.2021 г. (л.75- 1379). от „ Вики
стайл „ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
Приобщени са наличните в данъчно-осигурителното досие документи, относими към задачите на проверката. Ревизиращият екип е
констатирал, че на „ВИКИ СТАЙЛ“ ЕООД е извършена ревизия с обхват по ЗДДС за д.п. 07.03.2017
г. до 31.07.2018 г.;
от
21.11.2016г. до 28.02.2017г. и по ЗКПО за периода от 13.10.2016г. до
31.12.2017г. приключила с РА № Р-03001818005449-091
-001/27.03.2019г., влязъл в законна сила (л. 1433-1507).
В хода на ревизията е установено, че в дружеството са назначени общо пет души, от които трима на длъжността „машинен оператор, шиене на кожени изделия" и един „техник механик". С oглед значителния обем на фактурираните от „ВИКИ СТАЙЛ“ ЕООД доставки на услуги
е прието, че този персонал се явява крайно недостатъчен за упражняване на
дейността, както и че данъкът, посочен във всички издадени от това дружество
фактури е начислен без основание. В подкрепа на този извод органите по
приходите са се позовали на приобщен Протокол № 09843
19/05.10.2017 г. (л. 1401-1402), с оглед на който е било установено, че
при посещение на обект в гр. Две Могили,
ул. „Шипка" №1, в който „ВИКИ СТАИЛ" ЕООД декларира, че е извършвало
дейност има само амортизирани и видимо неработещи 5 бр.машини и кроячна маса,
поради които и при тези данни органите по приходите са извели изводи, че по тези фактури, по който дружеството е упражнило право
на приспадане на данъчен кредит, не са обективирани реални доставки. Изложени
са мотиви за това, че не е доказано но безспорспорен начин „ВИКИ СТАЙЛ"
ЕООД да притежава материална и кадрова обезпеченост за извършване на
доставките, поради което недоказано е извършването на услугите.
Ревизиращият екип се е позовал
и РА № Р-03001819008582-091 -001
/21.09.2020 г./ л.2248 и сл./, който обаче е извън ревизирания период и касае
установяване на задължения по ЗДДС за д.п.11.2018г., 01.02.-30.04.2019г и д.п.
м.06.2019г, и д.п. 09-11.2019г. Действително с посочения РА са анализирани
доставки на „ Вики Стайл“ ЕООД с обхват установяване на задължения по ЗДДС, вкл. за периода от 01.11.2018 г.
до 30.11.2018 г., при които са изследвани получените доставки по следните фактури,
издадени от “ВИКИ СТАЙЛ" ЕООД: Ф-ра № 260/20.11.2018 г. на стойност 9
864.00 лв., Ф-ра № 263/30.11.2018 г. на стойност 12 335.40 лв.с оглед на констатациите ,че дружеството
изпълнител не е доказало извършването на доставките .
Ревизиращият екип е приобщил и
се е позовал на извършена ревизия на „ Пеликан БГ“ ЕООД ,приключила
с РА № Р-03001818007224-091-001/11.03.2020 г., при която били установени
допълнителни задължения: ДДС в размер на 109574.13лв. и лихва 21193.86лв. и КД
24133.17лв. и лихва 5380.61лв., които фактури напълно съвпадали с периодите на
издаване на фактурите към жалбоподателя.
Обаче с решение № 7952/01.07.2021г. по АД № 220/2021 г. на ВАС, е
отменено решение №
41/26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 324/2020 г. по описа на
Административен съд - Русе, и е отменен изцяло
ревизионен акт № Р-03001818007224-091-001/11.03.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 115/28.05.2020
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна
при ЦУ на НАП.С оглед на мотивите на влязлото в сила
решение на ВАС е прието, че е налице реалност доставки по
фактури за периода 01.01.2017-31.10.2018г., в това число по фактури , имащи за предмет
„ишлеме на облекла“, всичките издадени от „Вики стайл" ЕООД ,
включително и за д.п.м.01/2018г.
непризнат данъчен кредит в размер на 3655.00 лв.; д.п.м.02/2018г. непризнат
данъчен кредит в размер на 6910.80 лв.; д.п.м.03/2018г. непризнат данъчен
кредит в размер на 13 266,41 лв.; д.п.м.04/2018г. непризнат данъчен кредит в
размер на 4089,40 лв.; д.п.м.05/2018г. непризнат данъчен кредит в размер на 12
939.33 лв.; д.п.м.07/2018г. непризнат данъчен кредит в размер на 14676,60 лв.
д.п.м.09/2018г. непризнат данъчен кредит в размер на 1 1066,00 лв. д.п.м.
10/2018г. непризнат данъчен кредит в размер на 3718.80 лв.Т.е некоректно е
позоваването на посочения РА от страна на ревизиращите органи ,за да подсилят
косвено констатациите си за нереалност на фактурираните услуги, респ.тяхната
документална необоснованост
Съдът
възприема като процесуално нарушение позоваването на доказателства, част от тях
приобщени с Протокол КД -73 за приобщаване от други ревизионни производства по
отношение на посочените други ревизирани лица и съответно на направено
позоваване на предходни писмени обяснения или на констативни периоди , извън
ревизирания и преди започване на ревизията на 17.05.2021 г., т.е. много преди
реализиране на ревизионното производство.
Тук
следва да се отчете, че съгласно чл.177
ал.1 АПК при отмяната на РА № Р-03001818007224-091-001/11.03.2020
г. по отношение на „ Пеликан БГ „ЕООД решението има действие по отношение на
всички, докато влезлия в сила РА обвързва само и единствено страните по спора.
Позоваването на определени фактически констатации в определени РА имат действие
по отношение на участващите субекти , докато само ако са надлежно приобщени
определени доказателства, биха имали значение в настоящето производство,
най-малкото защото мотивите на органа нямат обвързващо със сила на присъдено
нещо действие.
Действително влязъл в
сила РА сам по себе си не представлява доказателствено средство, доколкото като
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК (приложим в
производствата по ДОПК на основание § 2 от ДР на ДОПК) се ползва със стабилитет
единствено по отношение на размера па определените с него публични задължения
(и суми подлежащи на възстановяване или на прихващане) на ревизираното лице, но
не и фактическите и правните основания за определянето им Събраните обаче в
хода па ревизията, приключила с издаването му доказателствени средства относно
релевантни за конкретен правен спор обстоятелства, следва в изпълнение на
изискването за всестранно и обективно изследване на отпосимите факти и служебно
начало, прогласени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК да се приложат и да се вземат
предвид, доколкото същите са явяват
събрани по реда и чрез способите, предвидени в същия кодекс. Необходимо да се
подчертае, че всички установени в хода на отделно ревизионно производство или
на проверка на задължено лице факти и обстоятелства от значение за неговите
данъчни и осигурителни задължения, включително на негов доставчик, трябва да
подлежат на самостоятелен й независим анализ и съпоставка от страна на
ревизиращите органи в другото производство, респективно от страна на решаващия
орган в административното и съдебно оспорване па акта. В този смисъл
констатациите на органите по приходите въз основа на доказателствения материал
в други производство не могат да бъдат единствен и самостоятелен мотив за данъчно облагане или
определяне на задължения за осигурителни вноски. Съответно за целите на
доказването субектът на ревизионното производство има възможност да ангажира
доказателства, които да оборват събрани в релевантна ревизия или проверка
доказателствени средства и направени въз основа на тях фактически и правни изводи, доколкото отпосимите факти и
обстоятелства следва да се установяват във всяко отделно производство.
Именно
в настоящето производство жалбоподателят следва при пълно и главно доказване да
установи релеватнтите за спора факти и обстоятелства дали ревизираното дружество е получател на доставки по фактури, издадени
„Вики стайл" ЕООД,респ. „Десгал“ ООД с предмет „ишлеме на облекла“, и с оглед на
това следва ли на същото да бъде признато право на данъчен кредит и налице ли е
документална обоснованост по процесните фактури. Съдът счита, че са ангажирани
достатъчен обем от доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
спорните доставки са изпълнени и в случай, че органите по приходите твърдят, че
друг, а не посоченият доставчик/ ци като подизпълнители, ги е изпълнил е
следвало да го докажат, а последното не е налице.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на
елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се
отрича от СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия
следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред
него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза,
както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране
допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС,
платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена
облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването,
обективирано в решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно
което националният съд следва да провери служебно дали установените
обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени
от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на
приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което
изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на
данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се
нарушава забраната за reformation in pejos.
Относно
прилагането на ЗДДС, респ ЗКПО: В хода на ревизионното производство
органът по приходите е достигнал до извода, че следва да не признае право на
данъчен кредит по фактури, издадени от „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД .Предмет на анализ в настоящето ревизионно производство
са фактури, издадени от „ Вики стайл“ ЕООД
през ревизирания период: №№ 0...59/26.06.2017 г. на
стойност 10 000.00 лв, 0...67/ 26.07.2017 г на
стойност 5 000.00 лв, 0...65/ 13.07.2017 г. .
на стойност 5 040.00 лв.:, 0...73/ 14.08.2017 г. . на стойност 6 289.75 лв.:, 0...75/23.08.2017
г.
на стойност 5 020.00 лв.:, 0...94/13.10.2017г. на
стойност 5 250.00 лв.:, 0...99/26.10.2017г.
на стойност 5 497.50 лв, 0...105/23.11.2017г. на
стойност 13 864.50 лв, 0...112/18.12.2017 г. .
на стойност 8 827.50лв, 0...113/19.12.20I7 г. на стойност 877.50 лв, , 0...136/12.02.2018г. на стойност 6163,20лв.,0...145/05.03.2018г. на стойност 7493,40лв, 0...147/12.03.2018 г. На
стойност 2026,35лв., 0... 160/23.04.2018 г. На стойност 11563,20лв., 0...181/03.05.2018 г.на
стойност 10569,30лв, 0...189/01.06.2018 г. на стойност 18 485,20лв., както и
фактури №0.. 263/30.11.2018 г. на стойност 12 335.40 лв.:,№ 0.. 260/20.11.2018
г. на стойност 9 864.00 лв., по които до д.п. 06.2018г вкл. е признато право на
данъчен кредит , и по всички фактури жалбоподателят е отчел като „ разход за
външни услуги“ по сметка 602 в счетоводството си , както и по : фактури
,издадени от „ Десгал“ ООД №№0...1003/17.01.2018г. на стойност 8781 лв ,
0...1005/08.02.2018г.на стойност 4588,80лв. също отчетени като разход за услуги,
и по които фактури ,издадени от Вики стайл ЕООД е признато право на данъчен
кредит.
Към посочените фактури
,издадени от „ Вики стайл“ ЕООД са анализирани и фактури №№ 42/11.05.2017 г. на
стойност 8 878.00 лв.:Ф-ра № 44/15.05.2017 г. на стойност 6 552.00 лв.:Ф-ра №
46/17.05.2017 г. на стойност 9 058.20 лв.:Ф-ра № 48/22.05.2017 г. на стойност 4
992.00 лв., по отношение на които е взето предвид, че на „НВГ-СТЕФКА
ВЕНКОВА" ООД са извършени предходни ревизии по ЗДДС, като с РА №
Р-03001817003801-091- 001/08.01.2018 г. (л. 2257), обхващащ определянето на
задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2017 г., са изследвани
получените доставки по посочените фактури, издадени от „ВИКИ СТАЙЛ" ЕООД,
като е приета липса на реалност на доставките. Именно в хода на тази приключила
ревизия е била извършена насрещна проверка на „ Вики стайл“ ЕООД, приключила с Протокол
МП-03001817112260-141-001/05.09.2017 г. (л. 1398-1400),който е приобщен, като
органите по приходи са констатирали , че предмет на доставките са услуги
(ушиване на ишлеме на различни по вид облекла), че фактурите са издадени на
„НВГ-СТЕФКА ВЕНКОВА" ООД като към всяка една от тях са приложени
поръчка-договор и приемо- предавателен протокол, с който изпълнителят е предат
на възложителя готовите облекла или детайли за окачествяване, проверка и
съхранение до до износ.
В представен от доставчика хронологичен регистър на сч. с/ка 411 „Клиенти"
са регистрирани отчетени текущи счетоводни приходи по кредита па сч. с/ка 701;
плащането по сделките е извършено по банков път. В депозирани писмени обяснения
е пояснено, че транспортирането на готовите облекла е за сметка на „НВГ-CTЕФКА ВЕНКОВА" ООД.
В хода на ревизионното производство като доказателства
за извършени доставки от посочените дружества, ревизираното лице е представило
заверени копия на фактурите, издадени в негова полза ; договори за услуги; приемо-предавателни протоколи за предаване на
материалите и готовите изделия; пътни листи и писмени обяснения. Представени са
главна книга за периода 2017 г. и за 2018 г.
За изясняване на всички факти и обстоятелства във
връзка със спорните доставки ревизиращият орган е извършил насрещни проверки на
двете дружества, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и на
практика не са изпълнени от техните адресати. По тази причина ревизиращият
орган е приел на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, че доказателствата, които не
са представени, не съществуват.
За да достигне до извод, че доставките не са реални
при ревизията са изследвани договорите за възлагане на поръчките; издадените
фактури; приемо-предавателни протоколи за материали и готови изделия; пътни листи.
При извършената в
хода на тази ревизия насрещна проверка на контрагента, приключила с Протокол
МП-03001817112260-141-001/05.09.2017 г. (л. 1398-1400),преди настоящата
ревизия, органите по приходи са
установили, че предмет на доставките са услуги (ушиване на ишлеме на различни
по вид облекла), че фактурите са издадени на „НВГ-СТЕФКА ВЕНКОВА" ООД като
към всяка една от тях са приложени поръчка-договор и приемо- предавателен
протокол, с който изпълнителят е предат на възложителя готовите облекла или
детайли за окачествяване, проверка и съхранение до до износ. В представен от доставчика хронологичен
регистър на сч. с/ка 411 „Клиенти" са регистрирани
отчетени текущи счетоводни приходи по кредита па сч. с/ка 701; плащането по
сделките е извършено по банков път. В депозирани писмени обяснения е пояснено,
че транспортирането на готовите облекла е за сметка на „НВГ-CTЕФКА ВЕНКОВА" . По отношение материалната, техническата п кадрова
обезлсченост. проверяваното лице е предоставило заверено копие па договор от
21.10.2016 г. за наем на част от недвижим имот. находят се в гр. ***. ул. „*****" №1 на първи етаж, сключен е наемодателя Александър В.
Неделчев: договор за покупко-продажба на 4 бр. шевни машини от 01.11.2016 г., сключен с продавача Б.А. Кунов. разчетно-платежпа ведомост за м. 05/2017 г. за изплатени възнаграждения на 4 ду и и персонал, назначени
на длъжността „машинен оператор
В резултат на анализ от
приключили ревизионни производства за самия жалбоподатели и контрахетните му,
при съпоставка на представените и от него писмени доказателства- договори за
изработка на ишлеме, ЧМР, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, обяснения,
пътни листи, анализ на информация от АПИ,органите по приходи, водени от
постановките в ЗКПО и ЗСч, и съответно ЗДДС поради изводите ,че издадените
oт „ВИКИ СТАЙЛ" ЕООД и „ДЕСГАЛ"
ООД фактури не отразяват вярно описаните в тях стопански операции и отчетените
текущи счетоводни разходи за външни услуги не са документално необосновани по
смисъла на чл. 26. т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО, са коригирали счетоводните
финансови резултати на жалбоподателя в посока увеличение със сумите съответно
от 95 146.95 лв. за 2017 г. и 91 869.85 лв. за 2018 г. и съобразно данъчната ставка
в материалния закон са установили следващите се размери на дължимите преки
данъци, съответно :
по
ЗКПО за финансовата 2017 г. главница в
размер на 9514,70лв и лихва в размер на 3597,37 лв., а за финансовата 2018г.
–главница в размер на 9186,98лв и лихва в размер на 2541,93 лв.
За да откажат признаването на право да данъчен кредит в
общ
размер на 27 067,44 лв. по следните фактури, издадени през ревизирания период-
№№ 0...59/26.06.2017 г., 0...67/ 26.07.2017 г, 0...65/ 13.07.2017
г., 0...73/ 14.08.2017 г., 0...75/23.08.2017
г., 0...94/13.10.2017 г., 0...99/26.10.2017, 0...105/23.11.2017г.,
0...112/18.12.2017 г., 0...113/19.12.20I7 г., 0 .. 1003/17.01.2018
г., 0. . 136/12.02.2018 г.,
0…1005/ 08.02.2018 г.,
0...145/05.03.2018 г., 0...147/12.03.2018 г.,
0... 160/23.04.2018 г., 0...181/03.05.2018 г.,
0...189/01.06.2018 г., по които дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит, органите
по приходите са приели ,че тези фактури не
обективират реални доставки по см. на чл. 9 от ЗДДС, които да са
облагаеми по чл. 12
от ЗДДС, и за които да е налице изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 6 oт ЗДДС,
като са мотивирани съображения за това, че не е доказано дружествата/
изпълнител и подизпълнител/ да притежават материална и кадрова обезпеченост зa извършване на доставките, поради което
недоказано е останало извършването на услугите, като допълнителен аргумент е,
че независимо от приемо-предавателните протоколи, налични стокови
разписки,пътни листи и анализа на получената от АПИ информация, за установяване
реалността на транспорта на материали и готови изделия, такава не е установена
и на база анализа на фактурите ,издадени от подизпълнителите и приключилите по
отношение на тях контролни и ревизионни приозводства, които са приобщени със
съответните протоколи, подробно описани в РД.
В РА се
сочи, че са извършени насрещни проверки на посочените доставчици, на които изпратените съобщение за
представяне на документи и писмени обяснения са
връчени по реда на чл. 32 от ДОПК поради ненамиране на техни
представители на адрес. В определения от
органите по приходите срок, от посочените доставчици не са представени исканите
документи, справки и писмени обяснения, поради което органите по приходите не
са могли да установят всички факти и обстоятелства, касаещи издадените фактури
за услуги – не са представени документи и счетоводни регистри доказващи
наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
доставките, производствена база, квалифициран персонал, транспортни средства и
всичко друго, доказващо реалната възможност за действително извършване на
фактурираните доставки. Не са представени договори и приемо-предавателни
протоколи, документи, удостоверяващи разплащането между контрагентите. Не са
предоставени оборотни ведомости за периода, счетоводни регистри на сметки, с
оглед установяване на заприхождаването на материалите и последващата продажба
на готово изделие. Не е предоставян достъп до счетоводството на проверяваното
лице, както и информация за наличие на такова, местонахождението на
счетоводната документация и редовността и достоверността на воденето й. Относно
наетите лица, от дружествата не са представени трудови договори, ведомости за
заплати, длъжностни характеристики, присъствени форми, документи за извършен
инструктаж, присъствена книга и график за работното време, отчети за
извършената работа и кои са лицата, които пряко са участвали в посочените в
приемо - предавателните протоколи дейности. На основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК
ревизиращият екип е приел, че доказателствата, които не са представени не съществуват и е преценил само
тези, които са събрани в производството. Направен е извод, че за жалбоподателя
като получател на фактурираните доставки, не възниква право на приспадане на
данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9,
чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с оглед на което, в тежест на ревизираното
дружество са установени допълнителни задължения за заплащане на ДДС до размера
на начисления по фактурите данък и лихви.
Съдът възприема така направените изводи
за незаконосъобразни и изведени в противоречие с приложимия материален закон.
На първо място не може да се твърди, че
са извършени насрещни проверки на посочените доставчици, след като съобщенията
за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, т.е. на практика те не са достигнали до адресатите. Позоваването на чл.
37, ал. 4 от ДОПК е неотносимо в конкретния случай. При съобразяване
разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - ал. 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК се
достига до извод, че въведената в чл. 37, ал. 4 от ДОПК презумпция е относима
единствено към субекта на ревизионния процес. Ако ревизираното лице (а не
неговия доставчик, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК) не
изпълни искането за предоставяне на информация, документи и писмени обяснения,
то тогава за данъчния орган възниква процесуалната възможност да приеме, че
изисканите, но непредставени доказателства не съществуват. Неизпълнението на
задължението на другите участници в производството (т.е. на доставчиците и др.)
да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната
тежест по ал. 4, а е възможен източник на административнонаказателна
отговорност (вж. чл. 273 ДОПК). (Решение № 2695/25.02.2014 г. по адм д. №
9788/2013 г. на ВАС).
На следващо място с оглед на предварителните бележки
органите по приходите не могат самоволно да се основават на констатации на РА,
по отношение на трети лица, а и дори да го правят по отношение на самото РЛ на
основа влязъл в сила РА, той
сам по себе си не представлява доказателствено средство по фактическите и правните основания за
определянето на публични задължения в това производство.
На следващо място, от допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се доказва, че всички фактури, издадени от „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ООД за услуги, извършени в полза на РЛ и посочени в РА, са
осчетоводени правилно. Доказано е от експертизата, че ревизираното дружество е
извършило ефективно плащане по банков и по касов път по всяка фактура, като са
посочени съответните банкови и счетоводни сметки и отразяването по СД за
отчетните периоди. Вещото лице не е констатирало нарушения, несъответствия,
пропуски и неосчетоводени документи в
счетоводството на оспорващото дружество, които да сочат липса на доставка по
фактурите. В заключението на вещото лице се достига до извод, че по тези
процесни фактури правилно е определен и използван съответния данъчен кредит.
Както съдът вече посочи, заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно в частта, в която отговаря на поставените за изследване въпроси
и по тази причина се цени от съда, без да се кредитират съдържащите се в него
допълнителни правни изводи.
Единственото основание на органа по приходите да откаже да признае данъчния
кредит в полза на жалбоподателя е спорната предпоставка за реалността на
документираните доставки на стоки по фактурите на доставчиците „Вики
стайл" ЕООД и „Десгал" ООД, за които е прието, че поради ненамиране
на адреса им за кореспонденция не може да се съберат доказателства за реалното
извършване на фактурираните от тях доставки. Като пречка за упражняване на
данъчния кредит е възприета липсата на документи, представени от доставчиците,
които да удостоверят извършването на спорните услуги, извършените разплащанията
между страните, както и начисляването на данъка при доставчиците. Неправилно от
органа по приходите е направен крайният извод за липсата на реално осъществени
доставки, само на база обстоятелството, че при извършените насрещни проверки
(ако въобще може да се твърди, че такива са извършени) на преките доставчици на
жалбоподателя, същите не са намерени на адреса и не са представили изисканите
документи или защото са налице издадени и необжалвани РА по отношение на тях.
Осигуряването на достъп до счетоводната отчетност на доставчиците и представяне
на доказателства във връзка с фактурираните от тях доставки очевидно по никакъв
начин не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък да
бъде изначално гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно
задълженията си и при поискване, ще се отзове и представи исканите от
администрацията документи. Несъмнено е при това положение, че ако възникването
на правото на данъчен кредит се обвърже с поведението на прекия доставчик, то
жалбоподателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е
разполагал със сигурност по отношение на това, дали, въпреки стриктното
спазване на своите задължения, ще има право да приспадне платения на
доставчиците данъчен кредит, тъй като правото на приспадане, ще се окаже
зависимо освен от материалните изисквания на закона, но и от оценката на
данъчните органи за това, дали доставчиците са намерени на декларираните адреси
за кореспонденция и са изпълнили своите задължения за представяне на искани
документи и обяснения, каквито условия не са въведени със сега действащия ЗДДС.
Неправилни изводи в тази насока са
направени и във връзка с предходни ревизии на посочените двама доставчика, като
частично ревизираните периоди в тези ревизии и първата част по отношение на
ЗКПО с настоящата съвпадат . Ревизията на доставчик Вики Стайл е приключила с потвърждаване на РА
на административна инстанция, а не на съдебна, поради което решението на
директора на ДОДОП няма силата на присъдено нещо и установените от органите по
приходите констатации не могат пряко да рефлектират в имуществената сфера на настоящето
РЛ . Съдът счита, че позоваването на органа по приходите на резултатите от
ревизията на „Десгал" ООД, извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК също
води до неправомерни изводи. В изводите относно тази ревизия въобще не е
посочено дали това дружество е било доставчик на РЛ и дали по отношение на него
е извършвана насрещна проверка в хода на тази ревизия. За разлика от предходния
доставчик, постановения в хода на тази ревизия РА въобще не е обжалван от
„Десгал" ООД и изводи са направени на база констатации, които не са били
подложени на контрол от нито една инстанция относно тяхната достоверност. Спори се
между страните относно наличието на кадрова обезпеченост за извършване на
процесните услуги. Ревизиращия орган не твърди ,че самото дружество
жалбоподател е разполагало с достатъчно персонал за извършване на услугите,
които то е възлагало на доставчиците. Тезата, която се застъпва от
жалбоподателя е обратната – именно поради липса на персонал и в частност на
квалифициран персонал е било необходимо да възлага поръчки на своите
доставчици. Всъщност ако се анализират предходните ревизии и насрещни проверки,
ще се установи ,вкл и по отменения РА по отношение на Пеликан БГ ,с оглед
съвпадащите периоди, наличието на кадрова и техническа обезпеченост от подизпълнителите
на Вики Стайл ЕООД.
По същество органът по приходите не
оспорва извършването на услугите. Спорът е дали те са извършени, така както е
посочено в процесните фактури – от доставчиците „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ООД, за да се упражни данъчният кредит по издадените от тях
фактури.
В тази насока е необходимо да се съобрази
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.06.2012 г. по
съединени дела С-80/11 и дело С-142/11 Неизменно поддържаното становище на СЕС
е, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане на
данъка е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде
ограничавано, и по-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на
целия данък, начислен по получени доставки. Изключение от този принцип е
налице, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е
упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, в които случаи националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадане. Данни по делото в тази насока няма. Напротив – въз основа на
констатациите по делото следва да се приеме, че фактурираните доставки на
услуги са фактически изпълнени; те са достигнали до жалбоподателя; издадени са
фактури, съдържащи нормативноустановените реквизити; отразени са счетоводно при
всеки от търговците; извършени са реални разплащания между страните, данъкът е
начислен от доставчиците като задължение към бюджета, а продукцията е и
използвана в икономическата дейност на РЛ. В този порядък и съобразно
разбирането на СЕС, следва да се приеме, че са изпълнени материалните и
процесуални условия, изисквани от Директива 2006/112 за възникване и
упражняване правото на приспадане. Така, Съдът приема, че при тези
обстоятелства, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане
само на основание съдебната практика, изведена от точки 56 - 61 от Решение по
дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която, въз основа на обективни данни,
трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и
услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае,
че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг
стопански субект нагоре по веригата. Изводът е доразвит и в т.47 на настоящото
решение, видно от която, режимът на правото на приспадане, предвиден в
посочената директива и посочен отново в точки 37-40 от това решение, не допуска
данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка
е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по
веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с
ДДС да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане (в този смисъл Решение от 12 януари 2006 г.
по дело Optigen и др. С-354/03, С-355/03 и С-484/03 и дело Kittel и Recolta
Recycling С-439/04 и С-440/04). Във връзка с доказването на факта на извършване на
доставка на стоки, от т.37 и т.38 на решението по дело С-78/12 следва, че
лицето, което иска да приспадне ДДС, трябва да докаже, че отговаря на
предвидените условия за това, като в съответствие с националните правила за
доказването съдът дължи извършването на обща преценка на всички доказателства и
фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали
претендиращият право на приспадане може да го упражни. За целите на тази
преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или
следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и
свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за
транспортирането на стоките.
Следователно,
осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на
получателя на правото, последният да се разпорежда със стоката като собственик,
е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства,
които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката.
Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и
процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде
ограничавано – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело „М
П” ЕООД, С-18/13, точки 23 и 25 .
Последователно СЕС приема, че доколкото отказът да се признае право на
приспадане на данъка е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото
на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните
обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг
стопански субект. В конкретния случай в ревизионния акт не се съдържат
констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставки на
стоки / оспорва се материалната сила на издадените документи с твърдение за „
привидни“ сделки, без да е посочен реалният извършител на услугите и
неправомерност на начисляването на данъка от коментираните доставчици, което е
рефлектирало върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за
жалбоподателя като получател по фактурите.
Всъщност дори да се приеме обратното, че се твърди
привидност на сделките,поради анализа и съпоставката с подизпълнителите, тук е мястото да се посочи ,че е налице пълна
идентичност между договорите за изработка на ишлеве/ възлагателни /, фактурите,
разписките и ППП
Доказването на факта
на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се
разпорежда с нея като собственик, изисква установяване на следното: първо,
че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като
фактурираните и второ, че това количество стока фактически е
предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане на получателя,
предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за
съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването ѝ при
получателя, обективната ѝ наличност при получателя (което пък от своя
страна изисква установяване на възможността за съхраняването ѝ),
съответно за извършването на последващи продажби. Само при категорични данни за
горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за настъпило
данъчно събитие, т.е. за реално съществуваща стокова верига, участниците, в
която са установими, а стоката [особено при вещите, определени само по своя род]
- подлежаща на идентифициране. В този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в
Решението по дело С-78/12, точка 38. Това е така, защото правилата за
начисляване на ДДС и упражняване на правото на данъчен кредит, са обусловени от
многофазния характер на данъка. За нормалното функциониране на системата на
облагане с ДДС е задължителна реалната връзка между доставчик и получател, и
само ако тази верига е реална и непрекъсната, системата на облагане с ДДС
функционира правилно, и правото на данъчен кредит за всяка от доставките по
веригата се упражнява правомерно.
Съответно, при
услугите следва да бъде установено по безспорен начин, че резултата от услугата
е възникнал. За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено
значение са доказателствата, свидетелстващи за възможността на доставчиците да
ги изпълнят. В случаите, при които доставчикът на услуга ползва подизпълнители
(каквито са твърденията в жалбата и РА), за да се приеме, че подизпълнителят
действително е извършил услугата в полза на главния изпълнител, не е достатъчно
да се установи само възникването на резултата от услугата, а следва да се
установи по категоричен начин, че резултатът от услугата е възникнал именно при
участието с труд и материали (в зависимост от договореното) от страна на
лицето, сочено като подизпълнител.
Само ако
настъпването на данъчното събитие е безспорно установено, т.е. правото на
приспадане е възникнало, същото не може да бъде ограничавано, поради това че не
са представени доказателства за обезпечеността на доставчиците да изпълнят
услугата или доставят стоката. Само ако по обективни данни може да се обоснове
категоричен извод, че резултатът от услугата е възникнал/стоката е доставена,
но липсват доказателства за това издателите на фактурите да са имали възможност
да изпълнят доставките, в тежест на органите по приходите е да установят, че
изпълнителят е лице, различно от издателя на фактурата, съответно, че лицето
претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката,
с която обосновава правото си на приспадане е опорочена с измама – арг. от
Решение на СЕС по дело С-324/11. В противен случай правото на приспадане не
може да бъде ограничавано – Решение на СЕС по дело Макс Пен, С-18/13,
т.32.
Когато обаче се
извършва преценка за това дали първоначално е възникнало правото на
приспадане,както е в случая, няма пречка да се съобразява поведението на
доставчиците и на ревизираното лице, респ. обстоятелствата имащи отношение към
възможността им да изпълнят услугите, в т.ч. и записванията в счетоводните им
книги, съответно липсата на такива записвания.
Съдът, при така
установените релевантни факти, прави изводи, че както и вещото лице
посочва в заключението си и в справката приложение ,макар че представените
договори, приемо-предавателни протоколи, пътни листи, са частни документи,
които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъдат
ценени в съвкупност с всички събрани доказателства като изгодни за лицата
факти, същите съвкупно сочат и съдържат следа от обективно разместване на
материалните ценности – от къде идва стоката, как се придвижва, кой е крайният
ѝ получател, респ. по отношение на услугите – какъв е конкретният
постигнат резултат и може ли същият обективно да се обвърже с конкретни
действия (влагане на материали, труд) на издателите на фактурите.
Няма всъщност спор,
че цялата поръчана продукция на жалбоподателят по договорите с възложителите му
е реализирана, предоставена и платена и че се е използвала в икономическата
дейност на дружеството.
От жалбоподателя са представени
доказателства, удостоверяващи приемането на готовия продукт - ушити на ишлеме
артикули, абсолютно съответстващи на договора за поръчка, приемо - предавателни
протоколи. Представени са доказателства за транспорт на същите артикули - пътни
листи, от които е видно, че транспорта е извършен чрез 2 бр МПС от гр. Две
могили до гр. Русе. Тук е мястото да се посочи, че дори справката от googlemaps сочи на два възможни пътя ,
като безспорно за единият от тях е налице точка на контрол от АПИ, но за
вътрешния такъв не е налична, макар че са с почти еднакво разстояние. Т.е .
само защото не е засечено движение на единият л.а по основната пътна артерия,
не означава ,че при наличните пътни листи за другия автомобил, а и дори за първия
посочен, не е възможно предвижването по вътрешния и алтернативен път.
Другото основаниие на приходните
органи за непризнаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки/
услуги/ се изразяват в това, че доставчикът не разполага с кадрови потенциал и
материална обезпеченост да изпълни въпросните услуги и същият само се явява
издател на фактурите. И в настоящето и в контролното производство са установени
идентични факти. На база сключените договори с „Вики стайл“ ЕООД-доставчик на услугата
се задължава да изработи- ушие с материалите на клиента и извърши
качествен контрол на готовата продукция, която да предаде на възложителя.
Наличните към фактурите стокови разписки сочат на предаване на материалите от
възложителя. Приобщените от други контролни производства доказателства сочат,
че „Вики Стайл“ ЕООД веднага или дори предварително превъзлага услугите по
договорите на подизпълнителите „Десгал“
ООД и „Десгал ДМ“ ЕООД, т.е действа като посредник. Задължението му по договора
е предаването на изработена и възложена
продукция, което е и документирано в ППП.
Абсолютно неотносимо е позоваването на
органите по приходите на извършени ревизии по отношение на „Пеликан БГ“ ЕООД с
доставчик „Вики Стайл“ ЕООД за същите периоди, тъй като РА е отнемен от ВАС,
т.е същият основнен спорен въпрос между страните по делото - налице ли са
реални доставки по процесните фактури, имащи за предмет „ушиване на ишлеме на
облекла“, всичките издадени от „Вики стайл" ЕООД е решен в полза на РЛ за
съвпадащите периоди, като е прието реално изпълнение на услугите.
Във връзка с изводите на ВАС относно
облагането по ЗДДС следва да се приемат за неправилни мотивите на ревизиращите
органи по приложение на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. и чл. 16 ЗКПО, за липса на документална обоснованост на разходите, сторени по посочените
фактури, предмет на отменения РА, за които са налични доказателства за
ползването от страна на Вики Стайл на подизпълнителите „Десгал“ ЕООД и „Десгал
ДМ“ ЕООД, на което се позовава жалбоподателя, поради обвързаността на двата
закона касателно оспорването на реалността на стопанските операции, предмет на
част от фактурите, относимо към настоящето производство.
Съдебната практика на СЕС и ВАС
безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията,
респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната
обезпеченост за извършване на доставките.
За целите на ЗКПО
доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само
при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността
на получателя по фактурите. Счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и
разходите гласи, че разходите , извършено във връзка с определена сделка /
услуга или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода,
през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за
периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване, а чл.3 ал.3
ЗСч въвежда и принципа за документалтата обоснованост, при спазване
изискванията за съставяне на документи. ЗКПО самостоятелно от ЗСч също въвежда
изискванията за документална обоснованост на разходите–чл.10 вр.чл.26 т.2
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция и дори
когато в първичния документ липсва част от изискуемата по ЗСч информация, но
при положение, че за липсващата информациа са налице документи, които я
удостоверяват. Съгласно легалната дефиниция за“документална обоснованост“ на
това основание следва да не се признават такива счетоводни разходи, за които
задълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните
изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не отразяват
вярно описаната в тях операция.
Подвеждането на
фактическата обстановка под съответните правни норми от ЗДДС и ЗКПО, води до
съответните правни изводи относно определянето на два различни данъка. В хода
на ревизията е установено, че жалбоподателят е отразил процесните фактури с доставчик
„ Вики стайл“ ЕООД и „ Десгал“ ООД като разходи за външни услуги, което се
установява от представените счетоводни регистри.
Установяване реалността на доставката на
стоки е предпоставка както за признаване право на ДК по издадените фактури,
така и за признаване на извършените за тяхното придобиване разходи /В този
смисъл решение № 15681/19.11.2019 г.,
постановено по адм. дело № 7234/2019 г. на ВАС/. Именно в
тежест на жалбоподателят е да установи, че процесните първични счетоводни
документи или съпътстващите ги, при положение,
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, се удостоверяват реални стопански
операции. На тази плоскост преценката достоверно ли е
документирането на стопанските операции при отчитането от жалбоподателя на
разходите по фактурите, вкл.съпътстващите ги договори, ППП,стоковите разписки и
пътните листи, е обусловена от установяване дали доставките на услугите с
изброените изпълнител и подизпълнители са осъществени.Същото се изисква и по
отношение на приложението на ЗДДС. Съдът
счита, че жалбоподателят се е справил с разпределенато му доказатествена
тежест, вкл.и обосновавайки се на анализа на ССчЕ / без правните й изводи/ .
Същевременно
съдебна практика на СЕС /решения по дела С-324/11, по съединени C-80/11 и С-142/11,
С-439/04, С-440/04/, С-95/07 и С-96/07, С-146/05, С-286/94, С-340/95, С-
401/95, С-47/96/ изисква доказателства, установяващи обективното извършване на
услугите; че жалбоподателят е добросъвестен и че не са налице данни за
участието му в данъчна измама и злоупотреба, а решенията на СЕС по делата
С-95/07 и С-96/07. С-146/05, С-286/94. С-340/95, С- 401/95, С-47/96, според
които, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените
лица са пропуснали някои формални изисквания, принципът на неутралитета изисква
да се предостави право на приспадане на ДДС по получените доставки, респективно
признаването на обоснован разход за получените услуги при наличие на одитна
следа
В случая няма
спор, че са налице разплащания по банков път, реално получаване на предмета на
фактурите, както и последваща реализация на услугите в рамките на икономическата
му дейност.
Фактурите, предмет на спора,с оглед на
приложението изготвено от вещото лице, са окомплектовани с договор за изработка,
съдържащ точно и съответно на факторинга упоменаване на модели и бройка със
съответната цена,стокови разписки, ППП, пътни листи дори с незналичтелно
отклонение поради липса на даден реквизит ,сочат първата предпоставка
за документатната обоснованост на разхода. Същите са отчетени като текущ разход
в счетоводството по сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги", видно от представените
сч. регистри на с/ка 401 в кореспонденция със с/ка 602
Спорна е втората предпоставка дали
фактурите, издадени от „Вики стайл" ЕООД и Десгал ЕООД, отразяват вярно
действително осъществени стопански операции
Ревизиращият екип изцяло се позовава на
извършената ревизия на „Вики стайл" ЕООД, чиито констатации по РА
Р-0300181005449-091-001/ 27.03.2019г.,потвърден и с решение 106/17.06.2019г. на
директор Д“ОДОП“-Варна, чиито доказателства са присъединени към настоящото
ревизионно производство, в относимата им
част, касаят отказано право на ДК по фактури, поради неправомерно начисляване
на ДДС, издадени от „Десгал“ ДМ на „Вики
Стайл“ ООД на 56 фактури за периода м.април,май,юни и м.юли 2018г., и
по 56 бр.фактури издадени от „Десгал“ ООД за м.януари,февруари,април и м.май
2018г. по съображения, че не са представени доказателства, удостоверяващи реално
получени шивашки услуги и предаване и транспортиране на стока между
дружество "Вики Стайл" ООД в качеството си на възложител и неговите
доставчици- подизпълнители на шивашки услуги , с аргументи ,че представените
ППП, договори и фактури и при липса на кадрова и материална обезпеченост / 26
работника за Десгал ООД до м.март 2018г.
и 32до 50 работника в Десгал ДМ за периода м.април-декември 2018г, част от
тях преназначени от Десгал ООД/. Независимо от това е налице извод, че с
наличния персонал „Десгал"ООД и Десгал ДМ ООД е имал възможност да
изпълнява услуги, но същите не били идентифицирани безспорно, вкл. като подизпълнител
от второ ниво на доставки
Позовавайки се на приключили ревизионни
производства по отношение на третите за РЛ лица с приобщени от тях докателства
към настоящето , органите по приходите натовартавт с тежестта на доказване на
реалност на услугите и документалната им обоснованост настоящият жалбоподател,
който не е бил страна в приключилите ревизионни производства и след като по силата на чл.177 ал.1 пр.2 АПК
отмененият РА по отношение на „ Пеликан БГ“ООД има действие по отношение на
всички, вкл. и за жалбоподателят е абсолютно неотносимо позоваването на
направените в РА констатации. Поради
тази причина сдът счита като абсолютно неотносимо позоваването на
отменения ревизионен акт № Р-03001818007224-091-001/11.03.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 115/28.05.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП" – Варна, с който на „Пеликан БГ“ ЕООД
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г и не е
признато право за приспадане на ДДС за данъчните
периоди от м.01.2017 г. до м.10.2018 г. по фактури издадени от същите
контрахетни на жалбоподателя- „Вики Стайл" ЕООД, подизпълнител Десгал
ООД и подизпълнител Десгал ДМ
Задължение на носителя на право на данъчен
кредит е да установи всички положителни
факти, че по издадените му от доставчиците фактури са налице реално доставени
стоки. То е свързано с постигане на неутралитета на косвения данък, какъвто е
ДДС, поради което задължение на получателя като носител на това право е да
установи категорично положителните факти, които му позволяват да се възползва
от него, а именно, че действително е осъществен предмета по фактурите, издадени
от доставчика – изработка на стоки на ишлеме и предаването им на възложителя.
Предвид обстоятелството, че се касае за изработка на родовоопределени вещи, то
тяхното индивидуализиране се осъществява чрез предаването им по аргумент от чл.
24, ал. 2 ЗЗД. Събраните по делото доказателства установяват гореизброените
обстоятелства.
Действително в решението си ответната страна
е направила анализ на констатирано разминаване на документи към посочените
фактири
Експертът потвърждава част от тях досежно
засичанията на транспорто средство/ вече коментирано/ , но анализа на справката приложение към
експертизата еднозначно сочи на съпроводимост между договорите за изработка на
ишлеме/ брой, стока, аркитул, вид/ и следващите ги документи
Доводите за недостоверност до степен на липса на реалност на отразеното не
могат да бъдат споделени, поради последващите документи за ЧМР и изпълнение на
договора към основните възложители.
Наличното
твърдение, че тъй като всички представени документи и доказателства в хода на
ревизията от жалбоподателя и приобщените
доказателства от неговите доставчици, са частни писмени документи без достоверна дата по см. на чл. 181 от ГПК, поради което не се ползват с материална доказателствена сила и поради
наличето на свързаност на лицата, както и че фактурите, договорите, ППП,стокови
разписки са частни документи и анализа им като реквизити и съдържание, сочи и с
оглед на изводите на ревизиращия екип, напрактика е оспорване на съдържанието
им. За
частните документи съществува възможност за оспорване само за автентичност
предвид това, те се ползват само с формална доказателствена сила, че
подписаният документ изхожда от това лице - арг. от чл. 180 ГПК.
Такова оспорване не е налице в предвидените срокове и ред, за да се изключат
представените и приобщени документи.
Органът по приходите в нарушение на закона
не е зачел доказателствената сила на тези документи с мотивите, че те са частни
документи и поради това не се ползват с доказателствена сила за установяване на
реалността на доставките. Това, че представените писмени доказателства са
частни документи, което е обичайно при документално оформяне на доставки между
търговци, не е основание да се приеме, че липсва реална услуга. Така напр. в
Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм. д. № 13523/2019 на ВАС е прието че: "стоковите
разписки, респ. приемателно-предавателните протоколи, които са представени по
време на ревизията по начина, по който са съставени, установяват фактическото
разпореждане с вещта от доставчиците на получателя и волеизявлението за това е
двустранно (приел/предал).“ В конкретния случай, страните по сделките съставят
стоковите разписки за удостоверяване на приемане-предаване на материалите за
ушиване на готовото облекло, тъй като в договорите е записано, че ушиването на
готовата продукция е с материали на възложителя и установяват фактическото
предаване на материалите и в последствие съставят ППП за получената продукция.
Съдът не приема
доводите на органите по приходите, че в приложените в преписката договори и
приемо-предавателни протоколи липсва достатъчна конкретизация на стопанската
операция. В договорите е посочен съответния артикул, вид модел, бройка и
ед.цена без ДДС. Във фактурите е посочен модел и брой на готовото изделие
съответстващ на възложения за ушиване. В анализа направен в РД не е констатирано
несъответствие между предмета на договорите, стоковите разписки и предмета на
фактурите и приемо-предавателните протоколи. Моделът на готово изделие
съответства на възлагането. Всяка една от фактурите е придружена с
договор за изработка на ишлеме, както и приемо-предавателен протокол. Стоките
са индивидуализирани по брой, модел и единична цена. Съпоставката между
клаузите на договора и приемо-предавателния протокол води до извод, че
материалите, с които следва да се изработят шивашките изделия, се предават на
изпълнителя,за което има стокови разписки, а готовата продукция се предава на
възложителя, а отделно от това ЗЛ е осъществило и последваща реализация.
Предвид обстоятелството, че се касае за изработка на родовоопределени вещи, то
тяхното индивидуализиране се осъществява чрез предаването им по аргумент от чл.
24, ал. 2 ЗЗД. Съпоставката между договорите на изпълнителя и под
изпълнителите не сочат на различия
досежно предмета на договора с възложителя РЛ.
За
да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият
следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с
дейността на съответното данъчно задължено лице. Твърди се от жалбоподателя/
представена синя папка и известна на в.л./ , че документалната обоснованост е
постигната с представените пътни листове към всеки ППП
Съдът намира извода на ревизиращия орган за наличие на
задължение по ЗКПО от страна на РЛ за незаконосъобразен. Преобразуването на
счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г. и за 2018 г. е
последица от непризнаването на правото на данъчен кредит на ревизираното лице
по изрично посочени фактури за доставка на услуги, издадени от „Вики
стайл" ЕООД и „Десгал" ООД. Съдът вече изложи мотиви, че ревизиращият
орган е достигнал до неправилни изводи и това право следва да се признае,
поради което като последица не е необходимо преобразуване на счетоводния
финансов резултат. Следователно, извършените от дружеството стопански операции
са отразени вярно в неговото счетоводство. По изложените причини, обжалвания
РА, в частта, в която са определени задължения за корпоративен данък за 2017 г.
и за 2018 г. на НВГ - Стефка Венкова"ООД и за
допълнителни задължеия по ЗДДС следва да бъде
отменен изцяло
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от двете страни. След като съобрази
разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира следното:
Относно разноските на жалбоподателя: В последното по
делото съдебно заседание жалбоподателят е представил Списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира обща сума в размер на 2283,50 с ДДС възнаграждение
за един адвокат; 50 лева държавна такса и 1000 лева депозит за съдебно – счетодовна
експертиза. При съобразяване отменения по жалба на дружеството жалбоподател
част от РА вкл и общия материален
интерес ,при липса на възражение за прекомерност, съдът намира, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер 3 333 ,60лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ НВГ- Стефка Венкова“ ООД Ревизионен
акт /РА/№P-0300**********-091-001/21.12.2021
г. издаден на основание чл. 119. ал. 2 от ДОПК от Н.И.Б., на длъжност началник сектор „Ревизии",
в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и П. Р. И.,
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 20/25.03.2022г. на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна,
с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. 01.06.2017 г. до
30.06.2018 г. в общ размер на 27 067.44 лв. главница и 10 546.55 лв. лихви и за
корпоративен данък по ЗКПО за финансовите 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 18
701.68 лв. главници и 6 139.30 лв. лихви
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на„
НВГ- Стефка Венкова“ ООД , представлявано от С. В. М. , гр.Русе, ул. ****№ 1 симата от 3 333
,60лв. представляваща държавна такса, съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: