№ 66
гр. Варна, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502948 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно частно
дело N 2948 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Надежда Велизорова Б., лично и като
законен представител на Андриан Николаев Николов , ЕГН **********, чрез
процесуалния представител адв. А.Г. срещу определение, постановено на
28.10.2021г. на Провадийски районен съд, по гр.д. № 830/2021г. и с което е
прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
подадената молба.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност необоснованост и
неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че изводът на съда за
недопустимост на молбата поради липса на активна процесуална легитимация
поради липса на предпоставките по чл.3, т.2 ЗЗДН и недоказаност на
твърдението в молбата, че в периода м. август 2020г. – 30.04.2021г.
молителката е живяла във фактическо съжителство с ответника е неправилен.
Излага, че в определението не са изложени мотиви относно липсата на
процесуалноправна предпоставка за процеса относно малолетното дете на
молителката, което попада в обхвата на чл.3, т.10 от ЗЗДН. Твърди също, че
въпросът дали страните са били във фактическо съжителство е въпрос по
същество на спора,а не по неговата допустимост. Счита, че от събраните по
1
делото доказателства безспорно се установява, че за посочения в молбата
период молителката и ответника са живели заедно при условията на
фактическо съпружеско съжителство, както и осъществяването на твърдяните
актове на домашно насилие. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното определение и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С писмен отговор, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна и
моли съдът да потвърди обжалваното определение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е по реда на чл.8 и следващите от ЗЗДН. В молбата си
срещу Д. Ф. ОГН. жалбоподателката лично за себе си и като законен
представител на детето Андриан Николаев Николов, е изложила твърдения,
че с ответника са живели във фактически съпружеско съжителство от м.
август 2020г. до 30.04.2021г. Излага, че ответникът поканил молителката да
заживеят заедно в неговото жилище и когато тя отишла там, разбрала, че той
е женен. Молителката не желаела да има отношения съ женен мъж, поради
което след скандал, тя си тръгнала. Ответникът започнал да я тормози и
преследва физически ежедневно. Непрекъснато й звънял по телефона,
изпращал съобщения, отправял заплахи, включително и към детето на
молителката. Поради тези действия на ответника, молителката се чувства
обидена и унизена, и злепоставена в обществото. Изпитва страх от ответника,
както за себе си, така и за детето. С оглед на тези си твърдения е сезирала
съда с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Ответницата . Твърдят,
че това право на преминаване е учредено именно с постигната съдебна
спогодба, като в уточнителните
Настоящият състав на въззивния съд намира молбата, подадена от
жалбоподателката по реда на ЗЗДН за процесуално недопустима, тъй като от
доказателствата по делото не се установява, че ответникът е от кръга на
лицата, посочени в чл.3 от ЗЗДН, срещу които може да бъде наложена мярка
по реда на този закон. Същият не е съпруг, лице, с което молителката се
2
намира или е била във фактическо съпружеско съжителство, лице, от което
има дете, възходящ, низходящ, брат или сестра, роднина по сватовство до
втора степен, настойник попечител или приемен родител. От събраните по
делото доказателства не се установява, че страните по делото са живели в
какъвто и да е период във фактическо съпружеско съжителство и са имали
общо домакинство. Обстоятелството, че същите са имали интимна връзка и то
продължително време, както и, че евентуално са имали намерение да
заживеят заедно не е достатъчно да се приеме, че са били във фактическо
съпружеско съжителство, поради което и не са налице предпоставките на чл.3
от ЗЗДН. Поради това и искането на молителката, лично и като законен
представител на детето Андриан спрямо ответника е недопустимо /
молителите нямат право на защита срещу това лице по реда на ЗЗДН/.
Молителката може да защити правата си по общия ред.
По изложените съображения, съдът намира, че молителката не е установила
процесуалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН за
допускане на защита от домашно насилие по молба срещу ответника, поради
което и производството по същата е недопустимо.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата инстанция
ПРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 28.10.2021г. на Провадийски
районен съд, по гр.д. № 830/2021г, с което е прекратено производството по
същото дело поради недопустимост на молбата на Н. В. Б., лично и като
майка и законен представител на детето Андриан Николаев Николов срещу Д.
Ф. ОГН. за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4