№ 1577
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100502400 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. К. Н.
лично за себе си и като майка и законен представител на детето М. Т. Д. чрез
пълномощника им адвокат И. Влахова против решение № 2715 от 19.08.2022
г., постановено по гр.д.№ 9240 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна,
десети състав, с което е отхвърлена молбата на В. К. Н., действаща за себе си
и като майка и законен представител на детето М. Т. Д. ЕГН **********, с
искане да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за
защита спрямо молителите поради осъщественото към тях домашно насилие
от ответника Т. Д. Н.; както и е осъдена В. К. Н. да заплати в полза на Районен
съд – Варна сумата от 30 лева, представляваща дължима държавна такса.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е отговаря на установената от
събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Подробно се
прави анализ на извършените актове на домашно насилие спрямо
молителките и събраните по доказателства. Сочи се, че включително е налице
и декларация по член 9, алинея 3 от ЗЗДН. Иска се отмяна на решението и
1
уважаване на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 11.08.2012 г. и от брака си имат родено едно
дете – М. Д.. Излага се, че на 11.07.2022 г. около 19 часа при пореден скандал
в дома им ответникът хванал В. Н. с две ръце за врата и започнал да я души.
Молителката позвънила на тел.112, а дошлият на място патрул съставил
предупредителен протокол на ответника. На 12.07.2022 г. около 11 часа при
пореден скандал в дома им Т. Н. започнал да вика и да заплашва молителката
с думите „лека жена“, „ще ти почерня живота“, „ще видиш какво ще ти се
случи“. Отново молителката сигнализирала на тел.112, като дошлият на място
патрул съставил протокол за предупреждение на ответника. На 14.07.2022 г.
около 14 часа ответникът блъснал молителката с две ръце в стената и я
заплашил, че „ще я заколи“. След това, опитвайки се да попречи на ответника
да изнесе шкаф, молителката била одрана по левия крак, тъй като вратата на
шкафа била счупена от Н.. Сочи се, че на всички актове на домашно насилие е
присъствало детето М..
В дадения му от съда срок за становище ответникът е посочил, че
изложените факти в молбата не отговарят на истината.
Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че
страните са съпрузи и детето М. Т. Д. е с родители В. К. Н. и Т. Д. Н..
По делото е приложена декларация по реда на член 9, алинея 3 от ЗЗДН,
в която молителката лично за себе си и като майка на детето М. сочи за
извършените актове на домашно насилие от ответника Т. Н., обективирани в
молбата до съда.
Приложено е медицинско удостоверение № 711/2022 г., от което се
установява, че по твърдения на молителката на 14.07.2022 г. към 14 часа в
дома й съпругът й я блъснал в шкаф, като с оглед на това получила
2
травматичен оток по дясната предмишница и кръвонасядания по лявото
бедро, които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, както и
ожулване по лявото бедро в резултат на удар с или върху предмет с подчертан
ръб.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е, че ако се
установи по безспорен начин, че между В. Н. и Т. Н. е имало конфликти на
посочените дати и те са станали достояние на детето, то следва да се наложи
мярка за защита, тъй като М. Д. не трябва да бъде поставяна в
дисфункционална среда.
От изпратената до съда справка от Първо РУ – ОД на МВР - Варна се
установява, че на 12.07.2022 г. е бил получен сигнал за възникнал скандал
между съпрузите, като на място бил изпратен автопатрул, който съставил
протокол за полицейско предупреждение; на 14.07.2022 г. около 13 часа
отново бил извикан екип на МВР поради възникнал скандал между страните.
В резултат на този скандал били депозирани жалби от всяка от страните.
В съдебно заседание пред първата инстанция е разпитана като свидетел
майката на молителката В. Н. - П. А. -, която заявява, че Н. е обиждал дъщеря
ми, като й казвал, че не е добре, че е откачила, че е боклук и това било, когато
тръгнал да изнася шкафчето. Сдърпали се, вратичката тръгнала да се
разглобява и я ударила. Искал си телефона и картата, защото били негови.
Изтръгнал телефона, хванал я сериозно за ръката. Повече имало обиди и
психическа атака. Имало ситуация, на която свидетелката не е била очевидец,
но дъщеря й казала, че се е опитал да я души. Детето видяло какво се случва.
Също така е разпитан като свидетел М. С. - братовчед на ответника -,
който разказва, че ответникът не ходи сам при молителката, защото иска да
има свидетел. На 14.07. бил в дома на госпожата, защото Т. го извикал да му
помогне да си изнесе инструментите. Станали скандали - тя му взела
документите от задния джоб и след това го ударила. Не е ставал свидетел Т.
да е обиждал или удрял молителката. Детето било в къщата, той бил отвън в
двора.
В съдебно заседание молителката Н. е заявила, че искала да го спре да
изнася вещи и в момента, в който се опитала да го спре да изнесе въпросното
шкафче, той огънал вратичката, счупил я и я одрал по крака. Той първо й взел
телефона, а след това тя - личните документи, стиснал я за ръката и тя му
ударила шамар.
3
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че
молителката и ответникът са съпрузи, като от брака си имат родено едно
непълнолетно дете.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства по категоричен начин се установява, че между
страните е налице сериозен и дълбок конфликт, довел до раздялата им.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от
ЗЗДН. Тази декларация е доказателство с обвързваща съда стойност до
доказване на противното от ответника, като последното цели да опосреди
доказването на насилствени деяния, извършени без присъствието на трети
лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да се даде
и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член
9, алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по
делото са ангажирани още и други доказателства, те следва да имат
приоритетно доказателствено значение.
В случая изложените от молителката твърдения за осъществена спрямо
нея агресия от страна на ответника на датите 11.07.2022 г. и на 12.07.2022 г. са
останали неопровергани. Показанията на водения от него свидетел М. С.
касаят само датата 14.07.2022 г., когато последният твърди, че е отишъл с Т.
да приберат инструментите му и е станал скандал между страните, като
излага, че е видял молителката да ударя братовчед му, но от страна на Н. не е
имало никакви действия спрямо Н., включително и обиди. Свидетелят
потвърждава, че по време на скандала детето на страните е било вътре в
къщата. Водената от молителката свидетелка П. А. установява, че
4
отношенията между двамата съпрузи особено са се обтегнали през месец юли,
след като молителката му казала да се изнесе от жилището. А. е пряк свидетел
на случилото се и на трите дати и потвърждава изнесеното от дъщеря си. Тя
също удостоверява, че детето е присъствало, възприело е ситуациите и се е
стреснало.
Поведението на Т. Н. спрямо молителката може да бъде
квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН,
тъй като бе установено, че е извършил целенасочен волеви акт, насочен към
физическата и психическата стабилност на молителката. Установява се от
представеното по делото от молителката медицинско удостоверение, че е
получила травматични увреждания, които могат да бъдат получени по
изложения в молбата начин. В закона не е дадено определение за това какво
представлява психическо насилие, поради което преценката дали е налице
такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат предвид
взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и
съответно какви следи е оставило насилието в съзнанието на пострадалото
лице. Психическото насилие може да има различни проявни форми и да
варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване, контрол до заплахи,
включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия.
В случая от събраните по делото доказателства се стига до извод, че спрямо
молителката Н. е упражнено психическо насилие. Твърдяното от нея насилие
е във връзка със създалото се дълбоко неразбирателство между страните,
съпровождано с агресивно и нападателно поведение и от двамата. Без
значение в случая е, че молителката също е проявила агресия спрямо
ответника, но той не е депозирал молба по реда на ЗЗДН.
Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН, когато
психическото или емоционалното насилие се извършва в присъствието на
дете, този акт се счита за домашно насилие, извършено спрямо него.
Безспорно се установи посредством гласните доказателства, че детето М. е
присъствало и на трите инцидента, възприело ги е, стреснало е и е било
уплашено.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че са налице актове на
домашно насилие спрямо молителката и детето, поради което молбата следва
да бъде уважена.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
5
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено физическо и
психическо насилие върху молителката В. Н. и психическо по отношение на
детето М., поради което е необходимо да се наложи мярката по член 5, алинея
1, точка 1 от ЗЗДН, която се явява адекватна, а освен това същата е безсрочна
и всяко нейно нарушение ще съставлява от обективна страна престъпление по
Наказателния кодекс. На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да се наложи и глоба в размер от 400 лева.
Поради несъвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция
с тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2715 от 19.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 9240
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Д. Н. ЕГН ********** от *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. К. Н. ЕГН ********** от *** и
спрямо детето М. Т. Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. Д. Н. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Д. Н. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25
/двадесет и пет/ лева и по сметка на 12,50 /дванадесет 0,50/ лева, на основание
6
член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5,
изречение последно от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от
решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
РПУ по местоживеене на извършителя и пострадалите лица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7