№ 17847
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110107818 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.............
срещу „............. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
415,60 лева - главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с реализирано на 17.09.2020г. в гр.София, бул.
„................ ПТП по щета № *********, както и ликвидационните разноски в
размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.09.2020 г. в гр. София, бул. „................ водачът
на МПС с рег. № .................., при извършване на маневра на заден ход, в
района на паркинга на магазин „Баня стил“ се е ударил във фасадата на
сграда, изградена в ПИ № 2173 и находяща се на горепосочения адрес,
вследствие на което са настъпили материални вреди по облицовката на
сградата: одраскана, ожулена фасадна облицовка от еталбонд. За настъпилото
ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1816435/17.09.2020 г. Поддържа, че
гореописаната сграда е застрахована в ищцовото дружество по застраховка
„Имущество за корпоративен бизнес“, обективирана в полица №
0880200855000202/16.03.2020г., със срок на действие от 17.03.2020 г. до
16.03.2021 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана
щета № *********, по която въз основа на опис и оценка на щетите на
09.09.2020 г. на „Гресия 2“ ЕООД била заплатена сумата от 415,60 лева, а
1
ликвидационните разноски били определени в размер на 15,00 лева. Сочи се,
че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие
или бездействие и има право на регресен иск. Сочи се, че със съпроводително
писмо от 04.12.2020 г. ответникът бил поканен да заплати исковата сума, но
към завеждане на исковата молба доброволно плащане не е било направено.
Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че
заплатеното обезщетение е свързано с щети, които не са следствие от
процесното ПТП или са свързани със завишаване на цените за материали и
труд. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане
на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание, в което е бил даден ход на устните
състезания, страните са били редовно призовани, но само ищецът е бил
представляван от пълномощник, който накратко е преповтори съображенията
по същество и исканията към съда, вече изложени в исковата молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към
исковата молба и гласни доказателства посредством разпит на свидетеля П.
М. Н. се установява, че на 17.09.2020 г. в гр. София, бул. „................ е
настъпило произшествие. Механизмът му се е състоял в това, че водачът на
МПС с рег. № .................., при извършване на маневра на заден ход, на
паркинга на магазин „Баня стил“ се е ударил във фасадата на сграда,
изградена в ПИ № 2173 и находяща се на горепосочения адрес. Вследствие на
съприкосновението са настъпили материални вреди по облицовката на
сградата. От нотариалния акт, разрешението за позлване и удостоверението
от ГИС, представени по делото, се установява, че сградата на посочения адрес
е собственост на „Гредия 2” ЕООД. Към този момент административната
сграда на дружеството на адрес: гр. София, бул. „Черни връх” № 102Д, е била
2
застрахована при ищеца по полица № 0880200855000202/16.03.2020г. по
застраховка „имущество за корпоративния бизнес” по няколко покрити риска,
вкл. и Б6, видно от Общите условия на ищца отнасящ се за вреди от „удар от
превозно средство или животно”. Автомобилът на виновния водач с рег. №
.................. бил застрахован към този момент при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Вследствие на инцидента и за причинените от ПТП-то вреди при ищеца
била образувана щета № *********. По делото е обявено за безспорно
изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на
застрахования. По делото не са налице данни за извършено плащане от
ответника в полза на ищеца на изплатената като обезщетение сума и
ликвидационните разноски.
За установяване на горепосочената фактическа обстановка съдът се
довери на разпитания по делото свидетел, който е бил на паркинга към
момента на процесния инцидент, пряко и непосредствено е възприел
поведението на водача и механизма на инцидента. Съдът счита, че
показанията на свидетеля са логични, последователни и подробни, въпреки
изминалия период от време от процесния инцидент. Изцяло в съзвучие с
разказаното от свидетеля е и обективираното относно механизма на
инцидента в протокола от преписката, изискана от СДВР. В приложения
протокол еднозначно се установява виновността на водача на застрахования
при ответника автомобил.
Първоинстанционният съд е назначил автотехническа експертиза,
заключението от която съдът кредитира като компетентно изготвено от
специалист в съответната област след обстоятелствено запознаване с
наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се установява,
че уврежданията по фасадата на сградата са настъпили от процесното ПТП.
Вещото лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване на
фасадата е в размер на 498,72 лева по пазарни цени към датата на
застрахователното събитие.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 от ГПК. В настоящия
случай съдът счита, че са доказани предпоставките за уважаване на иска – да
3
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика
на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Видно от обявените за безспорни обстоятелства, по образуваната при
застрахователя – ищец щета е извършено плащане за отремонтиране на
вредите.
С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и
представените по делото доказателства, недоказано остава възражението за
неясен механизъм на инцидента. От писмените доказателства, изготвени от
органите на реда, посетили мястото на инцидента, и разпита на свидетеля-
очевидец на произшествието успешно се установяват действията на виновния
водач, управлявал застрахованото при ответника МПС, за причиняване на
произшествието. Вещото лице, изследвало всички материали по делото, също
е дало заключение, че твърдяното поведение на водача може да причини
исковите щети. Вещото лице е посочило, че за дейността на застрахователя по
щетата се калкулират и ликвидационни разноски, претенцията за което
законодателят е предвидил и в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ. Експертът
обосновано е посочил и сумата, необходима за възстановяване на щетите по
среднопазарни цени към датата на ПТП, надхвърляща размера на исковата
претенция, предвид което съдът счита, че освен по основание искът се явява и
доказан по размер, а възраженията на ответника в тази насока се явяват
неоснователни.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена в цялост. Искането за присъждане на
законна лихва следва да се присъди като последица от уважаване на исковата
претенция.
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
дружеството – ищец се дължат разноски. По представения списък по чл. 80 от
ГПК се претендира общата сума от 515,00 лева за държавна такса, депозити
на експертиза и свидетел, юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
съгласно разпоредбите на ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, а в Наредбата за правната помощ се предвижда като
минимален размер сумата в размер на 100,00 лева, предвид фактическата и
правна сложност на делото, материалния интерес по делото и проведеното
съдебно дирене съдът счита, че следва да се присъди в полза на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, а оттам - разноски в
общ размер от 415,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „............., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „..................., да заплати на „................” АД, .................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........................, по
предявения иск по чл. 411 от КЗ сумата в общ размер на 430,60 лева
(четиристотин и тридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща сбор
от изплатено застрахователно обезщетение в размер на 415,60 лева във връзка
с реализирано на 17.09.2020г. в гр.София, бул. „................ ПТП по щета №
*********, и от ликвидационните разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
– 14.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „.................. ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „..................., да заплати на „................” АД,
.................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„........................, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 415,00
лева (четиристотин и петнадесет лева), представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса, депозити на
експертиза и свидетел, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6