№ 2236
гр. Ямбол, 30.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330101629 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на К. П. Х., с която
желае да се приеме за установено по отношение на ответника "ЕОС
Матрикс"ЕООД, че ищцата К. П. Х. не дължи сумата в размер на
16052,92лева, от които главница в размер на 7096,40 лв., лихви в размер на
6 496,21 лева и такси в размер на 2 460,31 лева, определени към дата
******год., присъдени с Определение 623/20.09.2005 г. по ч гр.д. №****/****
г., поради погасяване на вземането по давност, както и да й заплати
направените в настоящото производство разноски.
Твърди, че е ползвала кредит от "Обединена Българска банка"АД в
размер на 10000 лева въз основа на договор сключен на ******год. Договора е
със срок на погасяване 10 години считано от датата на сключването му.
Изпълнила е частично задължението си, погасявайки част от сумите по
кредита, но поради обективна невъзможност е преустановила обслужването
му.
През изтеклия период от близо 20 години тя не е получавала съобщения
или призовки за образувано против нея съдебно производство, съответно
изпълнително такова, по което Банката да е претендирала събиране на
задължението .
От близо една година ищцата получава периодично телефонни
обаждания от лица, представящи се за представители на "Еос матрикс"
ЕООД, с покана да погаси задължение към посоченото дружество, за което се
твърди, че е титуляр на вземането въз основа на сключен договор за цесия с
"ОББ"АД.
Тъй като ищцата не е уведомявана за извършено прехвърляне на
вземането на трето лице, както и не е съхранила сключения договор за
кредит, предвид изминалия дълъг период от време, се е принудила да изиска
писмено информация от дружеството ответник за размера на претендираното
плащане, както и за основанията на претенцията му.
В резултат на това си запитване е получила писмо изх.
1
№****/******год. с което е информирана, че размера на задължението й към
******год. е 16052.92лева, от които главница в размер на 7096.40 лв., лихви в
размер на 6 496.21 лева и такси в размер на 2 460.31 лева.
В писмото се сочи, че има извършена цесия от "ОББ"АД в полза на
"ЕОС Файнънс"ООД, което пък от своя страна е прехвърлило вземането на
настоящия кредитор "ЕОС Матрикс"ЕООД.
Твърди, че вземането на дружеството ответник не съществува, тъй като
е погасено по давност, на осн.чл.110 от ЗЗД, като давностният петгодишен
срок е бил изтекъл, както при сключване на договора за цесия, на посочената
в писмото дата - ***год., така и след тази дата, дори да се приеме, че в
момента на прехвърляне на вземането, то не е било погасено по давност.
От ***год. до момента на предявяване на иска е изминал период по-
дълъг от седем години, през който от дружеството ответник не са предприети
никакви действия по съдебно или принудително събиране на претендираното
вземане.
Същевременно ищцата е вписана в Централния кредитен регистър като
длъжник, като това записване възпрепятства възможността й да ползва нови
кредити.
Във връзка с предявяване на настоящият иск ищцата е извършила
проверка за образувани против нея съдебни и изпълнителни производства в
съда по постоянният й адрес, а именно районен съд - Ямбол, като е
установила, че с определение ***/***год. по ч.гр.д.№****/**** год.на същия
съд, постановено в производство по чл.237б."в" от ГПК, във вр. с чл.42ал.1 от
Закона за банките е осъдена да заплати на "ОББ"АД сумата от 7096.40 лева
просрочена главница, ведно със законната лихва считано от 15.09.2005год.,
250.11лв. договорна лихва, 4.31лв. наказателна лихва и разноски в размер на
407.54 лева. След постановяване на това определение тя не е получавала
съобщение или призовка за доброволно изпълнение по образувано против нея
изпълнително производство.
Според ищцата поведението на дружеството ответник е обусловило
правният й интерес да предяви отрицателен установителен иск по реда на
чл.124ал.1 от ГПК с цел защита на правата си.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника.
Твърди, че предявеният от ищцата иск по чл.439 ГПК е насочен срещу
ЕОС МАТРИКС ЕООД, следователно същата декларира знание за
извършеното прехвърляне на задължението й. Според ответника ищцата няма
правен интерес от предявяване на иска, като твърди, че няма висящ
изпълнителен процес, не са предприемани принудителни изпълнителни
действия, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото
производство.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни
действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес.
Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а
2
не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава
правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква
практиката на ВКС. Позовава се на решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. №
3448/2017 г. на ВКС, III г о.
Ответника сочи, че ИД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК ех lege, както и че към датата на подаване на иска е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане. Предвид липсата на
изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното
дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод
същото задължение, поддържа становището, че е погасена по давност
възможността за принудително събиране на задължението, а не самото
вземане. Ответникът не е предприел каквито и да било действия, с които да
засегне правната или материалната сфера на ищеца.
Счита, че разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че
дружеството не е дало повод за делото.
Иска се да се прекрати производството поради липса на правен интерес
от водене на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищцата, с предявяването на процесния отрицателен установителен иск,
се домогва да установи, че не дължи на ответника суми по издаден в негова
полза изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност,
обосновавйки правният си интерес от иска с вписването й в Централния
кредитен регистър като длъжник, като това записване възпрепятсвало
възможността й да ползва нови кредити. Във връзка с това обстоятелство е
представила справка от ЦКР, видно от която ищцата е вписана като
кредитополучател с кредит от ***г. с главница от 15966лв., който кредит е
различен от този за който е осъдена с определение ***/***г. по ч.гр.д. №
****/****г. на ЯРС, и който кредит е бил на стойност от 10000лв. въз основа
на договор сключен на ******г., както ищцата твърди в исковата си молба.
Поради това съдът намира, че този факт остана недоказан, а от там и
наличието на правен интерес от иска.
Ответникът не оспорва изтичането на погасителната давност на
вземането си срещу ищцата, като в отговора признава този факт и твърди, че
3
липсват изпълнителни действия спрямо ищцата, т.е. няма действия по
принудително или доброволно събиране на вземането, факт който не се спори
от ищцата.
Съобразно общоприетото и господстващо становище в правната
теория погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД,
както твърди ответника и които възражения съдът изцяло споделя.
Възражението за давност е отбаранително средство на длъжника, с което да
брани своите права при предприети действия от кредитора, но не може да
служи като самостоятелно основание за установяване на отношенията между
тях при наличието на издаден изпълнителен лист макар и издаден на
несъдебно изпълнително основание. Такава възможност е предвидена в иска
по чл.439,ал.1 от ГПК. По никакъв начин поведението на ответника не е
обусловило правният интерес на ищцата от предяваването на иска, нито с
иска ще се постигне установяване на нещо, което е признато и не се оспорва
от ответника. Още по-малко ответникът има отношение към вписването на
ищцата в Централния кредитен регистър като длъжник.
При установителните искове правният интерес от исковата защита е
посочен изрично в закона и за нея съдът следи служебно. А според
утвърдената съдебна практика на ВКС правният интерес винаги е налице,
когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича
претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по
какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
В настоящият случай такива действия от страна на ответника не са
осъществени. Поради това съдът приема, че за ищцата липсва правен интерес
от предявяване на иска, поради което производството по делото следва да се
прекрати.
Липсват претенции за разноски от страна на ответника, както и
доказателства за тяхното извършване, поради което съдът не присъжда
такива.
Воден от изложеното , ЯРС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1629 по описа на ЯРС за
2023г. поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол с частна жалба
в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5