Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№920 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени при условията на евентуалност 1) установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.33 ЗПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и 2) осъдителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.33 ЗПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между
страните бил сключен Договор за потребителски заем с номер PLUS-14420494 от
31.01.2017г., по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответника
паричен кредит в размер на 10 000 лв. и закупуването на застраховка в
размер на 4704,00 лв. Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора
по уговорения от страните начин, като с полагането си на подпис върху него
заемополучателят удостоверил усвояването на паричната сума. По силата на
договора ответникът се задължил да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по
242,84 лв., включващи главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно
годишния процент на разходите – 15,90% и годишния лихвен процент – 13,65%.
Твърди се, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на
20.06.2017г., като към тази дата били погасени 3 месечни вноски. На основание
чл.5 от договора, вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в пълен
размер, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати сума в общ размер на 15470,04 лв., представляваща оставащите 81 броя
погасителни вноски към 20.07.2017г., към която дата отпуснатата в заем сума
станала изискуема в пълен размер. Твърди се, че кредиторът изпратил до длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
предсрочно изискуемо. Поканата била изпратена до адреса на ответника, посочен в
договора, като съгласно чл.9 от договора, всички изявления на кредитора се
считали за узнати от заемополучателя, ако били изпратени на адреса, посочен в
договора.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните вземания: 10 188,79 лв. – главница по
договор за потребителски заем; 5 281,25 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 20.06.2017г. до 20.02.2024г.; 2 310,17 лв. – законна лихва за забава за
периода от 20.07.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
При условията на
евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се иска да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
посочените вземания: 10 188,79 лв. – главница по договор за потребителски заем;
5 281,25 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до
20.02.2024г.; 2 310,17 лв. – законна лихва за забава за периода от 20.07.2017г.
до 11.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Препис от исковата молба е
връчен на ответника, чрез назначения му особен представител – адв.В.К. ***,
който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор. Твърди се
неравноправност на клаузите на договора за потребителски заем, като
противоречащи на ЗЗП. Твърди се нарушаване на принципите за добросъвестност и
равновесие между правата и задълженията на страните по него, предвид
обстоятелството, че била отпусната в заем сума в размер на 10 000 лв., а
заемополучателят следвало да върне такава в размер на 20 398,56 лв.
Изложени са съображения за неравноправност на клаузата на чл.5 от договора,
предвиждаща правото на кредитора да превърне разсроченото вземане в предсрочно
изискуемо в пълен размер без да било необходимо изпращането на съобщение до
потребителя. Твърди се, че в процесния случай претендираното вземане не било
изискуемо, поради ненадлежно обявена на ответника предсрочна изискуемост, като
изпратената от ищеца покана не била достигнала до ответника. Иска се от съда да
отхвърли главния установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на договора за заем. По отношение на
съединения при условията на евентуалност осъдителен иск, са наведени доводи, че
договорът за кредит следва да бъде обявен за недействителен, поради
наличието на неравнопоставени клаузи, уговорени изключително в полза на
кредитора, увреждащи интересите на потребителя и противоречащи на добрите
нрави, поради което на основание чл.23 от ЗПК, ответникът следва да бъде осъден
да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи по
кредита.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установява
се от приложеното ч.гр.д. №741/2019г. по описа на Районен съд - Левски, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №370 от 30.10.2019г., с която е
разпоредено длъжникът П.В.А. да заплати на ищеца в настоящото производство **************,
П., клон Б., следните суми: сумата 10188,79 лева, представляваща главница, сумата
5281,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.06.2017г. до
20.02.2024г., сумата 2310,17, представляваща мораторна лихва за периода
20.07.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда), до
изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Установява се от Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-14420494 от
31.01.2017г., сключен между ************** ЕАД и П.В.А., че на ответницата е
отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв.
От клаузите на договора за кредит, както и приложените
застрахователен сертификат и общи условия, се установява, че с договора за
кредит е финансирана и застраховка „Защита на плащанията“ с премия в размер на
4704,00 лв., която е разделена на равен брой месечни вноски, които са част от
месечните погасителни вноски по договора за кредит.
В договора за кредит е предвидено заплащане от страна
на кредитополучателя на такса „ангажимент“ в размер на 350 лв., срещу която
договорът се сключва от кредитора при фиксиран лихвен процент.
Съгласно условията на договора, същият е сключен при
фиксиран лихвен процент в размер на 13,65 % и годишен процент на разходите –
15,90%.
Предвидено е задължението на кредитополучателя да бъде
погасено чрез заплащането на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 242,84 лв., с падежи, съгласно посочените в погасителния план към
договора, като последната погасителна вноска е с падеж на 20.02.2024г. Съгласно
т.2 и т.3 от условията на договора, погасителните вноски включват главница,
надбавка, представляваща печалбата на кредитора, както и разсроченото
задължение за застрахователна премия. Посочено е, че общото задължение по
договора е в размер на 20398,56 лв.
В т.5 от договора е предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Установява се, че до кредитополучателя П.В.А. от **************
ЕАД е било изпратено писмо от 12.12.2017г., с което кредитополучателят се
уведомява, че поради преустановяване от негова страна на плащанията на повече
от две вноски по договора, считано от 20.06.2017г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства за връчване на
писмото на кредитополучателя.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитора, като мотивирано,
обосновано и пълно, се установява, че кредитът е усвоен чрез банков превод на
01.02.2017г. на нетна сума в размер на 9650,00 лв., представляваща отпуснатия
кредит в размер на 10000лв., от който е приспадната „такса ангажимент“ в размер
на 350 лв. Установява се, че по договора са постъпили плащания по три месечни
погасителни вноски – на 28.03.2017г., 09.05.2017г. и 29.05.2017г., като от тях
са погасени главница в размер на 147,21 лв., лихва в размер на 413,31 лв. и
главница по застраховката в размер на 168,00 лв. На 12.12.2017г. до
кредитополучателя е изпратена покана за изпълнение на задълженията по кредита и
считано от падежа на погасителна вноска №10 – 20.12.2017г. са анулирани 75 броя
месечни вноски за застраховка по кредита. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК задълженията по договора за кредит са както следва: главница в
общ размер на 10 188,79 лв. (кредит – 9852,79 лв. и застраховка – 336,00
лв.), договорна лихва в размер на 5 281,25 лв. и мораторна лихва в размер
на 2 354,75 лв. или общо сума в размер на 17 824,79 лв. Размерът на мораторната
лихва към датата на изготвяне на заключението е в размер на 721,70 лв., общ
размер на задълженията по кредита – 18 546,49. Към датата на получаване на
книжата по делото от ответника размерът на мораторната лихва е 356,60 лв., общ
размер на задълженията по договора – 18 181,39 лв.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид
връчване на издадената по ч.гр.д. №741/2019г. заповед за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422
от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни,
поради следните съображения:
Безспорно се установява наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Налице е
подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена. Паричната
сума, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя чрез банков превод.
Установено е и сключването на застрахователен договор „Застраховка на
плащанията“, финансиран с процесния договор за кредит и плащането на премията
по който е включен към погасителните вноски по кредита.
Процесният договор има характера на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата на
сключване на договора – ДВ бр.59 от 29.07.2016г. В процесния случай се
установява, че са изпълнени изискванията на чл.5 от ЗПК, за предоставяне на
потребителя на необходимата преддоговорна информация, както и предвидените в
ЗПК изисквания за формата и съдържанието на договора. По силата на процесния
договор за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му по
кредита парична сума, както и уговорената договорна лихва, представляваща
възнаграждението на кредитодателя. Уговореният размер на ГПР – 15,90 % не
противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му
редакция, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Размерът на фиксираната годишна
възнаградителна лихва – 13,65 %, представляваща
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора,
за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя,
не е в противоречие с добрите нрави, съобразно изведените в практиката критерии
за еквивалентност на престациите, при отчитане стойността на
отпуснатия заем, срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, дали
заемът е обезпечен.
Установява се от заключението на вещото лице, че
кредитополучателят е неизправна страна по договора, като са направени частични плащания.
Считано от 29.05.2017г., когато е
последното плащане по договора, не са правени погашения.
Установява се, че кредиторът е упражнил предвиденото в
т.5 от договора право да обяви цялото задължение по кредита за предсрочно
изискуемо. Анулирани са 75 броя месечни вноски за застраховка по кредита.
В тази връзка следва да бъде разгледано възражението
на ответника, чрез назначения му особен представител, касаещо посочената клауза
от договора, даваща право на кредитора да обяви
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на
изложеното, съдът намира, че в процесния случай са приложими задължителните
тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост настъпва при наличието
на две кумулативно предвидени предпоставки: уговорено в договора основание в
този смисъл за едностранна промяна на условията по него касаещи срока, както и
упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез
изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Предвид на изложеното,
съдът намира, че постигнатата в т.5 от договора предварителна уговорка,
съгласно която при неплащане на определен брой погасителни вноски настъпва
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо допълнително
волеизявление до длъжника, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление не е
достигнало до длъжника /в този смисъл Решение №3 от 17.04.2019г. по
т.д.№14831/2017г. на ВКС, II т.о./.
В процесния случай по делото е представено писмо до
кредитополучателя, с което кредитора го уведомява за настъпилата предсрочна
изискуемост. Не са налице обаче каквито и да било доказателства за изпращане и
получаване на същото от страна на длъжника. Предвид на изложеното, към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предсрочната изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит не е била настъпила. Предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията
по договора за кредит.
С оглед отхвърляне на главните установителни искове, налице
са процесуалните предпоставки за разглеждане на съединените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
Поради изложените вече доводи, съдът приема, че между
страните е налице валидно възникнала облигационна връзка по договор за
потребителски паричен кредит. По отношение на изискуемостта на претендираните
вземания, съдът намира, че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора с връчването на
съдебните книжа по делото на назначения му особен представител – 02.03.2020г. /
в този смисъл Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, съгласно
което условие за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на
евентуалност с установителните искове по чл.422 ГПК е отхвърляне на последните
поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, както и че при назначен особен представител на
ответника, с връчването на препис от исковата молба и на уведомление за
предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника ответник./
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на
производството представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето
предвид от съда на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно
която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019
г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на
договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
С оглед на изложеното, съдът приема, че цялото
задължение по договора за кредит е станало изискуемо на 02.03.2020г. Основателна
се явява исковата претенция за незаплатената част от главницата, която съгласно
заключението на вещото лице е в размер на 10 188,79
лв. Поради изложените аргументи в цитираното по-горе тълкувателно решение,
дължима се явява възнаградителната лихва за периода до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост - 02.03.2020г., която съобразно приложения погасителен
план се явява сума в размер на 3193,66
лв. За посочената сума исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде
отхвърлена за разликата над тази сума до пълния претендиран с исковата молба
размер от 5 281,25 лв. и за периода 03.03.2020г. – 20.02.2024г. Съгласно приетото в цитираното по-горе
тълкувателно решение, при обявена предсрочна изискуемост, се дължи законна
лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Предвид на
това, като неоснователен следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на лихва
за забава, в размер на 2310,17лв., за периода 20.07.2017-11.10.2019г., поради
ненастъпила изискуемост на задължението за претендирания период.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковите
претенции, а именно сума в общ размер на 1331,08
лв., от които 267,65 лв. за държавна такса, 75,27 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 800 лв. за възнаграждение на назначения особен представител,
188,16 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД от **************, П., с рег.№**********, чрез **************, клон Б., с ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: **************, срещу П.В.А., ЕГН **********,***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 10188,79 лв. – главница по
договор за потребителски заем; 5281,25 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 20.06.2017г. до 20.02.2024г.; 2310,17 лв. – законна лихва за забава за
периода от 20.07.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №741/2019г. по
описа на РС – Левски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД П.В.А., ЕГН **********,*** да заплати на **************, П., с рег.№**********, чрез **************, клон Б., с ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: **************, сумата
от 10188,79 лв. – главница и сумата
от 3193,66 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 20.06.2017г. до 02.03.2020г. по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14420494 от 31.01.2017г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
възнаградителна лихва за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 5281,25 лв. и за периода 03.03.2020г. – 20.02.2024г., както и
исковата претенция за законна лихва за забава в размер на 2 310.17 лв. за
периода 20.07.2017г. – 11.10.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК П.В.А., ЕГН:**********,*** да заплати на **************, П., с рег.№**********, чрез **************, клон Б., с ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: **************,
сума в общ размер на 1331,08 лв., представляваща направени в исковото
производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: