№ 116
гр. Стара Загора , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Делото е образувано по повод настъпила в законния 1-седмичен срок
частна жалба на заявителя “Ю.Б.”- АД, гр. С. срещу Разпореждане №
262156/18.03.2021г. по ч.гр.д.№ 909/2021г. по описа на РС-К., с което е
отхвърлено частично писменото заявление на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.2 от ГПК и
изпълнителен лист в частта за следните вземания: сумата в размер на 35 лв.,
представляваща такси за периода от 17.10.2019г. до 14.01.2021г., и сумата от
84 лв.- нотариални такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 17.10.2019г. до 14.01.2021г. В частната жалба се излага становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт поради
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Частният жалбоподател счита, че
претендираните такси за обслужване са дължими на основание Общите
условия/OУ/ към договора и същите следва да се поемат от длъжника.
Относно уговорката за нотариални такси, реално били направени поради
което са дължими на общо основание съгласно разпоредбата на чл.78 от ЗЗД.
Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане в
частта, с която са отхвърлени сумите и да постанови издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, ал.2 от ГПК за
отхвърлените суми. Претендира за направените в настоящото производство
съдебно деловодни разноски в размер на 15 лв. за държавна такса.
Въззивният съд, след като взе предвид събраните по делото документи,
като обсъди доводите в частната жалба, мотивите на атакуваното
Разпореждане и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и
1
процесуални норми, намира за установено и доказано следното :
Производството пред първоинстанционния съд РС е било образувано по
заявление на “Ю.Б.”- АД, гр.С. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника С. С. С. от гр.К. за
сумите: 18 214.77 лв.- главница; 926.73 лв.- възнаградителна лихва за периода
от 17.10.2019г. до 18.09.2020г.; 28.25 лв.- мораторна лихва за периода от
17.10.2019г. до 12.03.2020г.; 716.34 лв.-
мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 14.01.2021г.; 35 лв.- такси за
периода от 17.10.2019г. до 14.01.2021г.; 84 лв.- нотариални такси от
17.10.2019г. до 14.01.2021г. и законна лихва от 26.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на разноски в
размер на 400,10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 996,09 лв. В заявлението е посочено,че вземането произтичало от договор
за потребителски кредит № FL1004439/17.07.2019г., сключен между
длъжника и “Ю.Б.”- АД. Кредитополучателят не изпълнил договорните си
задължения за погасяване на дължимите месечни вноски и банката е
упражнила правото си да обяви цялото задължение за незабавно изискуемо и
дължимо. За настъпилата предсрочна изискуемост на 18.09.2020г., длъжникът
бил уведомен чрез залепено уведомление чрез ЧСИ. Със заявлението е
представено извлечение от счетоводните книги, договорът за потребителски
кредит, ведно с общите условия, както и уведомление до длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Видно от представения
към него протокол се удостоверява, че адресът на длъжника е посетен за
връчване на уведомление издадено от частен съдебен изпълнителр/ЧСИ/ К.П.
с рег.№** с район на действие Окръжен съд- П.. С обжалваното
Разпореждане, РС е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират
такси в размер на 35 лв. и сумата от 84 лв., представляваща нотариални такси,
като РС е приел, че тези уговорки противоречат на разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, според която кредиторът няма право да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Със Заповед № 260711/19.03.2021г. е било допуснато изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от счетоводни книги за
останалите вземания, включително и за разноските в заповедното
производство.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, че частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок
от легитимирано да обжалва лице/заявител/,поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда
възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато
вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или
2
извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните
книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските,които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и
общият размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част
от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания. Видно от приложеното към заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги,в
същото са посочени процесните суми от 35 лв., като “такси” за периода от
17.10.2019г. до 14.01.2021г. и 84 лв. “нотариални такси” за периода от
17.10.2019г. до 14.01.2021г., включително и Договорът за потребителски
кредит № FL1004439/17.07.2019г. От представеното по делото препис
извлечение от счетоводни книги от страна на банката обаче липсва
конкретизация на основанието, на което се претендират съответните
вземания. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК заповедният съд е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на
евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за
наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в
заявлението и приложените към него документи се установява, че процесното
вземане произтича от сключен между страните договор за кредит ,който по
своя вид и характер се явява потребителски и за него са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/. В настоящия случай съдът приема, че е налице
противоречие със закона,тъй като съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги,свързани с договора, но чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява
на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита. Действията,
свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на
двете страни по договора за кредит,като в това число влизат предоговарянето
на кредита и обявяването на предсрочната изискуемост от страна на
кредитора. Доколкото търсените допълнителни плащания са свързани изцяло
със забавата на длъжника,следва да се приеме, че чрез същото се заобикаля
забраната,установена в чл.33 от ЗПК, че при забава на дължимите от
потребителя плащания кредиторът има право да получи единствено
обезщетение за забава по-висок от законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата,но не и други компенсации и осребрявания. В
тази връзка заплащането на такси и нотариални такси във връзка с връчване
на покана за обявяването на предсрочна изискуемост на договора за кредитна
карта не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя,т.к по своето
същество биха представлявали такси за действия, свързани с управлението на
кредита. Конкретните престации, за които са начислени допълнителните
такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за
неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в
3
интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. По този начин се поставя потребителя-длъжник в по-неблагоприятно
положение и се цели неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед гореизложеното, искането за присъждане на процесните
вземания следва да се отхвърли изцяло, като неоснователно и недоказано, а
частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното Разпореждане
да бъде напълно потвърдено, със законните последици от това.
В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат
разноски, т.к се развива без участието на длъжника.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274 и сл. във връзка с
чл.413,ал.2 от ГПК, въззивният ОС-Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 262156/18.03.2021г. по
ч.гр.д. № 909/2021г. по описа на РС- гр.К., обл.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4