№ 63
гр. гр. Димитровград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101442 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство, а при условията на евентуалност –за прогласяване на нищожност на клаузи
от двата договора.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че сключила онлайн, през официалния сайт
на ответника „Кредисимо“ЕАД, Договор за потребителски кредит №2204802/10.03.2020г.
Съгласно този договор, тя трябвало да върне сумата в размер на 859,32 лева за срок от 6
месеца. Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, ищецът сключила с втория ответник „Ай
тръст“ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече
сключения договор за потребителски кредит. По този втори договор, тя трябвало да заплати
сумата от 469,15 лева, разпределена на 6 равни месечни вноски в размер на 78,19 лева,
включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит. Счита,
че горепосочените два договора са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, чл.11
ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от
Договора за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1
от ЗЗП. Твърди, че двата договора са нищожни, тъй като сумата, която се претендира чрез
тях по договора за поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В случай, че тази сума е била
включена в ГПР и ГЛП, то същите щели да нараснат повече от два пъти. По този начин
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави
по обслужването на кредита. Счита, че предвидената сума в договора за поръчителство е
скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП
и в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4
от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По
този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на
чл.19 ал.4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. На следващо място, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на
капитала на „Ай тръст“ЕООД е „Кредисимо“АД, като печалбата на първото дружество от
1
извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на
едноличния собственик „Кредисимо“АД. Поради това, при сключване на договора за
поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като в договора
за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде
разпределено като печалба на „Кредисимо“АД. Със сключването на договора за
поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за
избягване ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до
недействителност на договора за кредит. На следващо място счита, че в договора за
потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Не ставало ясно какво се
включва в общите разходи на потребителя, като не можело да се направи еднозначен извод,
че разходите са включени при формиране на ГПР или пък, че същите са изключени. При
условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски
кредит и Договора за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД и сключени при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. В
случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Двата
договора били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по
смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя
469,15 лева е в размер на 1/2 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, чрез
сключването на Договор за възлагане на поръчителство и задължението което се уговаря
чрез него в размер на 469,15 лева, изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и
справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били
нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, тъй като са във вреда
на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Предвид изложеното
иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит
№2204802/10.03.2020г., сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД и Договор за предоставяне
на поръчителство от 10.03.2020г., сключен с ответника „Ай тръст“ЕООД, са нищожни на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а при условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договор за
предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и при
неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът „Кредисимо“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен. Не оспорва сключването на Договора за
потребителски кредит с ищеца за сумата от 800 лева, която последната била усвоила.
Съгласно този договор, Г.Л. се задължила да извърши плащания в полза на ответника в
размер на общо 859,32 лева. Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на
Договора, като заявява, че не споделя изложените твърдения, че сключването на договор за
поръчителство било изискване за сключване на договора за кредит и в тази връзка клаузите
му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор на
потребителя и възможност, а не задължение за него. При подаването на заявлението за
кредит Г.Л. имала възможност да избере необезпечен кредит, предоставяне на банкова
гаранция или представяне на обезпечение от трето лице-поръчител, одобрен от кредитора. В
този смисъл, предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на
договора за кредит и за длъжника нямало санкция, ако избере необезпечен кредит.
Обезпечените и необзепечените кредити не се отпускали по различен начин, не били два
отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално договорени клаузи, които не са
пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. При
сключване на договора за кредит за ответника не била налице яснота дали длъжника
2
действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, както и при какви
финансови параметри ще направи това. Поддържа ,че ищеца не е била въведена в
заблуждение при сключване на договора за кредит, тъй като й е била предоставена
възможност предварително да се запознае с предвидените в него условия. Съгласно тях,
общия размер на кредита- главница, лихви и разходи по кредита, е в размер на 859,32 лева,
при спазване на договореното изплащане от 6 месеца, който размер не е прекомерен, не
противоречи на закона и добрите нрави. Сключеният от ищеца договор за предоставяне на
поръчителство бил отделен договор и при параметри уговорени между нея и втория
ответник. Тя сама сключила договора с „Ай тръст“ЕООД, като от страна на първия
ответник, това не било поставяно като условие за сключване на договора за кредит. Предвид
изложеното, иска съдът да остави без уважение предявените от ищеца искове. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
От своя страна, вторият ответник по делото „Ай тръст“ЕООД депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че исковата молба е допустима, но оспорва предявения
иск. Поддържа, че в договора за потребителски кредит не е налице основание за плащане на
суми на „Ай тръст“ЕООД. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г., по силата на който дружеството се
задължило да поеме солидарно с нея дълга й към първия ответник по договора за
потребителски кредит. За предоставяне на услугите по договора за поръчителство, страните
уговорили месечно възнаграждение от 78,19 лева за периода на действие на договора за
потребителски кредит. Посочва, че ищецът е имала възможност да избере необезпечен
кредит или да предостави банкова гаранция, като не е била длъжна да сключи договор с
дружество-гарант. Г.Л. сама и доброволно поискала сключване на договор с ответника.
Оспорва предявените от нея искове за прогласяване нищожността на двата договора.
Неоснователно било твърдението, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство следвало да бъде включено от „Кредисимо“ЕАД в ГПР по
кредита. Отпускането на кредита не било обвързано със задължително сключване на
договор за поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не задължително
условие. Поради това услугата на ответника не била задължителна за сключването на
договора за кредит, нито разход, пряко свързан със сключването му. Вземането за
възнаграждение по договора за поръчителство възниквало в полза на „Ай тръст“ЕООД, а не
в полза на „Кредисимо“ЕАД. Сключения между ищеца и „Ай тръст“ЕООД договор не бил
за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД,
като уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по
кредита. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявените от ищеца искове.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения от ответника „Кредисимо“ЕАД Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, за потребителски
кредит в размер на 800 лева и срок на изплащане 6 месеца, потребителят трябва да плати
месечна вноска от 143,22 лева, като първата падежна дата е на 20.04.2020г. Всяка вноска
съдържа определения в Договора размер на главница и лихва, като общо дължимата сума е
859,32 лева. По своя преценка кредитополучателят можел да предостави обезпечение на
кредита- банкова гаранция или поръчителство. Фиксирания лихвен процент е 25%, а ГПР е
28,06%.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№2204802/10.03.2020г., „Кредисимо“ЕАД е предоставило на Г. СТ. Л. кредит в размер на
800 лева, който тя е следвало да върне на 6 равни месечни вноски от по 143,22 лева, първата
от които дължима на 20.04.2020г., а последната на 20.09.2020г. В Приложение №1 към
Договора е представен погасителен план, като е посочено също така, че Лихвения процент
по кредита е 25%, а ГПР е 28,06%. Записано е, че взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите са посочени в ОУ. Общият размер на
3
всички плащания е 859,32 лева. В чл.4 от Договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита,
същия следва да предостави на кредитора банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитора ЮЛ-поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че в
горепосочените срокове не било предоставено обезпечение на кредита, се считало, че
заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ЕАД, и Договора между страните не пораждал
действие. В чл.4 ал.3 от Договора е предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит
без обезпечение, срокът за одобряване на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.
Ако същото не бъде одобрено до изтичане на този срок Договора не поражда действие
между страните.
Съгласно представените по делото от страна на „Кредисимо“ЕАД Общи условия за
предоставяне на кредити, ГПР по кредита е посочен в Договора, като размерът му е
изчислен съответствие с Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК при отчитане на цитираните
в тази разпоредба общи положения както и допълнителни допускания, описани в 7
подточки.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на
поръчителство от 10.03.2020г., Г. СТ. Л., в качеството на потребител, се е договорила с „Ай
Тръст“ЕООД, в качеството на поръчител, да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно Договор за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит. Поръчителят се задължавал да сключи
Договор за поръчителство, по силата на който щял да отговаря пред „Кредисимо“ЕАД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за
потребителски кредит или възникнали в резултат на неизпълнението на този договор.
Съгласно чл.8 ал.1 от Договора, за поемане на тези задължения потребителят дължала на
поръчителя възнаграждение в размер на посоченото в Приложение №1, а именно 469,14
лева, като плащането им трябвало да стане на 6 месечни вноски, за периода от 20.04.2020г.
до 20.09.2020г., всяка от които в размер на 78,19 лева. В чл.8 ал.4 от Договора е предвидено,
че потребителят има право да заплати възнаграждението на поръчителя по неговата банкова
сметка или по банкова сметка на „Кредисимо“ЕАД, или по начините установени в Договора
за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по Договора за
потребителски кредит. „Кредисимо“ЕАД било овластено да приеме вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този
Договор.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 10.03.2020г. ищецът е сключила с
„Кредисимо“ЕАД Договор за потребителски кредит №2204802, съгласно който й е бил
предоставен кредит в размер на 800 лева, който е трябвало да върне на 6 месечни вноски,
ведно с лихва от 25%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения
Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
предоставяне на поръчителство от втория ответник „Ай тръст“ЕООД, като в тази връзка е
бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г., съгласно който
ищеца е трябвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер 469,14 лева. Безспорно
установено е, че горепосочените вноски за възнаграждение на поръчителя е трябвало да
бъдат платени от ищеца на първия ответник разсрочено заедно с месечните вноски по
договора за кредит, като общия размер на дължимата месечна вноска 221,42 лева.
Спорно по делото е нищожни ли са Договор за потребителски кредит №2204802 и
Договор за предоставяне на поръчителство, двата от 10.03.2020г., сключения съответно с
„Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, както и при условията на евентуалност нищожна ли е
клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит, поради противоречието им на
4
закона и добрите нрави.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит №2204802/
10.03.2020г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта
действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК-
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин.
В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В Приложение №1 към процесния договор за потребителски
кредит, като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 859,32 лева, която
включва отпуснатия кредит 800 лева, и 59,32 лева- лихва, при лихвен процент- 25%.
Посочено е, че ГПР е 28,06%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени
взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в
Договора, така и в представената преддоговорна информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено
допълнителното плащане за възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ЕООД от 496,14 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, усвояването на сумата, предмет на
кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от Кредисимо ЕАД
юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на този
договор е сключен и договор между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД /непредставен
по делото/, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията
на ответника. Това е мотивирало кредитора („Кредисимо“ ЕАД) да включи в
изготвения „обединен“ погасителен план към определената погасителна вноска и
възнаграждението за предоставеното поръчителство. При служебно извършена справка в
Търг.регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани
дружества-едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е именно „Кредисимо“
АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора
5
под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му.
Ето защо съдът намира, че компонентът „вноска възнаграждение на поръчителя“ от
последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в §1,т.1 от ДР от ЗПК за общ разход.
Доколкото в чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със
сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за
поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по
кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от ЗПК.
При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по
сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя и в самия договор за кредит е определен на 28,06%, значително ще
надхвърли и то многократно, законово определения максимален размер на ГПР, който е пет
пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта
х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл.22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД,
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на
ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в
настоящия случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор за
потребителски кредит.
На следващо място, съдът намира, че въпреки обстоятелството, че всеки един от
процесните два договора- този за кредит и този за предоставяне на поръчителство,
формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането
за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с определено от кредитора ЮЛ-поръчител, сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договора за кредит,
както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8
ал.5 от Договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата процесни договора се
намират във взаимовръзка по между си и като система от правоотношения между страните,
последиците от прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за
приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да
6
бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице/по списък/. Едностранно от кредитора като възможни
поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия
него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител
по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя Г.Л., а
само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и
неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да
обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е в
размер на повече от половината сума /469,14 лева/ от размера на отпускания кредит /800
лева/. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ-
с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе е
свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че
едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по
договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително
одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за
добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за
индивидуално договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на
обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като последица
непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки
„свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът
поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от
предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението,
пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде
представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което
прави клаузата неравноправна.
Наред с това, съдът счита, че сключеният между ищеца и „Ай Тръст“ЕООД договор
за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави на
осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона-на императивната норма на
чл.19,ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР, който следва да бъде
определен в договора за потребителски кредит до размер не по-висок от 5 пъти от сбора на
ОЛП на БНБ и 10 пункта.
Нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави произтича от това,
че с него, срещу поетото от „Ай Тръст“ЕООД задължение за поръчителство по договора за
потребителски кредит ищеца се е задължила да заплати възнаграждение в общ размер на
469,14 лева, платими на 6 месечни вноски от по 78,19 лева.
Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в
редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като
в чл.145,ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между
цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила,
установени в ЗЗД.
7
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала,
когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време
поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със
защитата на чл.143,ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата
на плащането. Т.е. поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 10.03.20г.,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и ищеца, е нищожен на две
основания, предвидени в чл.26,ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави.
По тези съображения, съдът счита, предявените от Г. СТ. Л. против „Кредисимо“ АД
и „Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договор за потребителски кредит
№ 2204802/10.03.2020г. и за прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави
на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г. за основателни, поради което
следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на предявените от ищеца два основни иска, съдът не дължи
произнасяне по предявените от Г.Л. в настоящото производство евентуални искове.
При този изход на делото, ответниците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане
се установява, че пълномощника на ищеца- адв.** М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявените два иска в размер на 103,14 лева. От тази сума,
„Кредисимо“ЕАД следва да заплати 53,14 лева, а „Ай тръст“ЕООД 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответниците по делото да заплатят солидарно в полза на адвокат М. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал.
8
2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения което е в размер на 323 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, сключения между Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
ул.“** и „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.**, Бизнес център „България“, представлявано от ** Договор за
потребителски кредит №2204802/10.03.2020г.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 и 3 от ЗЗД, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, сключения между Г. СТ. Л., с
ЕГН **********, от Димитровград, ул.“** и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.**, Бизнес център „България“,
представлявано от **, Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2020г.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК
********* да заплатят солидарно на адв.Д.В. М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л.,
адвокатско възнаграждение в размер на 323 лева /триста двадесет и три лева/, както и
разноски за платена държавна такса в размер на 103,14 лева, от които 50 лева за „Ай
тръст“ЕООД и 53,14 лева за „Кредисимо“ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9