О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Сливен, 26.09.2019г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като се запозна с докладваното
от съдията Нейчева ВЧНД № 512 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по жалба на Х.Д.С., в качеството му на управител на
„Карбон Инвест" ООД против определение от
14.06.2019г. по
ЧНД № 856 / 2019г. по описа на РС – Сливен, с което е потвърдено постановление
на РП – Сливен от 16.05.2019г. за прекратяване на досъдебно производство № 110
/ 2017г. на РУ на МВР – Твърдица, вх. № 1289 / 2017г. на РП – Сливен, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК като законосъобразно.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Застъпва се становище, че са налице достатъчно доказателства за
унищожаване на процесната движима вещ, а не за обсебване, както неправилно
възприели РП – Сливен и РС – Сливен. Жалбоподателят счита, че е извършено
престъпление от общ характер спрямо движимо имущество на представляваното от
него дружество, респ. и „Общинска банка” АД, което престъпление следвало да се
санкционира по нормите на НК. Иска се
отмяна на определението на районния съд като неправилно и необосновано и постановяване
продължаване на съдопроизводствените
действия по досъдебно производство № 110/2017г., по
описа на РУ МВР-Твърдица, вх. №1289/2017г. по описа на РП-Сливен, като бъде привлечен
обвиняемия Г.Б. за престъпление по чл. 216,ал. 1 от НК.
Сливенският
окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото
доказателства, и като съобрази закона, намери за установено СЛЕДНОТО:
Жалбата
е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 7-дневен срок
по чл. 243, ал. 7 НПК от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Безспорно е установено, че на 28.06.2007г. „Карбон инвест"
ООД - с. Б.Д.общ. Твърдица сключило с
Общинска банка АД договор за залог на дълготрайни материални активи на 7 бр.
машини, сред които и фадрома L- 200, година на производство 1992
г. Последната се използвала в базата на дружеството „Карабаир", находяща
се в района на гара Ч., общ. Твърдица. След сключването на договора за особен
залог заложените вещи били предоставени на отговорно пазене на залогодателя,
който се задължил да ги стопанисва при условията, необходими за съхраняването
им с грижата на добър търговец и да не
допуска действия, които могат да доведат до унищожаването или увреждането им.
Съгласно същия договор залогодателят се е задължил и да не предава на трети лица заложените вещи
/освен с писмено съгласие или по нареждане на залогоприемателя, каквито по
делото не са установени/. На 03.08.2016г.
при проверка от страна на банката на даденото обезпечение било констатирано, че
състоянието на фадромата е незадоволително и че същата се намира в база „Карабаир”
и не се експлоатира. От банката по досъдебното производство е предоставена и
снимка на фадрома L -200 от 03.08.2016г.
С постановление от
20.05.2016г. на частен съдебен изпълнител с рег. № 835 с район на действие ОС –
Сливен, след публична продан, поземлен имот № 001147 в землището на гр. Ш.,
обл.Сливен, собственост на представляваното от жалбаподателя дружество бил възложен на Д.Д.Й., който с
договор за заем за послужване от 01.07.2016г. го предоставил на „ЕС ЕНД БИ
ТРЕЙДИНГ" ООД, представлявано от обв. Г.В.Б., а по-късно същото дружество
придобило собствеността върху имота / нот. Акт № 150, т. II, рег. № 2529, д. № 274 / 2016г./. Цялото движимо имущество на представляваното
от жалбоподателя дружеството било изнесено от базата, като единствено фадромата
останала там поради налична в нея повреда.
От събраните по делото
доказателства не може да се установи по безспорен начин обвиняемият да е поемал
ангажимент за пазене на процесната фадрома в разговор, проведен със свид. С. през есента на 2016г.. Още повече, че както
беше посочено по – горе, съгласно
сключеният договор за залог, свид. С. не е разполагал с право да предава
заложените вещи на трети лица /освен с писмено съгласие или по нареждане на
залогоприемателя, каквито няма/.
През месец март 2017г.
от дружеството - купувач на имота чрез
обв. Б. като негов представител били предприети действия по разчистване на
обекта, изразяващи се в нарязване на врати, железа и самоходна машина,
приличаща на стара фадрома и предаването им за скрап чрез използване услугите
на фирма „Трансметал Индъстрис" ЕООД гр. Сливен. През м. април 2017г.
жалбоподателят С. разбрал, че фадромата
е нарязана за скрап и продадена на вторични суровини и сезирал надлежните
органи, както и банката залогоприемател. Образувано
било Досъдебно производство № 110 /
2017г. по описана РУ на МВР – Твърдица, вх. № 1289 / 2017г. на РП – Сливен с
Постановление на РП – Сливен от 27.06.2017г. срещу неизвестен извършител за
това, че през м. април 2017г. в землището на
гр. Ш., общ. Твърдица /гара Ч., м. „Карабаир”/ противозаконно присвоил
чужда движима вещ /фадрома модел „L – 200”/, собственост на търговско
дружество „Карбон инвест” ООД – с. Б.Д.представлявано
от управителя Х.Д.С., които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 26.04.2018г. /на л.46
от досъдебното производство/ като обвиняем е привлечен Г.В.Б. затова, че за
периода от 06.04.2017г. до 08.04.2017г. на гара Ч., в м. „Карабаир” гр. Ш., общ. Твърдица,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – един брой фадрома модел „L - 200”,
произведена през 1992г., която владеел и пазил, на стойност 8 447 лв.,
собственост на „Карбон инвест” ООД – с.
Боров дол с управител Х.Д.С. –
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В хода на
разследването са разпитани свидетели и обвиняемият, проведени са очни ставки, събрани
са писмени доказателства, назначени са били и няколко експертизи: съдебно –
оценителна, съдебно – автотехническа, както
и тройна съдебно автотехническа оценителна и идентификационна експертизи. От заключението
на тройната съдебно автотехническа оценителна и идентификационна експертиза става
ясно, че откритите останки от стара фадрома в халетата на имота съвпадат с
характеристиките на челен товарач Т04, а не на челен товарач L -
200
/ фадрома модел L -
200/. Никой от
разпитаните свидетели, /включително жалбоподателят, разпитан в качеството му на
свидетел – 30.11.2017г., като управител на дружеството задогодател, поело
отговорността за пазене на заложената фадрома L
- 200/ не
твърди с категоричност, че оставената в
базата „Карабаир”, гара Ч. фадрома е
модел L - 200. Нещо повече –
свид. С. сам твърди, че фадромата, която е оставил на съхранение в базата е тази, която му е
показана на снимковия материал /който според експертното заключение е на челен
товарач Т 04, а не на челен товарач L
– 200/, не
е сигурен дали това е фадрома модел L
– 200 челен
товарач и че показаната му фадрома е
действително тази, която е нарязана и предадена за скраб от новия собственик на
имота. Предоставената от Общинска банка снимка, направена на 03.08.2016г. при
извършена в м. „Карабаир” проверка на
обезпечението също е на челен товарач Т 04, а не на челен товарач L
– 200.
След приключване на разследването, с постановление от
16.05.2019г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК е
прекратено досъдебното производство срещу обв. Б. за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК и е отменена взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Подписка”.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че
по делото не е доказано по безспорен начин обв. Б. да е осъществил състава на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Прокурорът е изложил и съображения и за
несъставомерност на деянието по чл. 216 от НК от субективна страна, доколкото
нарязаната за скрап машина, за която е установено, че представлява части от челен товарач Т 04 се е намирала в имота на обв. Б. без да е установена нейната собственост и без
някой да е предявил претенции и той я е възприел като непотребна и невъзможно
да изпълнява предназначението си вещ.
С обжалваното определение от 14.06.2019г. по ЧНД № 856 /
2019г. районният съд е потвърдил постановлението на РП – Сливен за прекратяване на досъдебното производство, като е приел, че
то е правилно и кореспондира със събраните в хода
на разследването доказателства. Приел е, че фактическата обстановка е
установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на всички събрани по
делото доказателства и след обсъждането им
в тяхната съвкупност, както и че са извършени всички необходими действия
по разследването. Районният съд е счел
за правилен извода на РП – Сливен, че поради невъзможност да бъде установено по
безспорен и категоричен начин извършване на деянието, за което обвиняемият е
бил привлечен като такъв, не следва да бъде ангажирана наказателната му
отговорност за извършено престьпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция
също счита, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява обв.
Б. да е осъществил състав на
престъпление, за което да бъде привлечен към наказателна отговорност. Относно
обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК следва да бъде доказано от
обективна страна, че деецът не е собственик на инкриминираната вещ и че упражнява
фактическа власт върху същата на правно
основание. Действително обвиняемият не е собственик на процесната фадрома модел
„L – 200”, но по делото не се установи към датата на обвинението
06.04.2017 – 08.04.2017г. тази вещ да се е намирала в неговия имот. От
събраните по делото доказателства /включително и коментираните по – горе
показания на жалбоподателя С./ се установява, че челният товарач в имота на
обвиняемия е бил модел Т04, а не модел L
– 200. Не
се установи обвиняемият да е поел задължение за отговорно пазене на
инкриминираната вещ, защото жалбаподателят С. съгласно сключения договор за
залог не разполага с правомощия да предоставя вещта на трети лица /както беше
посочено и по- горе/. Отговорността за съхранението и пазенето на процесната
Фадрома L – 200 е единствено на дружеството –
залогодател. Не е налице и субективната
страна на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, а именно деецът да съзнава,
че се разпорежда с чужда движима вещ, която владее или пази. Правилно районният съд е приел, че при
продажбата на имота не е съставен приемно-предавателен протокол, в който да е
описано какви вещи са били налични и чия собственост са и че липсват доказателства
обв. Б. да е поемал задължение да пази фадрома L
- 200, така както се твърди в
жалбата, подадена от управителя на
дружеството - залогодател. Обективно липсва основание, на което
обвиняемият да поеме задължение, да пази
процесната фадрома, тъй като съгласно договора за залог липсва съгласие или
нареждане на банката – залогоприемател за това, а от друга страна вещта, която
е разпоредил да бъде нарязана за скраб обвиняемият не е фадрома модел L - 200. Няма идентичност между фадромата, върху която е учреден особен
залог през 2007 г. (модел L- 200) и тази, която се е намирала в
халето на имота, закупен от обвиняемия и за която заключението на тройната
съдебно-автотехническа оценителна и идентификационна експертиза е категорично,
че е челен товарач модел Т04.
Предвид изложеното, окръжният съд
счита за правилен извода както на РП – Сливен, така и на РС – Сливен, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин обв. Б. да е осъществил състава на
престъплението, за което е бил привлечен към
наказателна отговорност. Закономерна последица от това е прекратяването
на наказателното производство, водено срещу обв. Б. за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК, поради което въззивният съд следва да потвърди обжалваното
определение, с което е потвърдено постановлението на РП – Сливен за прекратяване на досъдебното производство.
Относно искането в жалбата съдът
да постанови продължаване на съдопроизводствените действия по досъдебното
производство като обв. Б. бъде привлечен
за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в обжалваното определение районният
съд правилно е посочил, че прокурорът е този, който прави преценка дали да
привлече едно лице като обвиняем за извършване на каквото и да е престъпление
от общ характер. Съдът не разполага с правомощия да указва на прокурора какви
обвинения да повдига и на кого. Освен това, както в постановлението на РП –
Сливен, така и в определението на РС – Сливен са изложени
изводи и за липса на състав на престъпление по чл.
216 от НК. Действително, след като по
делото се установи, че нарязаната за скрап вещ е челен товарач Т04, в лошо
състояние, с неустановена собственост и никой не е предявил претенции към нея,
правилни са изводите на първоинстанционния съд,
че лицето Г.Б. не е имал основание да смята, че унищожава чужда
собственост, а напротив - имал е и е осъществил намерение да разчисти наличното
в имота си желязо.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира
обжалваното определение на районния съд за законосъобразно и обосновано, поради
което следва да го потвърди.
Ето защо, СлОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.06.2019г. по ЧНД № 856 / 2019г. по описа на РС
– Сливен, с което е потвърдено постановление на РП – Сливен от 16.05.2019г. за
прекратяване на досъдебно производство № 110 / 2017г. на РУ на МВР – Твърдица,
вх. № 1289 / 2017г. на РП – Сливен.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: