Р Е Ш Е Н И Е №589/2.10.2018г.
гр. Ямбол, 02.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 755/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София, представлявано от адв.В., срещу Ж.М.И. ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Издадената заповед е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че между страните са сключени множество договори. На 27.09.2011 г. е сключен с „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***. длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 8,82лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.07.2015г. - 24.10.2015 г. Поради това мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 38,61лв., формирана съгласно същия чл. 10 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора, начислена във фактура № *** г. На 18.04.2012 г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. Длъжникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 14,78лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.07.2015г. - 24.10.2015г. Мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 200,00лв., формирана съгласно същия чл. 11, по фактура№ *** г. На 15.08.2012 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. Длъжникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 12,01лв., представляващи неплатени абонаментна абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период 25.07.2015г. - 24.08.2015г. Мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 607,53лв., съгласно същия чл. 11, по фактура №***. На 01.09.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 56,44 лв., представляващи неплатени абонаментна абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2015г. - 24.10.2015г. Начислена му е неустойка в размер на 363,70лв., във фактура № *** На 01.09.2015г. по повод на същия договор е сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство Tablet Prestigio Quantum 5487 3G 8.1. Неплатена е сума в общ размер на 198,19 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.08.2015 г. - 24.12.2015 г. На 20.10.2010 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. По повод на договора страните впоследствие са сключили няколко допълнителни споразумения. Ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението от 01.09.2015 г. в общ размер на 85,94 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.07.2015г. - 24.09.2015г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III чл. 4 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 396,51 лв., формирана съгласно същия чл. 4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на споразумението и начислена във фактура №*** г. На 26.08.2014 г. и по повод споразумението от същата дата относнсо предпочетен номер ***, ищецът като лизингодател е сключил с ответника Договор за лизинг, с който е предоставил за временно и възмездно ползване устройство Nokia 220. Ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 37,44лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.07,2015г. -24.09.2015г. Задълженията за предпочетените номера мобилният оператор е фактурирал ежемесечно на 25-то число с обща фактура за всеки отчетен период - от 25-то число на предходния до 24-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване, а дължимите лизингови вноски - съгласно сроковете, условията и начините на плащане на лизингополучателя като абонат на мобилни услуги. Издадени са изброените от ищеца фактури:№ ***., № ***., № ***, № ***., № *** г. На 04.05.2012 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***. Длъжникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 8,47лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.08.2015г. - 09.11.2015 г. Поради това мобилният оператор е начислила неустойка в размер на 11,33лв., формирана съгласно същия чл. 11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура №***. На същата 04.05.2012 г. и по повод горепосочения договор е сключен Договор за лизинг, с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство Alcatel One Touch Pop C3 Black. По договора за лизинг И. дължи заплащане на сума в общ размер на 40,32лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.08.2015г. - 09.01.2016 г. На 26.08.2014 г. е сключен Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***. Ответникът не е изпълнил задълженията си в общ размер на 16,80лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.08.2015 г. - 09.11.2015 г. поради това му е начислена неустойка в размер на 46,56лв., равна на стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура №*** г. Задълженията за предпочетените номера ***, *** мобилният оператор е фактурирал ежемесечно на 10-то число с обща фактура за всеки отчетен период - от 10-то число на предходния до 9-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване, а дължимите лизингови вноски -съгласно сроковете, условията и начините на плащане на лизингополучателя като абонат на мобилни услуги. Издадени са изброените от ищеца фактури: № ***, № ***., № ***., № ***. Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 2143.45 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В срока за отговор особеният представител на ответника заявява, че не оспорва вземанията за неплатени месечни такси, мобилни услуги и лизингови вноски в общ размер на 479,21 лв. и иска да не се назначава счетоводна експертиза. Оспорва исковете за неустойка в общ размер на 1664,24 лв., като намира клаузите в договорите за нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени по делото. Не е спорно, че ответникът дължи въз основа на тях неплатени месечни такси, мобилни и фиксирани услуги, и лизингови вноски в общ размер на 479,21 лв. В договорите за услуги се съдържат описаните в исковата молба клаузи, че при прекратяването им през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на този срок.
Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж.
Представени са Общи условия на „Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение от 18.06.2013 г. Ищецът е представил първоначално Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 20102 г., 2013 г., с последни изменения на 30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка изменена разпоредба). В чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ, представени в двата варианта, е уреждено правото му да прекрати едностранно договора, поради виновно неизпълнение на ответника-в случай че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ.
Към исковата молба е приложена Последна покана за доброволно плащане от 26.11.2015 г., в която се съдържа уведомление за дължимите суми и предупреждение, че при неплащане договорът ще бъде прекратен и ще се дължи неустойка.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни и фиксирани телефонни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг. Валидността на договорите за услуги е спорна само по отношение на договорените неустойки, не и в частта относно предоставянето на услугите и заплащането им, в която част договорите са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението за предоставяне на услугите и лизинговите вещи не е спорно. Насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене. Поради това исковете за сумата общо от 479,21 лв. са основателни и следва да се уважат.
Исковете за неустойка се основават на клаузи в индивидуалните договори, които са нищожни, каквото възражение е направил особеният представител на ответника. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това, договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Отделно от това в представените договори не е уредено правото на оператора едностранно да прекратява договора с абоната. Липсват договорени хипотези на такова прекратяване. Клаузата за неустойка изисква прекратяване по вина на потребителя. В представените по делото ОУ е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора при неизпълнение- „незаплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане”. Първоначално представените (с исковата молба) ОУ не са във вида им, в който са съществували към момента на сключване на договорите, доколкото в тях е отразено, че са изменени през 2016 г. (след сключване на всички договори). Т.е. не може да се установи, че това са ОУ, с които ответникът е бил запознат при сключване на договорите. За сключените след приемането на чл. 147а от ЗЗП (Нов - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), не са налице предпоставките да обвържат потребителя: да са му били предоставени и той се е съгласил с тях, удостоверявайки съгласието си с неговия подпис (тежестта за доказване на което се носи от търговеца съгласно ал.4). Освен това, съгласно ал.5, клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Представените ОУ не съдържат подпис на ответника и не се явяват достатъчно доказателство какви предпоставки е следвало да са налице, за да се прекрати едностранно договорът. Допълнително представените Общи условия на „Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение от 18.06.2013 г. са актуални за сключените след последната дата договори. Непосочването в тях на имената или качеството на лицата, които са ги приели, във връзка с което ответникът прави възражения, не е порок във формата на ОУ, който да води до недействителност. Изпратената въз основа на тях Последна покана за доброволно плащане, съдържаща предупреждение за прекратяване, не е получена от длъжника, доколкото липсват каквито и да е доказателства за връчването й, поради което същата му е съобщена едва с връчването на исковата молба и приложенията на процесуалния представител. Т.е. по делото не е установено, от кой момент евентуално би възникнало задължение за неустойка.
Поради това исковете за неустойка следва да се отхвърлят.
Искането на ищеца за присъждане на разноските (вкл. за особен представител) е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. Договореното възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на 456,05 лв. не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.М.И. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 479,21 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2017 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а исковете за неустойка в размер общо на 1664,24 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж.М.И. да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 357,33 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 91,42 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: