№ 208
гр. Перник, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105665 по описа за 2022 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. ***
против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, представлявано от
Л.К.Д..
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист издаден по гражданско дело №
8237/2012 г. по описа на Районен съд – Перник е осъден да заплати на „ОББ“
АД сумата от 1028.04 лв. – главница по договор за комбинирани банкови
услуги 3 плюс от 12.03.2008 г., сумата от 243.04 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 07.10.2012 г., сумата в размер
на 159.31 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 19.02.2010 г.
до 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.10.2012 г. до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на
208.61 лв. – направени разноски.
Сочи, че с договор за прехвърляне на вземане от 04.12.2015 г.,
кредиторът по изпълнителния лист е прехвърлил вземането си на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД.
Твърди, че преди цесията по молба на „ОББ“ АД, на 02.04.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 3283/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б., което е
преобразувано в изпълнително дело № 1061/2014 г. по описа на ЧСИ М.Ц.
Излага, че от последното изпълнително действие е изтекъл срок по-
дълъг от пет години, поради което вземането, обективирано в изпълнителния
лист е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено, че ищецът не дължи на
1
ответника сумата от 1028.04 лв. – главница по договор за комбинирани
банкови услуги 3 плюс от 12.03.2008 г., сумата от 243.04 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 07.10.2012 г., сумата в размер
на 159.31 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 19.02.2010 г.
до 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.10.2012 г. до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на
208.61 лв. – направени разноски. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът е признал фактите, изложени в исковата молба. Уточнил е,
че последното изпълнително действие по изпълнително дело № 1061/2014 г.
по описа на ЧСИ М.Ц.е извършено през 2016 г. с подадена от него молба за
конституиране като взискател по изпълнението.
Ответникът е признал предявения иск и е посочил, че не е станал повод
за завеждане на делото.
Искането му към съда е да уважи предявения иск и на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК да не му възлага направените от ищеца разноски.Направил е
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
представения изпълнителен лист, издаден на 15.11.2012 г. по ЧГД №
8237/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и молба вх. № 4819/09.05.2016
г. по ИД № 1061/2014 г. от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за конституиране
като взискател по делото на мястото на ОББ АД, въз основа на сключен
договор за цесия от 04.12.2015 г. От тях е видно, че ищецът е осъден да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД спорното вземане, като към настоящият момент,
ответникът е придобил последното по силата на договор за цесия.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От приложеното изпълнително дело № 1061/2014 г. по описа на ЧСИ
М.Ц. с район на действие СГС, се установява, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6231/15.11.2012 г., издадена по
ЧГД № 8237/2012 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД сумата от 1028.04 лв., представляваща главница по договор за
комбинирани банкови услуги 3 плюс от 12.03.2008 г., сумата от 243.04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 07.10.2012 г.,
сумата в размер на 159.31 лв., представляваща наказателна лихва за периода
от 19.02.2010 г. до 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2012 г. до окончателното и изплащане, както и сумата в
размер на 208.61 лв. – направени разноски. На 15.11.2012 г. въз основа на така
издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
2
чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу ищеца.
Въз основа на последния и за принудително събиране на
обективираното в него вземане, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 02.04.2013
г. е образувано изпълнително дело № 3283/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. с
район на действие СГС.
С молбата взискателят е поискал в случай, че длъжникът не заплати
задължението си в срока за доброволно изпълнение, да бъде насрочен опис на
движими вещи на длъжника, да бъдат извършени справки в НАП, КАТ и
ПАМДТ за установяване имуществото и доходите му, като бъдат наложени
съответните запори и възбрани за принудително събиране на вземането.
На 03.04.2013 г. са извършени поисканите справки.
На 08.04.2013 г. са изпратени запорни съобщения до 9 броя търговски
банки за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити при
тях.
На 15.04.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 09.04.2013 г. и 15.04.2014 г. са се получени съобщения от три броя
банки за липса на парична наличност по банковите сметки на длъжника.
На 15.04.2013 г.е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение
На 16.04.2013 г. е постъпило уведомление от работодателя за вече
наложени запори върху трудовото възнаграждение.
С молба от 09.06.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На работодателя е връчено запорно съобщение на 20.06.2014 г.
С постъпило на 25.06.2014 г. г. писмо, работодателят е уведомил
частния съдебен изпълнител, че вече е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника от друг съдебен изпълнител.
На 19.08.2014 г. е извършена справка за недвижимо имущество на
длъжника.
С писмо от 29.09.2014 г. ЧСИ е уведомен, че длъжника няма
регистрирани превозни средства.
С молба от 06.10.2014 г. взискателят е поискал прехвърляне на
изпълнителното дело при ЧСИ М.Ц. като е образувано ИД № 1061/2014 г. по
описа на ЧСИ М.Ц.с район на действие СГС.
На 17.10.2014 г. е изискана информация за недвижимо имущество,
притежавано от длъжника.
На 04.11.2014 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника и му е изпратено съобщение за това на 04.11.2014 г.
На 04.11.2014 г. е поискано вписване на възбраната от СВ.
На 09.05.2016 г. ответникът по настоящото дело е поискал
конституиране на мястото на взискателя по изпълнителното дело.
На 16.06.2016 г. ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение до
3
длъжника. Същата е връчена на 18.08.2016 г. чрез залепване на уведомление
на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането,
по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 15.11.2012 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
4
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 1061/2014 г. по описа на
ЧСИ М.Ц.последното изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД е извършено на 14.11.2014 г. Към този момент е действало
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния Съгласно дадените с него разясненията погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Цитираното постановление е обявено за
загубило силата си с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. ВКС. Следователно то е действало в периода
18.11.1980 г. – 26.06.2015 г. Затова в случая погасителната давност за
спорното вземане е започнала да тече от 26.06.2015 и е изтекла на 26.06.2020
г.
Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
вземането, обективирано в изпълнителния лист е било погасено по давност.
Затова предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от
ГПК за възлагане на разноските върху ищцеа. За да бъде приложима същата е
необходимо ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на
делото. С отговора и с подадените в последствие молби ответникът е заявил,
че признава иска. Същият е титуляр на вземането от придобиването му по
силата на договор за цесия от 04.12.2015 г. Подал е молба за конституиране
като взискател по изпълнителното дело на 09.05.2016 г. и това е единственото
действие, с което е заявил претенцията си за събиране на вземането. След тази
дата, включително и след погасяване на вземането по давност, настъпило на
26.06.2020 г. ответникът не е заявявал претенции за събирането му. Затова
5
съдът счита, че той не е станал повод за завеждане на делото и не следва да
поема разноските, направени от ищеца за воденето му. Затова в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. ***
НЕ ДЪЛЖИ на "Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15,
представлявано от Л.К.Д. сумата от 1028.04 лв. – главница по договор за
комбинирани банкови услуги 3 плюс от 12.03.2008 г., сключен с „ОББ“ АД,
сумата от 243.04 лв., представляваща договорна лихва за периода от
19.02.2010 г. до 07.10.2012 г., сумата в размер на 159.31 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 19.02.2010 г. до 07.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното
и изплащане, както и сумата в размер на 208.61 лв. – направени разноски,
придобито от ответника по договор за цесия, сключен с „ОББ“ АД на
04.12.2015 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2012 г.
по ЧГД № 8237/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано ИД
№ 1061/2014 г. по описа на ЧСИ М.Ц. с район на действие СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането
на Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. *** за присъждане на направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6