Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.12.2019 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
11.12.2019 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
206 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр.
с чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от Д.И.С., с
посочен адрес: ***, подадена против Решение №98 от 04.07.2019 год., постановено по АНД №142/2019
год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
В жалбата касаторът заявява, че
счита посоченото решение за неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че първоинстанционният съд неправилно установил обстоятелствата по делото, което довело до
постановяване на неправилно съдебно решение и че в качеството си на
жалбодател по делото подробно бил
описал, че от обстоятелствената част на обжалвания
от него електронен фиш серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали не ставало ясно дали се
касае за ограничение в или извън населено място, което съответно
ангажирало
коренно различно поведение на водача
и съответно различна нормативно разрешена скорост за движение,
съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/час за населено място и 90 км/час за движение извън населено място. Твърди, че в електронен фиш серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали не било
посочено дали се касае за
ограничение на скоростта в населено място или извън
такова и ако е извън населено място, на какво
основание е прието, че максимално разрешената
скорост за движение е 50 км/час,
с какво е въведено това ограничение и какъв е
обхватът му на действие.
На следващо място касаторът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно възприел, че описанието
на „мястото на нарушението”
в електронния фиш, а именно: „***, по път *** клас ** на ** км. + **м”
е достатъчно, за да са
изпълнени изискуемите съгласно ЗАНН и ЗДвП реквизити, които задължително трябва да съдържа всеки
един електронен фиш. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП,
издаденият за наложената глоба
фиш трябва да съдържа следните
данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността
на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби,
за размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане и че фишът се подписва от
служителя, наложил глобата и от нарушителя,
когато е съгласен да плати глобата, като образецът на бланката на
фиша се утвърждава
от министъра на вътрешните работи
и указанията в нея са на български
и английски език. На следващо място, според касатора, първоинстанционният съд неправилно определил и правната квалификация на нарушението, описано в електронен фиш серия *** №*** на ОДМВР – Кърджали, като твърди, че
е налице несъответствие между описанието на нарушението в обстоятелствената му част и съответно
нарушените разпоредби, изписани по-долу в електронния фиш. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализирало
с пътен знак, каквото описание липсвало
в описанието на електронния фиш. Касаторът счита, че имайки предвид изложеното, е било ограничено правото му на защита, тъй като бил
лишен от възможността за оспорване на констатациите
още в момента на тяхното установяване
и съответно законовото му
право и възможност да се защити,
„съгласно нарушените в Закона разпоредби”(!?), а освен това, неправилно бил
приложен материалния закон, което било
основание за отмяна на същото.
С оглед изложените доводи, касаторът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено изцяло Решение №98/04.07.2019 год. по АНД №142/2019 год. на Районен
съд - Момчилград и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен
електронен фиш серия *** №*** на ОДМВР -
Кърджали, като
незаконосъобразен.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Д.И.С. от ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Счита, на първо място, че не може да се
възприеме възражението на касатора, че
от потвърдения електронен фиш не се изяснява,
дали нарушението е извършено в населено или извън населено
място, като сочи, че в същия конкретно е изяснено, какво е било ограничението
на скоростта и с каква скорост се
е движил автомобила, управляван от касатора.
На следващо място счита, че обосновано съдебният състав в първоинстанционното производство е преценил, че правилно е приложена
разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и електронният фиш е издаден по разписаната
в него процедура, съдържа всички реквизити и не се откриват
никакви нарушения в особената процедура по установяване на административното нарушение по ЗДвП, в т.ч. и
изискванията на
чл.10, ал.1 от приложимата Наредба. Поради това предлага да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия
съдебен състав, като извърши проверка
на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е неправилно
приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №98 от 04.07.2019 год., постановено по АНД №142/2019
год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на Д.И.С., от ***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/
лева,
за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 574, на 03.05.2019
год., в *** часа, в ***, на път *** клас **, на ** км + ** м., в посока на движение от *** за ***, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Пежо 308”, с Рег. №***.
За да постанови решението си, районният съд
е приел за установено, че с издаденият Електронен фиш серия *** №*** на ОД на МВР - Кърджали, на Д.И.С., ЕГН **********, от ***, е наложено, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева, за това, че на 03.05.2019
год., в *** часа, в ***, по път ** клас **, на км.***, ***, по посока от ***
към ***, при ограничение на скоростта 50 км/час, с МПС - „Пежо 308”, вид - лек
автомобил, с рег.№***, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №***, като разрешената скорост била 50 км/час,
установената скорост – 91 км/час, а превишението било
41км/час, което представлява нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че към електронния фиш е приложен клип №***
от радар №***,
който съдържа 4 броя снимки от датата 03.05.2019 год.,16:49:35 часа, от които е видно, че се касае за МПС
с рег.№***, като измерената скорост е била 94 км/час, при ограничение от 50км/час
и превишение от 44 км/час, като е било прието
наказуемо превишение от 41км/час. Съдът е отбелязъл, че на приложения клип е посочено и мястото на нарушението, но само с координати, като е посочен регистрационния номер
на автомобила, както и е отбелязъл,
че не е представена
справка за собствеността на заснетия на приложения
клип №***, радар №***, лек автомобил, но и че за това
не е повдигнат спор
в процеса.
На следващо място районният съд е посочил, че тази
мобилна система е одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №***, издадено от БИМ, със срок на валидност
до 08.12.2020 год., което е преминало и последваща
проверка, видно от Протокол №***/*** год. Съдът е посочил, също така, че от
представения Протокол за използване на АТСС е видно, че техническото средство TFR 1-М №*** е използвано
на 03.05.2019 год., за
времето от 15:45 часа до 18:00 часа, на служебен автомобил с рег.№***, за
контрол на път ** клас **, на км.*** м, ***, по посока на движение *** – ***, при
въведено ограничение на скоростта от 50 км/час, с пътен знак, като разстоянието
от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, е 150 метра, каккто
и е отбелязъл, че за посоченото
ограничение на скоростта от 50
км, въведено с пътен знак на посочения
участък от пътя, свидетелства клип №*** от радар №*** от датата 03.05.2019 год.,
заснет в 15:46:10 часа.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, от правна страна районният
съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна,
а освен това е депозирана в срок, въпреки че не са представени доказателства от
АНО за връчване на обжалвания ЕФ, като е
посочил, че това обстоятелство не следва да бъде тълкувано във вреда на
нарушителя и да ограничава правото му на жалба.
Съдът
е приел, на следващо място, че електронният
фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, е посочена като ОДМВР - Кърджали, като е
посочил, че няма изискване в закона в същия да се посочва конкретно, кой е
неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, да съдържа подпис и
печат на издателя му и посочване на мястото и датата на издаването му, както и
че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН относно съдържанието на
АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено, още повече, че се
използва утвърден от министъра на вътрешните работи образец на ЕФ. Съдът е
приел, също така, че мястото, на което е установено нарушението, като
задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с
текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване на нарушението и че от приложените веществени доказателствени
средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението,
както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния
номер на автомобила и останалите реквизити на ЕФ, като при така посоченото
място - на територията на община Кирково, безспорно е видна компетентността на
ОДМВР - Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на Районен съд -
Момчилград да се произнесе по спора.
Районният съд е прел, че от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №TFR1-М №***, което представлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип,
преминала последваща проверка,като е посочил, че
съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по т.д. №1/2013 год. на
ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и
т.7 ЗДвП), като същите следва да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, а в останалите случаи при използване
на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от
контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и издаване на наказателно постановление. Съдът е посочил, че с изменението
на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015 год., електронни фишове могат да се издават и от
автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или
монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай, при спазване на
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. и че съгласно §65 (Нов
– ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП,
„Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.”. На следващо място, районният съд е посочил, че с последното
изменение на чл.189, ал.4 от ЗДвП (Обн., ДВ, бр.54 от 2017 год., в сила от 09.07.2017 год.), която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на
предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС
или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се
управлява МПС” или отнемане на контролни точки или отсъствието на контролния орган
и нарушителя е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на
установяването на административното нарушение. Районният съд е отбелязъл, че следва да бъде съобразена и законовата
промяна от 09.07.2017 год. на чл.165,
ал.2, т.8 от ЗДвП, както и последващата
отмяна на чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 год., с което отпаднало изискването контролните органи
да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното районният съд
е посочил, че ограничението, прието с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС, в случая е
неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП, а електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение. Съдът е отбелязъл, че съгласно чл.10, ал.1 от
Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол, като
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, какъвто е настоящият случая, протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Приел е, че в случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредбата, предвид представения Протокол за използване на АТСС, от който е видно, че техническото
средство TFR 1-М №*** е използвано
на 03.05.2019 год., за
времето от 15:45 часа до 18:00 часа и че съгласно отразеното в протокола, АТСС
е било поставено и използвано и съгласно изискванията на чл.9 от Наредбата – на
служебен автомобил, разположен в обсега на ограничението на скоростта, предвид
посоченото разположение на 150 м. от пътния знак до АТСС, за определено време
на контрол, което се потвърждава и от клип
№*** от радар №*** от дата 03.05.2019 год., от 15:46:10 часа.
Така, районният съд е приел,
че електронния фиш е издаден в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е установено и заснето нарушение с
АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение с №***, за което свидетелства приложения клип №***, радар №*** от
03.05.2019 год. и който, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес. Съдът е приел, също така, че е правилна и правната квалификация
на нарушението, защото безспорно жалбодателят
е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост 91 км/час, при разрешена 50 км/час, което ограничение е било въведено с пътен знак, с превишение
от 41 км/час, т.е. превишил е указаната с пътен знак максивална скорост. Посочил е, че при превишение
от 41 км/час, правилно е определено и следващото се административно наказание, което
съгласно чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, е „глоба”, в размер на 400 лева, като е отбелязъл, че в случая при издаването на ЕФ АНО е приел с 3
км/час по-ниска стойност на скоростта от установената с АТСС, която съгласно
клип №***, радар №*** от 03.05.2019 год., е била 94 км/час. Предвид
изложените съображения районният
съд е извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно
издаден и следва да бъде потвърден,
поради коекто и с
обжалваното решение го е потвърдил.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен
фиш за налагане на глоба, който подлежи на
съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта
на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият състав намира за
правилни и обосновани изводите на районния съд, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон, т.е. че са изпълнени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи и
съответно, че не са констатирани твърдяните от жалбодателя нарушения, които да са допуснати при издаването
му от административнонаказващия орган.
Съдът намира за неоснователни
изложените оплаквания в касационната жалба, че от обстоятелствената част на
обжалвания електронен фиш серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали не ставало ясно
дали се касае за ограничение в или извън населено място, което съответно
ангажирало коренно различно поведение на водача и съответно различна нормативно
разрешена скорост за движение, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а
именно 50 км/час за населено място и 90 км/час за движение извън населено
място. В случая, в процесния електронен фиш пределно
ясно е посочено, че нарушението е извършено на път ** клас **, на *** км. + ***
метра, като е указана и посока на движение, между две съседни населени места –
от *** към ***, както и ясно е указано, че разрешената стойност на скоростта на
движение в контролирания участък от този път е 50 км/час. На следващо място,
нарушението е квалифицирано като такова на чл.21, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДвП, като тази ал.2 на чл.21 от ЗДвП регламентира, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, а наличието на такъв пътен
знак, с който е въведено ограниченине на скоростта от
50 км/час, е безспорно, като това е видно и от приложения по преписката и приет
като доказателство от районния съд клип №***, заснет на 03.05.2019 год., в
15:46:10 часа/на л.23 от делото/. При това
положение, касаторът, като водач на посоченото МПС, е
следвало да съобрази поведението си именно с този пътен знак и въведеното с
него ограничение на скоростта в този участък от пътя, т.е. при избиране
скоростта на движение, същият, като водач на пътното превозно средство, е следвало
да не превишава тази скорост. Това е така, т.к. съгласно ал.1 на чл.21 от ЗДвП,
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава тази стойност на скоростта, сигнализирана с пътен знак.
Ясно е, предвид горното, че в конкретният случай, касаторът
е санкциониран не за превишаване на скорост в населено място, а за превишаване
на скорост, регулирана с пътен знак, като деянието от фактическа страна е ясно
описано в ЕФ и безспорно установено по делото от събраните доказателства и от
приложените по делото снимки/клип №***/, направен на 03.05.2019 год., в
16:49:35 часа, който клип е годно доказателствено
средство в процеса, на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП. Предвид това, правилно
деянието на касатора е правно квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и
подведено под приложимата санкционна разпоредбата – тази на чл.182, ал.2, т.5
от ЗДвП. Освен
това, в тази разпоредба - чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, пределно ясно е регламентирано,
че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба 400 лева за превишаване от
41 до 50 км/час.
Неоснователно
е и оплакването в касационната жалба, че описанието на „мястото на нарушението”
в електронния фиш, а именно: „***, по път *** клас ** на ** км. + **м”, не било
достатъчно, за да са изпълнени изискуемите съгласно ЗАНН и ЗДвП реквизити,
които задължително трябва да съдържа всеки един електронен фиш, както и
оплакването, че издаденият за наложената глоба фиш не съдържал данните, който
трябвало да съдържа, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП. На първо
място, описанието на мястото на нарушението в предостатъчна степен дава яснота,
къде точно е извършено това нарушение – посочена е област, община, посочено е
населено място, в близост до което е извършено, посочено е номер на пътя, както
и че същият е третокласна пътна мрежа, както и на кой километър до кой метър от
този път е заснето и установено това нарушение. По отношение оплакването за
липса на изискуемите се реквизити в прецессния
електронен фиш, настоящият касационен състав намира за нужно да посочи, че
задължителните реквизити, които следва да съдържа електронния фиш, са
регламентирани не в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава касаторът, а в разпоредбата на чл.189, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП. Тази разпоредба гласи, че
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, като съгласно предл.ІІІ/трето/ на същата ал.4, образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният
електронен фиш серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, съдържа всички тези
изискуеми се реквизити, а освен това, същият безспорно е издаден по утвърдения
от министъра на вътрешните работи образец.
Неоснователно
е най-сетне и оплакването в касационната жалба, че е налице несъответствие
между описанието на нарушението в обстоятелствената му част и нарушените
разпоредби, изписани в електронния фиш и че първоинстанционният
съд неправилно определил правната квалификация на нарушението. Касационната
инстанция в настоящия състав счита, че правната квалификация на установеното и
заснето с АТСС нарушение, е правилно дадена в процесния
електронен фиш, съображения за което са изложени по-горе в настоящото изложение
и които съдът не намира за нужно да преповтаря, като в тази връзка е пределно
ясно, че не е налице и твърдяното несъответствие между описанието на нарушението
в обстоятелствената му част и нарушените разпоредби, посочени в електронния фиш.
След като първоинстанционният съд, след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, е възприел тази правна
квалификация и съответно е приел, че тя отговаря на описаното словесно
нарушение, то съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото е
възведеното в касационната жалба основание за отмяна на атакуваното решение. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че липсата на изричен текст в описанието
на нарушението, че скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана
с пътен знак, не води до такова несъотвестхвие,
каквото се твръди в жалбата, при положение, че ясно и
недвусмислено е посочена скоростта, която не трябва да се превишава – 50 км/час,
както и че е ясно, че нарушението е извършено извън населено място, а освен
това, наличието на такъв пътен знак в конкретния участък от този път, е
безспорно и категорично доказано.
Крайно
несъстоятелнто е и оплакването, че предвид изложеното,
било ограничено правото на защита на касатора, тъй
като бил лишен от възможността за оспорване на констатациите още в момента на
тяхното установяване и съответно законовото му право и възможност да се защити.
Близко до ума е, че електронният фиш не се издава в момента на заснемане и
установяване на нарушението, както и е близко до ума, че при установяване и
заснемане на нарушения с АТСС, водачът не се спира и в момента не му се
предявява нито електронния фиш, нито акт
за установявяне на административно нарушение, за да
има същият възможност да оспори констатациите още в момента на тяхното
установяване. От друга страна, законовото право на защита на касатора не е било нарушено или ограничено по някакъв
начин, тъй като след получаването на процесния електронен
фиш, той го е обжалвал пред компетентния районен съд, който е разгледал жалбата
му по същество и се е произнесъл с надлежен съдебен акт, а този съдебен акт касаторът е обжалвал в срок и пред настоящата инстанция,
т.е. той се е възползвал в пълен обем от предостовеното
му от закона право на защита.
При това положение, предвид всичко изложено
по-горе, се налага крайния извод, че касационната жалба, подадена от Д.И.С., с
посочен адрес: ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се
явява неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш за налагане на
глоба серия *** №*** на ОДМВР - Кърджали, за извършенои
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, е
законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата,
регламентиращи издаването на електронни фишове и след като го е потвърдил с
обжалваното решение като законосъобразно издаден, Момчилградският
районен съд е постановил едно материално законосъобразно решение, при правилно
приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98 от 04.07.2019 год., постановено по АНД №142/2019
год. по описа
на Районен съд – Момчилград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.