№ 292
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200298 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ж.к. ***, представлявано от **** си В.Ж. Д., против
НП №15-2100016/29.12.2021г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.
Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ
в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д. Д., който моли съда да отмени наказателното
постановление.
Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, редовно
призована, се представлява от *** Р.И.. Пледира за правилност и
законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното:
1
При извършена проверка на 13.12.2021г. по документи в Д „ИТ“
седалище Плевен е установено, че работодателя „***“ ЕООД, гр.Плевен в
периода 01.01.2021г. – 04.03.2021г. е водил в неплатен отпуск лицето Ц. Г.
ЦВ. на длъжност „***“, без да има писмено искане на Ц.Ц. за разрешаване на
неплатен отпуск.
Нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. В резултат на констатираното
нарушение бил съставен АУАН № 15-2100016/13.12.2021г.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН № 15-
2100016/13.12.2021г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414,
ал.1 от КТ - Кодекс на труда - „Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за нарушение на чл.160, ал. 1 от КТ - Работодателят по
искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск
независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и
независимо от продължителността на трудовия му стаж.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели – Б. АСП. Н. - актосъставител и Д. ИЛ. Й. - свидетел
при извършваната проверка и съставянето на акта.
По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит като свидетел
Л. КР. Й., както и е допуснал до разпит в качеството на свидетел Ц. Г. ЦВ..
Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени
доказателства - АУАН № 15-2100016/13.12.2021 г.; заверено копие от
Обратна разписка от 20.01.2022г.; заверено копие от Обяснение от Ц. Г. ЦВ.;
заверено копие от Идентификационна карта на „***“ ЕООД; заверено копие
от „Трудова злополука“ №****/14.05.2021г.; заверено копие от Таблица за
отчитане явяването и неявяването на работа през м.януари, м. февруари, м.
март 2021г.; заверено копие от Платежна ведомост за м.януари, м. февруари,
м. март 2021г.; заверено копие от Справка за дни на неплатен отпуск на Ц.Ц.;
копия от Трудов договор №4/20.05.2015г.; Заповед №1 от 01.09.2015г. за
неплатен отпуск на Ц.Ц.; Заповед №3/13.09.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение.
В съдебно заседание са представени писмени доказателства, а именно –
2
заверено копие на Протокол за извършена проверка по искане за издаване на
задължително предписание по чл.404, ал.1, т.11 от КТ; заверено копие на
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с входящ
№ 29388213028895/10.03.2021г.; заверено копие на Протокол за извършена
проверка № ПР2139386 от 13.12.2021г.; заверено копие на
Обяснение/сведение/ от В.Ж. Д.; заверено копие на Трудов договор
№4/29.05.2015г.; заверено копие на Удостоверение за професионална
компетентност за международен автомобилен превоз на товари
№6811/10.02.2009г; заверено копие на лична карта на Ц.Ц.; заверено копие на
Свидетелство за съдимост на М.Ю.М.; заверено копие на Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с входящ
№15388153015385/29.05.015г.; заверено копие на Заповед №1/05.03.2021г. на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с Ц.Ц., считано от 05.03.2021г.; заверено копие на Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
15388213008749/11.03.2021г.; заверено копие на Заповед №1/04.03.2021г. на
основание молба №1 от дата 04.03.2021г. прекъсване разрешения отпуск със
заповед №1 на Ц.Ц.; заверено копие на Справка дублика за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Придружително писмо
№15388213032542/17.09.2021г.заверено копие на Заповед №3/13.09.2021г. на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение; заверено копие на Трудов договор №19/30.08.2021г.
От материалите по делото се установява, че свидетелката Ц. Г. ЦВ. е
започнала работа в „***“ ЕООД на 29.05.2015г. на основание сключен трудов
договор №4/29.05.2021г. На 01.09.2015г. ****т на „***“ ЕООД е издал
Заповед №1/01.09.2015г., с която е разпоредил Ц.Ц. да се води в неплатен
отпуск до завръщането й в България и оформянето на документите, относно
прекратяване на трудовото й правоотношение.
От разпита на свидетеля Б. АСП. Н. се установява, че на 13.12.2021г.,
заедно с колежката си Д.Й. извършили проверка по документи на Фирма
„***“ ЕООД гр. Плевен. При проверката установил, че работодателят „***“
ЕООД е водил в неплатен отпуск за периода месец януари – м. март 2021г.
лицето Ц.Ц., без същото да е подавала писмена молба за това. В хода на
проверката свидетелят Н. е изискал трудовото досие на Ц.Ц., като същият е
снимал документите, които ще му вършат работа при проверката, в смисъл за
определяне на санкцията. Запознал се е със Заповед №1/01.09.2015г., с която
**** на „***“ ЕООД гр. Плевен още от 01.09.2015г. е водил лицето Ц. в
неплатен отпуск.
От показанията на свидетелката Д.Й. се установява, че е видяла Заповед
№1/01.09.2015г. в хода на извършената проверка и същата се е намирала в
трудовото досие на Ц.Ц..
В своите показания свидетелката Л.Й. – счетоводител на фирма „***“
ЕООД твърди, че същата е изготвила технически, като текст Заповед
3
№1/01.09.2015г. подписана от **** на фирмата и в последствие приложена
към досието на Ц.. От разпита на свидетелката Й. се установява, че в хода на
проверката от Инспекция по труда са били представени ведомостите за
заплати на служителите и работниците във фирмата за периода 2015-2021г. и
че в същите през периода месец септември 2015г. до месец септември 2021г.
Ц.Ц. се е водила в неплатен отпуск и през целия този период това не се е
променяло.
От показанията на свидетелката Ц.Ц. се установява, че след
постъпването й на работа в „***“ през месец май 2015г., няколко месеца след
това е напуснала страната и до лятото на 2021г. е била в Испания. След
прибирането си в страната през 2020г. същата си е направила справка какъв
трудов стаж има, тъй като е трябвало да си търси работа и установила, че се
води все още на работа и поискала да й бъде прекратено трудовото
правоотношение. В своите показания свидетелката Ц.Ц. твърди, че освен
документи за постъпване на работа, други документи не е подписвала.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 414 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.,
бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от
2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)
Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако
не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации, в конкретния случай въз
основа на събраните доказателства и материали.
С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като
4
извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен.
Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на
административно-наказателното производство.
Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на
съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко
противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административно-наказателна отговорност визирано в чл. 6 от
ЗАНН.
В процесния случай безспорно се установява, че описаното в АУАН
нарушение е извършено на 01.09.2015г. от страна на жалбоподателя, а не
както се сочи през периода 01.01.2021г. - 04.03.2021г., видно от издадената
Заповед №1 от 01.09.2015г.
Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон, с оглед изтеклата давност. Не става
ясно за съда, защо АНО е избрал именно периода, от 2021г. като такъв за
извършване на нарушението, като същото е извършено на 01.09.2015г.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, които възлизат
на 400.00 лв. адвокатски хонорар, на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63,
ал.3 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума, като разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-2100016/29.12.2021г. на
*** на Дирекция „Инспекция по труда” –гр. Плевен, с което на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. ***,
представлявано от **** си В.Ж. Д., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с
чл. 414, ал. 1 от КТ в качеството му на работодател му е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
160, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен да заплати на
основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на „***“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от **** В.Ж. Д., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6