Решение по дело №80/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 275
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330200080
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330200080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 545951-F570395/04.11.2020г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което на
основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.
117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат” № 1, ет.6, ап./
офис 608, представлявано от Д. Н. С., е наложена Имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от ЗДДС.
Жалбоподателят, „СИЛЕНТИ“ ЕООД, по съображения, изложени в
жалбата и чрез процесуалния си представител – а. Н. А. в допълнителна
писмена молба, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесулания си
представител г. ю. М., моли съда да потвърди процесното наказателно
1
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против
„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, за това, че същото, не е начислило ДДС
в размер на 253,75 лв. по получени доставки на услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от
ЗДДС на стойност 1268,77 лв. през периода 01.03.2020г.
– 31.03.2020г., когато дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като
не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка, документирана с Протокол № ... било
констатирано, че „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, установено на
територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС, не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД на НАП Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът
за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на
данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане с данък. Данъчното събитие е на 18.11.2019г. Заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се
подаде в ТД на НАП Пловдив най-късно до 11.11.2019г., включително.
Същото е подадено на 15.06.2020г. с вх. № ...., на основание чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС. За извършеното нарушение на чл.97а, ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Лицето е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на
24.06.2020г. - датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС № ... През
периода 15.11.2019г. /датата, следваща датата, до която е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок/ до 23.06.2020г. / датата, предхождаща датата на
регистрацията по ЗДДС/ лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, да
начислява данък за получени доставки на услуги /облагаеми доставки/ по
чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, които са на територията на страната. Когато
доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията
2
на страната, ако беше стриктно изпълнило задължението си да подаде
Заявление за регистрация но ЗДДС в регламентирания срок.
За данъчният период 01.03.2020г. – 31.03.2020г. проверяваното лице,
установено па територията на страната, е получило услуги с място на
изпълнение на територията па страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно
популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Ireland
Limited, Ирландия, с валиден VAT номер .... Извършени са плащания на
09.03.2020г., 23.03.2020г. от банкова сметка с IBAN ....
Ако през периода 01.03.2020г. – 31.03.2020г. лицето беше регистрирано
по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 253,75 лева, като
същото е следвало да издаде протоколи на основание чл. 117, ал.1, т.
1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в дневника
за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и
начисления данък в справката - декларация за данък върху добавената
стойност, която е следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-
то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до
14.04.2020г., включително.
Нарушението е извършено на 15.04.2020г., в гр. Пловдив и е установено в ТД
на НАП Пловдив на 24.06.2020г. с Протокол № ... и размерът на неначисления
ДДС е определен на 04.09.2020г. с Протокол № ....
За тези констатации на 16.09.2020г. срещу дружеството-жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F570395/16.09.2020г. от свид. С.К., на длъжност „и. п.“ в ТД на НАП в
присъствието на представляващия дружеството. Нарушението било
квалифицирано по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2,
вр. чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното НП.
3
В качеството на свидетел в съдебно заседание е разпитан
актосъставителят С.К., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. Свидетелят в допълнение заявява, че е изискал от
жалбоподателя документи по реда на чл.37 ДОПК. Обяснява,че при
получените първични счетоводни документи и писмени обяснения се
установява, че са получавани регулярни доставки на услуги от данъчно
задължено лице от друга държава-членка на ЕС. Данъчно задълженото лице е
било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС 7 дни преди
получаване на първата доставка, което не е било сторено.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като достоверни,
логични, последователни и съотвествтащи на писмените доказателства по
делото и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната
истина.
При така установената фактическа обстановка, с оглед събрания по
делото доказателствен материал Съдът намира, че не може по категоричен и
безсъмнен начин да се докаже, че от страна на дружеството-жалбоподател е
осъществен състава на изследваното нарушение, поради което атакуваното
наказателно постановление се явява необосновано.
Наред с горното при извършената служебна проверка, съдът
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това
са следните:
Както се установи нарушителят е получател на услуга, а това е
изключителна хипотеза на задължение за начисляване на ДДС. По тази
причина следва стриктно да се спазват правилата за посочване на
обстоятелствата, около които е извършено нарушението.
По делото безспорно се установява, че през процесния период
01.03.2020г. – 31.03.2020г., дружеството-жалбоподател не е регистратирано
по ЗДДС – заявление за регистрация е подадено едва на 15.06.2020г. с вх. №
.... Няма спор и че дружеството, като установено на територията на страната, е
получило облагаеми услуги – популяризиране на публикация чрез
социалната мрежа FACEBOOK Ireland Limited, Ирландия, с валиден VAT
4
номер ..., за които данъкът е дължим от получателя. Правилно е определен
цялостният период на задължения, в зависимост от данъчното събитие,
датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за
регистрация, ако лицето беше своевременно подало заявление за регистрация,
от датата, предхождаща тази на регистрацията, с оглед връчването на акта за
регистрация.
Ако през данъчен период 01.03.2020г. – 31.03.2020г., лицето беше
регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване
на данък на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 253,75 лв.,
като същото е следвало да издаде протокол на основание чл. 117,
ал.1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем, и да впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка, отрази в дневника
за продажби получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и
начисления данък в справката - декларация за данък върху добавената
стойност, която е следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-
то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до
14.04.2020г., включително. В този смисъл действително са били нарушени
разпоредбите на данъчното законодателство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1
и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от ЗДДС, като това е и основанието, въз основа,
на което е наложена санкция.
Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно
нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер
5
на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180, ал.2 от
ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
Същевременно, наред с разпоредбите на чл.180 от ЗДДС, са налице и
тези на чл.180а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. От своя страна нормата на чл.180а, ал.1
от ЗДДС предвижда регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето
има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-
малко от 50 лв. Съгласно ал.2 на чл.180а, алинея 1 се прилага и когато лицето
не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по този закон в срок.
В съотношение разпоредбите на чл.180 и чл.180а от ЗДДС, визиращи
различни по размер санкция за неначисляване на данък, ще се прилагат в
зависимост от това, дали данъчно задълженото лице няма да се ползва от
данъчен кредит, ще се ползва с частичен или пълен кредит. В случая, нито в
АУАН, нито в процесното НП са посочени обстоятелства, въз основа на които
да се направи несъмнен извод, дали процесните доставки на услуги, по които
дружеството-жалбоподател е получател през периода 01.03.2020г. –
31.03.2020г., са такива с право на приспадане на пълен данъчен кредит, дали
са с право на приспадане на частичен данъчен кредит или са такива без право
на приспадане на данъчен кредит. Нещо повече нормата на чл.73а, ал.1 от
ЗДДС допуска приспадане на данъчен кредит при доставки, данъкът, за
които е изискуем от получателя, и когато получателят не разполага с
документ по чл.71, т.2 от ЗДДС /протокол по чл.117, ал.1,т.1 от ЗДДС/, ако
доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството. Отделно
от това, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че услугата не може
да бъде несъмнено и безспорно определена от всички възможни получени
услуги за същия данъчен период. Затова и съдът се намира в хипотеза на
неизпълнение на задълженията на органите на
административнонаказателното производство по отразяване на всички
6
обстоятелства около извършване на нарушението, като задължителен
реквизит по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Следвало е в акта и
постановлението да бъдат описани подробно всички данни за
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Вместо това, в случая
е създадена неяснота и недостатъчна обоснованост, относно процесните
получени облагаеми доставки, нормите, които са нарушени и съответно
основанието, на което е наложено наказанието. Недопустимо е последните да
бъдат тълкувани, извличани, защото правоприлагането не почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Противното би
означавало обществените отношения, свързани с данъчното законодателство
да се подчиняват на една сериозна неопределеност, пряко засягаща
интересите на заинтересованите лица.
Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията
на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
П отношенеи на разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ право на разноски има жалбоподателят.
Доколкото същият изрично е поискал разноски и е ангажирал доказателства
за реално заплатени 300 лева за адвокатски хонорар, то тази сума следва да
му се присъди изцяло. Неоснователна се явява претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното
Наказателно постановление № 545951-
F570395/04.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП
– Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86,
ал.1 и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на „ СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат” № 1,
ет.6, ап./ офис 608, представлявано от Д. Н. С., е наложена Имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС,
вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от ЗДДС, следва да
7
бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 545951-F570395/04.11.2020г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което на
основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.
117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
„СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат” № 1, ет.6, ап./
офис 608, представлявано от Д. Н. С., е наложена Имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан
Кубрат“ № 1, ет.6, ап./офис 608, представлявано от Д. Н. С. сторените по
делото разноски, за сумата от 300 /триста/ лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8