№ 2392
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205246 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. В. Х. против Наказателно постановление
№ 22 – 1030 – 002270 /14.04.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, на база на което е формулирано искане за отмяната му. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
На 16.03.2022 г. в 15,00 часа в град Пловдив ул. „Напредък“ до № 2,
жалбоподателят Х. управлявал МПС - лек автомобил „Ситроен Берлинго“, по
отношение на което актосъставителят, а впоследствие
административнонаказващият орган е приел, че същото е с изтекли
регистрационни табели, издадени в Р. Германия – ***.
По този повод бил съставен АУАН № 356607/ 16.03.2022 г. в
присъствието на жалбоподателя за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Актът
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива
не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща приобщените по надлежния ред писмени
доказателства приложени по представената административнонаказателна
преписка. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административно-наказателното производство и съдебното следствие.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен
акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
В същото време е безспорно установено е както в теорията, така и в
съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното
2
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който
определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение
№ 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че
сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота, непълнота в описанието на
фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги
съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на ППВС №
1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира
отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа
пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
3
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието.).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако
едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в
АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно
обвинение и бива наказан НП следва да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесният случай. Съображенията в тази насока са
следните:
Предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, следва да се движат МПС регистрирани по реда на
Наредба № І-45 24.3.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Както вече се посочи, и в АУАН и в обжалваното НП административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по
4
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като актосъставителят и наказващият орган са посочили
като фактически параметри на деянието изводът, че на 16.03.2022 г. в 15,00
часа Х. е управлявал процесното МПС с изтекли регистрационни табели.
Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено немските регистрационни табели
какви са – транзитни или не, нито с какъв срок на валидност са същите.
Непосочването на вида на регистрационните табели и най – вече техния срок
на валидност поставя в невъзможност настоящия съдебен състав да извърши
преценка за това дали МПС към датата на твърдяното нарушение
действително е било с изтекли регистрационни табели и съответно тези
табели били ли са валидни за територията на Република България или са били
важими единствено за територията на Република Германия. Преценката на
посочените обстоятелства е неразривно свързана както с правото на защита
на привлеченото към отговорност лице, така и с възможността съдът да
провери правилността на обжалваното НП. Извършването на подобна правно
– аналитична дейност не може да бъде възлагана в тежест на жалбоподателя.
Именно и предвид това, чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН изискват пълно, ясно и
точно описание на нарушението. Жалбоподателят следва да е наясно с всички
елементи на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна,
доколкото организира защитата си, не само по правните, но и по
фактическите аспекти на спора. Поставянето му в положение на неяснота
винаги ще води до накърняване правото му на защита, а оттам и до
необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че изискванията за
реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани
по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. В този
изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на Административен
съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1926 от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
5
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на правните изводи
на наказващия орган, НП следва да се отмени.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски
следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 1030 – 002270 /
6
14.04.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с което на М. В. Х., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7