Решение по дело №32/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 186
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

186

гр.Плевен, 06.03.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Даниела Дилова

                                                           Членове: Цветелина Кънева

                                                                        Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 32 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 804 от 02.12.2019 г., постановено по НАХД № 1903 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 427012-F475785/08.04.2019 г. на Началник сектор „Оперативни дейности“ – Плевен в ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018г., с което на ЕТ „Д. М.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Плевен, представлявано  от Д.М. М.-П., за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба  № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 3, ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Д. ***, представлявано от Д.М. М.-П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че в наказателното постановление наказващият орган не е посочил изрично наличие или липса на неотразени приходи, поради което съдът е бил в невъзможност да прецени дали е приложима санкцията по ал.1 на чл.185 ЗДДС в хипотезата на изр.2 на ал.2 на чл.185 ЗДДС или е приложима тази по ал.2 на чл.185 ЗДДС. Посочва се, че не само пълната липса в НП на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Счита се, че описанието в НП не дава възможност да бъде извършена преценка какво е вмененото нарушение, както и на какво основание е определен размерът на наложеното наказание. Счита се още, че липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, води до невъзможност за извършване преценка относно приложимата санкционна норма и съставлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че ЕТ не функционира, за което са представени доказателства. В тази връзка се сочи, че в съдебното заседание от 17.10.2019 г. касаторът изрично е заявил пред съда, че едноличният търговец от години не извършва дейност и няма как да извърши нарушението, като този факт освен че е служебно известен на НАП, е и публичен предвид данните в Търговския регистър. Посочва се, че ответникът е бил задължен да представи на съда информация относно наличието или липсата на данни за декларирана дейност от едноличния търговец, която информация не е представена и спорът е бил решен без нея. Счита се, че с тези си действия съдът е допуснал нарушение водещо както до ограничаване правото на защита на лицето, така и до постановяване на решение при неизяснен фактически състав. Счита се, че неправилно съдът е приел, че търговецът е наказателно-отговорното лице, като в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че субектът на административнонаказателната отговорност е извършил административното нарушение, което в конкретния случай не е сторено, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Счита се още, че налагането на санкция от 3000 лева при невизуализиране на 0.20 лева, е явно несъразмерно наказание. Счита се също, че в конкретния случай безспорно са налице законовите основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото освен всичко друго липсват данни и за предходни нарушения, като неприлагайки го, съдът е постановил незаконосъобразно решение. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.  

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът  - ЕТ „Д. *** се представлява от адв.К. от САК, който счита, че прилагането на ал.2 на чл.185 от ЗДДС, вместо ал.1, е неправилно. Счита още, че по делото се установява безспорно, че физическото лице е собственик и експлоатиращ устройството, а не ЕТ, поради което наказващият орган неправилно е определил административно-наказателно отговорното лица. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „Д. М.“ за това, че при извършена проверка на 07.03.2019г. на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, кафе-автомат за топли напитки на самообслужване-вендинг автомат, находящ се в гр.Плевен, ул.“Дойран“ №160, монтиран на терен-първият етаж вляво от входа на административна сграда, собственост на „Темп привит“ ООД и експлоатиран от ЕТ „Д. М.  е установено, че ЕТ в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване (ФУВАС) с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на дисплей; При извършената контролна прокупка от страна на проверяващия екип на 1 брой „кафе експресо“ на стойност 0,20лева, заплатена с монета от 0,50лева от В. Г.-член на проверяващия епик, кафе-автоматът предостави напитката, върна ресто 0,30лева, но не визуализира фискална касова бележка; На кафе автомата към момента на проверката няма монтиран ФУВАС; От автомата се предлагат за продажба топли напитки. Нарушението е квалифицирано по чл.7 ал.1 вр. с чл.3 ал.8 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че безспорно е установено, че ЕТ е допуснал нарушението, тъй като е продавал, респ. предлагал за продан топли напитки от кафе автомат, без да е притежавал оборудвано фискално устройство. Позовал се е на собственоръчно попълнена декларация от Д. М.-П., че осъществява дейност-продажба на топли напитки на стопанисван от нея обект-кафе автомат като представляващ ЕТ. Счел е, че отговорността за регистриране и въвеждане в експлоатация и монтиране на фискалното устройство, свързано с НАП е задължение на ЕТ, представлявано от Д. М.-П., поради което правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца.Счел е, че случаят не е маловажен, както и че правилно е определен размерът на наложената санкция.

Решението е правилно, постановено при съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект по определението на пар. 41 от ДР ЗДДС. Чл. 118, ал. 3 ЗДДС в приложимата редакция  предвижда, че в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Чл.7 ал.1 от същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Националната агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Според чл.3 ал.8 т.1 от наредбата лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Така регламентираният от законодателя ред за монтиране и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да се регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, в случая безспорно е нарушен. Това обстоятелство е доказано чрез протокола за извършената проверка и показанията на свидетелите, поради което районният съд правилно е приел, че е налице извършено нарушение.

Правилно районният съд е счел, че ЕТ е административно-наказателно отговорното лице. Независимо, че по делото е приложен договор за наем на част от партерен етаж на административна сграда на ул.“Дойран“ №160 в гр.Плевен с право да поставя кафе машина, сключен от Д.П., са събрани доказателства и, че физическото лице Д.П. има действаща регистрация като ЕТ „Д. М.“, а съобразно попълнена от касатора писмена декларация, именно ЕТ стопанисва кафе автомата. Ето защо ЕТ е лицето по чл.3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., в чието задължение е било да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, тъй като вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, а именно на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, което води до неотразяване на приходи, а не за неиздаване на документ по чл.118 от ЗДДС.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 804 от 02.12.2019 г., постановено по НАХД № 1903 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                                                                                       

  

                   2. /п/