№ 95217
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110127682 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по заявление на „..“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. П. Г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. З. Г.
за сумата в размер на 2772 лева, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 25.10.2019г., с падеж на 08.02.2024г.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото
подлежи на отхвърляне по отношение на част от вземането по записа на
заповед, а именно за сумата от 1101,42 лева.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да
прецени дали искането (в цялост или част от него) не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, и дали искането се основава на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да
отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на
самото заявление и приложения към него договор. Според разпоредбата на
чл.417, т.10 от ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия.
В случая представеният запис на заповед обезпечава вземания на
заявителя по сключен с длъжника договор за потребителски кредит №..г.,
който е представен по делото, и в т.11.8 от договора е предвидено, че
вземането на заемодателя по договора може да бъде обезпечено със запис на
1
заповед издаден от кредитополучателя за сума, включваща заемната сума,
лихви и евентуално дължими такси и разноски при изпълнението, респ.
неизпълнението на договора за потребителски кредит, увеличена с 10%. От
договора е видно също така, че размерът на всички плащания по заема възлиза
на сумата от 1670,58 лева, като е предвидена и неустойка, предназначена да
санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, в размер на 849,42 лева, като
сборът от посочените две суми, увеличен с 10%, възлиза на сумата по записа
на заповед. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 7-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая
е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на
договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така
уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към
договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. На следващо място не може да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед и
по отношение на увеличената стойност на задълженията по договора с 10%,
доколкото не са налице конкретни вземания на заемодателя, които записът на
заповед да обезпечава с посочената стойност.
2
Поради изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено по отношение на
сумата от 1101,42 лева.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК във вр. с чл.417,
т.10, изр.2 от ГПК заявлението, подадено от „..“ ЕООД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. З. Г. за сумата от
1101,42 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 25.10.2019г., с падеж
на 08.02.2024г.
Разпореждането в може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за
вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред
компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3