№ 12319
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110131979 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от ОВЕРГАЗ МРЕЖИ АД, ЕИК ...,
представляван от ..., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ...., №1, срещу Ц. И. И., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ..., № 80, ЕТ.12, АП.48, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от
8382,89 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за горещо
водоснабдяване за периода от 1.12.2019 г. до 8.12.2020 г. в имот, находящ се в
гр.София, УЛ.Б., № 61, БЛ. 216А, ЕТ. 5, АП. 13, дължима съгласно
Индивидуален договор №../17.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
638,30 лв. за периода от 25.2.2020 г. до 3.2.2021 г. По така подаденото
заявление било образувано гр.дело № 6789/2021 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата депозирала възражение, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия за горещо водоснабдяване за
периода от 1.12.2019 г. до 8.12.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, УЛ.Б.,
№ 61, БЛ. 216А, ЕТ. 5, АП. 13, която не е заплатил, ищецът моли да бъде
1
признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
заплащане на сумата от 8382,89 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за горещо водоснабдяване за периода от 1.12.2019 г. до
8.12.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, УЛ.Б., № 61, БЛ. 216А, ЕТ. 5, АП.
13, дължима съгласно Индивидуален договор №../17.01.2005г. за покупко-
продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 638,30 лв. за периода от 25.2.2020 г.
до 3.2.2021 г.. Ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и
ползвател на топлинна енергия през периода 1.12.2019 г. до 8.12.2020 г. и
съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на
което сумите за същия са дължими от него. Ето защо ищецът моли след
доказване основателността на иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи заплащане на сумата от
8382,89 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за горещо
водоснабдяване за периода от 1.12.2019 г. до 8.12.2020 г. в имот, находящ се в
гр.София, УЛ.Б., № 61, БЛ. 216А, ЕТ. 5, АП. 13, дължима съгласно
Индивидуален договор №../17.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
638,30 лв. за периода от 25.2.2020 г. до 3.2.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. И. И., чрез адв. .., депозира
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, както и ищецът да е доставял топлинна
енергия в твърдените количества. Твърди, че през процесния период е била
собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а не на целия имот.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 6789/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от
ищеца на 04.02.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, УЛ.Б., № 61, БЛ. 216А,
ЕТ. 5, АП. 13.
От представените и неоспорени от ищеца писмени доказателства се
установява, че „Овергаз Мрежи“ АД ( с предишно наименование „Софиягаз”
ЕАД) е топлопреносно предприятие но смисъла на чл. 39, ал.4 от Закона за
енергетиката. „СОФИЯ ГАЗ” ЕАД продава топлинна енергия при Общи
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди.
Между Ц. И. И. и „...“ АД, БУЛСТАТ: .... е сключен Индивидуален договор №
../17.01.2005 г. за покупко- продажба на топлинна енергия и извършване на
услугата дялово разпределение. Ц. И. И. е подала Заявление за начина на
отчитане на ползваната топлинна енергия с вх. № Е../06.11.2006г. в „...” АД.
На 07.10.2011 г. е сключено Тристранно споразумение между „...“ АД,
„СОФИЯГАЗ” ЕАД ( с ново наименование „Овергаз Мрежи“ АД ) и .... като
пълномощник на собствениците на обекти от етажната собственост, ул. „Б.”
№ 61, бл. 216 А, по силата на което „СОФИЯГАЗ” ЕАД замества „...“ АД по
всички права и задължения по Договори за покупко-продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между
Купувачите (потребители на топлинна енергия) и „...“ АД. В следствие на
подписаното споразумение задълженията по Индивидуален договор №
../17.01.2005 г. за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на
услугата дялово разпределение на Ц. И. И. стават дължими към
„СОФИЯГАЗ” ЕАД ( считано от 22.04.2015г. с ново наименование „Овергаз
Мрежи“ АД). Налице е и заявление от ответницата от 06.11.2006 г. до „...“ АД
за осигуряване на достъп за отчет на имота два пъти годишно. Затова съдът
намира, че между страните е налице договорно правоотношение по
продажбата на топлинна енергия, като е ирелевантно възражението на
ответницата, че е била собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а и същото остана
недоказано. Наистина по делото е налице справка от СВ от 28.03.2023 г., от
която е видно, че на 02.11.2020 г. ответницата и още две лица са се
разпоредили с имота, но данни за квотите, респ. основанието за възникване на
съсобствеността липсват.
От неоспорената от ответника комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, която съдът кредитира, се установява, че справката на
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД съдържа данни за
3
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. От заключението на вещото лице по част
счетоводна, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за
процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки са суми в размер на 8 515.60 лв. главница и лихви в
размер на 674.15 лв., т.е. в по – висок размер от претендираните суми.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154,
ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В настоящето
производство безспорно се доказа качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди на Ц. И. И. по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ,
съгласно който „потребител на енергия или природена газ за битови нужди“ е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си въз
4
основа на сключен индивидуален договор при общи условия, приети от
КЕВР. За пълнота на изложението следва да се има предвид и че
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тд № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, според което „ клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
е топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а nap. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например е
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира е установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТСЕ. Съдът кредитира заключението на вещите лица относно размера на
дължимите суми, доколкото те са съобразили корекциите, а именно 8 515.60
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. Доколкото обаче ищецът претендира по – нисък размер на
вземането искът следва да бъде уважен за претендирания размер.
На следващо място според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
5
изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-
во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи
месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема,
че втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и
размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТСЕ, част
счетоводна относно размера на дължимите суми, а именно мораторна лихва в
размер на 674.15 лв. за процесния период, т.е. в по – висок размер от
претендирания. Доколкото ищецът претендира по – нисък размер на
вземането искът следва да бъде уважен за претендирания размер.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 2 050.84 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 6789/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца съдът намира за неоснователно, тъй като то е в по – нисък размер от
предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от ОВЕРГАЗ МРЕЖИ АД, ЕИК ...,
представляван от ..., с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ...., №1, срещу Ц. И. И., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ..., № 80, ЕТ.12, АП.48, че Ц. И. И. дължи на
ОВЕРГАЗ МРЕЖИ АД сумите, както следва - сумата от 8382,89 лв.,
представляваща цена за потребена топлинна енергия за горещо
водоснабдяване за периода от 1.12.2019 г. до 8.12.2020 г. в имот, находящ се в
гр.София, УЛ.Б., № 61, БЛ. 216А, ЕТ. 5, АП. 13, дължима съгласно
Индивидуален договор №../17.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 4.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
638,30 лв. за периода от 25.2.2020 г. до 3.2.2021 г., за които суми е издадена
6
заповед от 11.05.2021 г. постановена по ч.гр.д. № 6789/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Ц. И. И., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ..., № 80, ЕТ.12,
АП.48, да заплати на ОВЕРГАЗ МРЕЖИ АД, ЕИК ..., представляван от ..., с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ...., №1, направените по делото разноски в размер на
2 050.84 лв., с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
6789/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7