Решение по дело №6752/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5934
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110106752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ***, .12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          РАЙОНЕН СЪД - ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6752 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по предявен иск от ***, представлявана от кмета ***, срещу Ж.С.Т., ЕГН **********, и С.С. ***, ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПИ с ид. номер ***, индивидуализиран по КККР на гр. ***, административен район „***, с.о. „***“, целият с площ от 770 кв.м., одобрени със Заповед РД – 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14 – 03 – 471/16.02.2012г. на началника на СГКК – ***, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, номер по предходен план - 512, при съседи с ид. номер 1160, 511, 513 и 1059, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Поискано е с решението на осн. чл. 537 ГПК да бъде отменен издаденият в полза на ответниците КНА 111, том I, рег. номер 2050, дело 94 от 15.05.2018г.

          В исковата молба се излага следното: Процесният имот попада в територия по пар. 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на с.о. „***“. Съгласно ПКП на м. „***“, землище гр. ***към ПНИ на м. „***“ новообразуван ПИ 512 попада в част от имот 247, записан на *** и в част от имот 301, записан на неидентифициран собственик. Сочи се, че стар имот 301 е с площ от 4548 кв.м., а имот 247 е с площ от 3656 кв.м. Стар имот 247 е записан на ***, като в границите му попада част от ПИ 512, записан на ***, с площ на частта в размер на 8,54 кв.м. Имот 512 е записан на ******без посочен документ за собственост. След изготвен план за улична регулация част от ПИ 512 с площ от 20 кв.м. попада в регулацията. След влизането в сила на решението на ОС – ***за създаване на нови селищни образувание, територията на имота е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. Одобрен е ПНИ, в който за собственик на ПИ 512 с площ от 769,24 кв.м. е вписано лицето ***, без да е посочен документ за собственост. Твърди се, че на ***е предоставено безвъзмездно правото на ползване върху пустееща земя от ТКЗС. С молба през 1992г. ***е направила искане за закупуване на имота по реда на пар. 4а от ПЗР ЗСПЗЗ. Въпреки това обаче ***е направила отказ от изготвяне на оценка на имота, както и отказ да закупи мястото. Правото на ползване не е трансформирано в право на собственост. След влизане в сила на ПНИ няма данни за подадено искане от правоимащо лице, относно откриване на производство за издаване на заповед по реда на чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за имот 512. През 2018г. е подадено искане от С. ***за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост за ПИ 512 с площ от 770 кв.м. и сграда с ид. номер 512.1. На 15.05.2018г. е съставен акт за частна общинска собственост за ПИ номер 512 с площ 20/770 кв.м. В графа „съсобственици“ е вписан неидентифициран собственик за 750/770 кв.м. АОС е вписан в СВ – ***. По силата на НА ответниците били признати за собственици по давностно владение на процесния имот. Началникът на СГКК – гр. ***уведомил ***, че е подадено заявление от Ж.Т., с което се иска изменение на кадастралните данни. Сочи се, че *** е придобила правото на собственост върху имота ex lege (по право). Излага се, че по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Изрично се сочи, че *** няма претенции върху ситуираната в имота сграда, нито върху останалите подобрения и трайни насаждения. Навежда се още, че давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г.

          В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците в следния смисъл: Предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че ответниците са собственици на процесния имот, предвид изтекла в тяхна полза придобивна давност. За имота е съставен КНА за собственост на 15.05.2018г. Към момента на издаване на акта липсвал АОС за имота. Без правно основание *** си е съставила АОС за 20 кв.м. ид.ч. от имота. Сочи се, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот явно и несъмнено, без прекъсване и смущаване на владението, с намерение за своене до настоящия момент. Изтекъл е 10 годишният период на владеене. Същите са вписани като собственици в КР към КК преди ищецът да издаде АОС.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          От представеното по делото удостоверение за семейно положение се установява, че Ж.С.Т. е съпруга на С.С. ***.

          Установява се от представеното по делото препис – извлечение с номер 3953, че на 26.11.1968г., Общински народен съвет, въз основа на 21-то Постановление на Министерски съвет, относно развитието на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използването на нестопанисваните земи край населените места и въз основа на Протокол номер 59, Решение номер 32 от 21.08.1968г., е предоставил безвъзмездно ползването на пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на гр. ***, в м-ст „***“, от 0,8 дка., при граници Вълчо Вълчев, *** и път на ******. Посочено е, че земята е на разстояние до 10 км. от морската брегова ивица.

          Видно от представения заверен препис на молба, подадена от ******на 10.06.1992г. до техническа служба на кметство „***“, ***, молителката е започнала процедура по придобиване на предоставения й за ползване имот в м-ст „***“ ***, с площ от 800 кв.м., с ПН 3953/26.11.1968г., с граници ***, ***и път. На 20.09.1994г. молителката изрично се е отказала от изготвяне на оценка на имота, като е посочила, че не желае да закупи предоставеното й за ползване място. Положен е нейният подпис. Този факт не е оспорен в производството.

          От изпратено писмо, изходящо от АГКК до *** се установява, че е започнато административно производство по подадено заявление от Ж.С.Т., с което заявление се иска изменение на кадастралните данни в КРНИ.

          По делото е приложено удостоверение, издадено от Кмета на *** на 17.04.2018г., от което се установява, че за ПИ с номер ***, целият с площ от 770 кв.м., към момента на издаване на удостоверението няма извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., няма съставен АДС но е открита процедура за съставяне на АОС. Установява се, че в ОС Земеделие ***няма данни за постановени решения по ЗСПЗЗ.

          Видно от акт за частна общинска собственост с номер 9837 от 15.05.2018г. същият е издаден за 20 кв.м. ид.ч. от процесния имот с ПН ***.

          Не е спорно между страните, а и от фактическото му прилагане по делото се установява, че в полза на ответниците е издаден КНА за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с ПН ***, целият с площ от 770,00 кв.м. по силата на изтекла в полза на Ж.Т. и С. ***придобивна давност.

          По делото е изготвено заключение по допуснатата СТЕ от вещото лице Ж.Б., като се установява следното: Относно КП от 1983г. – планът е изработен за територията, северно от ж.к. „***“, включваща и тази на сегашното с.о. „***“. Няма данни да е бил одобрен с конкретна заповед, но е бил технически приет и ползван от администрацията. Относимият по казуса имот по този план е с кадастрален номер 1816, площ от 872 кв.м., а като собственик по разписна книга е посочено лицето ******. Между ПИ с номер 1816 по КП от 1983г. и процесния ПИ 3505.512 е налице съвпадение по местоположение и приблизително съответствие по граници и площ.

          Относно ПКП от м.11.1997г. – планът е изработен за старите имотни граници за сегашната територия на с.о. „***“. Отразява старите имотни граници, съществували преди образуването на ТКЗС и собствеността им на бившите собственици. Относимият по казуса стар имот с номер 301 е с площ от 4548 кв.м. Собственик по регистъра е неустановен. Между стар имот с номер 301 и процесния ПИ с номер 512 е налице съвпадение по местоположение и различие по граници и площ, като площта на припокриване между имотите е 764 кв.м., т.е. почти цялата площ на имот 512. Само 6 кв.м. попадат в ПИ със стар номер 247 (дере).

          Относно КП от м.01.1999г. – планът съдържа ползвателските имоти на с.о. „***“. Одобрен е със Заповед от 19.01.1999г. на МРРБ. Относимият по казуса имот с номер 512 е с площ от 794 кв.м. За собственик по регистъра е посочено лицето ******. Установява се, че между ПИ 512 по КП от 1999г. и процесния имот ПИ 3505.512 е налице съвпадение по местоположение и приблизително съответствие по граници и площ.

          Относно ПНИ от м.02.2011г. – планът е за новообразуваните имоти в територията на с.о. „***“. Одобрен е със Заповед на Областния управител. Относимият по казуса имот 512 е с площ от 770 кв.м. За собственик по регистъра е посочено лицето ******. Територията вече не е земеделска, а урбанизирана. Установява се, че между ПИ 505.512 и процесния имот ПИ 3505.512 е налице пълно съвпадение по граници и площ.

         Относно КККР от 2008г. – кадастралната карта е изработена за поземлените имоти в район Младост на гр. ***, с.о. „***“, одобрен със заповед на изпълнителния директор на АГКК. Относимият имот е с кадастрален номер 3505.512 с площ от 770 кв.м. Посочено е, че собственикът на имота е неустановен. Установява се, че между ПИ 505.512 и процесния имот ПИ 3505.512 е налице съвпадение по граници и площ.

          Относно ПУП-ПУР от м.06.2011г. – планът е за уличната регулация на територията на с.о. „***“. Влязъл е в сила спрямо процесния имот. Обследваният имот с ПИ *** попада в кв. 39, за който е въведена чисто жилищна зона. Установява се, че част от 20 кв.м. от имота попада в предвидената част за регулация.

         Относно КККР в сегашния вид – от справка в кадастрално – административната информационна система се установява, че отразяването в КККР на процесния имот 512 съвпада с отразяването му в КККР, след интегрирането на ПНИ, но с изключение на променената му собственост в кадастралния регистър. Имотът е бил с неустановен собственик, но по сегашния КР вече е в съсобственост между ***, С. ***и Ж.Т..

          От заключението на вещото лице се установява още, че между имота по КНА 111 от 15.05.2018г., с който ответниците се легитимират като собственици на имота и процесния имот ПИ *** по КККР е налице пълна идентичност по отношение на граници и площ. Територията не процесния имот преди датата 21.07.2000г. е била със „земеделски“ характер, а след тази дата и понастоящем е урбанизирана територия. Освен това територията е била включена към ТКЗС. Липсва провеждана реституционна процедура за имота. Липсва трансформиране на правото на ползване на имота в право на собственост. Към момента процесният имот се ползва за вилни нужди.

          В открито съдебно заседание е разпитан св. ***, от чиито показания се установява, че около 1996-1997г. С. ***докарал пчелни кошери в процесния имот, разчистил го и го облагородил. Имотът бил изоставен, когато ответникът започнал да го облагородява.  В съдебното заседание е разпитан и св. ***. От показанията му се установява, че ответниците владеят и поддържат имота, предмет на делото.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

          Предявеният иск е положителен установителен по реда на чл. 124 ГПК. Практиката е непротиворечива, че такъв е иск е допустим, дори когато имотът се владее от ответника и поради това ищецът може да предявени ревандикационен иск. При такъв иск предмет на доказване е правото на собственост на ищеца върху имота. В негова тежест е да докаже това право.

          От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че на 26.11.1968г., Общински народен съвет, въз основа на 21-то Постановление на Министерски съвет, относно развитието на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използването на нестопанисваните земи край населените места и въз основа на Протокол номер 59, Решение номер 32 от 21.08.1968г., е предоставил безвъзмездно ползването на пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в землището на гр. ***, в м-ст „***“, от 0,8 дка., при граници Вълчо Вълчев, *** и път на ******. Предоставеният имот на ******е идентичен с обективирания в КП от 1983г. имот с кадастрален номер 1816, площ от 872 кв.м. Това се установи от приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено, отговарящо подробно на поставените въпроси и допълващо и кореспондиращо с останалия доказателствен материтал. Установи се още, че между ПИ с номер 1816 по КП от 1983г. и процесния ПИ 3505.512 е налице съвпадение по местоположение и приблизително съответствие по граници и площ. Отново от заключението на вещото лице се установи, че между процесния имот *** е налице съвпадение с имот със стар номер 301, с площ от 4548 кв.м. Освен това процесният имот е идентичен и с обективирания в КККР от 2008г. имот с кадастрален номер 3505.512 с площ от 770 кв.м.

          Следователно за съда е безспорно, че земеделска земя на неидентифициран собственик е била предоставена за ползване на ******от ТКЗС през 1968г., която земя към настоящия момент се явява ПИ с номер ***.

          В ПЗР на ЗСПЗЗ, пар. 4 е уредено, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Такъв е и настоящият случай, доколкото към момента на предоставяне правото на ползване върху имота на ******, земята е била със статут на земеделска. Установи се, че е подадена молба от ******на 10.06.1992г. до техническа служба на кметство „***“, ***, с искане за започване на процедура по придобиване предоставения й за ползване имот в м-ст „***“ ***, с площ от 800 кв.м., с ПН 3953/26.11.1968г., с граници ***, ***и път идентичен с процесния, предвид действащата към онзи момента разпоредба, уреждаща, че гражданите, които към 17 август 1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си, като могат да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет. На 20.09.1994г. обаче молителката изрично се отказала от изготвяне на оценка на имота, като е посочила, че не желае да закупи предоставеното й за ползване място. Положен е и нейният подпис. Този факт не беше оспорен в производството. Предвид това съдът намира, че не е довършена процедурата, уредена в ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване върху процесния имот в право на собственост от страна на ******. Освен това се установи, че за ПИ с номер ***, целият с площ от 770 кв.м., няма извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., както и данни за постановени решения по ЗСПЗЗ. Т.е. липсват доказателства, които да установят, че ******или друго лице е станало собственик на имота.

          Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Ето защо, следва да бъдат безспорно установени замеделския характер на имота, липсвата на проведена реституционна процедура или такава по изкупуване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е държавен. Т.е. тъй като до този момент не е проведена процедура за трансформация на правото на ползване в право на собственост, не е проведена реституционна процедура, както и не се установи имотът да е държавна собственост (липсва изричен акт, а от заключението на вещото лице се установи, че имотът, предоставен за ползване на ползвателя ***е бил с вписан неидентифициран собственик), то процесният имот е станал общинска собственост.

          Относно придобивната давност:

          За съда е ясно, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което собствеността на държавата и на общините е публична и частна, и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ. бр. 31/1990г./, на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ. бр.33/96 год. в сила от 31.05.199. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение - т.е. от 01.06.1996 година отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79 ал.1и 2 ЗС/ на вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.

          Въпреки това обаче настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответниците не е изтекъл предвиденият в закона срок за придобивна давност, доколкото ПНИ за територията на с.о. „***“ е одобрен на 28.01.2011г. Едва след приемането на ПНИ, с оглед изискването на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ, имотите, които подлежат на възстановяване по смисъла на закона могат да бъдат придобивани по давност, тъй като това е и момента, в който съответният имот бива индивидуализиран и става годен да давностене. С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ. бр.46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие, че давността да се придобие по давност държавен или общински имот, без значение дали е публична или общинска собственост, спира да тече до 31.11.2011 година, е в последствие този срок е  многократно продължаван, като за момента давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. С оглед на законовата забрана, давност след приемане на ПНИ за територията на с.о. „***“ не е текла изобщо. Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

          Предвид изхода на спора и на осн. чл. 537 ГПК издаденият в полза на Ж.С.Т. и С.С. ***КНА с номер 111, том 1, рег. номер 2050, дело 94 от 2018г. за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с ПН ***, целият с площ от 770,00 кв.м. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност следва да бъде отменен.

          По разноските:

          Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, съобразно представения по делото списък по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 762,28 лв.

 

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета ***, и Ж.С.Т., ЕГН **********, и С.С. ***, ЕГН **********,*** е собственик на ПИ с ид. номер ***, индивидуализиран по КККР на гр. ***, административен район „***, с.о. „***“, целият с площ от 770 кв.м., одобрени със Заповед РД – 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14 – 03 – 471/16.02.2012г. на началника на СГКК – ***, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, номер по предходен план - 512, при съседи с ид. номер 10135.3505.1160, 10135.3505.511, 10135.3505.513 и 10135.3505.1059, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

         ОТМЕНЯ издаденият в полза на Ж.С.Т., ЕГН **********, и С.С. ***, ЕГН **********, КНА с номер 111, том 1, рег. номер 2050, дело 94 от 2018г. за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с ПН ***, по КК на град ***, ***, район „***, с.о. „***“, целият с площ от 770,00 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване – ниско застрояване, стар идентификатор – 10135.3522.1, номер по предходен план 512.

 

          ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********, и С.С. ***, ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *********, сумата от 762,28 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 80 ГПК.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – ***, подадена в двуседмичен срок  от получаването му от страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: