РЕШЕНИЕ
№ 1649
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120102522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 3212/25.11.2019 г. е отхвърлен иска на „ЕВРО –
АЛУМИЛ 2014” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Н. –
****, ул. *****, представлявано от М.В.М., срещу „ОПТИМАКС ТУР” ООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас – 8000, ул. *****, представлявано
от Е.М.И., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищцовото сумата 7 353. 84 лева, представляваща неизпълнено
парично задължение по договор от 15.12.2016 година за изработка и монтаж на
алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс и
алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „И.“ с предназначение
„В.б.“, съгласно проформа фактура №17 от 26.04.2016 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гражданско дело № 4116 по описа на Бургаския районен съд за
2018 година. Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.
С решение № 36/09.04.2021 г. по т.д. № 73/2021 г. на I-во отд. на ТК на ВКС е
отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК горното решение относно иска за
установяване на вземането в размер на 5 348 лева – неплатено възнаграждение по
договор за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен
1
със защитно стъкло тип триплекс, ведно със законната лихва за забава върху горната
сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 140 от ГПК по ч.гр.д. №
4116/2018 г. по описа на Бургаския районен съд – 31.05.2018 г., както и за присъждане
на разноските по делото в тази му част, като делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда.
При това към настоящия момент е висящ иска на ЕВРО – АЛУМИЛ 2014”
ЕООД срещу „ОПТИМАКС ТУР” ООД за установяване дължимостта на част от
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2048/04.06.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 4116/2018 г. по описа на Районен съд Бургас,
а именно: сумата от 5 348 лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение
по договор за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ,
остъклен със защитно стъкло тип триплекс на терасата над СПА центъра, ведно със
законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 140 от ГПК – 31.05.2018 г.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на сключен между страните договор за изработка на алуминиев предпазен
парапет в цвят РАЛ, остъклен със стъкло тип триплекс /нечуплив и обезопасен/, въз
основа на одобрена оферта от 15.12.2016 г., изпълнение на задълженията на ищеца за
изработката и монтажа му в обект на ответника - хотел „И. Р.“, к.к. ****, на терасата
над СПА центъра, за което бил съставен и подписан двустранен протокол за
извършената работа – акт образец 19 от 26.04.2017 г. и издадена проформа фактура №
17/26.04.2017 г., и неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на
уговорена и дължима цена за това в размер на 5 348 лева.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 258,
предл. последно и чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че между страните
няма подписван писмен договор от 15.12.2016 г., като съответно няма извършвани
услуги и СМР-та по такъв. Излага също така, че дружеството не е приемало офертата
от 15.12.2016 г., нито е подписвало протокол за приемане на извършена работа в този
смисъл. Приложеният към исковата молба такъв разписан от неизвестно за
дружеството лице. При условията на евентуалност депозира възражения за прихващане
със следните суми: сумата от 10 000 лв. без ДДС - главница, представляваща дължим
месечен наем за месеците май и юни 2017 г., претендиран на основание сключен между
страните срочен договор за наем за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2017 г. на пиано
бар от около 200 кв.м. и терасата от около 120 кв.м., находящи се на партерния етаж,
непосредствено до рецепцията на процесния хотел. При евентуалното му отхвърляне
2
се заявява друго такова за прихващане със сумата от 10 000 лв. – главница, с която
ищецът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от ползването на процесния
пиано бар в периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. Също търси присъждане на
разноските по делото.
Правното основание на депозираните възражения за прихващане е чл. 232, ал. 2
във връзка с чл. 79, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Насрещната страна по депозираните възражения изразява становище за
неоснователността им, като заявява, че между страните не е имало договор за наем на
пиано бара в процесния период, и всъщност той се ползвал от трето лице, въз основа на
наемно правоотношение между него и ответното дружество.
При новото разглеждане на делото ответното дружество в случай на уважаване
на иска и отхвърляне на неговите възражения за прихващане, депозира
материалноправно изявление за прихващане с вече присъдени разноски по други дела
между страните, за които са издадени изпълнителни листи, а именно за присъдените
разноски по гр.д. № 7105/2019 г. на БРС в размер на 1 720 лв., съгласно издаден
изпълнител лист № 261461/16.04.2021 г.; по гр.д. № 7106/2019 г. на БРС в размер на
972 лв., съгласно издаден изпълнителен лист № 261478/19.04.2021 г., по гр.д. №
2844/2020 г. на БРС в размер на 940 лв., съгласно издаден изпълнителен лист №
261513/22.04.2021 г.; по гр.д. № 2261/2020 г. на БРС в размер на 840 лв., съгласно
издаден изпълнителен лист № 261555/27.04.2021 г. и по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС в
размер на 350 лв. , съгласно издаден изпълнителен лист № 262098/16.08.2021 г. или
общо разноски по тези дела в размер на 4 822 лева, както и за присъдени разноски по
гр.д. № 5793/2018 г. на БРС в неотменената част от решението в размер на 460. 49 лв.
или общо със сумата от 5 282. 49 лв.
Насрещната страна счита горните за неоснователни, без да излага каквито и да
било доводи.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и депозираните
възражения за прихващане, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ответното дружество е собственик на хотел „И. Р.“,
к.к. ****, което се установява и от представените по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ***, рег. № **, дело № ** от *** г. на нотариус с рег. №
** в Регистъра на Нотариалната камара - **, вписан в Службата по вписванията с вх.
рег. № 3343/***г., акт № **, том **, дело № *** г., разрешение за строеж № 88/*** г. и
разрешение за ползване от **** г.
Ищецът твърди, че въз основа на оферта от 15.12.2016 г., която била приета от
3
ответника, изпълнил алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със стъкло
тип триплекс в процесния хотел, както и други СМР-та. След изпълнението им бил
съставен и съответния протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането на
натурални видове СМР-та към 26.04.2017 г., като е налице изброяване на отделните
такива, като под т. 1 е посочен парапет алуминиев в цвят Рал 8028, остъклен със стъкло
триплекс, на терасата над СПА центъра, на стойност от 5 348. 20 лв. без ДДС.
Последният е подписан от представител на ищеца – изпълнител, с отбелязване на
името на законния представител на ищцовото дружество М.М., и за възложител, с
посочване на ответното дружество, и изпълнен подпис. Така представените книжа са
оспорени от ответника, който твърди, че между страните не е сключван договор на
15.12.2016 г., както и че горният протокол не бил подписан от законния представител
на дружество, а от неизвестно за него лице. В съдебно заседание на 25.11.2018 г.
процесуалния му представител е заявил, че не оспорва обстоятелството, че ищцовото
дружество е извършвало СМР-та през зимата, които обаче били заплатени и не касаели
спора. Оспорва се обаче, че точно по договор от 15.12.2016 г. е изпълнен процесния
парапет.
По делото е представено и изходящо от Е.И. писмо, изпратено по ел. поще до г-
н М., в което се излага, че приемат извършената работа от „Евроалумил“ на обект „И.
Р.“, ****, през 2017 г. съгласно приложена рекапитулация, изготвена от отдел
„Техническа поддръжка“ и изпълнителния директор на хотела, като дейностите от т. 1
до т. 7 са констатирани като завършени. Във въпросната рекапитулация под т. 2 е
посочено нов парапет закалено стъкло тераса над СПА със стойност от 5 348 лв. В
писмото също така е отбелязано, че в дружеството не са постъпвали суми от ползвания
под наем бар-салонен в периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2017 г. по силата на
предоставянето му под наем за сумата от 25 000 лв. без ДДС.
Представен е договор за наем на търговски обект – бар салонен, находящ се в
хотелски комплекс „И. Р.“, к.к. ****, сключен на 01.05.2017 г. между ответника, в
качеството му на наемодател, и „МЕЗЗЕ БЪЛГАЛРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, в
качеството му на наемател, за срок от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., както и свързан с
него договор за техническо поддържане на касови апарати с фискална памет, сключен
между „МЕЗЗЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „КОМПЛЕКС 2000“ ООД, с който първото
възлага на второто дружество техническото поддържане на фискалното устройство на
коктейл бара, адрес: к.к. ****, хотел „И.“ – тераса, като договорът е валиден в периода
от 19.05.2017 г. до 19.05.2018 г., ведно с свидетелство за регистрация на фискалното
устройство на коктейл бара.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена,
от лице с нужните специални познания, се установява, че средната месечна наемна
4
цена за процесния пиано бар за периода през 2017 г. възлиза на 2 030 лв. месечно без
ДДС, а за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 4 060 лв. с ДДС. От
огледа на място и съответните измервания вещото лице е установило, че над
помещението на СПА центъра е изпълнен предпазен парапет с дължима около 26. 50
кв.м. и височина от 1. 15 м. Конструкцията е от алуминиеви профили, колоните са
заномолитени в бетонов борд с размери 0.27/0.17 м., облицован с плочи. Парапетът
завършвал с ръкохватка от алуминиев профил 6/3 см. Между алуминиевите колони бил
монтиран прозрачен стъклопакет. Експертът посочва, че по оферта стойността за 1
кв.м. изготвен и монтиран парапет е 187 лв. или общо за 26. 50 кв.м. стойността е 4
955. 50 лв.
Предвид оспорване на заключението досежно средната месечна наемна цена е
назначената повторна такава, извършена след оглед на обекта, по която вещото лице
определя средният пазарен наем в периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на
4 900 лв.
Вещото лице изпълнило назначената по делото съдебно-графологична
експертиза, е категорично, че подписите от името на ответното дружество, изпълнени в
протокола от 26.04.2017 г. и договора за наем от 01.05.2017 г. са на лицето А. С. В. –
комплексен управител към ответното дружество, което и видно и от трудов договор за
назначаването му от 26.05.2015 г., прекратен на 19.07.2017 г. Експертът сочи, че
печатът от договора е пренесен върху печата на протокола посредством цветно
ксерокопиране.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля
Е.Д., се установява, че е работил в ****, в периода от 2017 г. до май 2018 г. Сменяли
врати, направили чейндж бюро, изградили парапет отвън на терасата, който бил много
дълъг, слагали рамки и прегради за офиси. Това се случило през зимата на 2017 г.,
когато хотелът още не работел с туристи. Ищцовото дружество извършвало ремонтите,
като той работил на трудово договор към него. Дружеството се управлявало от М. В., а
А. М. бил нейн близък приятел, който ѝ помага.
От показанията на свидетеля С. Р. се установява, че през месец януари 2017 г.
той лично е работил в хотел И.. Работата му по принцип била свързана с поставянето
на дограма. След това разяснява, че първо работили на хотел А., а след това на хотел
И., в периода от януари 2017 г. до май месец, когато приключили, преди да дойдат
туристите. Разяснява, че М. В. е шефа им и тя им плащала заплатите, а А. М. бил
подизпълнител. С него поддържали отношения във връзка с работата, като той им
поставял конкретни задачи за всеки ден. С М. контактували по-рядко. Разказва, че
направили един много голям парапет, чейндж бюро, душ кабини, френски витрини и
други. Парапетът, който направили отвън на терасата бил много дълъг – около 20-25
метра. Това била една много голяма тераса на втория етаж и отпред имало басейн с
5
площадка. Парапетът бил под формата на буквата Г, като едната му част била дълга
около 25 метра, а по-малката около 3 метра. Парапетът имал стъкло, което било скъпо
/като се счупело не падало и съответно човек не можел да падне и да се нарани/.
Колчетата били на един метър и между тях се слагало стъкло, а отгоре бил парапетът.
Водената от ответника свидетелката З. С., изпълняваща длъжността домакин
към ответното дружество, заявява, че ѝ известно от управителя на дружеството г-жа И.,
че „Евро Алумил 2014“ ЕООД, които извършвали ремонтни работи в хотела, ще вземат
под наем пиано бара от май до октомври, като била уговорена наемна цена от 5 000
лева. Присъствала на разговор между г-жа И. и наемателя А. М., който винаги бил с г-
жа М., но те я мислила за негова работничка. Цялото лято работило заведението, като
се стопанисвало от А., а след това М. дошла да си прибере част от витрините и
хладилник, като станало ясно, че няма да държат под наем обекта следващия сезон през
2018 г. От показанията на свидетелката става ясно, че А. е бил представен като
представител на „Евро Алумил 2014“ ЕООД, и тя го е възприемала като такъв, а г-жа
М. за негов служител.
Като свидетел е разпитана и С. С., работила като старши администратор от 4-ти
май през сезон 2017 г. Тя потвърждава, че имало наемател на пиано бара, чието име
бил А., а фирмата „Евро Алумил“. От колеги знае това, както и че същата фирма е
извършвала СМР-та в обекта. Този А. винаги бил с една жена, която не познава.
Всички знаели, че той е държателя на заведението.
Съгласно протокол от съдебно заседание на 19.11.2020 г. по гр.д. № 2844/2020 г.
по описа на Бургаският районен съд, процесуалният представител на „Оптимакс Тур“
ООД – адвокат А., е заявила, че признава обстоятелството, че рекапитулацията на л. 14
от делото /лист 16 от гр.д. № 5793/2018 г./ е изготвена от техническата поддръжка и
изпълнителния директор на хотела, като дружеството е приело извършената работа,
съгласно тази рекапитулация. Изрично е заявила също така, че са във фактическа власт
на изработеното и го използват по предназначение, в това число и че процесните СМР-
та са изпълнени, съгласно представената оферта.
Същата е разпитана като свидетел по настоящото дело, като е заявила, че по
гр.д. № 2844/2020 г. е била преупълномощена от адвокат К.А. – пълномощника на
„Оптимакс Тур“ ООД по това дело, да се яви в това съдебно заседание, тъй като той
бил ангажиран. Запознала се с писмения отговор и книжата и обсъдила някои нещата с
колегата, предвид разменената кореспонденция, като с оглед на най- уместната
защитна позиция по делото по заявен иск за неоснователно обогатяване, след
отхвърлен такъв на договорно основание, счела за уместно да направи това изявление.
Категорична е че с Е.И. – управител на дружество, не е контактувала, като въобще не е
предполагала, че прави признание на някакви факти.
Действително при прегледа на делото се установява твърдяното
6
преупълномащаване, както и че адвокат А. се е явила и представлява дружеството и в
двете проведени съдебни заседание – на 29.09.2020 г. и 19.11.2020 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изпълни нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. В случая съдът намира, че от събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност се установява наличието на договорно
правоотношение между страните, съгласно което ищецът, в качеството си на
изпълнител, е следвало да изработи и монтира в собствения на ответното дружество –
възложител, хотел „И. Р.“, к.к. ****, алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ,
остъклен със защитно стъкло тип триплекс, на терасата над СПА центъра. Това се
потвърждава категорично от събраните по делото гласни доказателства, като дори и
водените от ответното дружеството свидетели знаят, че ищцовото дружество е
изпълнявало СМР-тата в хотела. Водени пък от ищеца свидетели са категорични, че
като работници към ищцовото дружество, са участвали в изпълнението на СМР-та в
хотел „И.“, в частност и на парапета, като така събраните гласни доказателства не са
недопустими, тъй като не нарушават разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от
ГПК, при все че свидетелите изнасят данни за изпълнени СМР-та, без каквито и да
било такива относно стойността им, която де факто по делото се установява с други
доказателства, а и установяват всъщност изпълнение на задължения, а не
съществуването или не на някакъв договор. В крайна сметка това се потвърждава и от
изявленията на управителя на ответното дружество, съдържащи се в представената по
делото електронна кореспонденция, с която де факто се депозира извънсъдебно
признание за приемането на изпълнената работа от „Евроалумил“ по изготвена
рекапитулация, сред която на второ място фигурира нов парапет закалено стъкло
тераса над СПА на стойност от 5 348 лв. Вещото лице също потвърждава изпълнението
на парапета, като е извършило оглед и замерване на място. При това съдът намира, че
се доказа изпълнението на ищцовото задължение по договора, който очевидно е устен
такъв, и е изпълнен въз основа на представената оферта в тази връзка от 15.12.2016 г.,
както между другото се твърди още и в заповедното производство – договор въз основа
на оферта от 15.12.2016 г., а не договор от тази дата. Действително същият следва да се
счита за сключен, когато приемането на офертата от насрещната страна е достигнала
до предложителя, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, което обаче не променя твърденията на
ищеца за наличието на договор въз основа на оферта от 15.12.2016 г. Доказа се и
приемането на работата по изпълнението на процесния парапет. Не се доказа обаче да
е заплатена уговорената цена за това, съгласно офертата и рекапитулацията, приложена
към писмото на законния представител на дружеството. Доводите, че не се доказва
наличието на договор между страните, и то точно от тази датата, не се споделят от
7
съда, тъй като се установява, че изпълнението е въз основа на офертата, представена по
делото от тази дата, за която след това е налице съответно приемане и изпълнение. С
оглед направеното от ответника оспорване в тази връзка, следва да се отбележи, че не
се установява и доказа наличието евентуално на договор от друга дата или друга
оферта, по които да е изпълнено задължението за заплащане на възнаграждение за
парапет, или иначе казано каквито и да било доказателства за плащане на
възнаграждение за изработката на парапета. Това, че приложеният акт за приемане на
работата не е подписан от законния представител на ответното дружество, а от негов
служител, който не е бил упълномощаван за това, е без значение за спора, тъй като
самият законен представител с изпратеното от него писмо е признал изпълнението и
приемането на свършената работа. Абсолютно ирелевантно е и наличието на печат
или не върху така изпълнения подпис на А. В..
С горните мотиви съдът намира, че искът, за който делото е висящо към
настоящия момент, е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК.
При това следва да се разгледа и първото депозирано от ответника възражение за
прихващане.
По отношение на същото не се проведе наличието на доказване относно
твърдяното наемно правоотношение между „Евроалумил 2014“ ЕООД и „Оптимакс
Тур“ ООД, още по-малко пък наличието на уговорен месечен наем в размер на 5 000
лв. На първо място ангажираните по делото гласни доказателства, в частност
показанията на свидетелката С., се явяват недопустими предвид разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ГПК /аргумент чл. 69, ал. 1, т. 5 и т. 6/ . Но дори и да се
анализират така събраните гласни доказателства, същите не обосновават извод за
наличието на договор за наем между страните по делото, като е очевидно, че
свидетелки знаят, че А. е държал под наем заведението, и имат някаква собствена
представа за това кой е той, дочули от колеги или почиваща на предположения.
Отделно от това представения по делото наемен договор свидетелства за наличието на
наемно правоотношение между ответното дружество –наемодател и трето лице -
„МЕЗЗЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - наемател. Законен представител на наемателя, съгласно
представения наемен договор, е М.В.М., т.е. законния представител и на ищцовото
дружество. В същото време двете дружества са отделни и самостоятелни правни
субекти, независимо, че имат един и същи управител, като явно субект на наемното
правоотношение е „МЕЗЗЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се потвърждава и от договора за
техническо поддържане на касови апарати, свидетелство за регистрация на фискалното
устройство и декларация за стопанисвани обекти, както и протокола за извършена
проверка на обекта от НАП. Доводите на процесуалния представител на ответника,
8
изнесени в съдебно заседание на 29.11.2018 г., че такъв правен субект не е съществувал
към момента на сключване на договора, същото не могат да бъдат споделени, тъй като
от справката в Търговския регистър, е видно, че „МЕЗЗЕ БЪЛГАЛРИЯ“ ЕООД с ЕИК
**** съществува в правния мир от 14.10.2016 г. Това, че договорът не е подписан от
законния представител на ответното дружество – наемодател, също не влияе на
неговата валидност, тъй като очевидно се касае до хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
при все че дружеството „МЕЗЗЕ БЪЛГАЛРИЯ“ ЕООД е стопанисвало обекта през
сезона на 2017 г., което се установява по категоричен начин от посочените по-горе
доказателства, а именно: свидетелството за регистрация на фискалното устройство на
името на „МЕЗЗЕ БЪЛГАЛРИЯ“ ЕООД, проверката на обекта от НАП, установяващ
стопанисването и т.н. В същото време за договорът за наем не е необходима някаква
форма за валидност, като такава не е необходима и за потвърждаването на
извършените действия по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
При това съдът намира, че така наведено възражение за прихващане с дължим
наем е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Същото се отнася и за заявеното такова за заплащане на същата сума на
плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като след като има индиции, че трето
лице е било наемател, то следва да се приеме, че ищецът не е ползвал пиано бара в
периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. и следователно няма как да се е обогатил
неоснователно за сметка на ответното дружество.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 106. 95 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски по висящия иск и следва
да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 230.
08 лв., включваща и разноските пред ВКС в производството по отмяна на влязлото в
сила решение.
При това общата дължима сума за разноските е в размер на 2 337. 03 лв.
При този изход на делото следва да се произнесе и по депозираното от страна на
ответника материалноправно възражение за прихващане с вече направените разноски
по други дела, по влезли в сила съдебни решения, т.е. ликвидни и изискуеми вземания,
които се установяват от представените по делото изпълнителни листи, при което и
съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД следва да се извърши прихващане с тях, при все че не се
твърди и установява да са погасени чрез плащане или погасени на друго основание, а
именно с присъдените разноски по гр.д. № 7105/2019 г. на БРС в размер на 1 720 лв.,
9
съгласно издаден изпълнител лист № 261461/16.04.2021 г.; по гр.д. № 7106/2019 г. на
БРС в размер на 972 лв., съгласно издаден изпълнителен лист № 261478/19.04.2021 г.,
по гр.д. № 2844/2020 г. на БРС в размер на 940 лв., съгласно издаден изпълнителен
лист № 261513/22.04.2021 г.; по гр.д. № 2261/2020 г. на БРС в размер на 840 лв.,
съгласно издаден изпълнителен лист № 261555/27.04.2021 г. и по гр.д. № 5795/2018 г.
на БРС в размер на 350 лв. , съгласно издаден изпълнителен лист № 262098/16.08.2021
г. или общо разноски по тези дела в размер на 4 822 лева, както и за присъдени
разноски по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС в неотменената част от решението в размер на
460. 49 лв., за която също е издаден изпълнителен лист за общо присъдените по делото
разноски от 1 688 лв. на 27.01.2020 г., видно от отбелязването върху решението, или
общо със сумата от 5 282. 49 лв. Ето защо иска следва да бъде уважен за сумата от 65.
51 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че „ОПТИМАКС ТУР” ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас – 8000, ул. *****, представлявано от Е.М.И., дължи на
„ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Н. – ****, ул. *****, представлявано от М.В.М., част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2048/04.06.2018 г., издадена
по ч.гр.д. № 4116/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, а именно: сумата от 65. 51
лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка и
монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип
триплекс, на терасата над СПА центъра, в хотел „И. Р.“ к.к. ****, ведно със законната
лихва за забава върху горната сума, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 31.05.2018 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата над уважения размер от 65. 51 лева до пълния размер от 5 348 лева, поради
извършено прихващане с вече присъдени съдебни разноски по влезли в сила съдебни
решения, а именно: присъдените разноски по гр.д. № 7105/2019 г. на БРС в размер на
1 720 лв., съгласно издаден изпълнител лист № 261461/16.04.2021 г.; по гр.д. №
7106/2019 г. на БРС в размер на 972 лв., съгласно издаден изпълнителен лист №
261478/19.04.2021 г., по гр.д. № 2844/2020 г. на БРС в размер на 940 лв., съгласно
издаден изпълнителен лист № 261513/22.04.2021 г.; по гр.д. № 2261/2020 г. на БРС в
размер на 840 лв., съгласно издаден изпълнителен лист № 261555/27.04.2021 г., по гр.д.
№ 5795/2018 г. на БРС в размер на 350 лв., съгласно издаден изпълнителен лист №
262098/16.08.2021 г. и за присъдени разноски по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС в
неотменената част на влязлото в сила решение в размер на 460. 49 лв., за която също е
издаден изпълнителен лист от 27.01.2020 г. за общо присъдените по това дело разноски
10
от 1 688 лв., преди частичната отмяна на влязлото в сила решение, или общо със
сумата от 5 282. 49 лв.
Отхвърля възраженията на „ОПТИМАКС ТУР” ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас – 8000, ул. *****, представлявано от
Е.М.И., против „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Н. – ****, ул. *****, представлявано от М.В.М., за прихващане със
сумата от 10 000 лева без ДДС - главница, представляваща дължим месечен наем за
месеците май и юни 2017 г., претендирана на основание сключен между страните
срочен договор за наем за периода от 01.04.2017 г. до 30.09.2017 г. на пиано бар от
около 200 кв.м. и терасата от около 120 кв.м., находящи се на партерния етаж,
непосредствено до рецепцията хотел „И. Р.“ к.к. ****, както и със сумата от 10 000
лева – главница, с която „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД неоснователно се е обогатил
за сметка на „ОПТИМАКС ТУР” ООД от ползването на гореописания пиано бар и
тераса в периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г.
Осъжда „ОПТИМАКС ТУР” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас – 8000, ул. *****, представлявано от Е.М.И., да заплати на
„ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Н. – ****, ул. *****, представлявано от М.В.М., сумата от 2 337. 03 лв. /две хиляди
триста тридесет и три лева и 3 ст./ за направените по делото разноски, от които 106. 95
лв. за производството по ч.гр.д. № 4116/2018 г. и 2 230. 08 лв. за гр.д. № 2522/2021 г.,
двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11