№ 133
гр. гр. Добрич, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско
дело № 20233200500080 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.
418, ал. 4 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 182/13.01.2023г. по
регистратурата на Районен съд - Б., подадена от Община Б. с ЕИК *********,
гр. Б., пл. „21-ви септември“ № 6, чрез кмета Н. А., срещу разпореждане №
1218 от 16.12.2022г. по ч.гр.д. № 637/2022г. по описа на Районен съд – Б., с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист против „***“ ЕООД, с. Д., общ. Б., ул. *** № 13, ЕИК
***, в размер на 4291.50 лв. – дължима сума за неправомерно ползване на
земеделски земи в землището на с. Змеево - общински ПИ с идентификатор
31245.125.38 с площ от 28.049 дка /в трикратен размер/ при средно годишно
рентно плащане от 51 лв./дка.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
разпореждането и се претендира неговата отмяна с разпореждане за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Според жалбоподателя
първоинстанционният съд неправилно приел, че приложим за изпълнението
на предявеното вземане е ДОПК, а не ГПК, както и, че представените в
производството документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение
парично вземане срещу длъжника. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 3 от
ЗОбС, плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска
собственост, са частна собственост на общината, като разпоредбата на чл.
268, т. 1 от АПК определя индивидуалния административен акт (влязъл в
сила или подлежащ на предварително изпълнение) като изпълнително
основание, а редът за събирането на частните общински вземания, породени
или удостоверени от изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК, е този
по ГПК, съгласно чл. 269, ал. 2 от АПК. Не споделя възприетото от районния
1
съд, че несъдебното изпълнително основание е такова по чл. 417, т. 1 от ГПК,
като изрично посочва, че издаване на заповед за незабавно изпълнение е
поискано въз основа извлечението от счетоводните книги на Общината – чл.
417, т. 2 от ГПК, което счита за редовно от външна страна, ведно със заповед
№ 206/19.02.2021г. на кмета на Община Б., удостоверяваща възникналото и
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
При данни, че обжалваното разпореждане е съобщено на заявителя на
05.01.2023г., частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен
срок – на 10.01.2023г. (дата на пощенското клеймо, съгласно чл. 3662, ал. 2 от
ГПК) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 637/2022г. по описа на Районен съд – Б. е
образувано въз основа подадено от Община Б. заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по
реда на чл. 417 от ГПК – за сумата от 4291.50 лв., съставляваща неизпълнено
задължение за заплащане на трикратен размер на средното рентно плащане за
неправомерно обработване на общински имот с идентификатор 31245.125.38
с площ 28.049 дка, актуван с АПОС №328/15.03.2012г., землище с. Змеево,
през предходната година за времето, считано за стопанската 2019/2020г.
Вземането е обосновано със следните обстоятелства: съгласно чл. 34,
ал. 6 от ЗСПЗЗ за неправомерното ползване на земеделски земи се заплаща
сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землищата от общината през предходната година за времето на
неправомерното ползване. Със заповед №206/19.02.2021г. на кмета на
Община Б. е разпоредено изземване по административен ред на ползвания без
правно основание общински имот. Изземването е документирано в нарочен
протокол №000162/26.02.2021г. В т. 3 от същата заповед №206/19.02.2021г. е
разпоредено в 7-дневен срок от датата на получаването й „***" ЕООД да
внесе по бюджета на Община Б. сумата от 4 291.50 лв., при указана за това
банкова сметка. Видно от отбелязаното на заповедта, получена от адресата на
26.02.2021г. (при допусната очевидна фактическа грешка - техническа в
изписването на годината, неправилно отразена като 2020г.). До 05.03.2021г.
(денят на изтичане на 7-дневния срок) сумата не е постъпвала, не е
доброволно изплатена в полза на Общината. Сумата е принудително
изискуема, като невнесена в срок, считано от 08.03.2021г. Неразделна част от
заповедта е Заповед №110-09-289/30.09.2019г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие" Добрич с определено дължимо средно рентно плащане
в размер на 51.00 лв./дка.
Като документи, установяващи вземането на общината, са посочени и
представени в оригинал: извлечение от счетоводните книги на Община Б. от
30.11.2022г., ведно с аналитична ведомост партида „***'" ЕООД с/ка
4887/559; заповед № 206/19.02.2021г. на кмета на Община Б.; заповед № ПО-
2
09-289/30.09.2019г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" Добрич -
неразделна част от заповед № 206/19.02.2021г. на кмета; протокол №
000162/26.02.2021г. за предаване на имот - общинска собственост.
Приложени са още: докладна с вх. №10-00-328/02.09.2020г. и докладна с вх.
№10-00-329/02.09.2020г. от кметския наместник на с. Змеево; заповед №
1073/14.09.2020г. на кмета на Община Б. /оригинал/; констативен протокол от
17.09.2020г. ведно със снимков материал към него; акт за публична общинска
собственост № 328/15.03.2012г.; писмо с изх. № 70-00-127/28.09.2020г. до ЕТ
„***"; становище с вх.№ 70-00-127-001/08.10.2020г. от ЕТ „***"; писмо с изх.
№70-00-127-002/16.10.2020г. до „***" ЕООД; отговор с вх. №70-00-127-
003/25.01.2021г. от „***" ЕООД; писмо с изх. №10-00-328-001/24.02.2021г. до
началника на РУ Полиция – Б..
С оспореното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението по
съображения, че задължението, според счетоводните записвания, има
санкционен характер и съобразно правилата на чл. 268 и чл. 269 от АПК
подлежи на изпълнение по реда на ДОПК, а не на ГПК, както и, че
представените документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане.
Разпореждането е законосъобразно.
В производството по чл. 417 от ГПК, каквото е настоящото, съдът се
произнася по съществуването на притезанието въз основа на представения от
заявителя документ и може да прави изводи за основанието му въз основа на
извлечени от този документ данни (така т. 2 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). Ако заявителят се позове на няколко документа, те следва да бъдат
преценени общо и във връзка един с друг. Няма ограничения относно вида на
документирания с тях факт. Той може да е правна сделка, но и факт от друг
вид. Съдът проверява дали представеният от заявителя документ
удостоверява твърдяното от него вземане и дали въз основа на този документ
може да бъде издаден изпълнителен лист. За да бъде издаден изпълнителен
лист по чл. 418 от ГПК, е необходимо наличието на двете кумулативно
изискуеми предпоставки от чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК: редовен от външна
страна документ от посочените в чл. 417 от ГПК (1), който удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - неудовлетворено
изискуемо и ликвидно материално-правно притезание на заявителя срещу
длъжника (2). Редовният от външна страна документ не се преценява
самостоятелно, а в неразривна връзка със съдържанието на самото заявление.
Посочените от заявителя - частен жалбоподател документи като
несъдебно изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 от ГПК са извлечение от счетоводните книги на Община Б. от
30.11.2022г., ведно с аналитична ведомост партида „***'" ЕООД с/ка
4887/559; заповед № 206/19.02.2021г. на кмета на Община Б., която препраща
и към заповед № ПО-09-289/30.09.2019г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие" Добрич; протокол № 000162/26.02.2021г. за предаване на имот -
3
общинска собственост. Приложените към заявлението счетоводни извлечения
са подписани от главен експерт счетоводство и главен счетоводител; редовни
са от външна страна; съдържа достатъчно информация за претендираното
вземане – кредитор, длъжник, размер, период, а относно основанието – чрез
препращане към заповед № 206/19.02.2021г. на кмета на Община Б., въз
основа на която са взети счетоводни записвания и допуснатите при тях
неточности относно характера на вземането – „глоба“, „наказателно рентно
възнаграждение“ не са от значение, доколкото е налице ясно препращане към
цитираната заповед. Община Б. твърди, че двата документа заедно – заповед и
извлечение от счетоводните книги, установяват вземане срещу длъжника.
В чл. 417, т. 2 от ГПК са посочени изпълнителните основания,
субектите, които могат да се възползват от заповедното производство и
правото, което може да бъде защитено по този ред. Документът или
извлечението от сметка трябва да удостоверява вземане на държавно
учреждение, на община или банка, без законът да конкретизира източника и
характера на вземането. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
417 от ГПК обосновава извода, че хипотезата на чл. 417, т. 2 изключва от
приложното си поле издаването на заповед за изпълнение за частни държавни
и общински вземания, защото такава възможност е предвидена в т. 7 на чл.
417 от ГПК. Публичните общински вземания са извън обхвата на заповедното
производство, тъй като за тях се прилага специалният ДОПК. Създаденият
със закон специален ред за установяване и събиране на публичните вземания
на държавата и общините и предвиденото в разпоредбата на чл. 417, т. 7 от
ГПК основание - влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или
общинско вземане, налага извода, че по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК общините
могат да събират вземания, основани на граждански или търговски сделки.
Очевидно претендираното вземане не е с произход сключен между страните
договор, а това означава, че за него заповед за изпълнение въз основа
извлечение от счетоводни книги и други документи (в случая
административна заповед), като документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, не може да
бъде издадена.
Извън посоченото, за да удостовери подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, заявителят трябва да представи пред съда данни за
настъпване на падежа на вземането и длъжниковата забава.
Касае се за издадена от кмета на Община Б. заповед на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от ЗОбС вр. чл. 34, ал. 4, 6 и 9 от
ЗСПЗЗ, с която, освен изземването на ползвания без основание земеделски
имот от общинския поземлен фонд, е наредено на основание чл. 34, ал. 4 от
ЗСПЗЗ неоснователно ползващият имота „***'" ЕООД да внесе в 7-дневен
срок от датата на получаване на заповедта сума от 4291.50 лв.,
представляваща трикратен размер на средното рентно плащане за землището
на с. Змеево през предходната година за времето на ползването през
стопанската 2019/2020г., съгласно заповед № ПО-09-289/30.09.2019г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие" Добрич.
4
С разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е предвидена възможност за
неправомерно ползващият общински земеделски имот да продължи
ползването през текущата стопанска година като заплати парична сума,
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
времето на неправомерното ползване. Целта на производството по чл. 34 от
ЗСПЗЗ е да се преустанови неправомерното ползване на земеделски земи към
настоящия, а не към минал момент. Затова и според чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ,
ако ползвателят се възползва от предоставената му възможност да заплати
посочената сума в 7-дневен срок от връчване на заповедта за изземване по
бюджета на общината (така чл. 34, ал. 9 от ЗСПЗЗ), изземването на имота се
отменя от органа, който го е наредил. Привеждането в изпълнение на
заповедта за изземване на земеделския имот е поставено от законодателя в
условие на неплащане на трикратното средно рентно възнаграждение; с
плащането пък се дава възможност ползването да продължи за текущата
стопанска година. Разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ не предвижда
правомощие на кмета на общината за издава заповед за събиране на суми.
Право на неправомерния ползвател е или да предпочете да внесе сумата по
сметката на общината или земите от общинския поземлен фонд да бъдат
иззети, които алтернативи следва да му бъдат посочени в заповедта, съгласно
чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Ако в дадения срок сумата не бъде внесена, заповедта
за изземване на имота се изпълнява по административен ред. Целта на
производството по чл. 34, ал. 1 и сл. от ЗСПЗЗ е да се преустанови
неправомерното ползване на земеделските земи за следващата стопанска
година, а не за предходна стопанска година, каквато е настоящата хипотеза.
В т. 5 от заповед № 206/19.02.2021г. на кмета на Община Б. е посочено,
че в случай на плащане сумата по т. 3 се спира изпълнението на заповедта,
която и ще бъде отменена след представяне на платежно нареждане, а ако
сумата не бъде заплатена в указания срок, изпълнението на заповедта ще бъде
осъществено по описания в нея ред; в т. 6 от заповедта е посочено, че за
действията по фактическото освобождаване на общинските имоти /в случай
на неизпълнение по т. 3/ комисията по т. 2 за извършване на изземването, да
състави протокол (очевидно за изземването на имота). Такъв протокол е
съставен на 26.02.2021г. и имотът е иззет от длъжника в производството.
Нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ не може да бъде самостоятелно правно
основание за възникване на вземането, тъй като тя само сочи реда, по който
се възстановява владението върху земеделски имоти по искане на техните
собственици или ползватели на правно основание; съответно внасянето на
трикратния размер на арендното плащане за предходната година не се
вменява в задължение на адресата на заповедта, а представлява възможност,
при която неправомерно ползващият земеделския имот може да спре
действието на заповедта, а при изпълнението на допълнителни условия - и тя
да бъде отменена. Следователно само на волята на адресата на заповедта е
предоставено плащането или неплащането на тази сума, а в резултат на
неговия избор заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ ще бъде приведена в изпълнение
5
(изземване на имота) или ще бъде отменена. По силата на законовата
разпоредба привеждането в изпълнение на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ
е поставена под условието на неплащане от неоснователно ползващия имота
на определената по правилото на чл. 34, ал. 5 от ЗСПЗЗ сума, или под
условието на липса на писмено съгласие от правоимащия да получи сумата
при извършено от него плащане.
Изложеното означава, че извлечението от счетоводните книги и
заповедта на кмета на общината по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 65, ал. 1 и
ал. 3 от ЗОбС вр. чл. 34, ал. 4, 6 и 9 от ЗСПЗЗ не съставляват документ по чл.
417, т. 2 от ГПК, въз основа на който може да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. За вземането си общината може да упражни правото си по
реда на чл. 410 от ГПК или по исков път.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1218 от 16.12.2022г. по ч.гр.д. №
637/2022г. по описа на Районен съд – Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6